Дистанционно обучение за учениците - Teмa 12 /ноември 2020 г./

Дайте да уточним сега, кое е гледане на деца?!? Да ги оставим сами вкъщи да се оправят, понеже не ни се гледат, но трябва да сме съвестни граждани или да седим с тях вкъщи да ги гледаме, понеже сме съвестни граждани?!?

Щото едните обясняват какво толкова, всеки който иска, може да немери начин да остане вкъщи,ама не иска понеже не му се гледат деца. Другите пък обясняват как не е нужно да си вкъщи, понеже детето може и само да се гледа. А бе на застъпниците за ДО, май не може да им се угоди.
За сметка на това, тези които искат присъствено, са доволни само от това и нямат претенции към никой.

Именно не може личния ти пример е да скътаваш от работа, да носиш маска като лигавник, а после да очакваш децата ти да са самостоятелни и да не могат да проведат едно ДО.

Трябва да отбележим, че  много хора откриват че ''седенето ''у дома  в повечето случаи  въобще не се оказва седене. Комбинацията от повече работа +другите предизвикателства не е по възможностите на всеки.
На хора с по-слаба психика много бързо започва да им личи.
За това и толкоз напъни за присъствено...

Убедена съм, че психиката е проблемът, няма нищо общо с умора и претоварване!

Логиката е желязна!

Комбинация от трите е. Докато не си ''обул тези пантофи'' няма да го разбереш къде точно стягат.
Това разбира се ако си съвестен и перфекционост.

Ох, остави. Какво ли няма да се изпише, за да се доказва недоказуемото: колко е хубаво сега да седим безкрайно в ДО.

И никой не чете с разбиране. Не отричаме ДО. Даже е чудесно, че ще има учене по време на грипните ваканции.
То е добро като е за кратко. За дълги периоди от време не става. Пък колкото искате го хвалете.
Има и социален елемент в образованието, който не е за пренебрегване.
Давам веднага пример: имам познати, които не се справят с ДО, децата ми имат много такива приятели, защото ние не дружим единствено с бутикови, обгрижени малчугани с хоум офис майки. Например имаме приятелчета, деца на пекари, продавачи в хипермаркет, куриери или автомонтьори. Тези родители нито могат да си зарежат работата, нито могат да си учат сами децата в 1-2 клас вкъщи. Да ги оставят без надзор също не е ок и не знам как ви хрумна да го препоръчвате така смело.
Тези деца какво ги правим, това лято учиха присъствено до август, за да наваксат. Другото лято пак ли? И защо учиха през лятото, заради чудесното ДО, което имаха от март до май? А да знаете случайно, че те са мнозинство, особено в малките градове.
Та в този ред на мисли, като се гласим да сме на ДО поне до март-април, е добре да помислим за бъдещите щети,  а не само да живеем тук, сега, според собствения си аршин.

Пази Боже, до април! Внезапно станах набожна!
ДО става за 2 календарни седмици. Не повече.

Врабчо, да ме извиняваш, но дори и куриерите, и пекарите, и монтьорите са завършили 12 клас. По презумпция не би трябвало да имат затруднения да обясняват материала поне до 8 клас, да не кажа, че и по-нагоре. Ако все пак се стигне до определена невъзможност, интелигентното решение е да се потърси алтернативна помощ - от уча.се (вече струва 19 лв на месец и всеки може да ги отдели), кан академи (напълно безплатно е), други безплатни интернет ресурси, платени уроци онлайн. Варианти бол, стига да има желание. А колкото до емоционалния/социален ефект - стига глупости. През лятото когато децата не са   училище, умират социално ли? Всичките им приятели само от училище ли са? Толкова ли са лабилни, че 3-4-5 месеца не могат да изтърпят някакви ограничения? Не съм чула нито Австрия, нито Гърция, нито Белгия, нито Турция, нито Румъния, които вече затвориха училищата си (впрочем Турция е цяла година онлайн) да се притесняват от подобни глупости. А поколението, което се роди в началото на 20в и трябваше да изтърпи две световни войни и няколко регионални, как ли се е справило?

Не знам дали това че ходихме на море не помогна да изкараме този вирус със загуба на обоняние по-леко (не знам дали е ковид). Почивката през лятото е важна за имунната система. Без море лятото за да стоим спокойно пред екрана зимата - не звучи много здравословно. Сега подадох за ДО, но ако бях по-смела бих оставила детето ако вече има антитела да тренира имунната система (и нашата). Но идват и грипове и не ми се рискува ...
Аз подадох за ДО до края на март, да видим ...

Вижте, всичко опира до въпрос на нагласа - няма как да тръгнете с негативите към ДО и да очаквате нещата да се развият по положителен начин. Децата в ранна възраст имат изключително обострено чувство за подражание и попиват всичко около тях като гъби - както хубавото, така и лошото. Когато виждат как вкъщи всички гледат с пренебрежение на възможността все пак да протича що-годе нормален учебен процес, макар и неприсъствен, то как да реагират и те самите?

Аз лично нито нападам привържениците на присъственото обучение, нито смятам, че са безумни в исканията си и т.н. Да, всеки има правото принципно да избере, но в случая се иска колективност, не индивидуалност, за да се справим с тази пандемия. Защото може едно детенце и семейството му да са се опазили в продължение на седмици, месеци дори при онлайн обучение, но след това да се заразят от детенце, посещавало училището присъствено. Всичко опира до съвест, а видяхме, че много хора не са научени да спазват правилата, всеки гледа да прецака системата, да не се мине един вид. Но не става така. Ако искаме да има реален ефект и по-бързо да се върнем към нормалния си начин на живот, трябва да се обединим около общата кауза - опазване на живота и здравето на учители, ученици, родители и лекари.

Семейна приятелка е доцент, специалист по микробиология, има поглед отвътре и казва, че наистина положението е страшно - масово болниците изнемогват, няма достатъчно сестри, няма достатъчно лекари, които да покриват липсите и нуждаещите се от грижи пациенти. Мисълта ми е, че никой не хленчи и не драматизира излишно, ситуацията в момента е усложнена и смятам, че мястото на децата не е в училищата. Материалът винаги може да се навакса, но здравето да се възвърне - трудно, в някои случаи невъзможно. Да, знае се, че децата леко карат този вирус, но не се знае какви ще са последствията за органите и въобще за целия организъм след години.

Какво пречи да бъдем малко по-съпричастни и отговорни един към друг? Напоследък мненията в темата доста се изостриха. Идеята, към която се придържам все още, е, че трябва всички да сме в един отбор - това разделение на лагери допълнително изморява и натоварва, не е пълноценно за никого.

Когато не искаш да приемеш, че сме в извънредно положение за нашето поколение всички думи са излишни.
А всякакви подмятания за обгрижвани деца от хоум офис майки са повече от смешни!

Колега от Франция остана хоум офис с малкото си дете през март, защото жена му е лекар в Ковид отделение в Париж. Не успя да даде детето в специалните отворени градини за деца на работещи на първа линия.

А що се отнася до правила - в училище по принцип има цял Правилник и стриктно се следи за спазването му.

Като мислим за щети трябва да гледаме щетите комплексно. Вижда се, че в разгара на епидемията ДО е по-добре от нищо, защото иначе наистина е нищо на повечето места – учители болни, карантинирани, деца карантинирани и тн. Та всички знаем кое е най-добре, но е хубаво и да приемаме, когато нямаме възможност за достъп до най-доброто. Гледаме най-малко загуби да има. А и не ние трябва да го гледаме, а хора, които разбират от управление на кризи. Няма и какво да се сравняваме с други страни. Ето във Франция дори в локдаун децата са на училище, но ако се запознаете с процентите на деца, които са от чуждестранен произход, които живеят в гета, става ясно, че за тях ДО си е истинска смърт и в краткосрочен, и в дългосрочен план. А и останалите хора не живеят в жилища с размера на нашите, децата обикновено нямат елекронни устройства, да не говорим за компютър, не е прието просто. Училищата по време на ДО изпращаха само по един мейл седмично и това си е било живо домашно обучение. Та у нас картината е доста по-различна.

Лошото е, че не се взимат мерки и жертвата на присъственото образование изглежда неоправдана. Ама нали кръчмите били важни за психиката на хората, това го говорят същите, които настояват, че повече от две седмици ДО водели до загуба на интерес у децата. Все едно някой някога е мислел, че децата изобщо имат интерес и когато са присъствено, та да го загубят точно сега. И все едно, ще се повторя, не са повечето деца по цял ден на частни уроци и школи, за да компенсират безплодното висене в клас, с което и матурите след 7-ми клас не могат да изкарат.

Ама някой верно ли е написал подобно нещо? Цитат може ли?

Затварянето на училищата, само по себе си, не допринася с нищо. А ние с тях тръгнахме, с тях и ще си останем.
И в това е основният проблем!
В ковидните теми има вече доста примери за семейства, които искаха ДО, минахме на такова и в крайна сметка, пак родителите, които ходят на работа, внасят вируса в семейството.
Колкото и да се страхуваме за децата си, за родителите си, както и за нас самите, единственото решение е най-крайното, тоест пълно затваряне. За радост или съжаление, нито средства имаме, нито живеем във времената на черната чума, когато са изгаряли цели къщи и селища, защото в тях е плъзнала зараза.