Публикувана: 5 ноем. 2020, 16:15 ч.
Последно мнение: 24 ноем. 2021, 11:26 ч.

Пубертетът при момчетата - тема 9

54 679
742
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са етапите на развитие на момчетата по време на пубертета?
Как да общуваме ефективно с тийнейджъри?
Как да помогнем на родителите да се справят с мързела при тийнейджърите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са етапите на развитие на момчетата по време на пубертета?
  
  Пубертетът при момчетата обикновено започва между 9 и 14 години и преминава през няколко етапа. Етап #1, предпубертетният етап, обикновено започва между 9 и 11 години. Етап #2 започва на 11-11,9 години с появата на тестостерон и растеж на тестисите. Етап #3 обикновено започва на 13-годишна възраст с увеличаване на размера на пениса, окосмяване в областта на пубиса и растеж на тестисите. Етап #4 започва около 14 години с появата на подмишнично окосмяване и лицево окосмяване, продължаващ растеж и развитие на тестисите. Етап #5, последният етап, започва около 15-годишна възраст с разширяване на раменете, развитие на мускулите и развитие на гениталиите. Тези етапи представляват процеса на физическо и емоционално развитие при момчетата по време на пубертета.
- Как да общуваме ефективно с тийнейджъри?
  
  Ефективната комуникация с тийнейджъри включва диалог, който насърчава ценна и открита връзка. Важно е да установите общ език, да разберете вътрешните конфликти на тийнейджъра и да бъдете положителен пример за подражание. Родителите трябва да създадат значими ценности в образованието, да установят ясни роли и правила в семейството и да насърчават разбирането и подкрепата по време на процеса на израстване, като избягват забрани и наказания.
- Как да помогнем на родителите да се справят с мързела при тийнейджърите?
  
  Справянето с мързела при тийнейджърите изисква изграждане на открита комуникация, установяване на значими ценности в образованието, поставяне на цели и срокове за ежедневни дейности, определяне на роли и правила в семейството, взаимодействие и даване на пример. Важно е да се избягват забраните и наказанията, а вместо това да се насърчава разбирането и подкрепата по време на процеса на развитие.
- Какви са бъдещите цели на детето ви?
- Какви са опитите на родителите да мотивират сина си за учене?

# 660 12 ноем. 2021, 09:09 ч.

София
Мнения: 2 742

Моят тийн (15) този уикенд ще се сблъска за първи път с тежка физическа работа. Баща му го взима на село да леят плоча.
Досега все му се разминаваше, защото уикендите е зает с мачове, но му се усмихна слънцето най-после Wink

Надявам се малко да му се наместят чакрите след това упражнение.

# 661 12 ноем. 2021, 09:10 ч.

Мнения: 4 716

Времето прекарано в онлайн обучение нанася много щети. Аз забелязах същото при моите деца. Миналата година моя син влезе в желаната гимназия, много ентусиазиран и много щастлив. Ние също, за съжаление след това ги затвориха и
ентусиазма спадна до под нулата. И това се отрази на всичко и на ученето и на отношението към училище. Тази година същото. Не знам вече с какво да го мотивирам. При нас също е проблем различните подходи от страна на мен и мм.

# 662 12 ноем. 2021, 10:39 ч.

Мнения: 12 935

Цитат на: грейпфрут в пт, 12 ное 2021, 09:09

Надявам се малко да му се наместят чакрите след това упражнение.

Успех

Моят има 70 кубика за около 9 месеца (уикендите) Simple Smile

Много добре му се отразява ... чист въздух, слънце, вода... Simple Smile

# 663 12 ноем. 2021, 11:03 ч.

София
Мнения: 19 635

Цитат на: zigizagi в чт, 11 ное 2021, 19:57

И работа му бях намерила лятото по 4 часа на ден, съвсем лека, в офис. Ходи три седмици и почна да се пазари да спира, едвам изкара 5 седмици и то след молби, че ще ме злепостави пред работодателя...
Все по-често отказа да идва с нас в планината или на почивка, включително в чужбина... Лятото имаше циркове, вечерта се съгласява да ходим някъде, организираме приятели с деца, на сутринта казва: Няма да дойда, не ме интересува какво сте организирали, платили, резервирали.
Домашен любимец няма да взема, защото пак на мен ще остане. Гледахме на приятели няколко дни с уговорката, че ако се справи, ще вземем. На третия ден му писна, искаше само да играе с него, без да мие лапи и дупе, и сам заключи, че нямаме нужда от куче. Преди това много искаше.
Нямаме възрастни познати в София, на които да помага...
Момчето просто си е пристрастено към виртуалната реалност, в която всичко е лесно, възможно и той е в челните редици по изгледани серии и събрани карти. Като не може да блесне с нещо пред приятели в реалния живот, блести във виртуалния....
Когато все пак е оставен без устройства (в извън учебно време), на 2 ден пак става нашето добро, весело и бърбориво дете.

Знаеш ли какво бих направила аз във вашето положение - бих продължила да го водя на психолог, бих продължила с опитите и разговорите, но не бих му ограничила игрите поне до края на учебната година - да я избута някак криво-ляво с що-годе някакви оценки. И само, като приключат с оформянето на годишните оценки - бам - спирам всичко. Няма повече компютърни игри. Директно бих сложила край! Лаптоп само за телгене и гледане на филми, стаята винаги отключена, за да мога да го проверявам по всяко време, слагам това приложение за следене на лаптопа и купища книги в стаята. Да прави каквото ще - ако иска да гледа филми /твърдо не анимета/, да чете книги, да чати - каквото поиска. Но никакви игри повече. Да, знам, че е много крайно, обаче няма друг вариант - това е сериозно пристрастяване, а всяко такова се бори с рязко спиране на "наркотика". Цяло лято ходене на психолог /без да го насилваш, разбира се/.
В началото ще трябва да стиснете зъби и да устискате на всичко, което ще излее по вас /това ще си е направо абстиненция/, но след втората седмица мисля, че ще омекне и ще започне сам да търси нещо друго за правене, защото иначе буквално време няма да му минава. Тогава вече започваш с предложенията - ела с нас на планина, айде да отидем на кино, искаш ли да вземем домашен любимец /не е задължително да е куче, може да е зайче или морско свинче - те също имат нужда от грижи и са много милички/, хайде да се разходим, искаш ли да те запишем да тренираш нещо, на някакви курсове, може и някой музикален инструмент..... Просто ще трябва първо да му спрете игрите, после да си изчакате периода на истерия и накрая да го подкрепите с други предложения.
Знам, че ще е трудно, но лятото ще е най-позходящия момент за това - първо, защото няма да рискувате с училището и второ, защото има много неща, които могат да се правят навън.
Помислете върху този вариант,

# 664 12 ноем. 2021, 13:34 ч.

София
Мнения: 2 012

Светкавица, права си, НО Simple Smile

По наше време натискът за успех не беше толкова голям. Дет се казва, за "всеки имаше място под слънцето"- дали гимназия, дали техникум, дацата се ориентираха според желанията си и нямаше толкова брутални разлики във възпитанието и реакциите. Сега, обаче нещата не са такива.
За мен обкръжението е важно и специално за София, напливът за "добра среда" е крайно пресиращ. Не случайно в седмокласните теми е такава истерия покрай НВО-то. При тийновете все по-често се срещат психоматични разстройства, паник атаки, депресии... И да, разбирам, че не всичко трябва да е на всяка цена, но не познавам родител, който да не си дава сметка, че едно е да попаднеш в среда със СМГ- йци (използвам твоя пример) и с Бузем-чета... а за да успее детето, често прилагаме силен натиск. Естествено, след успеха при кандидатстването, следва спад в мотивацията (или поне така ни се струва), а отделно и това ДО, където децата вече спират да общуват с връстници е абсолютно нездарвословно (и психологически, и физически).
За мен, опцията сами да спрат пристрастяването си е кауза пердута. Дадох пример със сина си, който осъзнава проблема, но сам търси помощ - НИЕ да го ограничим, просто защото сам не може. По наше време просто нямаше такива силни изкушения. Възрастта е свързана с контакти, с трупане на опит, в опити сам себе си да разбираш, а всичко това е свързано с общуване... което те заместват с виртуално такова
Не ми се мисли какви служебни отношения един ден ще имат, как ще общуват, какви семейства ще създават с тази социална изолация, в която се намират и то, точно в тази възраст.

Духи Simple Smile

усмихна ме твоят хакер, но ето един начин да ги подтикнем към нещо ползотворно.

# 665 12 ноем. 2021, 13:42 ч.

Мнения: 11 849

Lady,
Стаята му задължително вече е с отворена врата.
Истински игри няма как да играе, защото тоя лап топ не позволява.
Благодаря ти за съветите, хич няма да чакам лятна ваканция. Още сега ще започна.
Със сигурност ще продължим с психолога.

# 666 12 ноем. 2021, 13:46 ч.

Мнения: 44 273

Моето момче днес изкара 5 по математика. Да, може и повече, но вече бил в игра..... Думи нямам.

# 667 12 ноем. 2021, 14:13 ч.

Мнения: 11 849

Хорските деца ходят по олимпиади, клубове за дебати, курсове, спортове...
Нашите тренират мултитаскинг и как да изкараме някаква оценка, докато играем!

# 668 12 ноем. 2021, 14:23 ч.

София
Мнения: 6 687

Цитат на: zigizagi в пт, 12 ное 2021, 14:13

Точно така! Нямам нищо против мултитаскинга, аз самата съм такава, но ме интересува и крайния резултат все пак Simple Smile

Това му и обяснявам - ако си играеш и същевременно изкарваш 5-ци 6-ци, нямам нищо против. Но въпросът е, че той изкарва 2-3-4. Има забележки, вчера вечерта в 23 ч. класната му написа забележка за липса на внимание в час по френски. А знам, че може повече, не е глупав, просто е адски мързелив и иска да получи само хубавите неща от живота. Ми няма как да стане.

# 669 12 ноем. 2021, 17:02 ч.

Мнения: 16 107

Искам да скажа че вашето виждане на ситуацията, осъзнаване че има проблем, според мен вече е огромна крачка напред. Заслужавате адмирации. Имам приятелка, на която синът е силно пристрастен. Това се отразява на учението също. Детето не е буйно, не е лошо, просто живее само заради игрите. Аз, страничен човек го виждам, но родителите са слепи и съответно не правят нищо по въпроса. Само въздишат, гледат тъжно, ами той само играел.... Нооооо то си било за него си. Правил лошо на себе си. Направо не знам как им позволява сърце. Да вметна само, че бащата е работил в отдел Н_ркотици, сиреч не пада от луната. Обаче не може да осъзнае, че това е същото.

# 670 12 ноем. 2021, 18:16 ч.

София, Лагера
Мнения: 3 345

Цитат на: zigizagi в чт, 11 ное 2021, 21:10

Мда...причината да го зареже момичето беше, че не е висок 190 см. Тя самата е миньон.
На една приятелка синът й пък бил изоставен, защото семейството им не било достатъчно елитно. За протокола - тя е доста добър юрист, а бащата - CEO на международна компания..
Не знам, едно време като че ли не беше толкова сложно да си в пубертета, нито да имаш гадже...

Чудна причина! Чудесно е направила, че го е отървала от себе си! Ако ръстът е основна ценност - няма нужда от повърхностни хора! Същото се отнся и за парите, и за елита - пълни глупости! И едно време ги имаше такива, и в двете посоки - момчетата пък си избираха гаджета с по-големи гърди. Същата тъпотия!

Мултитаскинг... хубаво, ако е успешен! Ситуация от днес (с малкия) - поредна издънка на теста по математика. Много се спече, а аз не му казах нищо. Само, че ще му организирам консултации и че ще трябва да решава повече задачи. Нищо не казах за игрите, но и двамата знаем, че те са причината, а и двамата знаем, че другия знае.
Сега чакам да видя дали уикенда ще посмее да си хване телефона преди да си научи всичко!

# 671 12 ноем. 2021, 20:49 ч.

Мнения: 11 849

Ноеми и при теб е весело.
Имам познати с две деца, голямото супер ученолюбиво, отличник, самомотивиращ се и тн. Другото ( с 3 години по-малко) до 7 клас същия, след това тотално незаинтересован от учището и с желание да приключи по-скоро, даже и предсрочно. Това онлайн обучение им разказа играта...

# 672 12 ноем. 2021, 22:39 ч.

София, Лагера
Мнения: 3 345

Мани, добре, че малкия се конкурира с брат си редовно (като повечето по-малки), та буквално, за да не остане по-назад и се напъва. Аз не ги сравнявам, той сам се сравнява.

Вечерта дребният не спомена нищо за телефон и за игри, малко е подвил опашка... вечеряхме двамата (големия е в някакво заведение със съученици), после 2 часа играхме Скрабъл... и си легна доброволно с книга. Още малко и със сборника по математика щеше да си легне Smiling Imp