Интериорен и екстериорен стил по аматьорски - Тема 70

Ама разбира се, че .
Но когато някои интериори са влезли в престижни класации за добър дизайн е по - добре да видим от какво бихме могли да се възползваме за себе си вместо  да отричаме нещо безспорно добре направено, защото не ни е по вкуса,
В противен случай все още щяхме да си пазим непроменени соц. секциите, гардеробите и белите СКШ-та в кухните. Реално това са мебели с добра функционалност (събират много багаж, здрави са). Произвеждани са  с доста отровни лепила, но за толкова години вероятно  са се поизпарили... Но и в този форум има тема където хората вдъхват нов живот на стари (не класически) мебели. Някои забележително успешно, други не толкова.

Топ дизайнът е за музея, а за дома трябва функционалност на първо време и после вече тази функционалност да бъде доколкото може обречена в добра визия по наш вкус. За мен апартамент, правен с цел дизайн и "Уау ефект" е просто декор за списание.

Аз пък си мисля, че именно за декорацията човек трябва да има усет и изобщо не е за подценяване. Ако с подбора на качествени настилки, мебели нещата са се случили добре, то една лоша декорация може да направи дома да изглежда гротескно.

Даже и да изглежда гротескно, пак ще е удобен. Но ако изглежда супер, но не е удобен не става за дом. Пък и лошите аксесоари може лесно да се оправят, докато дефектната концепция не.

Аз не харесвам голи стени и липса на всякаква декорация. По еклектиката много си падам и ми харесват първите два декора на Пепси. Голи стаи с един диван и една маса са ми неуютни и бездушни. Евтин декор не означава непременно нещо грозно. Ако не е подбран цветово, като мащаб, като стил и т.н. тогава може да изглежда неподходящо. Нямам намерение да обсъждам нечий вкус, никой не ме е питал.

Естетиката е нещо много индивидуално и като цяло резултат от семейна и социална среда, но и вътрешен порив - и древните хора са имали потребността да изрисуват ловни сцени върху пещерните стени.

Лично аз не обичам декорация заради самата декорация и намирам много от предлаганото на пазара за чист кич. В дома ми има и картини, и постери, и графити върху платно, но само такива, които ме вълнуват на човешко ниво. Имам приятели с изключително лош по моите критерии вкус. Е, и? Те си живеят у тях,  ние вкъщи, а като си ходим на гости пием вино и всички сме щастливи.

Слава богу, че харесваме различни неща иначе щеше да е много скучно навсякъде едно и също.
Аз харесвам изчистени интериори

, но все пак да има и цветни акценти. Нямам картини по стените, но имам естествени цветя, които освежават и най скучният дом, естествено не всеки ги харесва. Важно е всички да се чувстваме уютно и да бъдем щастливи в нашия си дом.

Да не забравяме, че и критериите ни са различни. И аз харесвам изчистен дизайн. Но като видях изчистен дизайн номер 1 на Natt и ми се притиска да разтребя.

И ЧС е много права, едно е да ти харсва в списание за интериорен дизайн, а съвсем друго да си го направиш у дома. Доста често красивото е непрактично. Не знам защо така се получава.

Освен това с годините понякога вижданията се променят. На този етап от живота ми, смятам картините за поредното нещо, което трябва да забърсвам от прах. Нямам нито една. Стига ми, че бърша праха от рамката на огледалото в коридора.
В детската на малката има бели стикери-силуети на еднорог и пеперуди, защото това ѝ харесва. В стаята на тийнеджърката има черна стена за рисуване и коркова стена за снимки и плакати. Всичко е лесно променяемо според възрастта и настроенията.

Пак ще изкажа съвсем лично мнение - дизайнерите, като повечето арт личности, имат склонността да се опиват от собственото си величие. И "преиграват" с ексцентричност в един момент. Съответно са склонни да смятат всички не-арт личности за крайно безинтересни и скучни хорица.

В колкото и престижни класации да е влязъл един дизайн, щом не ми е по вкуса, няма как да го харесам само заради класациите. Хубав или лош (последното никой от пишещите в темата няма как да прецени ), вкусът ми (само за мен говоря, разбира се) си е такъв, какъвто ми харесва. Ще дам пример с третата снимка на Пеп-си - игра с пространствено-времевия континуум или както тя се беше изразила по-изискано, за мен е празна стая като чакалня, в която има диван срещу 2 кресла и маса между тях. И един килим. За моя вкус (дори да е лош) от това няма какво да взема. Нито пък е някаква нова концепция - разположението на мебелите е класическо, с цел удобство - да се виждат един друг седящите, масичка - за напитки/сладки, такива дребни неща.

Първата и третата снимка на Нат са ми ОК като цяло. На първата бих разчистила всичко от масичките, все пак те са ми за удобство и комфорт, за да сложа на тях кафе, дистанционно, книга, очила, а не за красота. Както и заметнатото нещо на дивана (което е очевидно за фотосесията). Рафтът с декорациите не ми пречи, напротив, харесва ми (много умерено и обрано е направено, без кич). На третата снимка бих сложила някакъв по-цветен диван, не толкова светъл. От втората снимка бих взела полилея (пендела) и много приятния цвят на стената. Но като цяло не е по моя вкус. Но какъв е вкусът на дизайнера на втората снимка на Нат - добър или лош? Не мога да преценя, просто защото не е моят стил. Знам, подобни интериори са много популярни, но това е, само на рационално ниво го възприемам. На емоционално - просто не ми харесва.

Много съм съгласна с Like_Smoke и Илит.

А за идеи - да, мога и да си открадна идея от снимка, но никак не робувам на "престиж".

Е все пак в заглавието на темата има "стил" и май се стремим към такъв, а не само да е удобно и функционално.

Дизайнерите гледат да е красиво и функционално, не знам защо си мислите, че само външния вид ги интересува. Лично аз мога да се възхитя и на изчистеното и на натруфеното, нямам си критерий, стига да е красиво и естетично. Като цяло обичам да е цветно, минималистичния дизайн не е моят, оценявам го, ама да не ми е в къщата.

Даже да не бих си обзавела дома по даден начин, не пречи да харесам определен дизайн. Дизайнерите се съобразяват и с желанията и вкуса на клиента си, архитектурни особености, бюджет... Не мисля, че някой такъв би казал " това не ми харесва, не е мой стил, няма да ти го направя".

Но пък човек често си избира дизайнер основно като види предходните му работи. И се “открие” в тях. Така че донякъде стила на дизайнера и клиента изначално не биха били абсолютно противоположни.

О, нека правим разлика между масов дизайн и ексклузивен (висша мода) дизайн.
В 99,9999999% от случаите клиентите, а и дизайнерите, правят масов дизайн, това, което в момента е актуално. Снимки от нет-а, кухни/бани/дневни/спални едни и същи - и като стил, и като обзавеждане, и като декорация. Колко пъти съм гледала по обяви за имоти Home sweet home/Kitchen/Breakfast/чаши с кафе/кроасани плеснати по кухните. Все едно копи-пейстнати от пинтерест. И като стил, и като "декорация", и като цветове на помещенията.
Както сподели и една потребителка - влизаш от едно жилище в друго и разлика няма (почти). Само се допълват/махат отделни елементи, в зависимост от размерите на помещенията.
Като да отидеш да си поръчаш рокля за бала при квартална шивачка - преди 40 години са били актуални воланите, разликата е била само в цвета и броя на "етажите" (в зависимост от фигурата), сега, примерно казано, са тюлени пластове -повече или по-малко, шнурчета и каишки по гърбовете.
Друго е да си купиш дреха от малък бутик в много буржоазен квартал на Париж, а съвсем друго - от бутик висша мода. С интериорния дизайн е аналогично.
Аз не виждам особена разлика между соц-СКШ-тата в кухните и кухните тип Икея, независимо дали са купени от този магазин/друг голям магазин за мебели/поръчани по размери на малка фирма/дърводелец. Няма лошо, след като клиентите искат такива и си ги харесват. "Дизайнерът" в случая само нагажда според размерите, разлики има само в механизмите (то и те не са безкрайно много като тип).
Ексклузивен "дизайнер" в България не съм убедена колко е лесно и възможно да се намери/наеме. В темата за имотите имаше снимки на скъпарски къщи в полите на Витоша, обзаведени скъпо, безспорно. Но ексклузивният скъп дизайн често се състои от недомислено свързани популярни/модерни в момента елементи. Възможно е това да е заради желанията на клиента. Но е напълно възможно и клиентът да е задал общи параметри като стил, да е казал - купувай, каквото трябва, плащам, а накрая да се получи като при фризьорката - подбутва ти косата накрая, върти огледало отзад и задава реторичен въпрос "Харесва ти, нали?!!!". Ами какво да кажеш - вече те е офъкала, така или иначе трябва да ѝ платиш, по-добре да се съгласиш и да се махаш с бърза стъпка.

Да, дизайнерът или "дизайнерът", работещи с готови шаблони на масово употребявани мебели/декорации, ще те спаси от явни недомислици и грешки, примерно от невъобразими съчетания на цветове. В този смисъл са от полза. В този смисъл жилището ще е направено с вкус. Но няма да е особено индивидуализирано. Декорациите, че с тях започнахме, ще са масовите (за който ги харесва), но ще са аранжирани по правилата, ще са съчетани по цвят и няма да има груби грешки.

Малко ми е странно мисленето, че добрият дизайн е "за музея". Действително има точни възстановки на определен дизайн влезли в музеи, какъвто е случаят с първата съвременна кухня проектирана от Маргарете Лихоцки още през 1926 г. и станала основата, на която се гради цялата концепция за съвременна кухня, така наречената "Франкфуртската кухня".

музейна  възстановка:
Благодарение на тази дама, вече от около 100 г. не готвим в "зона за обслужване",  напълно отделена от местата за хранене и социални дейности в едно жилище.
А всъщност във Виена все още има жилища където тези кухни са запазени и се използват, т.е.  действително има хора ползващи "музеен експонат" . Вероятно и цените на тези жилища са се вдигнали значително по тази причина.
Връзката клиент-дизайнер е двустранна. От една страна клиентите се обръщат към дизайнер, чиято работа харесват, от друга стремежът на дизайнера е да отговори максимално на изискванията на клиента си във връзка с неговият начин на живот . Добрият дизайн започва с добро функционално зониране, правилна ергономична последователност, постигане на фокусен център извеждащ най - доброто от наличната архитектура. Не е избор на пердета и килими, или поне не това е основната му функция.
И обикновено се получава не поради, а въпреки наличието на дизайнер, т.е. нещо в стил : "жена ми е поръчала следните мебели : ...., намери им място в наличното пространсво, ако обичаш".