Дистанционно обучение за учениците - Teмa 12 /ноември 2020 г./

Много съм доволна от ДО..Аз пък искам да е до края на учебната година, за да можем всички да се вкасинираме.
Трудно ми е. До сега съм учила с едното дете по бел и мат за 8 клас. През деня с 4 клас. А с малкия от ДГ оцветяваме и аз не знам кога, както дойде. Баща му до сега танцува хора в хола, учиха се на танци. Каквото и да си говорим, времето прекарано заедно, сплотява семейството.

Ако това е цената да спрат да умират хора, я плащам без да се замисля. От моите познати 5 човека починаха от Ковид. Двамата бяха по-възрастни. Двамата по-на средна възраст. Едната майка на познато ни дете.  Дали децата на тази майка сегабще има кой да им помага да се учат??? Ай стига сме мрънкали, всичко се научава. Еле в 1ви клас, дето всички си идват от ДГ научени да събират и изваждат до 10. Дайте на детето занимания, то ще се справи. Няма ненаучили се да чете и пише.

И аз съм доволна, а още по-доволно е детето. Радва се, че си е вкъщи, не му пречи да учи онлайн. Аз съм по-спокойна тази година, миналата беше голям стрес и само го овиквах. Материала не ме притеснява, все пак не учи още ядрена физика, ще помагам. Радвам се, че идва Коледа и като са вкъщи децата, ще можем да си видим близките, защото няма да завися от чужда отговорност.

И аз не го разбирам мрънкането, особено от родители на деца под 7 ми клас. Да, трудно е ако трябва да се работи, а децата са малки, но дотам. Материала, та материала, то ще кажеш, че всички тук се борят за Нобелови награди.

И аз съм доволна от ДО на този етап (5ти клас). Преподавателите са сериозни, материалът се взема, часовете се водят концентрирано.
Дори по математика, където ми се вижда най-трудно да се преподава дистанционното, детето се справя доста добре. Има предмети, по които не запомня много, но проблемът е в нашия телевизор - хич не й интересна примерно историята.
Аз съм доволна и спокойна. Детето е вкъщи, а не в бациларника. Тази година е компромисна, ясно е. Ще наваксваме живи и здрави да сме.

Нищо от написаните пробреми не се случва при нас. И тази, и миналата година(едно и също училище, но много различни учители т г), влизат, преподават, изпитват, дават домашни. Покрай ДО, когато съм у нас(обикновено за първи час), взех да се заслушвам и да си припомням или научавам много интересни неща.
През октомври, присъствено имахме една седмица с 4 болни учителки едновременно. Голяма полза от такова присъствено. Сега една от учителките е с малко болно дете (детска болест), преподава си жената и изпитва стабилно. Споделя екран с граматично упражнение, дава превод в момента, а иди преписвай, откъде? Но ако бяхме присъствено, със сигурност нямаше да е на работа и ураа, свободен час.
За малките със сигурност е трудно. Но когато моят син беше в първи клас, пак такъв материал се даваше като обем и материал, че нямаше как да мине без родителска намеса, макар да учеха присъствено. Няма да забравя един "поменик", по-голям от А4, изписан с думи в три графи да се раздели всяка на срички и на части за пренасяне. И такива думи като управител, представление и т н. Хайде, холан, че ще мине без родител, то и за някои родители е тест за интелигентност. Първи срок, първи клас

Някъде има скатаващи се учители вероятно, но повече децата сами си го правят. Вчера по един предмет от цял клас, само синът ми и още едно с домашно. А синът ми не е от най-ученолюбивите. И домашното не беше нито дълго, нито трудно. Аз се ядосвам, че на голям човек трябва да дудна"Написа ли си, научи ли си" и току гледам в пощата какво е зададено, ама цял клас и повечето деца с претенции, 20 човека, като изключим отсъстващите без домашно. Е, как да е ефективно.
Моят син също взе да протестира, "стегна му се душата", но никак не мога да си представя да се тъпче 40 мин в автобуса по 2 пъти на ден в тази ситуация.

Ще мине и замине, няма да останат неуки децата.

При нас също е добре, след първоначалното нежелание стана ясно, че все пак са се готвили за този вариант и си върви нормално. Все пак много хора се сблъскаха лице в лице със заболяването и като гледам и тук, точно те вече не го неглижират по никакъв начин.
В сравнение с миналата година, негативно повлия първоначалната учителска и родителска нагласа, че ДО не става, искаме присъствено на всяка цена, което беше глупаво, защото си беше ясно, че цената е прекалено висока, за да бъде плащана доброволно. Но явно неволята учи най-добре.
По образователния процес забележки нямам, където има нужда помагаме, все по-малко всяка година и така.

За съжаление това е във всички звена, където и да пипне, в България.. А се оказа, че трябва да сме яко контролирани, че да вършим каквото и да е както трябва

Гимназиста не го мисля изобщо, там се оправят чудесно. Не ме бърка да ДО до края на годината. През това време си работи и по 2 курса по програмиране самостоятелно, та даже му е бонус времето, което не губи в шматкане по ГТ - поне 2 часа на ден..

На дребната госпожите са доста стресирани как ще се справят, обещах да помагам (не съм учителка, само да кажа) - нищо, че са били по 3 следобеда на обучение... Пратих им насоки със скрийншотове, клипчета подбрани кое как се случва (има доста качени, само трябва да се видят правилините) и обещах ако има нужда да им направя с родителите малко показно в реално време къде какво да правят - основното - че голямо мрънкане от някои майки как неможели да правят такива неща... Те същите за всичко се тръшкат де - и за маските в междучасията, и за маските в час, и за ДО, абе за всичко, което се спусне със заповед - веднага на контра

Еми със сигурност трябва да си помагаме иначе няма как да стане - и на децата, и на г-жите ако трябва Точно едно нищо ще се получи, ако само се възмущаваме . Ако ще и редовен учебен процес да е.

При нас също е добре, и двете ми деца се справят и учителите държат сериозно на ученето. При синът ми са с камери по време на час, там няма мърдане. Учат и чужд език-немски, класната им е много сериозна и информира родителите при най-малката промяна. А и децата са наясно, че това е временно, та няма протести.
А съм ок с ДО, смятам че ако децата си учат, ще учат и по време на ДО, ако не учат, то те не учат и присъствено.

Точно така, Дидева!
Цяло лято имаха, след това още 2 месеца, не е като да нямаха информация за миналогодишните месеци как протича ДО и какви са проблемите. Една инструкция в десетина страници да бяха разписали като препоръки с таблички и насоки. Не е като ракетно инженерство все пак. Дори 80-90 % от тези насоки да се изпълняват ще протича нормално ДО. При нас и в предното училище мина много добре, а сега просто нямам никакви забележки към този момент. Стараят се на максимум, че и повече от това - и учители и деца.

Обучението миналата година в нашето училище беше никакво, много затормозяващо родителите и силно демотивиращо децата. Тази година обаче няма нищо общо, поне това което видях. Затова и в началото моята нагласа беше силно за присъствено обучение, но в един момент вече стана страшно и определено запях друга песен. А като видях, че все пак има подготовка за онлайн учебен процес и нещата вървят, пък хептен. Само седенето вкъщи е проблем при нас, защото сме и с две сравнително малки деца, а хоум офиса за мен е проблемен, но ще се справим някак с мъжа ми, важното е да сме здрави.

Хората ни затварят, а една от майките в класа се загрижила за рождения ден на отрочето и пише настоятелно, че нямало в никакъв случай да се отложи. Мойта не е поканена, но и да беше, нямаше да ходи. Не ги разбирам. Не си съгласен с мерките, ок, не си съгласен. Но ги спазваш и точка. Не може на всички да се угоди.

Щом не са поканени всички деца е голяма тъпотия, че си дискутира личния празник в общия чат. Няма да коментирам организирането на подобни мероприятия в момента. И моето дете скоро имаше рожден ден, обясних ситуацията и до там.

ДО за малко дете, без активната помощ на родителя е невъзможно!
Например, по БЕЛ в 5 клас се учат да пишат отговори, преразказ, разказ от 3 лице. Работите им не се проверяват, явно не смогва учителят. Никаква обратна връзка нямаме. Аз съм на работа. Защото, не всички можем, ако работата ни го позволява или можем от финансова гледна точка, да си позволим стоенето в къщи.

Това с рождените дни просто ме съсипва. Но има много хора, които изобщо не могат да отказват на децата си и е немислимо да ги "разочароват".

Голямата ми дъщеря е пети клас. Всичко се проверява и връща с коментари. Моята работа основно е да се преборя с ината и да я накарам да прочете и да осмисли коментарите от учителката. Но наистина забелязах, че по БЕЛ се налага най-много да обърна внимание. Сега я уча да сяда следобед след часовете и да минава отново току що взетия материал, че никакви умения няма в тази насока.

Малко множко очакваш от детето, то няма как да осмисли коментарите, дори ние като възрастни не осмисляме коментарите, а просто гледаме каква е оценката и "колко червено" има. Никой не обича да си гледа грешките.

Има специални начини за работа върху грешките. Един трик - коментарите се пишат със зелено.