Пролапс на тазовото дъно

Правя програмата на Ваня Висарионова Секси дупе-здрав таз, в нея няма Кегел. Спазвам друг хранителен режим, не този от програмата. В Ютуб има някои прости упражнения в канала body now, опитвах се да следя и Fitintim, не е за мен. С никой не се консултирам, аз съм кинезитерапевт по професия.

Благодаря, Хелия, ще ги прегледам.

Аз започнах с Ваня, после известно време правих на Руми програми и сега правя на Shaun T Max30 модифицираните без подскоци. Да ви кажа голямо подобрение имам. Не съм имала изпускания от много време, въпреки че се пукам да ям диня напоследък. Не смея да бягам и да скачам, но се надявам някой ден и това да се промени. Ако имате лек пролапс с инконтиненция, ами тренировките много помагат. За по-сериозни случаи не зная.

Здравейте, ще споделя моя случай, може да е полезен за някой, тъй като допреди седмица и аз търсех подобна информация.
Лапароскопска хистеректомия + пластика.
Всичко това се наложи заради уголемена матка, миома 5-6см и пролапс. Проблемите ми с ходене по малка нужда не бяха големи, тоест ходех често, но изпускания имах само в крайни случаи, като бяхане, скачане на въже или изхвърляне на пудовка. Беше досадно да имам готовност винаги да мога да реагирам с тоалетна, но някак се нагаждах. Миомата ми нарастваше с около сантиметър годишно, но и тя не ми пречеше - знаех, че скоро ще се наложи да предприема някакви действия, но бях в изчакване... докато преди месец-два не получих доста силен и неочакван ккръвоизлив - мазало... Добре, че бях в къщи. Ясно - изчакването ми приключи в този момент - миомата ще се маха... Може би тук е момента да отбележа, че съм на 46г с едно нормално  раждане.Отидох при доктор, но присъдата беше - миомата е голяма, разположена е по незнам си какъв крив начин - трябва да се маха с цялата матка. Викам - как така - това си е мой орган и си го искам... Докторът обаче беше повече реалист отколкото подкрепящ мойте емоционални прищевки и ми обясни, с голямо търпение, предполагаемото развитие на случая ми, ако не предприема нищо. Самият той извършва лапароскопки операции.  Наред с това ми определи и уголемена като в 12гс матка, освен това установи и стабилен пролапс. Препоръча ми едновремено с операцията да направим и пластика - това беше трудна тема за моята начална грамотност, но що-годе разбрах за какво иде реч, а именно, че като се махне матката проблемите със свличанията ще станат по-сериозни заради извадения орган и нарушените свръзки,  но пластиката щяла да компенсира това. Колкото и чаровен, внимателен и обстоятелствен да беше доктора, не взех решение веднага, а потърсих второ мнение, което беше подкрепящо първото - махнем ли матката пластиката е неизбежна и по-добре сега отколкото след няколко месеца....
Сега малко техническа информация:
Докторът: моят избор беше доктор Георги Стоев - акушер-гинеколог от Софиямед при когото проведох и първоначалния преглед. Изненада ме с готовността си да планува операцията така, че за рожденият ми ден (20 дни по-късно)  да имам пауър да празнувам и каза - чакам те на 04.08 в отделението. ШОК за мен!!!
На доктор Стоев попаднах случайно, просто се насочих към близката ми болница - Софиямед, имаше свободен час отговарящ на моите търсения, мненията за него в Супердеок бяха приемливо откорвени
Прекресен доктор с много деликатно чувство за хумур - в смисъл, че въпреки обърканото ми и глупаво държание не ме накара да се чувствам още по-глупаво Отдели много време да запълни пропуските ми от часовете по анатомия, запозна ме обстоятелствено с процедурите - рискове и печалби. Докторката при която отидох за второ мнение, освен, че потвърди това което той ми каза, ми разказа, че го познава - били работили заедно преди години в Окръжна болница, тогава той бил дал сериозна заявка за развитието си в тази област и ме посъветва да се доверя на избора си и на доктор Стоев. Е - доверих се...
Първи ден - АГ отделение на Софиямед, прием един ден преди операцията. Втори ден - пълна упойка + 24часа интензивно наблюдение, после отново в болничната стая (приятна обстановка). Трети ден с катетър. Четвърти ден с катетър но вместо торбичка с тапичка за трениране на мехура. Пети ден - изписване.
Финанси: 120лв такса анестезиолог, 1840лв всичко останало.
Денят след интензивното можех да ходя, дори е препоръчително, за да се наместят добре червата. Не се яде нищо докато не се отделят газове - отново заради изправността на червата. Обезболяващи имат в изобилие и черпят щедро при поискване, така че нощите минават спокойно. В деня на изписването нямах проблем да се прибера на собствен ход (живея на пешеходно разстояние), но тежкото трябва да се избягва - важно е! Дните след изписването бързо се уморявах - през два часа имах нужда да полегна. Много ме боляха, опъваха и тормозеха шевовете от долу. На седмия ден като се брой и денят на операцията се махат конците и света изведнъж става по-благ
Темпото ми от безумно препускане премина в лежерна разходка на принцеса
Вече нямам болки в таза, за които обвинявах неудобните матраци, но с изненада установих, че явно са били следствие от друг проблем...
Като се замисля вече са минали осем дни от операцията. Днес съм супер добре и всеки ден ще бъде все по-добър.

ДидиВ, благодаря за споделеното! Препоръчаха ли някакъв режим след пластиката? Интересува ме най-вече колко е времето без тренировки и има ли някакви ограничения за цял живот, освен вдигането на тежко?

Режимът е щадене през първите три месеца - колкото по-добре зарастне всичко толкова по-добра инвестиция за следващите години. След това мненията за тежестите са единодушни - 5-6кг. Откъм тренировки със собствено тегло - ДА, но постепенно въвеждане. Аз мисля да се консултирам, след време, с компетентни физиотерапевти или треньори за програма, която да спомогне за правилна стойка и поемане на натоварванията, така че вътрешнокоремното налягане да бъде щадено.

Радвам се за вас!
Благодаря и за поста. Малко жени пишат за преминали успешно операции.
Дано всичко върви при вас нормално и занапред!
🍀

Макар, че всеки би преминал през подобно изпитание по различен начин, все си мисля, че е добре да се споделя. Един би се окуражил, друг би намерил някаква подкрепа и т.н...
Следващата седмица ще ми излезе резултатът от хистологията и епикризата и ще споделя отново.
А до тогава малко от последните дни.
11-ти ден след операцията...
Понеже премахването на матката и шийката беше с лапароскопски достъп - искам да споделя, че дупчиците на корема зарастват перфектно - нито ме сърбят, нито болят - изобщо с нищо не напомнят за себе си.
До онзиден имах някакви резки пробоцвания в корема при различни движения, но днес не се е появявало това усещане. Дори успях да си изрежа ноктите на краката
Като обща кондиця сутрин съм много добре. 3-4 часа мога да се занимавам с леки задачки, включително разходки до бакалията за 1 бучка сирене, втора разходка за 1кисело мляко, трета разходка за 500гр кърначета и по обед рязко заряда ми свършва - силна умора и тежест в краката, но два часа почивка успяват да ми върнат енергията.
Проблем ми създават шевовете от долу - тъпа (в смисъл, че не е остра ) и досадна болка - трудно ми е да седя, а се опитвам да работя на компютър, защото иначе времето не минава... Докторът кръцна няколко шева преди 4-5 дни, положението значително се подобри, но явно ще си трябва време... Обезболяващи - нямам необходимост да използвам дори и през нощта. Имах свещички, които първите дни много ми помагаха, но вече дори и по-леки обезболяващи не взимам.
Друго, което с интерес наблюдавам са етапите откъм физическо подобрение през които преминавам. Докторът, едва ли не ден по ден ми беше прогнозирал как ще се чувствам и как ще се възстановявам и за сега много му се получава. Имам направени прогнози за следващите 50дни и разчитам да продължва с тази успеваемост  
Изненадвам се, че ми е доста добър енергийният заряд.
Малко психологически откровения:
Миналата есен си купихме къща с двор - стара къща за много голям ремонт, с двор нуждаещ се от адски много силова работа. Силата я имах, уменията ги придобивах...
Трудно ми беше да скоча в това преживяване, защото то за мен означаваше край на бясното препускане с огромното физическо натоварване, но кръвоизлива, който получих ме държеше в напрежение и по някакъв странен начин интуицията ми подсказваше, че ако сега не го направя ще сгреша.
Все още не мога да осмисля защо не съжалявам за операцията - но факт - не съжалявам, дори подхождам с някакво любопитство към новия живот, новото темпо, към всички нови неща, които тепърва ще създавам. Активността и нейната загуба - това е моят страх. А вашият?

Моят също! Именно затова попитах дали има ограничения завинаги, например избягване на тичане, скачане. Ясно ми е, че упражнения с тежести няма да може.
А някой пробвал ли е лечение с лазер? Четох един медицински доклад /не български/ с доста обнадеждаващи резултати. Лечението беше правено на 40 жени и почти всички имаха значително подобрение. Интересното е, че този вид терапия се ползва само в Европа, в Щатите - не.

Аз бях на лазерна терапия веднъж в София - Фотона, мисля беше лазера. 400лв е една процедура. Необходими са 3 общо , като всяка една се прави през месец. След това 1 поддържаща годишно. Но,когато отидох при моя АГ в Пловдив, ми каза че има ефект от тях само ако не кърмя и са минали 6м от спиране на кърменето. Следователно този в София ми е взел парите без да има ефект от лазера. И ми сподели , че след като спра да кърмя, ще се нормализират хормоните и има вероятност да имам подобрение без нищо, но в противен случай пластика и лазер. Дано говорим за един и същи лазер 😃

Да, за един и същи лазер става въпрос, проучването, което четох беше за Фотона. Там имаше жени с 5 процедури, тези с най-високата степен на пролапс.

Аз доколкото се ориентирах лазерът е в помощ на поддръжката но не и за пълно възстановяване на първоначалния вид.

Ами май не е само за поддръжка, ама чак първоначален вид, не знам...Пускам линк, за да не преразказвам
https://egojournal.eu/journal/2023-01/non-ablative-vaginal-erbiu … rospective-study/
Отдолу на Media или ако свалите pdf файла, ще видите и резултатите.
За съжаление медицината в Бг се комерсиализира доста и не съм сигурна, че един хирург би ми препоръчал лечение с лазер, и обратното, лекар, който практикува лазер, да каже - а, нее, за операция сте. Затова търся инфо в нета.

ДидиВ, благодаря за споделеното преживяване на такава операция. Мисля, че  ако се наложи, при мен може би ще бъде нещо подобно. То всъщност е наложително май, но при мен има съпътстващи проблеми. През 2020 г., при рутинен преглед и цитонамазка, АГ ми каза, че има известен пролапс на шийката на матката и на задната влагалищна стена. Не пренебрегнах информацията, знаех за упражнения на Кегел и други, поне да запазя положението. Но, след това започнаха здравословни проблеми на съпруга ми, болници, изследвания, консултации, а той е чужденец и разбира се, всичко трябваше аз да организирам и да го съпортвам по всякакъв начин, плюс ежедневните битови неща, и забрави за себе си. Сега, положението е по-лошо /пролапса се е увеличил/ и ми причинява голям дискомфорт, нямам инконтиненция, по-скоро затруднения при уриниране, може би това смъкване притиска пикочния мехур или уретрата, не знам, скоро не съм била на преглед, защото ми е ясно че ще ми препоръчат операция. Но, периода на операцията, първото и последващото възстановяване без много движения и натоварване, при мен на този етап е невъзможно. Аз съм възрастна, мъжът ми повече, има проблеми с мобилността и натоварване на гръбначния стълб, болно кученце с  известно физическо натоварване около него, отново битовизмите като пазаруване, чистене...... Обективно погледнато, операция няма как да се получи при мен.

Поне от поста разбрах, че подобна операция може да бъде лапароскопска, а не класическата хирургия. Имам не много близка позната, която сподели че на 72 г. си е направила нещо подобно, но без много подробности, само че се преживява, а след това - почивка и лека-полека връщане към по-нормално ежедневие, но без старите натоварвания. Всичко това не е приятно за мен, но за момента реалността е такава.

Аз имам 3 процедури с Фотона, не знаех, че не трябва да се прави по време на кърмене (аз ги правих, докато бях активно кърмеща), нямах подобрение за проблема (инконтиненция), само за вагиналната сухота - да, та чисто козметично съм доволна, но не ми беше това целта и се чувствам подведена. Не съм ходила на поддържащи процедури, трите ги направих, когато бебето ми беше съответно на 2,5/3,5 и 5 месеца, вече е на почти 3 години. Не знам дали да не дам пак шанс. Остава ми горчивият привкус в устата.