
вечерта вкъщи не спрях да мисля за "онзи самовлщбен глупак с най-красивите трапчинки,който си мислеше че съм много лесна"-така го описах на приятелката си.декември пак се засякохме в това кафе и аз изтръпнах цялата.бях самичка и носих някакви неща за кормуването.той дойде при мен и каза "знаех че ще се върнеш" а аз пак му се сопнах.видя листовките и нещо се подхилкваше.отидох до тоалетната и през това време той се е набрал от моя телефон и така....тръгнах си набързо а той каза "пак ще се видим" аз се врътнах и си излязох.баща ми после ми подари кола и почнах да се развявам навсякъде с нея.андрей(така се казва приятеля ми) ми се обади веднъж и каза "след светофара спри и излез"
той бил до мен на предишния и ме видял....и така пламна всичко...излизахме заедно ,после започнах да преспивам у тях(той живее в къщата на техните но на 2 етаж и почти не се засичат),той у нас и така до днес.това е любовта на живота ми.писах толкова много защото го помня като все едно беше вчера и всеки път ми трепка нещо
На следващата - вече си заживяхме заедно.... та така вече повече от 4 години... 
Ама въпросния не ни запозна,а моя мъж запо4на да го базика,4е не искал да ме извежда с тях в компаниятата,щото ще му вземат приятелката
Два дни по-късно,то така и стана
Не съжалявам за нищо
Препоръчани теми