И у нас настават подобни бури. Опитвам да не е пред децата, но като ми падне пердето... или пък на него... следват обяснения пред децата 
Викам и крещя,като ми падне пердето. Децата много се разстройват за което много съжелявам след това .
- Публикувана: 12 септ. 2006, 22:18 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2006, 08:46 ч.
Карате ли се пред детето?
Викам и крещя,като ми падне пердето. Децата много се разстройват за което много съжелявам след това .
Ами уж внимаваме, макар че е още малко бебе, с мъжа ми сме си говорили, че е важно да не става свидетел на такива неща, но се е случвало някой да се изтърве и да повиши тон, но в същия момент се усеща и веднага млъква. Спора продължава със съскане и отровни погледи... 
А и не само пред детето, въобще, когато се караме, правим го на 4 уши
Но това се случва 1-2 пъти годишно. 
Караме се, ама до сега май не е имало случай да е пред детето... Може би защото обикновено се караме вечер и тогава малкия си е легнал, та не става свидетел на 
Е, сигурно е имало някой случай и дребо да послуша, ама това са неща, които се случват в движение и бурята не е страшна То така или иначе ние май рядко си крещим 
Е, сигурно е имало някой случай и дребо да послуша, ама това са неща, които се случват в движение и бурята не е страшна То така или иначе ние май рядко си крещим 
Да, караме се, но някак си-не съжалявам след това.Какъв смисъл има да се упреквам постоянно и да гледам да спестявам на детето всичко.С тази разлика, че ние пък постоянно си повтаряме всички, че се обичаме.Дори и да се скараме-пак се обичаме и че се случва да се кара човек.Така, както и с детето се карам, така и с таткото се карам.Няма разлика.И на детето съм казвала милион пъти-дори мама да се скара за нещо, то е защото те обича и се притеснява за някои неща и лудории, които правиш/например-зависи от ситуацията и за какво се караме точно/
Моите родители избягваха да се карат пред мен, но аз усещах напрежението във въздуха, чувах ги как шептяха после и въображението ми рисуваше много по - страшни картини, отколкото са били в действителност. Това ме направи доста тревожна в много отношения.
Когато спорим със съпруга ми правим това спокойно пред дъщеря ни. Тя вече дори прави изводи от типа: "Мамо, ти сгреши този път". Обясняваме й, че се караме също както тя понякога с приятелчетата си за нещо, но това не разваля отношенията им, че продължаваме да се обичаме и т.н.
Иначе и аз смятам, че един тежък скандал може силно да травмира детето.
Когато спорим със съпруга ми правим това спокойно пред дъщеря ни. Тя вече дори прави изводи от типа: "Мамо, ти сгреши този път". Обясняваме й, че се караме също както тя понякога с приятелчетата си за нещо, но това не разваля отношенията им, че продължаваме да се обичаме и т.н.
Иначе и аз смятам, че един тежък скандал може силно да травмира детето.
До сега 2 пъти сме си крещяли за по 2-3 минутки пред нея. Детето се разплака и толкова. Обаче дори да се закачаме нещо и да се пошляпваме по дупетата на майтап тя започва да ни се кара. Като ни види да се гушкаме и умира от кеф. Идва и започва да ни кара да се целуваме и да я гушкаме и нея. Повечето семейства имат скандали и според мен е важно децата да не се оставят в неведение. Е, не да се стига до трошене и побоища, но да вижда, че когато нещо те е ядосало не трябва да го спотайваш в себе си и да търпиш.
неможе да се крие всичко от детето.даже е много грешно.те усещат всичко и започват да си въобразяват и измислят ситуации.за да стане детето честен човек ,трябва да се отнасят с него по честния начин.неможе да пазиш детето под стъклен капак.така няма да го подготвиш за живота.е когато скандалите са ежедневие и се стига до крайности тогава вече е друго.но тези които са от време на време битови за дребни неща,започнали като спор.в тях няма лошо дори и да са пред детето.моят син участва в живота на семейството като пълноценен член.сега е голям на 15год.,но и като малък нищо не сме крили или спестявали от него.сега мога да кажа че е едно оправно момче и всичко което трябва да направи е с разум,дали няма да навреди на сем.
успех на всички.
успех на всички.
