И колко от нас са лекари за да ти кажат?
Ти не пита ли лекаря си?
Ти не пита ли лекаря си?
- Публикувана: 8 ноем. 2020, 23:51 ч.
- Последно мнение: 14 май 2021, 16:33 ч.
Забременели след ин витро - тема 48
И колко от нас са лекари за да ти кажат?
Ти не пита ли лекаря си?
Ти не пита ли лекаря си?
По-скоро търсих някой с подобен опит. 
Абсолютно безотговорно поведение да питаш по форуми, вместо да питаш лекаря си.
Вие май нямате коментар без заядлива нотка. Дамата пита не за да взима решение за живота си, а за да намери евентуален съмишленик, който е имал подобен вид преживяване....
Като не можете да дадете адекватно мнение - спестете си го
И колко от нас са лекари за да ти кажат?
Ти не пита ли лекаря си?
Ти не пита ли лекаря си?
По-скоро търсих някой с подобен опит.Така написано изобщо не звучи че търсите някой с подобен опит. И след като сте питали лекар би трябвало да ви е обяснил
“ Дали е признак за голямо притеснение или има шанс да се развият нещата според вас? Чхг ми е ок - вчера беше 830. Много се притесних..”
Мечтичке,ще се справите и с три деца.През какво ли не минаваме,за да имаме рожби,щом всичко е наред роди ги.Някои момичета знаят,че през 2016-та бях бременна с тризнаци и категорично бях против редукция.За съжаление изгубих и трите,но така ми било писано.Много исках близнаци,но заради тази ми случка след това все по 1 ембрион ми връщаха...
Me4ta81, не съм бременна и съвети за редукция не бих си позволила да давам, но ще ти кажа за моя ММ 
През 2013 г. разбрах, че само с ин витро мога да стана майка. ММ не искаше и да чуе - не било задължително да имаме деца, не бил с мен да му раждам деца (аз предложих тогава да се разделим и да си намери жена, която може да забременее естествено) .....Доста му говорих тогава, умея да съм убедителна и той се съгласи да пробваме един-два пъти. И така изминаха доста години в прегледи,изследвания, стимулации и 7 трансфера - без резултат
И аз се изморих и отчаях и казах край. Но само 2 месеца след последния неуспех ме загложди мисълта за ДЯ. Писах тук, във форума, доста жени ми писаха на лични и реших, че и това ще пробвам. Леле-е-е, като споменах само и ММ полудя - била съм вече обсебена, нямало да прави такива експерименти, това вече било фантастика ....
Е, успях отново да го убедя Последва 8-ми трансфер с ДЯ, отново неуспех.
Всичко е мирно и тихо в къщи, свиквам с мисълта за живот без деца, но-о-о не ми дава мира и решавам да сменя клиниката. Отидох при новия доктор, разказах си историята, казах на ММ, че е само консултация Но друг проблем излезе - само ДЯ от Испанската банка. И чак сега стана страшно - била съм луда, че въобще съм си помислила за чужди Я, ами те пък и от Испания. Там било пълно с всякаква измет, те го правят за пари, не знаем какво ще дойде и всякакви такива приказки.
Вече се сещаш, че е съгласен отново след доста приказки, спорове....А не е хич лесен характер, но се обичаме и ще се справим. Единствено се моля 9-ия ми трансфер да е успешен и след толкова години мъка, да станем родители.
През 2013 г. разбрах, че само с ин витро мога да стана майка. ММ не искаше и да чуе - не било задължително да имаме деца, не бил с мен да му раждам деца (аз предложих тогава да се разделим и да си намери жена, която може да забременее естествено) .....Доста му говорих тогава, умея да съм убедителна и той се съгласи да пробваме един-два пъти. И така изминаха доста години в прегледи,изследвания, стимулации и 7 трансфера - без резултат
И аз се изморих и отчаях и казах край. Но само 2 месеца след последния неуспех ме загложди мисълта за ДЯ. Писах тук, във форума, доста жени ми писаха на лични и реших, че и това ще пробвам. Леле-е-е, като споменах само и ММ полудя - била съм вече обсебена, нямало да прави такива експерименти, това вече било фантастика ....
Е, успях отново да го убедя
Последва 8-ми трансфер с ДЯ, отново неуспех.Всичко е мирно и тихо в къщи, свиквам с мисълта за живот без деца, но-о-о не ми дава мира и решавам да сменя клиниката. Отидох при новия доктор, разказах си историята, казах на ММ, че е само консултация
Но друг проблем излезе - само ДЯ от Испанската банка. И чак сега стана страшно - била съм луда, че въобще съм си помислила за чужди Я, ами те пък и от Испания. Там било пълно с всякаква измет, те го правят за пари, не знаем какво ще дойде и всякакви такива приказки. Вече се сещаш, че е съгласен отново след доста приказки, спорове....А не е хич лесен характер, но се обичаме и ще се справим. Единствено се моля 9-ия ми трансфер да е успешен и след толкова години мъка, да станем родители.
При мен и трите ембриона се бяха за хванали, доктора ми беше категоричен, че трябва редукция. Точно трябваше да взема решение и единия спря да се развива. Но при мен става въпрос за медицинска причина. Аз също бях притеснена как ще се справяме финансово с близнаци, но човек зане 2 и 200. По-тежко ни е тази година може би, но с майчинство 380 лв и наем също толкова няма как, всъщност живеем само със заплатата на мъжа ми.Начин винаги се намира..
Me4ta81, мен ми изглежда, че ти искаш и двете бебета 
Това решение е твърде лично, че да се дават съвети. Много е важно и твоето здравословно състояние !
Ние като върнахме две бяхме готови за близнаци. Ако изрично искахме едно щяхме да върнем 1, точно че редукцията ми е гадна на мен. Но както казах това е лично.
При нас се хванаха двете, ама 1то спря развитие в 7ма седмица. Мъчно ни е още, че беше скоро. Но видях как си отдъхват малко лекарите, че по-малко притеснения за мен и бебе и че им става по-лесен живота. Но ние нямаше да решим редукция обаче, както казах.
Сега съм 12та седмица и си чакам скрининга.
Бениии много се радвам, че ще опитате пак стискам всякакви палци !!
Това решение е твърде лично, че да се дават съвети. Много е важно и твоето здравословно състояние !
Ние като върнахме две бяхме готови за близнаци. Ако изрично искахме едно щяхме да върнем 1, точно че редукцията ми е гадна на мен. Но както казах това е лично.
При нас се хванаха двете, ама 1то спря развитие в 7ма седмица. Мъчно ни е още, че беше скоро. Но видях как си отдъхват малко лекарите, че по-малко притеснения за мен и бебе и че им става по-лесен живота. Но ние нямаше да решим редукция обаче, както казах.
Сега съм 12та седмица и си чакам скрининга.
Бениии много се радвам, че ще опитате пак
стискам всякакви палци !!
Бени,силно стиснати палци този опит да е успешен.
И аз съм имала спорове с ММ точно , защото исках второ дете,а той,заради проблемите на Слави-не.Даже преди 10 години искаше да се разведем,ама аз също някак си успях да го убедя.После се хванахме с инвитрото,не се оказа толкова лесно,имах и загуби,но ММ се промени и за всичко ме подкрепяше,даже изживяваше загубите и неуспехите повече и от мен.
И аз съм имала спорове с ММ точно , защото исках второ дете,а той,заради проблемите на Слави-не.Даже преди 10 години искаше да се разведем,ама аз също някак си успях да го убедя.После се хванахме с инвитрото,не се оказа толкова лесно,имах и загуби,но ММ се промени и за всичко ме подкрепяше,даже изживяваше загубите и неуспехите повече и от мен.
Здравейте, чета ви и си припомням някои трудни моменти от отношенията ни вкъщи по пътя към инвитрото.
На мен ми трансферираха 2чки, не са ме питали за броя, който искам, така си процедират, но в това отношение им имам пълно доверие, защото след стимулацията замразиха 17 ембриона /свеж трансфер се отложи заради хиперстимулация/. По принцип си бях настроила организма, че едното ще се хване. Вярвам в мисловната нагласа и дълго вниманието ми беше насочено към едно. Трансферираха едно IVF и едно ИКСИ /с мъжки фактор сме/ и ни питаха преди трансфера, искаме ли хетчинг. Първоначално бях настроена, че няма да пипаме ембрионите, но ме убедиха, че процедурата е безопасна и в същото време значително повишава шансовете за успех. След като го обсъдихме, решихме на ИКСИ ембриончето да се направи хетчинг, а IVF-то като "по-естествено" да си го оставим така. На 10ти ден ЧХГто беше 448, на14ти ден от трансфера ЧХГ ми беше 3000 и нещо. Естествено дълго си мислех, че и двечките са се хванали. Отделно и ми се гадеше много и то от 5тия ден на трансфера. Плашеше ме идеята за двете, а ММ още повече. Казах си - каквото Господ е решил, това ще е. Акушерката на док. ми каза, докато не ме видят, да не си мисля нищо. На прегледа се видя един плоден сак и док. и аз, че и ММ леко си отдъхнахме. Не, че нямаше да се радвам и на двечки. Но ми е първа бременност и разбирате притесненията ми от типа "дали ще се справя...". В 10та седмица леко прокървих в града, в който живея и ме приеха в болница. Уж, частна, уж много добра. Всеки док. от визитацията, който ме гледа, беше с различна теория. Единия каза - прокървяването е от инфекцията /понеже лекувах такава от любимия ми кринон гел/, другия каза - ааа, тук виждам втори плоден сак, който се резорбира и дори част от второ жълтъчно мехурче. (А репродуктивния като ме гледа, смея да твърдя на в пъти по-добър ехограф, нищо не каза за следи от втори плоден сак). Както и да е, стабилизираха ме. И когато отидох пре репродуктивния и включи ехографа, огледа бебето на 4Д, гледа ме с коремен, с вагинален, за да провери все пак какво се е случило. И каза - а, ето следи от хематом. От него си прокървила, резорбира се вече.
Та, да се върна на темата за броя ембриони - аз лично съм установила, че мъжкия пол /макар, че съм противник на това всички да се поставят под един знаменател/, по-бавно "узряват" за някои неща. Трябва им време. Мечтичке, дайте си малко време, колкото е възможно и на двамата. Много пъти си мислех, ако се бяха хванали и двете какво щяхме да правим, ами щяхме да си ги гледаме, макар че, виждах страха вкъщи.... Да, вие си имате едничко, но със сигурност знаеш, колко много хора биха дали мило и драго дори само за едно бебче. Аз, когато съм силно уплашена оставям всичко мислено в ръцете на Господ, така премахвам част от напрежението и оставям той да нареди нещата. И тази нагласа ми беше и още ми е най-верния съюзник в борбата за дете. Сега съм в 16та седмица. Репродуктивния ми каза пола още в 12та.
В града, в който също се следя дори не е ставало въпрос за пол досега
БХС излезе, комбинирания за Даун: 1:14000, на 33год. съм., с което се отказах да правя пренатални тестове. Убедиха ме, че ще е един излишен разход. Тези дни бяхме на по-чист планински въздух и там спря да ми се гади изцяло. Като се върнахме в града, в който живея пак започна гаденето, особено вечерното.....
На мен ми трансферираха 2чки, не са ме питали за броя, който искам, така си процедират, но в това отношение им имам пълно доверие, защото след стимулацията замразиха 17 ембриона /свеж трансфер се отложи заради хиперстимулация/. По принцип си бях настроила организма, че едното ще се хване. Вярвам в мисловната нагласа и дълго вниманието ми беше насочено към едно. Трансферираха едно IVF и едно ИКСИ /с мъжки фактор сме/ и ни питаха преди трансфера, искаме ли хетчинг. Първоначално бях настроена, че няма да пипаме ембрионите, но ме убедиха, че процедурата е безопасна и в същото време значително повишава шансовете за успех. След като го обсъдихме, решихме на ИКСИ ембриончето да се направи хетчинг, а IVF-то като "по-естествено" да си го оставим така. На 10ти ден ЧХГто беше 448, на14ти ден от трансфера ЧХГ ми беше 3000 и нещо. Естествено дълго си мислех, че и двечките са се хванали. Отделно и ми се гадеше много и то от 5тия ден на трансфера. Плашеше ме идеята за двете, а ММ още повече. Казах си - каквото Господ е решил, това ще е. Акушерката на док. ми каза, докато не ме видят, да не си мисля нищо. На прегледа се видя един плоден сак и док. и аз, че и ММ леко си отдъхнахме. Не, че нямаше да се радвам и на двечки. Но ми е първа бременност и разбирате притесненията ми от типа "дали ще се справя...". В 10та седмица леко прокървих в града, в който живея и ме приеха в болница. Уж, частна, уж много добра. Всеки док. от визитацията, който ме гледа, беше с различна теория. Единия каза - прокървяването е от инфекцията /понеже лекувах такава от любимия ми кринон гел/, другия каза - ааа, тук виждам втори плоден сак, който се резорбира и дори част от второ жълтъчно мехурче. (А репродуктивния като ме гледа, смея да твърдя на в пъти по-добър ехограф, нищо не каза за следи от втори плоден сак). Както и да е, стабилизираха ме. И когато отидох пре репродуктивния и включи ехографа, огледа бебето на 4Д, гледа ме с коремен, с вагинален, за да провери все пак какво се е случило. И каза - а, ето следи от хематом. От него си прокървила, резорбира се вече.
Та, да се върна на темата за броя ембриони - аз лично съм установила, че мъжкия пол /макар, че съм противник на това всички да се поставят под един знаменател/, по-бавно "узряват" за някои неща. Трябва им време. Мечтичке, дайте си малко време, колкото е възможно и на двамата. Много пъти си мислех, ако се бяха хванали и двете какво щяхме да правим, ами щяхме да си ги гледаме, макар че, виждах страха вкъщи.... Да, вие си имате едничко, но със сигурност знаеш, колко много хора биха дали мило и драго дори само за едно бебче. Аз, когато съм силно уплашена оставям всичко мислено в ръцете на Господ, така премахвам част от напрежението и оставям той да нареди нещата. И тази нагласа ми беше и още ми е най-верния съюзник в борбата за дете. Сега съм в 16та седмица. Репродуктивния ми каза пола още в 12та.
В града, в който също се следя дори не е ставало въпрос за пол досега
БХС излезе, комбинирания за Даун: 1:14000, на 33год. съм., с което се отказах да правя пренатални тестове. Убедиха ме, че ще е един излишен разход. Тези дни бяхме на по-чист планински въздух и там спря да ми се гади изцяло. Като се върнахме в града, в който живея пак започна гаденето, особено вечерното.....
По темата с ембриончетата и захващането им - и аз да се включа с пресен опит
Още преди началото на инвитро процедурата с мъжа ми обсъдихме и решихме, че ще върнем (ако имаме достатъчно качествени) две ембриончета, за да има по-голям шанс поне едното да се хване, като сме с ясната представа, че аз съм млада (26 г.), нямам проблеми и има известен шанс да се хванат и двете.
След като видях най-желаните две чертички в живота ми и радостно споделих добрите новини на мъжа ми, той се зарадва колкото мен, ама след 2 минути ме попита леко притеснен "А знаем ли вече едно ли се е хванало или две?". Казах му, че колкото са се хванали - толкова. В последствие се оказа едничко и той си "отдъхна" - не, че не искаме и няма да се справим с две едновременно, просто ще ни е доста по-трудно. Но ако се бяха хванали две - нямаше да направим редукция никога.
Сега съм в 12 г.с. и с нетърпение чакам БХС, като се моля всичко да му е наред на моя герой
Та явно мъжете са по-плашливи на тази тема
Още преди началото на инвитро процедурата с мъжа ми обсъдихме и решихме, че ще върнем (ако имаме достатъчно качествени) две ембриончета, за да има по-голям шанс поне едното да се хване, като сме с ясната представа, че аз съм млада (26 г.), нямам проблеми и има известен шанс да се хванат и двете.
След като видях най-желаните две чертички в живота ми и радостно споделих добрите новини на мъжа ми, той се зарадва колкото мен, ама след 2 минути ме попита леко притеснен "А знаем ли вече едно ли се е хванало или две?". Казах му, че колкото са се хванали - толкова. В последствие се оказа едничко и той си "отдъхна" - не, че не искаме и няма да се справим с две едновременно, просто ще ни е доста по-трудно. Но ако се бяха хванали две - нямаше да направим редукция никога.
Сега съм в 12 г.с. и с нетърпение чакам БХС, като се моля всичко да му е наред на моя герой
Та явно мъжете са по-плашливи на тази тема