- Публикувана: 4 ноем. 2020, 22:10 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2020, 19:57 ч.
Керем Бюрсин в Почукай на вратата ми.Преди,сега и в бъдеще /Тема 46/
Да, заради Алптекин напуска. Заради това, че не може да му прости и не иска да живее около него. Айдан прие много тежко новината, Серкан се опита да я успокои, но беше ин категоричен, че няма да се откаже...
И заради напускането на Серкан, Алптекин подтикна Айдан да направи нов опит да излезе от вкъщи. За да може да се вижда със сина си.
Здравейте, момичета,
включвам се набързо само да кажа, че и аз мисля, че това е най-красивия фраг досега.
Разплака ме, музиката, монтажа, диалозите, всичко е прекрасно...
Това е любимата ми сцена. Толкова дълго чакахме Айдан да прекрачи този праг и тя как само го прави, с класа и с vintage кола. Браво на Еда! Сега остава само бабето да се появи...
Оставям ви, че тази сутрин ми сервираха един спешен документ от 70 страници за review до утре ... Oh joy...
включвам се набързо само да кажа, че и аз мисля, че това е най-красивия фраг досега.
Разплака ме, музиката, монтажа, диалозите, всичко е прекрасно...
Това е любимата ми сцена. Толкова дълго чакахме Айдан да прекрачи този праг и тя как само го прави, с класа и с vintage кола. Браво на Еда! Сега остава само бабето да се появи...
Оставям ви, че тази сутрин ми сервираха един спешен документ от 70 страници за review до утре ... Oh joy...
Фрага с превод на бг https://ok.ru/video/2123224058487
За мен помощтта за истината с чертежите може да дойде от най неочакваното място.Ефе уреди този ремонт с приятелите си с мисълта да злепостави Серкан,не напразно се вреди на името на Арт лифе ,тоес Серкановата ,а не на холдинга, където и Ефе е съдружник.Емре и жена му видяха една заагрижена Еда която най безкористно гледа синът им ,след инцидента Серкан не тръгва да се оправдава а приема вината си .За Емре който е бизнесмен няма как да не оцени тези качества и вечерта докато наглася камерата за бебето решава да види как са гледали детето,Един мъж който се занимава с документи веднага ще му направи впечатление как приятеля му Ефе сяда и се рови в компютъра на Серкан.Решава да не се меси ,а изпраща видеото на Серкан той да прецени какво е станало.Серкан събира всички в заседателната зала ,за да им разясни какво ще прави опетнената вече фирма Арт лайф.Всички са притеснени да не би от угризение за допуснатата грешка да закрие фирмата,Ефе също присъства настроил се да се представи като спасител на имиджа на Серкановата фирма.Серкан им пуска на голям екран записа с намесата по чертежите на Ефе, обръща се към него и му казва -Много неща загубих в живота,от други сам се отказах ,но винаги се стремях да бъда честен ,макар и неразбран и без повече думи напуска залата ,останалите излизат след него хвърляйки му погледи не на презрение ,а на съжаление,че толкова известен човек е паднал толкова ниско ,да застраши живота на хората,само за да очерни Серкан .и след това ..... ще видим в следващите серии.
Здравейте, мили момичета,
Страхотен епизод и разкошен фраг!
Днес, бързах да свърша работата си, за да мога да изгледам епизода със субтитри. Тъкмо приключих с гледането и си помислих, че е едва четвъртък, когато видях новия фраг!
И аз се разплаках! Признавам си без бой! Свалям шапка и се покланям до земята на всички, които сътворяват тази приказка! На авторката - Айше Кутлу, на режисьора, на операторите, но най-вече на невероятните актьори!
Вие, скъпи момичета, сте казали всичко за тях! Оставиха ме безмълвна, плачеща от радост и мъничко тъга.
Айдан след толкова много години на самоналожен домашен затвор успя да избяга от себе си с помощта на момичето, чийто живот по трагичен начин е бил променен с участието на нейното семейство. Сега майката на Серкан трябва да върне прекрасния жест на Еда! Щастието на сина ѝ също зависи от това! Много се вълнувам и ми е интересно как го е измислила Айше Кутлу! Очаквам сряда с голямо нетърпение!
Ех, ако можеше да връщаме времето назад и да поправяме допуснатите грешки!
Как му се иска на Серкан да можеше да изтрие миналото, което го раздели с любовта на живота му.
Еда е тази, която ще го преведе за ръка в бъдещето, в новото начало. Какво значение има миналото, когато двама души искат да имат общо бъдеще, в което да живеят в любов и щастие!
Спомних си текста на една любима песен - "Памет", с която искам да ви поздравя. Тя е част от мюзикъла "Котките" на Андрю Лойд Уебър. Харесвам най-много изпълнението на Барбра Стрейзънд.
Ще видите и чуете аналогията с есента, с края на нощта и с появата на зората.
Текстът на английски и български е в скрити, а краят го осветлих, защото много ми се иска да се случи възможно най-бързо!
https://www.youtube.com/watch?v=VLaScTPAb54
Another night is over
Another day is dawning
Touch me,
It is so easy to leave me
All alone with the memory
Of my days in the sun
If you'll touch me,
You'll understand what happiness is
Look, a new day has begun...
Поредната нощ приключва.
Изгрява новият ден.
Докосни ме, толкова е лесно да ме оставиш
съвсем сама със спомена
за моите слънчеви дни.
Ако ме докоснеш,
ще узнаеш какво е щастието.
Виж, започва новият ден...
Страхотен епизод и разкошен фраг!
Днес, бързах да свърша работата си, за да мога да изгледам епизода със субтитри. Тъкмо приключих с гледането и си помислих, че е едва четвъртък, когато видях новия фраг!
И аз се разплаках! Признавам си без бой! Свалям шапка и се покланям до земята на всички, които сътворяват тази приказка! На авторката - Айше Кутлу, на режисьора, на операторите, но най-вече на невероятните актьори!
Вие, скъпи момичета, сте казали всичко за тях! Оставиха ме безмълвна, плачеща от радост и мъничко тъга.
Айдан след толкова много години на самоналожен домашен затвор успя да избяга от себе си с помощта на момичето, чийто живот по трагичен начин е бил променен с участието на нейното семейство. Сега майката на Серкан трябва да върне прекрасния жест на Еда! Щастието на сина ѝ също зависи от това! Много се вълнувам и ми е интересно как го е измислила Айше Кутлу! Очаквам сряда с голямо нетърпение!
Ех, ако можеше да връщаме времето назад и да поправяме допуснатите грешки!
Как му се иска на Серкан да можеше да изтрие миналото, което го раздели с любовта на живота му.
Еда е тази, която ще го преведе за ръка в бъдещето, в новото начало. Какво значение има миналото, когато двама души искат да имат общо бъдеще, в което да живеят в любов и щастие!
Спомних си текста на една любима песен - "Памет", с която искам да ви поздравя. Тя е част от мюзикъла "Котките" на Андрю Лойд Уебър. Харесвам най-много изпълнението на Барбра Стрейзънд.
Ще видите и чуете аналогията с есента, с края на нощта и с появата на зората.
Текстът на английски и български е в скрити, а краят го осветлих, защото много ми се иска да се случи възможно най-бързо!
https://www.youtube.com/watch?v=VLaScTPAb54
Скрит текст:
Midnight
Not a sound from the pavement
Has the moon lost her memory
She is smiling alone
In the lamplight
The withered leaves collect at my feet
And the wind begins to moan
Memory, all alone in the moonlight
I can dream of the old days
Life was beautiful then
I remember the time I knew what happiness was
Let the memory live again
Every street lamp seems to beat
A fatalistic warning
Someone mutters and the street lamp sputters
And soon it will be morning
Daylight
I must wait for the sunrise
I must think of a new life and
I mustn't give in
When the dawn comes
Tonight will be a memory too
And a new day will begin
Burnt out ends of smoky days
The stale cold smell of a morning
A street lamp dies
Another night is over
Another day is dawning
Touch me,
It is so easy to leave me
All alone with the memory
Of my days in the sun
If you'll touch me,
You'll understand what happiness is
Look, a new day has begun...
Спомен
Полунощ, нито звук от тротоара.
Дали луната е загубила паметта си?
Тя се усмихва самотно.
Под светлината на лампата,
повехналите листа се събират в краката ми
и вятърът започва да стене.
Спомен, съвсем сама под лунната светлина.
Мога да се усмихвам на старите времена -
бях прекрасна тогава.
Припомням си
времето, в което знаех какво е щастие.
Нека споменът оживее отново.
Всяка улична лампа
сякаш излъчва
фаталистично предупреждение.
Някой промърморва
и една улична лампа примигва.
И скоро ще бъде утро.
Дневна светлина, трябва да изчакам изгрева,
трябва да помисля за нов живот
и не трябва да се предавам.
Щом настъпи зората
и тази нощ ще бъде само спомен.
И ще започне нов живот.
Изгорели краища на опушени дни...
Застоялата студена миризма на утро.
Уличната лампа угасва.
Поредната нощ приключва.
Изгрява новият ден.
Докосни ме, толкова е лесно да ме оставиш
съвсем сама със спомена
за моите слънчеви дни.
Ако ме докоснеш,
ще узнаеш какво е щастието.
Виж, започва новият ден...
Not a sound from the pavement
Has the moon lost her memory
She is smiling alone
In the lamplight
The withered leaves collect at my feet
And the wind begins to moan
Memory, all alone in the moonlight
I can dream of the old days
Life was beautiful then
I remember the time I knew what happiness was
Let the memory live again
Every street lamp seems to beat
A fatalistic warning
Someone mutters and the street lamp sputters
And soon it will be morning
Daylight
I must wait for the sunrise
I must think of a new life and
I mustn't give in
When the dawn comes
Tonight will be a memory too
And a new day will begin
Burnt out ends of smoky days
The stale cold smell of a morning
A street lamp dies
Another night is over
Another day is dawning
Touch me,
It is so easy to leave me
All alone with the memory
Of my days in the sun
If you'll touch me,
You'll understand what happiness is
Look, a new day has begun...
Спомен
Полунощ, нито звук от тротоара.
Дали луната е загубила паметта си?
Тя се усмихва самотно.
Под светлината на лампата,
повехналите листа се събират в краката ми
и вятърът започва да стене.
Спомен, съвсем сама под лунната светлина.
Мога да се усмихвам на старите времена -
бях прекрасна тогава.
Припомням си
времето, в което знаех какво е щастие.
Нека споменът оживее отново.
Всяка улична лампа
сякаш излъчва
фаталистично предупреждение.
Някой промърморва
и една улична лампа примигва.
И скоро ще бъде утро.
Дневна светлина, трябва да изчакам изгрева,
трябва да помисля за нов живот
и не трябва да се предавам.
Щом настъпи зората
и тази нощ ще бъде само спомен.
И ще започне нов живот.
Изгорели краища на опушени дни...
Застоялата студена миризма на утро.
Уличната лампа угасва.
Поредната нощ приключва.
Изгрява новият ден.
Докосни ме, толкова е лесно да ме оставиш
съвсем сама със спомена
за моите слънчеви дни.
Ако ме докоснеш,
ще узнаеш какво е щастието.
Виж, започва новият ден...
Another night is over
Another day is dawning
Touch me,
It is so easy to leave me
All alone with the memory
Of my days in the sun
If you'll touch me,
You'll understand what happiness is
Look, a new day has begun...
Поредната нощ приключва.
Изгрява новият ден.
Докосни ме, толкова е лесно да ме оставиш
съвсем сама със спомена
за моите слънчеви дни.
Ако ме докоснеш,
ще узнаеш какво е щастието.
Виж, започва новият ден...
”Истинска есенна вечер. Вали дъжд. Листата са опадали. Сякаш всичко е свършило... Всъщност е точно обратното. Това, което ти приемаш за тъга, всъщност е чудо. Не е край, а едно начало... Тогава, може би, нищо не е каквото изглежда... Може би...”
Копирах превода на Алекс, не се сдържах.
Така ме развълнува тоя фраг, не е истина просто
Диалозите са право в десетката, а музиката не спирам да я слушам напоследък, Друон я сподели в предишната тема.
Сега е мой ред... Страхотна е, пренася те в друго измерение...
Копирах превода на Алекс, не се сдържах.
Така ме развълнува тоя фраг, не е истина просто
Диалозите са право в десетката, а музиката не спирам да я слушам напоследък, Друон я сподели в предишната тема.Сега е мой ред... Страхотна е, пренася те в друго измерение...
Гледам си аз епизода с англииски превод и се сещам.. Великата PR Селин като я изоставиха на сватбата някак си успя да спре всяка една новина за това... ама сега не можа да спре новината за рухването на покрива.. Ай сиктир... Това ако е PR аз съм трамвай🤬И отново се ядосах много на Ефе... да бил свиквал Серкан с неговите срещи в офиса... Бреее.. този офис е на Арт Лайф, ще си прави срещите където Серкан каже...
И аз да си кажа - Обичам този сериал!
Обичам да съм заедно с вас!Мислех да пиша за Ефе и проблема, който създаде, ноооо след този фрагман Ефе ще го зарежа
Радвам се и се вълнувам заедно с Айдан, преживях емоцията ѝ. Да бъдеш свободен, да полетиш, да видиш живота. Така желаеше тази свобода и вече е готова за нея, да има кой да ти хване ръката, да те поведе към чудната страна на едно забравено пътуване. Еда, феята Еда, всички би искал да има в живота си човек като Еда
Имам лукса да притежавам такова приятелство, дори когато мълча, тя ме разбира, тя също мълчи, а се оказва, че е казала толкова много, а сме толкова различни и на възраст и на емоция. Аз съм една сприхава, подскачаща,сигурно ѝ е трудно с мен, но ме обича точно такава
Приятелство, сами си го избираме, какво да се прави. В моя защита да кажа, че бих направила всичко това приятелство да е вечно. Айдан, как само ги прибута един към друг, та за малко да си имаме неволна целувчица.
Новият дом на Серкан много стилен,хареса ми.
Есенната вечерна разходка, дъждовна, но стопля сърца. Ти си мислиш, че е краят на нещо, а то било началото на пътя на прекрасния ти живот с това цветно момиче.
Снимката в книгата за пореден път ще накара Еда да се замисли за причината за раздялата.
Милият той влюбен робот, прибрал е спомена за Еда, запазил е целия свят, който тя му подари, робот, робот, ама да ви кажа момичета, не знам дали съм виждала по-романтичен мъж от нашия робот
Просто се разтопих от удоволствие
А, какви погледи прави този Керем, направо свят ми се зави
Kukli4ka, много се смях с теб
"Надявам се - не са наели такъв голям апартамент, за да снимат само в хола?", и аз се надявам да ни покажат и другите помещения
Пак си пускам фрагчето любимо.
Фрагът е истинска магия. ❤ пренася ме в друго измерение. ❤
Скрит текст:
Именно от това имах нужда, шефът на мястото, където работих преди да изляза в майчинство е загубил битката с Ковид-19 и още съм разтърсена...
Blue, бързо оздравяване, миличка! 
Elena Ivanova 630507, много се радвам, че ви е харесала песента!
Толкова носталгично-романтично ми е, че се върнах още по-назад с машината на времето, наречена спомени и ви поздравявам с още една емблематична песен за есента - "Есенни листа" и Нат Кинг Кол:
https://www.youtube.com/watch?v=Gnp58oepHUQ
Хубава вечер, мили момичета!
Есенна магия*, моите съболезнования! Бог да го прости, а нас да ни пази!
Elena Ivanova 630507, много се радвам, че ви е харесала песента!
Толкова носталгично-романтично ми е, че се върнах още по-назад с машината на времето, наречена спомени и ви поздравявам с още една емблематична песен за есента - "Есенни листа" и Нат Кинг Кол:
https://www.youtube.com/watch?v=Gnp58oepHUQ
Скрит текст:
The falling leaves
Drift by the window
The autumn leaves
Of red and gold
I see your lips
The summer kisses
The sunburned hands
I used to hold
Since you went away
The days grow long
And soon I'll hear
Old winter's song
But I miss you most of all
My darling
When autumn leaves
Start to fall
Drift by the window
The autumn leaves
Of red and gold
I see your lips
The summer kisses
The sunburned hands
I used to hold
Since you went away
The days grow long
And soon I'll hear
Old winter's song
But I miss you most of all
My darling
When autumn leaves
Start to fall
Хубава вечер, мили момичета!
Есенна магия*, моите съболезнования! Бог да го прости, а нас да ни пази!
Много ме впечатли тази вана, ама не знам дали ще я видим. Някак си не си представям Серкан, който вечно бърза и работи сред сапунени мехурчета.
Ваната е за Еда, да релаксира след работа, а Серкан докато работи да я съзерцава и после....
Здравейте!
Благодаря за темата!
Не съм изгледала нито епизода нито фрага, сега се прибирам, но поне успях да ви изчета.
Цитат
Гледам си аз епизода с англииски превод и се сещам.. Великата PR Селин като я изоставиха на сватбата някак си успя да спре всяка една новина за това... ама сега не можа да спре новината за рухването на покрива.. Ай сиктир... Това ако е PR аз съм трамвай🤬И отново се ядосах много на Ефе... да бил свиквал Серкан с неговите срещи в офиса... Бреее.. този офис е на Арт Лайф, ще си прави срещите където Серкан каже...
Два травмая сме!:yum:
Колкото до Ефе-нашият народ казва"Волът като рине, го хвърля на гърба си".Ще му гледаме сеира.
Новият дом на Серкан е СУПЕР! Браво на екипа за избора!
Препоръчани теми