Пубертетът при момчетата - тема 9

И работа му бях намерила лятото по 4 часа на ден, съвсем лека, в офис. Ходи три седмици и почна да се пазари да спира, едвам изкара 5 седмици и то след молби, че ще ме злепостави пред работодателя...
Все по-често отказа да идва с нас в планината или на почивка, включително в чужбина... Лятото имаше циркове, вечерта се съгласява да ходим някъде, организираме приятели с деца, на сутринта казва: Няма да дойда, не ме интересува какво сте организирали, платили, резервирали.
Домашен любимец няма да взема, защото пак на мен ще остане. Гледахме на приятели няколко дни с уговорката, че ако се справи, ще вземем. На третия ден му писна, искаше само да играе с него, без да мие лапи и дупе, и сам заключи, че нямаме нужда от куче. Преди това много искаше.
Нямаме възрастни познати в София, на които да помага...
Момчето просто си е пристрастено към виртуалната реалност, в която всичко е лесно, възможно и той е в челните редици по изгледани серии и събрани карти. Като не може да блесне с нещо пред приятели в реалния живот, блести във виртуалния....
Когато все пак е оставен без устройства (в извън учебно време), на 2 ден пак става нашето добро, весело и бърбориво дете.

Зиги, пожелавам много сили и търпение, за да се справите с проблема 

Благодаря, Ели!
Явно няма да се справим без квалифицирана помощ и без абсолютно единство с баща му по отношение на мерките, които трябва да се предприемат и спазват...

Зиги и от мен прегръдка!
Временно е, ще мине тоя период, ама...със зор явно. Длъжни сме да опитаме всичко! Успех!

И големи мъже има с такава пристрастеност. Много хубаво си го казала – по-лесно е да са герои в интернет. Трудно е да си мъж, не го казвам с ирония, наистина е трудно, особено днес. Много си говоря с тийнове покрай сина ми и неговите занимания, повечето, особено над 16-17 са силно разтревожени, че момичетата не ги харесват, че харесват по-големи, с коли и пари. Опитвам да им обясня, че не харесват правилните момичета, не са само тези ценни, които им играят по тънката струна на хормона с по-разкрепостено поведение, но им е трудно. Трудно им е като си представят и след това, че няма да имат достатъчно успехи и пари, да са онези с колите, които момичетата харесват и затова бягат някъде във виртуала. Това поне е по-лесно лечимо, отколкото със субстанциите. Като се дефинира проблема има решения, ще имате трудни няколко месеца, но ще го измъкнете, сигурна съм. Ще ви мрази много през това време, но един ден ще ви благодари. Кураж!

Мда...причината да го зареже момичето беше, че не е висок 190 см. Тя самата е миньон.
На една приятелка синът й пък бил изоставен, защото семейството им не било достатъчно елитно. За протокола - тя е доста добър юрист, а бащата - CEO на международна компания..
Не знам, едно време като че ли не беше толкова сложно да си в пубертета, нито да имаш гадже...

Наистина не беше...всичко беше много по-просто...

По моето време повечето родители наместваха разбърканите хормони с някой задвратник

Пък то сега психолози, внимание, стъпване на пръсти....  (да се приема като шега)

Гадни времена са за децата. Ние, като че ли бяхме по-безгрижни...

Тогава имахме страшен респект към родителите си!
Пред мен никога не е стояла възможността да не уча и да не съм отличничка, да не взимам стипендия за успех. Не съм била типичната зубрачка, имах си своите малки бунтове като например в есето по литература на тема "Как се виждате след 10 години" да напиша само две изречения: "Ужаси и злодеяния. Останалото е мълчание". Госпожата не ми писа двойка, защото това е частичен цитат от Хамлет
Даже съм бягала няколко пъти от час
Прекрасно си спомням тийн годините, как се чувствах в училище, как се влюбих за пръв път, как ревах като не се получиха нещата и всичко съм разказала на синковеца, за да знае, че все пак, до някаква степен, разбирам какво му е. Казвала съм му, че моето бягство от действителността и тогава, и сега, са книгите. Но четенето им винаги е било след като си свърша задачите...
Понякога си мисля, че всъщност аз проявявам прекалено разбиране към него и имам прекалено приятелско отношение с всички тия приказки и споделяне...

Права си
Смятам че много родители грешат опитвайки се преди всичко да са приятели на децата си и второ да им дават прекалена свобода и избор. Детето ми може да има 100 приятеля, но само една майка, а това че съм майка  и имам определен авторитет, не ме прави автоматично неприятел. Даваме свобода на децата си но в определени граници. Виждала съм наши приятели да изпадат в деликатни ситуации когато едно дете 4 клас им се трьоска че не искало да прави това или онова, след като те му дават възможност да избира, а после се сърдят защо то не направило избора който на тях им се вижда разумен. Примерно никога не бих оставила дете в ученическа възраст  да определя иска ли да  дойде с нас на семеен уикенд или предпочита да остане сам вкъщи. Самостоятелността според мен може да се проявява в други  неща (помощ в домакинството, лични отговорности и др.). Навремето никой не ме питаше искам ли да ходя да копам на лозето. Сб и нед се помагаше на баба и дядо, пък ако ще да се случва междугалактическо събитие. Не съм израснала бастун, нито съм психически увредена от това, че нашите са доминирали като родители, а аз съм растяла в ограничена демокрация. Даваха ми много свобода, но тя беше да отговарям за себе си в ежедневен план - училище, транспорт, храна, кръжоци. Семейните неща бяха семейни неща, за тях нямах избор. 2 свободното време -можех да се забавлявам  според желанията си.
Балансът да си родител е сложен, не знам кое е по-добро - да пренатегнеш или прекалено да отпуснеш. Може би зависи от детето.

Ми аз не смятам, че за момчета е по- трудно отколкото за момичета.

и едно време си е било едно време, пак шарено, с проблемни деца, с проблемни родители...
На някои детството им не е било розово и леко. И предпочитат изобщо да не се сещат за " доброто старо време"

Пък и респект е имал този, който е имал родители и чиито родители са били по някакъв начин достойни за респект.


zigizagi, успех в намирането на най- подходящия и верен начин за детето ти.

Не казах, че е по-трудно, а че е трудно. И на момичетата е трудно, но по друг начин, тук нали говорим за момчета. Момичетата си имат други проблеми по същата плоскост.

А за едно време и днес сте прави, но времената са различни. Една приятелка наскоро се питаше на глас как майка и сама се е оправяла с три деца и и казах, че не е държала децата и да са щастливи. Не казвам, че навремето на родителите не им е пукало за това, но просто днес сме твърде фокусирани върху това децата да не страдат и те някак страдат повече. И наистина твърде многото свободно от ангажименти време не е нещо хубаво, както и малкото отговорности. Но такива са времената.

На няколко пъти започвам да пиша и се отказвам, защото ми е малко непопулярно мнението ми и е трудно накратко да го формулирам. За конкретното дете, дано да намери изход и да се справи, обаче повече  мнения като да са насочени срещу детето, макар и в негова полза. Да, ще се ограничи достъп до устройства, но самото дете трябва да е разбрано и подкрепено. То трябва да си осъзнае проблема, а не чрез натиск и дано в тази насока да помогне психолог.
Нашата учителка(т е на сина ми) по философия беше пуснала интересен филм за пристрастяване към ел устройства мин година, но не помня какъв. Беше учебен и децата много се впечатлиха. Аз така обяснявам на моя син, че това е едно съвременно робство. Тези игри са една индустрия за оглупяване, колкото и да изглеждат измамно развиващи и "умни". И в един момент  някой владее мозъка ти, мислите ти, емоциите ти, докато станеш в реалния живот лесноманипулируем.
Това обаче е следствието. А за да има справяне, трябва не да се борим срещу следствието, а срещу причината.
Причината е, че днешните деца само привидно имат повече придобивки и екстри. А всъщност имат една голяма празнина и тази празнина е липсата на свободно себеизразяване. Да, ние сме имали респект към родители, учили сме съвестно, не сме ходили в детството си по чужбини, нито на море в Гърция и тн
Включително и някои от нас(като мен) сме учили и в събота. И пак сме имали повече свобода.
И тук идва моето непопулярно мнение-Аз мисля, че съвременните деца са подложени на все по-нарастващ натиск да си запълват времето с "полезни неща". От първи клас това юркане по езици и математически школи, заетост с вечни състезания, олимпиади, курсове и тн на моменти неминуемо "дава късо съединение" Въобще не говоря за конкретното дете, а общо за понятието "детето" Ама то искало, то самО решило. Хайде, холан, хиляди деца да поискат да ходят на курсове и школи по математика, ама то така само се влизало в СМГ. (примерно) Ама хайде, холан да е златна и медена тази СМГ. Сред родителите се фаворизират определени достижения, ето и zigizagi каза Не съм и помисляла да не съм отличничка. Аз също, но не съм и помисляла, нито родителите ми да ме карат да ходя на курсове през лятото"за да вървя напред"и като изключим пролетната ваканция в седми клас, една задача не съм решила през която и да е ваканция. Ама сега не можело, е, като не може, това е цената.Децата вървят към най-лесната свобода и измамно я намират в компютърните игри.
Ние, например след училище се размотавахме с приятелки, често се събирахме по къщите си, ей така на сладки приказки, сега като цяло, на това се гледа като на загуба на време.
За конкретното дете, малко са фактите, за да преценя какво ще помогне и докъде е стигнала зависимостта.
Но по мое мнение-първо, не сменяйте психолога, само в краен случай. Защото в самата смяна ще припознае
детето неуспех. Второ, един сърдечен разговор, ама не иди и виж в махалата как живеят, а какво искаш да правиш с живота си, какво друго ти харесва, изнън компютърните игри. Дайте му да разбере, че в случая не е важно да е отличник и да има престижна професия(аз съм се хлъзгала по този път да давам примери със себе си, мъжа ми, дори майка ми, а ако беше жив баща ми и той щеше да е пример), а да право нещо, което му харесва. Няма как да не му харесва нещо, извън игрите.
Ние с моя син като беше по-малък, всъщност до 7 клас имахме ритуал'(не че съм успешна майка, никак даже в общоприетия смисъл, но всеки опит е полезен). Всеки петък, когато е първа смяна обядвахме заедно. Ресторант, пицария, но достатъчно уютно и спокойно място. Бавно и спокойно си хапвахме и си говорихме за всичко, по-малко за училище, повече за общи неща. Това беше от първи до седми клас, после той се прибираше, аз отивах на работа. Нещо простичко, но много полезно се оказа.
Друго-всеки има малко или много някаква зависимост и начин да я ограничава. Споделете с детето вашите стъпки. Аз например, много обичам сладко. И моят начин е-добре, няма да се откажа, но само в неделя.
Друго- сега ще прозвучи много тъпо, но няма ли възможност някой от семейството да остане, да учи с детето. Не заради заветния отличен успех, а заради подкрепата. Аз, например, още уча със сина си понякога, като имам време по чуждите езици. Но не "Я, ела да те изпитам, що не знаеш"., а с обяснения, живи примери извън сухите формулировки в учебника, тъй като основно по езици-с примери от песни, книги, смешни истории с неправилен превод и тн. По начин "Трудничко ли ти е? Да, разбирам, на мен ми беше лесно, но пък да знаеш как треперих по физика, а на теб ти е любима" Дай сега да видим защо те препъва тази дума "Или зная, че ти е досадно, ама всеки върши нещо досадно". Да, гневно ми е било, че клинчи, че не полага усилие, че се лигави, но все гледам да съм на барикадата от странатаэна детето, а не от отсрещната страна.
Стана дълго, дано поне една дума от написаното да помогне. Не са едно и две децата с подобни проблеми, а дори мисля, че почти няма дете, което да не е попадало под зависимост от комютър. Успех.

Светкавица,
Примерите със сладкото и физиката съм ги дала 1:1. Добавям и това как адски ме мързи и съм изморена да спортувам, но или отивам в залата, или лягам на килима и започвам да правя упражнения, защото иначе ще стана 100 кила.
Помощ за учене му се предлага периодично и от двама ни. В прав текст или отдалече - а бе я да видим какво се учи сега в 9 клас. Баща му учи английски и непрекъснато му казва - хайде да учим заедно, аз 30-50 думи и ти толкова. За вредата от електронни устройства и начинът, по който тя убива концентрацията съм говорила десетки пъти, включително с лични примери как влизам в Бг мама в работно време и се разсейвам и как съм си сложила ограничения на телефона в работно време да нямам достъп до развлекателни приложения.
За ходенето на психолог не е имало натиск. Просто нещата излязоха извън контрол, седнахме на масата и си признахме с баща му, че не можем да се справим със собствени сили. Попитах го иска ли да поговори с някой извън семейството, като например психолог и още преди да съм изрекла думата докрай, той каза Да. Имали са активни психолози в предишното училище и за него не е срамно/странно да говори с такъв.
Големият проблем при нас е липсата на единство с баща му. На думи е съгласен с всичко, което казвам и предлагам, с всички статии, който му пращам да чете. Разбираме се как ще действаме и това трае три дни. След това му дожалява за детето и волно/неволно му опростява режима, оставя го да стои повече от определените часове на компютъра и тн.
В къщи аз съм тази, която се юрка повече за всичко, която полага повече усилия във всяка една област, аз съм амбициозната и все по правия път, без shortcuts.
Гледайки два противоположни примера, детето може би избира по-лежерния на баща си.
Просто има някакви големи грешки (извън липсата на единство в прилагането на мерките и даването на прекомерен избор), която съм/сме направили и не съм в състояние да ги видя сама отстрани, за да ги коригирам/е.

Съгласна съм с повечето, казано/написано от Светкавица.

При моят син никога не е имало натиск за допълнителни уроци, куросове и т..н Дори напротив - тъй като се наложи д апоживеем в друга държава от 2 клас до средата на 5 клас, където се учеше лежерно, творческо, той не придоби, според мен, навици за учене. За него ученето остана нещо лежерно. Връщайки се в БГ, той се сблъска с реалността тук. Справяше се въпреки това, макар и не на отлично ниво, но на едно много добро ниво. Проблемът дойде с първия локдаун, който си съвпадна с влизането му в пубертета. И сега той приеме седенето пред компютъра като време да играе. Видях как тръгна в началото на училище тази година - ставаше сам в 6 ч., излизаше в 6.20 ч., не че много се бе устремил да учи, но самият факт, че излиза и е в среда му действаше стимулиращо. Откакто са отново онлайн го виждам как стечение на времето се отпуска, става все по-трудно сутрин в 7.15 ч. и тази седмица той просто си играе по време на часовете и не пише. И това е повторение на ситуацията от миналата година. Вчера прибрахме и лаптопа и остана на таблет, но съпротивата е жестока. Признавам си, че не знам как да действам, изчерпах се, при нас също има различние с подходите с баща му, който не е толкова твърд, колкото съм аз (аз съм лошото ченге).

Когато почнаха проблемите преди 1,5 години ми беше трудно да го възприема, защото никога не съм била така. Учех си сама, никой не ме е пасал какво и как го правя, бях си отличничка. Едновременно с това лятото си бях на село и ме караха да бачкам. Книгите ми бяха моето спасение. Осъзнавам, че липсата на отговорности и задължения е проблем. Опитвам се да го включвма в домакинските задължения, но те са за кратко (боклука, съдомиялната, сушилнята). Не мога да убедя баща му да го вземе да работи малко с него физически труд, защото той не осъзнава колко трудно е това.

От друга страна знам,ч е всеки си има страсти - едни книги, други игри, но той не може да постав границата, а аз явно не знам как да го науча.