Изпитах вина към непознат

Ще ти мине. А на него случката ще му е обеца на ухото другия път да спазва дистанция и да реагира по-бързо.

Имам две сериозни катастрофи, все по вина на другия. И двата пъти моята кола беше в трагично състояние и помня колко бясна бях.

И двете ти реакции са били съвсем нормални и спонтанни. И в двете си действие си била права. Защо ти е криво? Накарала си се на младежа, ама това ще му е за урок, не си го застреляла, нали? Пък после и си го съжалила и утешила. Друг урок си му дала. Няма за какво да се укоряваш.

Ми така става в живота. Понякога всички ни затискат обстоятелствата. Егаси емоционалният младеж, чак рев за едни смачкани ламарини, ако са живи и здрави всички. Равена, ти все на разни особи се натъкваш.

Нищо сериозно не е станало, случват се такива неща. Важното е, че сте добре и двамата, реакцията ти е била съвсем нормална. Това, че си го успокоила и прегърнала накрая е много хубаво, като му мине шокът ще го осъзнае и той.
За щетите, поправими са, едва ли щом на твоята кола и няма почти нищо, неговата ще е толкова зле. На мен са ми блъскали нова кола на 4 години на някакви смешни километри, хубаво е, че останах невредим, а колата след доста умуване я ремонтирахме и сега я карам още след толкова години. Успокой се, нормална реакция на нормални хора.

Съдбата ни поднася и такива неща неслучайно. Нищо случайно няма. Това са уроци. Не се самообвинявай, случило се е вече. Младежа ще си вземе поука, а и ти също. Изпитания за характерите и чувствата. Не си постъпила неправилно със сигурност.

Понякога е трудно човек да си контролира емоциите, не се притеснявайте за нищо. Гледайте напред!

За мен не е нормално да крещиш на непознат, нито пък на познат. В работата ми се случват дрязги между колеги и се чудя на акъла на такива скандалджии.

Абсолютно човешки реакции, ама явно си стреснала момчето 😄
Важното е, че сте добре. Всъщност той може да се е разплакал от страх от баща си или колата да е чужда. Може да не е заради теб.

Не знам. Мисля, човек трябва по-добре да се владее. Този път изпуснах ситуацията от контрол. А първото нещо, което той направи е да дойде да се поинтересува дали съм добре. Това ме подсеща за друг подобен случай. Аз съм скиорка - ски алпин. И се пързалям доста агресивно, но съм добра. На пистата, обаче невинаги всички са опитни. И при едно от спусканията, явно съм пресякла неволно пътя на някой неопитен. Бях жестоко блъсната отстрани в ребрата. Превъртях се няколко пъти по склона. Не знам, как успях да стана, защото болеше. И първата ми реакция беше да отперя едно здраво кроше на агресора. Обаче видях пред себе си една уплашена девойка и само успях да я попитам, как е. Нищо и нямаше, разбира се. А мен не ме питайте месеци след случката , какво ми беше! Не можех да спя, в началото дори и не можех да дишам, но мина. И това ще мине!

Разбита предница. Вероятно спукан радиатор. Имаше теч. Надута въздушна възглавница. Както казах - пълен скрап. Аз карам голяма кола. Има само малко огънати ламарини

Младежите си гледат в телефоните, не в пътя. За урок ще му е, тва със сълзите преструвка ми се струва.
Три пъти ми блъскат колата отзад, все млади. Прочитам им по една лекция, взимам им номера за да се обадя на родителите и ги пускам да плуват. Протокол не попълвам, за тях - родителите ще ги накарат да си отработят поправките, но поне милювците няма да им вземат точки. А моята кола е такава, че не се чупи   Освен това ненавиждам застрахователи почти колкото млюцунери.

Доколкото можах да преценя неговата беше SUV-Acura,  не мога да кажа с точност модела, не разбирам много от коли. Не можеше да се мине без полицаи. Неговата не можеше да продължи на собствен ход, т.е. изискваше извозване. Обикновено полицията се обажда на компанията за извозване.

Един път “подпрях” една кола, от неопитност беше. Слязох да огледам, човека беше до ъгъла, дойде и аз такъв рев дръпнах, че той ме зауспокоява. На мен ми беше 2х по- кофти от на него.

Било е в състояние на афект. На всички се случва. Нали няма пострадали, всичко е наред!

Спукан радиатор и брони мрони, не е голяма щета. С еърбегът нещата са по-зле, но пак са поправими. Това си е леко птп, както и да го гледаш. Нека му е за урок на младежът, да внимава повече друг път.
Няколко пъти са ме удряли, все по вина на другия, единия път беше много, предницата наистина беше леш, но пак беше поправимо. От удара нямах сериозни наранявания, както и нищо не усещах веднага след това, но няколко часа по-късно имах много вътрешни болки от силното отрицателно ускорение. По принцип трябваше да ме вземат в болница за наблюдение няколко дни, ама това го разбрах по-късно

Само не се прегръщайте с непознати в тези времена...

Напълно човешка реакция. Нещо, което все по-рядко се вижда. А на тези, които ти казват, че досаждаш можеш да им покажеш един трипръстов поздрав. И съм на мнение, че много хора трябва да се научат да го използват. Трябва да се провери дали колата на момчето дали е била изрядна, тъй като според поравилника, той е виновен. Защото може спирачки да са отказали, може да кара за първи път сам и да се е паникьосал, което не го слага на електрическия стол. Преди години ме блъсна такси. На локалното при Европарка, където работех като охрана. Бях след нощна. Тръгвам си и извадих цигара да запаля. Но нямах запалка и пресякох да взема от паркиралия бакшиш. Паля и пресичам обратно. С всички я си заспал акъл погледнах първо надясно. Зверски спирачки, успях само да се обърна с гръб да не ми счупи краката и ме качи на капака. Станах, изтупах се и влязох в колата. Жената и шофьора изглеждаха, сякаш бяха видяли призрак. Регистрационният номер беше изхвърчал на 5-6 м. и приличаше на намачкана хартия, бях удрил един лакет на стъклото, което се беше пукнало, а едната чистачка беше скършена като суха клечка. Докато стигахме Пирогроб левият прасец беше оттекъл и беше почнал да боли силно. Преди да стигнем паркирахме на едно място да проверим щетите. Аз кляках и скачах, а човекът каза, че от мен колата му е за сервиз. Все ме питаше как съм, боли ли ме нещо, телефони си разменихме и после ми звъня няколко пъти да види как са прегледите, че обикалях през травматология, неврология, ортопедия, рентген... Има  все още разбрани  хора. Но са малко. Все по-малко.

Ох, малкият дявол е било. Явно още изживяваш стреса, след като ти се чувстваш виновна. И синът ти ако причини ПТП, и на него ще му се развикат, а ако потърпевшият е някой бабаит, може да има и други, нерегламентирани последици, не викане.

Явно не можеш да се владееш, особено в стресови ситуации. Реагирала си агресивно както в тази ситуация, така и при случката на пистата, която сама описа. За мен е потресаващо, че сама си казваш, че си агресивен скиор, била си виновна и въпреки това си искала да раздаваш крошета. Искрено се надявам никой от близките ми да не среща хора като теб.

Викаш......ни'ква прошка ! Ах, потресена съм и аз......
Авторката съжалява за това, че си е изпуснала нервите. Чудо голямо ! На всеки се случва понякога. На вас никой никога не ви е викал ли ? Не виждате ли, че се тормози и изпитва вина? Защо я натискате по болното място ?

Че какво ненормално има да реагираш УМЕРЕНО агресивно (не е налетяла на бой, нали?) в ситуация, когато друг виновно ти причинява вреди, свързани с разходи и занимавка? Да не говорим, че от такава катастрофа е можело да има и по-лоши последици.

За ските не мога да кажа кой е виновен. Агресивен скиор се отнася към начина на каране, не към околните. И мен са ме контузвали неумели скиори (тези, които не могат да си управляват ските и се носят със скорост много по-голяма от възможностите им). Тези скиори ти връхлитат отстрани, защото не могат да завият когато поискат/когато се налага, а само когато се натуткат. Аз да можех бих скъсала от бой или от съдебни дела онзи, който ми повреди коляното, ама той си замина. В такива ситуации според теб какво трябва да правя?
Та не се знае дали нея са връхлетели, или тя е засякла някого.

Абсолютно е така. Аз карам бързо, но в 2 м отсека и винаги мога безпроблемно да спра, ако някой ми пресече пътя.
Тогава обаче карах отляво и трябваше да изляза от пистата надясно, защото там ме чакаха приятелите ми, така че нямаше как да не я пресека. Погледнах преди това 10 пъти, беше чисто и до ден днешен не мога да си обясня, откъде се появи тя.
Освен това има едно правило при ските: Пази по-високо стоящия. Аз нямам очи на гърба си все пак!

Пак преди години. Чакаме да отворят пистата. В Канада ги затварят с лента, когато машините ги обработват. И стоим неподвижно: аз, моят екс и сина ни.
Изведнъж усетих, че някой ми подсече краката и буквално си се строполих на гръб. Малко по-нагоре от нас имаше трима млади, които се бутаха и хилеха. Момчето, което ме събори беше едно от тях. Падайки назад, директно на гръб, не само че се нараних, ами щеката ми се изви на 90 градуса, а като се опитах да я изправя се счупи. Моят мъж буквално го изяде, чак ми дожаля за момчето. А той се извиняваше през цялото време и се оправдаваше, че не искал, ама приятелите му го бутнали.

Тая работа със ските... Дали не трябва да има някакъв изпит преди да пуснат някой на съответния цвят писта? Аз се вцепявам като има някой зад мен, направо не мога да се спусна спокойно. Като видя как някой лети към мен и като знам колко малко хора всъщност могат да карат и се страхувам.

Понякога грешки стават, моите деца са едри и високи.
Единия ми син беше набутал едно цяло ски училище по Туристическата на Пампорово, той кара по-напред, аз се влача отзад с най-малкия на хамут. И пристигам в разгара на калабалъка, ски-учителя вика, моят мълчи и мига. А той просто се е бил стреснал и изобщо не му е дошло на ум да се извини. Извиних се, обясних, че той изглежда едър колкото учителя, ама към момента е на 10 години. Тоест - на ниво възпитание знаеш, как е правилно да реагираш - да се извиниш, ама така да си се стреснал, че изобщо не ти идва на ум.

Ти си киборг, явно. Аз не мога да спра на място на пълна скорост, мога само да завия и заобиколя винаги. Т.е. гледам да карам с такава скорост, че да го мога. На пълен шус даже и завой не можеш да направиш като хората, какво остава да спреш. Но пълен шус си позволявам много рядко, само при равна и обработена празна пистаписта и пълна видимост.
Аз си мислех, че правилото е "пази по-нискостоящия" - идващият от горе трябва да внимава, пресмята траектория и пази този по-долу.

На теория е така, ама не винаги можеш да предвидиш на къде ще завие предния.

Знаете, че среден скиор спокойно си развива 60-70 км в час. Хич не е безобидно.

Абсолютно, и затова заобикаляш отдалеч. А и все пак в ските има някаква логика , за разлика от сноубордистите, които са абсолютно непредсказуеми, понеже карат и в двете посоки. А и много обичат да си тръснат задника на средата на пистата ей така, щото им хрумнало. Ако има гласуване да се отделят отделни писти за ски и за сноуборд ще гласувам с две ръце.

Мисля, че момчето се е разплакало от коминация стрес + адреналин + яд на себе си, че не е внимавал. Също щом е бил млад, доста вероятно е колата да му е нова и трудно да е събрал пари да си я купи, и да не може да си позволи ремонт или нова скоро. Вашата реакция е нормална и каквото зависи от вас (да се извините), сте го направили. Какво повече.

Права си! Разбира се, че е така и аз неволно съм сбъркала. Ако бях по-високо от нея нямаше, как да не я видя, като ми връхлита изотзад.
2 м отсека, слалом с къси завои - спираш без никакъв проблем. Шус никога! Пистите са твърде населени. Има много деца.

Да ти кажа и аз ако си видя колата за скрап ,ще се разплача....

Ако знам, че непозната ще ме прегърне, ще си прежаля предната броня. Тя и без това е за смяна.

Ама Вълк, ако е грозна непознатата? И ако Вълчицата разбере?

Ха-ха стана весело! Абе, то и на мен ми се плачеше, ама нали затова плащаме застраховки. Застрахователите всичко ще оправят. Само ще загубя малко време да закарам колата до сервиза.
Добре, че сме здрави и без наранявания!

Янтре, грозни жени няма. Все някъде ще има нещо, дето да разцъфне. А с Вълчицата сме две души в една, ако една прегръдка не преглътне, мани.

Извинете, че се намесвам в разговора, но ми стана интересно, ако супер красива жена те прегърне, какво ти променя това в живота занапред?  Все пак прегръдката  е някакъв момент и нищо повече.  Голям кеф ли е, че да се натягаме за прегръдки с непознати или целта е евентуално начало на по дълбоки взаимоотношения?

Не съм споменавал за красива жена. За супер красива още по-малко.
Вълнуващо преживяване и толкова.
При това социално дистанциране е невероятно. Вече ми е странно, като гледам филми с хора по улиците. Без маски, гъчкат се един о друг, едва се разминават. След двадесет години това поведение ще предизвиква какво? Страх, погнуса?

Дано е малкото зло, може сега да му е такъв отпечатък в съзнанието и да е добър шофьор цял живот. Може вие да сте по добри с непознатите. Вината е безсмислено нещо, не помага. Нека има позитивно развитие на нещага

Прочетох само първите мнения. Не се уточнява реална възраст, но ако е млад шофьор стреса в такава ситуация е огромен.
Първия път когато закачих нещо беше една подвижна врата на платен паркинг. В такова състояние изпаднах че ревах половин час и нямам никакъв спомен. Хората са ме свалили от колата, вода май ми даваха, преместиха ми колата.... Просто беше стрес. Реално на мен, на колата нищо ни нямаше. Вратата беше едва одраскана, но самия факт че нещо се е случило явно ми е подейсвал много.
Втория случай закачих една кола, докато завивах. Добре, че човека беше там, помогна ми да преместя моята кола, така че да не го надера повече, аз май пак ревах. Писахме протокол, никакъв проблем. Добре че беше спокоен човека....
В такива моменти адреналина и стреса са нормални, това включва и твоята реакция. Момчето ще се успокои, ти също си му помогнала. Ще осъзнае, че такива неща се случват и ще продължи напред с още по-голямо внимание. Не се обвинявай излишно.

Хаха, и аз се стряскам, като видя в някой филм колко наблизо си държат лицата и то без маски!

ти можеш да го прегръщаш колкото искаш, но ако се стигне до разправия между застраховките ще спре да ти е мъчно.

Най-кофти е, когато някой те удари отзад...за него. Той е виновен по презумпция.
Сега, в моя случай не беше така. Защото аз спрях, имах време да погледна в огледалото, да го видя, че лети с пълна скорост, да мобилизирам мускулите си за това, което ще последва и да натисна спирачката до откат - значи дистанията е била достатъчна за да спре....Но на мен лично ми се е случвало някой да ме засече и натепе рязко спирачки отпред. Като по чудо, благодарение на бърза реакция съм се измъквала да не го ударя. Иди после, че обяснявай, че не си виновен! Да не говорим. че в момента на рязкото ти спиране може някой да те удари теб отзад.
Всичко е оправено вече! Застрахователят ми изпрати чека и даже имам час в сервиза за понеделник.

Да. Но може много усложнения да се получат ако някой реши да не плати или че не струвало толкова или че другия и той бил виновен.
В градско винаги може да се наложи да се спре. Деца, коли, врати, котки, светофари , завиващи, намерили си място за паркиране ... какво ли не.
Винаги може да настане разправия кой как е спрял и защо. Добре че не е станало при вас.

За колата си е плакал (и от шока), а не защото ти си му се скарала.