Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №19

Ехо, мислех, че серията спира до момента, когато Мюжгян казва: "Аз, ....аз..." Сега видях, че е станало ясно за лъжата. Фекели трябва малко да се събуди. Той мисли ли, че Йълмаз ще твърди, че не е бил с Мюжгян, ако е бил. Та го заплашва, че щял да се отказва от него. Да се отказва ...добре, че Йълмаз му го каза. Нека сега Фекели да види, кой за пореден път го лъже. Не си взе поука той с историята за стрелбата срещу Зюлейха. Пак го лъгаха, пак се кара на Йълмаз, после видя истината. Съжалих Фикрет. Какви ще са им отношенията сега, ще видим. Фекели го чакат много проблеми...
Лучия, Бехидже ще я разкрият след смъртта на Йълмаз, може би. Нали имаше слухове, че героинята на Ханде ще помогне на Демир в разкриването на случая. А, Ханде идва в 79 серия, когато Йълмаз вече няма да го има. Така че, ще "стискаме зъби" за Бехидже
Лека нощ от мен!

Здравейте!



Откакто знаем за „бременността“ мислех, че тя е измислена, за да раздели Зюлейха и Йълмаз. Идеята е заимствана от съветите на Бехидже към Мюжгян за пораждане на  съмнения между двамата. И това наистина действа. Но снощи нещо през цялото време не ми беше наред и сега виждам един друг смисъл в тази история. Преди я виждах само като отделна история, а сега – повече на фона на събитията след филма на Мюжгян, последван от стрелбата, затвора за Зюлейха и т.н., вкл. втория опит за бягство..., в който дълъг период има нещо постоянно и то е, че и за Зюлейха, и за Йълмаз беше прекратен интимния живот в техните семейства с Мюжгян и Демир. При подготовката на второто бягство и двамата очакваха ново начало на техния съвместен интимен живот. В такъв контекст „новината“ за бременността има и друг смисъл. Тя има смислова връзка с въпроса, който Йълмаз зададе на Зюлейха: дали още живеят с Демир като мъж и жена. Сега си мисля, че Зюлейха и Йълмаз бяха поставени пред равностойни изпитания, но и двамата не издържаха изпита:
Не трябваше нито Йълмаз да задава такъв въпрос на Зюлейха, нито Зюлейха трябваше да повярва на казаното от Мюжгян.
Двамата не издържаха теста на това да си вярват. Затова „бременността“, а с нея и въпроса към Зюлейха сега виждам не толкова като такива, които разделят, а повече като тест за вече достигнатото състояние на отношението между Зюлейха и Йълмаз. В този момент и двамата не си вярват.
Опитът за второто бягство беше пик в техните отношения, двамата се бяха върнали към своето предишно усещане един за друг. Но провалът на бягството и обмислянето на резултатите очевидно са променили тези техни усещания, може би повече в Зюлейха. В този тест виждаме резултата от разочарованието от неуспешното бягство. Сега съм по-убедена, споменах това и преди, че двамата нямат общо бъдеще. Дели ги много преживяно с други хора. Тяхната любов сега е повече мечта един към друг.
Фалшивата бременност неочаквано раздвижи доста широк кръг. Мюжгян не е бременна, най-малкото – от Фикрет, но това, че призна – а това не е малко, за да спаси живота му, издава че тя има нещо към него. И там сега ще има някакви събития. Йълмаз загуби много от нейната лъжа и ще разчиства ситуацията, за да я покаже каква е в действителност пред Зюлейха. Но как Зюлейха ще реагира, това не ми е ясно, защото междувременно тя се ангажира много сериозно с хората в чифлика.

Привет
Благодаря за споделеното!
Само да споделя нещо, което пропуснах да напиша вчера, във връзка с нашата дискусия за миналото. Пиша го съвсем добронамерено и смятам, че СЦ са дали нещата по този начин, за да може всеки сам за себе си да си изгради някаква версия, на база на своя поглед към ситуацията.
Според мен: След като Зюлейха не казва, че е жена на друг и ако това говори на Демир , че тя се е отказала от брака си с Йълмаз пред Бог, то за мен няма логика Демир да: 1. лъже Зюлейха, че Йълмаз е загинал в затвора следствие на пожара; 2. да наема убиец за Йълмаз след новината за амнистията; 3. да изнудва началника на затвора да задържи неправомерно Йълмаз в затвора, при условие, че правителството го пуска на свобода;
4. толкова да се страхува от неконтролирана от него среща между Йълмаз и Зюлейха.
Ако Демир смяташе, че Зюлейха се е отказала от Йълмаз и връзката си с него пред Бога, ако Демир не се съмняваше в намеса на Хюнкяр и ако той смяташе, че Зюлейха ще го приеме и обикне скоро и т.н. то - човек като Демир, който има своите добродетели нямаше да се насочи с такава необоснована агресия и жестокост към Йълмаз още в затвора. Както вече писах, по-логично беше Демир да изкача Йълмаз да се появи на вратата му след амнистията и да остави Зюлейха да му обясни как и защо се е омъжила за Демир без насилие, без натиск и без да спомене връзката и любовта си с Йълмаз. И тогава вече, ако Йълмаз беше  заплашил него или семейството му, то Демир би трябвало да се свърже с полицията и да подаде жалба или да се саморазправи на място с Йълмаз.
Лично за мен, няма логика между това, Демир да си мисли, че Зюлейха се е отказала от любовта си към Йълмаз и целия набор от последващи негови агресивни действия срещу Йълмаз, който уж е вече отритнат от Зюлейха и няма бъдеще с нея, така или иначе. Без да знае и без да опита да се разбере с Йълмаз по някакъв цивилизован начин, Демир изпрати директно убиец за Йълмаз в затвора. Ако не беше Фекели, Йълмаз щеше да е мъртъв. Ето това изобщо не ми се връзва с характера на Демир, който той демонстрира в началото на сериала. Именно за това, аз лично смятам, че Демир е бил наясно, както с това, че Зюлейха все още обича Йълмаз, така и с факта, че тя би се върнала при него във всеки един момент, ако той се появаи вече свободен и че Йълмаз няма да се откаже от нея и просто да си тръгне. И следователно, Йълмаз е трябвало да умре, за да може Демир да задържи Зюлейха и Аднан.
За снощната серия. Аз също отдавна смятам, че времето прекарано в раздяла променя много неща за Йълмаз и Зюлейха. Всичко случило им се, всичко преживяно с други хора и далече един от друг си казва своето и времето променя и усещанията им. Изчакването на Зюлейха и с истината за брака и с истината за Аднан, докато Йълмаз беше сам и я причакваше да я пита и разпитва, им изигра лоша шега. За мен, повод за въпросите на Йълмаз, все пак, имаше и то основателен. Аз го споменах вече: Йълмаз сподели на Зюлейха изключително важна новина и трудно взето от него решение - да остави Керем Али на Мюжгян и така той изпълни условието на Зюлейха за нейното съгласие за ново бягство. НО, не получи нищо от нея като отговор, коментар или решение в пордължение на 20 дни. Това са цели три седмици, в които Йълмаз се е чуди, какво става. И изведнъж, той вижда пресконференцията и това, че Демир хваща за ръка Зюлейха и двамата като семейство се обвързват с обещание за случая на Хюнкяр и т.н. Естествено, той започва да си задава въпроси, защо Зюлейха не го е потърсила с някакъв отговор и желание за разговор по повод на неговото решение и общите им планове. Естествено е да се чуди, дали Зюлейха не си е променила решението, дали не го разиграва, дали тя не е решила да остане с Демир и т.н....ревността му расте, недоумението му - също. Защото Зюлейха му каза, че ще тръгне на края на света с него, ако Мюжгян няма да бъде без сина си и да страда. След въпросите, когато Йълмаз видя реакцията на Зюлейха, той осъзна, че е сгрешил и че не е прав. Ясно беше по думите му: "Какво направих! По дяволите! Какво направих." При следващата им среща, той започна с извинения.
Положението при Зюлейха ми е много по-непонятно: Зюлейха е във вражда с Мюжгян; за пореден път Мюжгян й казва, че ще я унищожи, сипеше закани, като за пореден път й се обявяви за враг. Това е първата червена лампичка. Йълмаз непрекъснато говори за бъдещето им, иска да я вижда: нея и синът им и т.н. Откъде дойде това недоверие към Йълмаз (при условие, че Йълмаз винаги е бил честен и директен с нея) и сляпа вяра в думите на жената, която я заплаши само преди дни. Втората червена лампичка. Повярвала Зюлейха на документа! Та, Мюжгян е главният лекар на Адана. Такъв документ тя може да извади по всяко време. Това е третата червена лампичка. Вместо да ръси куп сълзи, Зюлейха можеше да помисли. И най-неприятното е, че Йълмаз й каза истината в малкия конак, закле се, а тя не му повярва...дори и не се замисли над думите му, че Мюжгян цели нещо. Докато Йълмаз веднага осъзна грешката си от реакцията на Зюлейха, тя дори не се замисли да постави под съмнение нещата и да повярва на Йълмаз, който до момента винаги е бил честен и прям с нея.
Лично за мен, в тази ситуация Зюлейха се провали много по-сериозно на този тест да си вярват взаимно. Защото, докато за въпроса на Йълмаз имаше конкретна причина и той бързо осъзна грешката си; за поведението на Зюлейха нямаше никаква причина, нито такава да продължава да вярва на Мюжгян след обяснението на Йълмаз в малкия конак.
Хубав ден на всички!

Дана, разбира се, всеки има свое разбиране за случващото се. Но всяко разбиране трябва да почива на това, което показва действието в сериала.
Две неща са едни при сключването на брака; и двете се променят бавно и постъпателно след него. Това са: първо, как Демир вижда любовта на Зюлейха към Йълмаз и второ, детето.
За детето е по-ясно: тя се омъжи „девствена“ за Демир, направи го баща и започна бавно да превръща това дете, по-скоро да го връща,  от дете на Демир в дете на Йълмаз. Знаем, това стана окончателно на финала на първи сезон, а наскоро Демир разкри и пред обществеността цялата истина чие дете е Аднан.
Демир се ожени за Зюлейха, приемайки от нейното съгласие за брака, оставането и „сестра“ и от нейното мълчание с мисълта, че тя се е отказала от Йълмаз. Когато се върна от затвора Демир и даде адреса на Йълмаз, вероятно с мисълта тя да се обясни с него за своето решение. Няма значение, че пътят на кореспонденцията е бил прекъснат от Хюнкяр: ние не сме видели Демир да говори с управата на затвора и евентуално да е разбрал, че Хюнкяр е поискала Йълмаз да не получава и да не изпраща писма, нито Демир е говорил по този въпрос с Хюнкяр. В този момент, когато Демир смята, че Зюлейха искрено се омъжва за него, приемам, че той е направил това с най-добри намерения. Дори и да е подозирал, че Хюнкяр има намеса, тази намеса остава тежест на Хюнкяр и на Зюлейха, които са в съглашение. Демир във всеки случай е чист, дал е възможност на Зюлейха да се раздели с Йълмаз.
Че Зюлейха го е заблудила и има други намерения, става ясно още на следващата сутрин след сватбата: тя свали халката. Това Демир не знае, знае го Хюнкяр. Един месец на сватбено пътешествие сигурно са били достатъчни, за да разбере Демир, че жената, с която е, не е с него. Зюлейха е тялом с него, но душата и не е там, тя стои до него като безжизнена статуя. Върнаха се и той неслучайно я пита дали е щастлива, ако е чувствал, че тя има някакво желание да тръгне към него, той едва ли е щял да и зададе такъв въпрос. В нервността му още тогава става ясно това, което ще видим да ескалира по-нататък. Следва новината за смъртната присъда, след която Зюлейха тръгва бременна с нощния влак за Истанбул. От всичко преживяно там, вкл. свалената халка, Демир все по-ясно „чува“ мълчанието на Зюлейха от времето на сключването на брака и разбира, че тя не се е отказала от Йълмаз. Демир не е излъгал Зюлейха за „смъртта“ на Йълмаз при пожара; това тя чу заедно с всички по радиото. Той не и каза, че Йълмаз е оживял. А защо да и каже? Зюлейха е тази, която очевидно го е излъгала, когато са се оженили. Сега вече той разбира нейното мълчание и това, че тя не се е отказала от Йълмаз, а самият Демир е използван. Той затова, въпреки че действаше със свой адвокат за намаляването на присъдата на Йълмаз, се отказа още когато я последва в Истанбул. Действията при амнистията, недопускането на срещи – всичко е продиктувано от това, че Демир разбра истината. Самата Зюлейха ще каже, че не е сестра, че Йълмаз и е мъж и ще го обича до края на живота си, едва когато Йълмаз жив и здрав се появи в Адана. Зюлейха е една измамница, която Демир обича. Това е ситуацията и Демир трябва да избира: или да се откаже от нея, или да се бори на живот и смърт. Първите срещи на Демир с Йълмаз ни показаха един Демир като сатана: той се страхуваше да изгуби Зюлейха и детето, освен това се страхуваше от обществената стигма върху себе си, когато истината се разкрие. Постепенно той свикна с присъствието на Йълмаз в Чукурова, измисли свои начини за справяне и днес виждаме, че двамата могат и живеят врата до врата. Всичко това е развитие, а началната точка, тази от която тръгнаха при сключването на брака е тази, че Демир смяташе, че Зюлейха се е омъжила с искрени намерения за него, отказала се от Йълмаз. Основното в тази история е, че това, което Демир знаеше при сключването на брака, започна да се променя след него. Днес сме на етапа, когато Зюлейха е сложила граница пред Демир за всякакъв достъп до нея, дори този от началното време след брака, тя се готви да го напусне изцяло.  Защото днес тя се е върнала изцяло при Йълмаз, остава само да се свържат физически.

Въпросът, който Йълмаз зададе на Зюлейха, е груба грешка. Те се готвят за живот заедно, но в момента Зюлейха е жена на Демир. Йълмаз не си е направил достатъчно добре извода от грешката, когато се върна от затвора и направи изводи от видяно, забравил е, че това, което виждат очите не е истината. За Зюлейха в момента най-важно е да не събуди подозрения в Демир, защото тогава няма да могат изобщо да тръгнат. Докато е жена на Демир, тя трябва да се държи, особено на такова място, като негова жена. Йълмаз със сигурност ревнува, бърза и това го изнервя. Какво обаче Зюлейха прави с Демир, как общува с мъжа си, Йълмаз може и да се убие от съмнения, но за него съществува един единствен начин на поведение: да и вярва. Този въпрос е много обиден. Продължава траурът, търси се убиецът, на Йълмаз може да му е безразлично, но Зюлейха изпитва съжаление към Демир и тя иска да сподели с него известно време. Едва ли Зюлейха ще се чувства някъде далече добре, ако е тръгнала точно в този момент. Не сме чули също как тя приема решението за Керем Али, може да и трябва време да обмисли. Каквото и да е, Йълмаз не може да налага своето усещане за бързане, защото в това бягство не е сам.
Ако двете ситуации бяха в обратен ред: първо чутото от Зюлейха в аптеката, а после казаното от Йълмаз, смятам, че Зюлейха нямаше да реагира така. Не само въпроса дали спи с Демир, но и останалите неща, които Йълмаз каза, бяха настройката, с която Зюлейха реагира на Мюжгян. Дори си мисля, че самата Зюлейха може би разбра в един момент, че Мюжгян лъже, но въпреки това не се отказа от първия начин, по който възприе „новината“

Привет
Ваня , благодаря за споделеното! Да, това, което Демир знаеше при сключването на брака, започна да се променя след него. Но, самият Демир имаше информация от Йълмаз, чрез която можеше да следи и преценява поведението на Зюлейха и така да стигне до определени изводи и да бъде подготвен за случващото се.
За въпросите на Йълмаз, аз продължавам да смятам, че той имаше своите основания. На него му беше "сервирана" една истина преди известно време, с която трябваше да се справи емоционално; да обмисли; да възприеме; да "изхвърли" гнева и недоумението и да не нападне гневно всички, пазещи тайната. След такава истина е много трудно човек да прояви търпение дълго време. Никой от ГГ не е преживял това, което сега преживява Йълмаз - да се крие и да "краде" време да види и целуне и прегърне сина си. Това е тежко бреме и Йълмаз се опитваше да проявява разбиране, търпение, но в един момент и при тази динамична ситуация и  търпението се изчерпва. Йълмаз направи голяма крачка с това да прости на Хюнкяр, че му отне детето, а него самия го изпрати на смърт в затвора. Това не е лесно, въпреки признанието и съжалението на Хюнкяр, защото тя не може да "изтрие" преживяното от Йълмаз, нито да поправи случилото се. Много хора не биха могли да се справят с негативните емоции, но Йълмаз прости чистосърдечно и не му отне доста време.
Мисля, че от него се изисква прекалено много в този момент: и да се съобразява напълно с емоциите на всички и да проявява необходимото разбиране относно времето и събитията, които влияят на околните. Мисля, че Зюлейха трябваше да разбере това и да поговори с него по този въпрос открито. След като той съобщи за решението си, тя трябваше да му каже, че й е нужно време да размисли и да планира; виждаше го колко е напрегнат и колко бърза, колко е нетърпелив, но не седна да поговори с него спокойно и сериозно. Защото, тя е тази, която жертва връзката му с детето му, тя му го отне, независимо от причината...като изведнъж му го "върна" изведнъж и той трябваше да се съобразява със статута на собствения си сина, като законен син на врага му. Зюлейха направи сина му дете на друг и в един момент му стовари тази истина, без да се съобразява, какво се случва с него в онзи момент, след като му беше написала онова писмо от затвора - да приемели съдбите си и да се осланяли на децата си и т.н. Сега, самата Зюлейха трябваше да прояви повече разбиране към Йълмаз и това, което той преживява и което тя му причини. Ако, тя беше на негово място, щеше ли да може да живее с тази истина...без да бъде с детето си и да чака и да чака, съобразявайки се с всички и всичко.
Йълмаз не си направи изводите само от видяното. Йълмаз си направи изводи и от цялото мълчание на Зюлейха в продължение на 20 дни след обявяване на неговото решение. Да, Йълмаз направи груба грешка в гнева си, но веднага я осъзна и още на следващия ден се опита да се извини.
Тази, която обиди Йълмаз много повече и много по-грубо беше Зюлейха. Държанието й беше под всякаква критика. Независимо от нагласата, с която прие лъжата на Мюжгян, Зюлейха трябваше да има едно наум за всичко казано или споделено от врага й Мюжгян, която цели да я съсипе и унищожи. Още повече, след казаното от Йълмаз и клетвата му, тя трябваше да му повярва или поне да се замисли. Вместо това, тя продължи да настоява, че видяла теста на Мюжгян, видяла щастието в очите й. Нима Зюлейха не си направи изводи само от видяното, при условие, че сама изпита лъжите и хладнокръвността и на Мюжгян и на Бехидже по повод на нападенията срещу нея преди време. Нима не помни как Мюжгян имаше и наглостта и хладнокръвието да я пита със загриженост и мек глас, как е могла да направи опит за самоубийство...не мисли ли за децата си. Зюлейха не само, че бързо забрави това, но и извод не си направи от преживяното. Така че, вярата в документи, изражения на лица и реакции пред думите на Йълмаз, когото уж добре познава е обида за Йълмаз. Зюлейха дори и не чу обяснението на Йълмаз, че Мюжгян може да замисля интрига, не повярва на казаното от него, макар че той до сега не я е лъгал и е бил честен с нея. Не само, че не му повярва, но и наговори ужасни неща.
Така че, лично за мен, Зюлейха се изложи много повече в това отношение между двамата. Нищо не я оправдава.
И още нещо (допълвам се): след затвора Йълмаз не си направи изводи само от видяното, но и от чутото от самата Зюлейха. Ако беше повярвал само на видяното от него и на казаното от други (Саббахатин, Гюлтен и т.н.) бих го критикувала, но Йълмаз повярва на думите на Зюлейха, която за жалост, системно го лъжеше. Ако тя му беше казала истината, а той не й беше повярвал, щеше да е съвсем друго...Но Йълмаз повярва на Зюлейха, защото никога не би могъл да си представи, че тя ще го лъже за такива неща и че някой би я изнудвал, за да го лъже, а тя не би му се доверила. Има голяма разлика между ситуациите между двамата в това отношение. Йълмаз винаги е вярвал на думите на Зюлейха. За това, за което се е притесявал и съмнявал, той винаги я е питал и е вярвал на отговорите й. Докато Зюлейха още от началото криеше важни неща от Йълмаз, премълчаваше за много сериозни неща, лъжеше го. В тяхната връзка, Йълмаз винаги е бил искрен, дори и с риск да я разгневи с въпрос или констатация, за разлика от Зюлейха, която винаги беше някак прикрита.

На мен ми е прекалено това съжаление към Йълмаз. Той трябва да е наясно, че ако не беше Хюнкяр, това дете нямаше да го има. Билката, която Зюлейха беше приготвила да изпие, можеше да абортира детето, а сега детето е живо и здраво. Той това не знае, но знае, че Хюнкяр и Демир са спасили Зюлейха от един друг живот, в който нямаше да има нито нея, нито дете.
Йълмаз се отказва от своя син и много бърза да тръгнат. Но дали е помислил, че Зюлейха, освен че самата тя страда за Хюнкяр, съпричастна е към мъката на Демир, но трябва да се реши да отнеме на този човек, който току-що е изгубил майка си, още и двете му деца завинаги. При това Аднан, който Йълмаз се готви да вземе със себе си, е чисто отвличане на дете, защото това, че той му е биологичен баща, не му дава никакви права, освен тези на биологичен баща. Баща на Аднан е Демир. Да не говорим за Лейля. Само дни преди това Йълмаз крещя на Фикрет, когато мислеше, че е помагал на Мюжгян да отвлече сина му. Чувствата на Йълмаз да не са някаква друга категория? Йълмаз изобщо не си дава сметка в какво положение ще се окаже Демир след тяхното бягство. Нито си дава сметка за това в какво положение е Зюлейха. Ако си даваше, щеше търпеливо да я изчаква да намери правилно решение. Йълмаз поначало грешно реши, че щом Аднан е негов биологичен син, той има върху него всички права. Йълмаз може да изчака още известно време без да прегръща сина си, защото друг баща, на когото дължи живота на своя син Аднан, ще остане завинаги без децата си. Несъобразяването с чувствата и преживяванията на другите в този момент, вкл. и въпроса дали спи още с Демир,  може да коства на Йълмаз всичко.

На мен пък ми е прекалено това постоянно и непрекъснато критикуване на Йълмаз за всичко. За абсолютно всичко е виновен той, винаги постъпва грешно, винаги в него е проблема. Това отношение към образа ми е почти абсурдно и крайно несправедливо. Сигурно и след смъртта му ще бъде обвиняван за сумати неща. Така че, аз не само съжалявам Йълмаз, но и напълно го разбирам. Критикувала съм го за доста неща, но и се опитвам да погледна през неговия поглед и да разбера мотивите му.
Йълмаз не знае много неща за онзи момент, така че няма как да е наясно с каквото и да е било спасение на сина си и Зюлейха. Нищо не се знае за живота на Зюлейха, ако беше взела друго решение. Няма как да се налага мнение, че и двамата нямаше да съществуват, ако не били Демир и Хюнкяр.
Йълмаз не си дава сметка за Демир, както и Демир не си даваше сметка за Йълмаз. Изобщо даже не го зачете за човешко същество, въпреки, че той спаси живота на Хамине преди затвора и си вършеше съвестно работата си. Благодарност никаква за живота на старата жена, просто така - от човещина.
Защо Йълмаз трябва да съжалява Демир? Демир съжали ли го? Не. Изпрати му убиец, а после стреля в гърба му и търсеше трупа му, за да го зарови като животно. Опита се да го убие и него и Фекели сумати пъти. С какво е засужил Демир да го съжалява Йълмаз? И Йълмаз не би очаквал съжаление от Демир.
Сега, за въпроса с Лейля, Йълмаз няма думата. Това си е решение на Зюлейха. Така, както тя реши самосиндикално да даде сина на Йълмаз на Демир, така тя си решава и сега да направи Лейля дъщеря на Йълмаз. Йълмаз не я насилва нито да вземе детето, нито да го оставя при Демир, нито да бягат. Решението си е на Зюлейха. Зюлейха може и да се откаже от бягството, Йълмаз я пита, дали ще бягат или не. Не я е насилвал за нищо. Йълмаз попита и за Демир...във връзка с мъката по дете, когато Зюлейха му постави условието за Керем Али. Зюлейха отговори, че Демир е само баща...баща, който е накарал две майки да страдат много и не заслужава съжаление. Зюлейха каза на Йълмаз, че няма угризения да отнеме децата на Демир, защото и той й ги е отнемал. Тези разговори май се забравят. Йълмаз ли да съжалява Демир и да мисли за него, след като Зюлейха не го прави?! Зюлейха е тази, която решава кои деца да се вземат и постави условие за Керем Али, както и тя е тази, която се съгласява или не на бягството. Зюлейха е тази, която трябваше да каже на Йълмаз, че иска да подкрепи Демир, защото само преди време тя говореше за него, като за нейн мъчител, а Хюнкяр й беше враг. Вместо да бъде честна с Йълмаз, Зюлейха постави единствено условието за Керем Али по повод на бягството им. Зюлейха дава разнопосочни сигнали на Йълмаз  в момента и точно това го държи в непрекъснато напрежение.
Колкото Йълмаз дължи живота на сина си на Демир, толкова и Демир дължи живота на дъщеря си Лейля - на Йълмаз. Йълмаз два пъти спаси бременната Зюлейха. Ако не беше той, Демир нямаше да има Лейля.
А, някой да се съобразявал с чувствата на Йълмаз? Не. Още по-малко - Демир, който сега лицемерно приема връзката пред Бог за равна на законната връзка пред свидетели.
Всеки ще си плати за погрешните си решения или действия. Сега на Йълмаз може да му коства всичко, но и на Зюлейха ще й коства много.

Спокойна неделя!
Лучия, благодаря за фрагмана!
Не обичам да гледам фрагман преди да съм гледала предишния еп. с превод, но вече постоянно имаме само тази възможност.
Във фрагмана виждам нов етап на отношенията в любовния триъгълник.
Но първо: изразително е показан природния Божествен характер на любовта. Храстите – мястото за срещи на Зюлейха и Йълмаз, не са обидно място. Това е природата, откъдето е дошла тяхната любов, за да изпълни сърцата им. Освен това, беше изказано и  в думите на Зюлейха пред Севда: човек не може да направи нищо, когато любовта живее в него. Това се отнася както до двамата с взаимната любов, така и до Демир, в когото живее само неговата. Всички са нещастни, защото не могат да достигнат и да бъдат с човека, когото обичат и който обича него, или до човека, когото обичай той, а него не обичат. Човек е колкото щастлив със своята любов, толкова и нейна жертва, ако любовта не може да се реализира.
Но любовните чуства са едно, а друго е това, което човек прави за тях.
Зюлейха: фрагманът показва една нова нейна стъпка. Зюлейха започна брака с Демир с мълчание. Постепенно откри истината за детето, сега продължава с откриването на истината за своите чувства към Йълмаз. Ако в един от последните еп. тя затвори вратата пред Демир и му отказа всичко свое, сега виждаме нещо ново и още по-нататък. Тя казва на Демир, че е минала на страната на Йълмаз: открито говори, че се среща с него и не може повече да крие любовта си. Дори му каза, че смърт ще стигне един от тях и няма да се състои нито една от двете истории. Демек: откажи се, Демир.
Демир е такъв, какъвто го знаем от първия момент: ще я чака до смъртта.
Чуваме съвети на Севда към него. Тя каза наскоро и това, че понякога нещо започва там, където мислим, че всичко е свършило.
В момента най-интересно е това, според мен, което става при Йълмаз. Още не знаем как протича историята с Мюжгян, дошла в конака на Яман. Но, ако Йълмаз я е довел, за да каже тя истината на Зюлейха за фалшивата бременност, това е нова негова грешка. В последните еп. чухме много пъти Мюжгян да говори за потъпканата си гордост и това ще е нов удар върху нея. Не харесвам това поведение на Йълмаз, което последва лошия въпрос към Зюлейха. Зюлейха не гледа на Йълмаз с моите очи и не вижда колко лошо постъпва той, но отстрани аз виждам и това, че Демир не се възползва от Зюлейха и когато Йълмаз обясняваше пред журналистите, че Демир е знаел за това, че са мъж и жена, но все пак се е оженил за нея, Демир нито пред журналистите, нито пред самата Зюлейха някога е споменал за нея поведението и по онова време като „сестра“.  Това говори много за двамата мъже и тяхното отношение колкото към конкретната, толкова и към жената като такава.
Зюлейха и Йълмаз са сираци, това най-вероятно също е важно за тяхната двойка, то допълнително ги сближава и държи заедно.
Мюжгян и Фикрет се сближават на основата на това, че и двамата са деца, които са били отхвърлени от своите били по онова време живи родители. За Фикрет това засега е хипотеза. Но Мюжгян му разказа своята история и предполагам на това също се дължи неговата симпатия към нея. Фикрет може би вижда в нея не толкова жена, а сродна душа.
Йълмаз извървя следния път към Керем Али: детето го върна от първото бягство, след това беше „моята душа“, беше гневен и още е, когато Мюжгян се опитва или изглежда, че се опитва да го отвлече, после беше неотменна част от групата за бягство, а сега е дете, от което Йълмаз се отказва. Именно това изречение, подслушано в малкия конак, „запали“ Мюжгян за лъжата в аптеката, която сега я доведе в конака. В това отхвърлено дете е възможно Фикрет да вижда себе си; това дете е отхвърлено и между двете свои деца – Аднан и Кереми Али, Йълмаз е избрал едно от тях на основата на това коя е негова майка. В този момент Йълмаз действа подобно на стария Аднан. Сега не знаем какво още е накарало Аднан да се откаже от свой друг син, ако това е станало, разбира се, но ако е станало, сега Фикрет може да се припознае в Керем Али и да прави нещо в негова и на майката защита. Дали е така или не, това ще видим. Но във всеки случай, когато върна Мюжгян от летишето и Мюжгян му каза, че Йълмаз се е отказал от Керем Али, Фикрет каза, че това не може да бъде вярно. А се оказа вярно. Отказът от Керем Али и грубостта на Йълмаз към Мюжгян са движещата сила на това, което виждам в този фрагман. Възможно е по темата за Керем Али Йълмаз да си е спечелил враг в лицето на Фикрет.

Привет и от мен
Демир не спомена пред журналистите, нито пред самата Зюлейха за нейното поведение по онова време като „сестра“, защото той вече знаеше за "плана Хюнкяр". Зюлейха продължаваше да се представя за "сестра", защото й беше поставено условие от Хюнкяр: "или ще се омъжиш за Демир и той ще мисли детето на Йълмаз за свое или Йълмаз ще умре, ще усвисне на въжето". Мълчанието на Зюлейха и играта на "сестра" бяха продиктувани от скрития план на Хюнкяр, която диктуваше и моделираше поведението на Зюлейха. Зюлейха се страхуваше за живота на Йълмаз. Това вече е ясно между Зюлейха и Демир, изговориха го в спалнята при скандала с втората бременност на Зюлейха - Демир разбра както причината за мълчанието й, така и мотива за продължаващото й представяне като "сестра". Той трябваше да мисли детето на Йълмаз за свое - по плана на майка му. Ако, Демир беше представил това пред журналистите, той трябваше да обясни и за плана на майка си, който стои в основата на мълчанието на Зюлейха. Така че, това щеше да бъде удар срещу самата Хюнкяр. За това и Хюнкяр спря Зюлейха да се намеси в един момент на пресконференцията.
И това, за мен, няма нищо общо с отношението към конкретната жена или към жената като цяло. Виждали сме толкова пъти изстъпления на Демир към Зюлейха, независимо от това, дали тя има или няма вина. Нечовешко поведение и непростимо към една жена като цяло. Виждаме и двойните стандарти на Демир по повод на прелюбодеянието на баща си и погледа върху този проблем като мъжки приоритет. Самата Севда му посочи този момент в грешното му мислене. Демир прави разлика между жени и мъже и това кое се полага на по-силния пол и на кое нямат право жените. На мъжете е позволено да имат връзки, ако не са щастливи и жената не ги прави щастливи като това се толерира и разбира. Мисленето му си пролича в разговорите със Севда за миналото и за мястото на Хюнкяр.
Аз също мисля, че Йълмаз ще накара Мюжгян да признае истината пред Зюлейха и то насила. Аз също не одобрявам този начин на поведение и тази грубост. Въпреки, че Йълмаз се страхува много, че ще изгуби Зюлейха завинаги и че няма да може да бъде със сина си и дори да го вижда, мисля, че той можеше да измисли много по-коректен начин за съобщаване на тази истина и да бъде щадящ спрямо Мюжгян.
Йълмаз видя как за няколко часа Зюлейха взе важно решение на база на лъжата на Мюжгян, което ги отдалечи един от друг и предполагам, че това го изплаши много и го повежда към необмислени действия. Въпреки това, Йълмаз не трябваше да нарушава покоя в конака на Яман с изстрели, не трябваше да притеснява в този момент Зюлейха: на нейната сбирка с женския клуб, както и не трябваше да излага и унижава по този начин Мюжгян, независимо от нейната вина. Съгласна съм.
Но, не мога да не отбележа, че от друга страна, Мюжгян сама взе решение да тръгне по този път. Избирайки този път тя трябва да си дава сметка, че ще й се наложи да е готова за всичко случващо се в резултат на това и съответно да поема последствията от злонамерените си постъпки . Тя сама решава докъде може да стигне с гордостта си. Тя можеше да запази гордостта си, ако не беше следвала съветите на една подла жена - леля си Бехидже и беше взела други решение. Сега е късно да съжалява за гордостта, от която сама се отказа отдавна. След като тя реши да се бори срещу Йълмаз, да му бъде враг, да използва лъжи срещу него и да го прави на глупак пред всички, то тя трябва да е готова за удари и от негова страна и за последстията от действията си. Не одобрявам поведението на Йълмаз, но Мюжгян сама създаде тази интрига и трябва да е готова да понесе всичко, което това ще й донесе.
За Керем Али - Йълмаз няколко пъти поиска развод от Мюжгян, като ясно заяви: че няма да й отнема детето, ще бъде ангажиран с Керем Али като баща и ще следва решението на съда; няма да им липсва нищо както във финансов аспект, така и като грижа за благополучието и спокойствието. Мюжгян не се съгласи на развод, не за да запази брака си, не защото обича Йълмаз, не заради Керем Али, а защото омразата й към Зюлейха надделява над всичко останало и тя не иска Зюлейха да спечели и да бъде отново с Йълмаз. Това е водещата й сила - омразата към Зюлейха и страха й, че те с Йълмаз могат да бъдат отново заедно. Мюжгян черпи сили от злобата  на леля си и вярва, че Йълмаз ще й отнеме сина. Оттам, Мюжгян използва всички средтсва, за да задържи Йълмаз в този нещастен брак, в който страда и самата тя, ще страда и Керем Али, когато започне да разбира, какво се случва около него. Виждаме, че Мюжгян има "проблясъци", но после пак се връща в кръга на отмъщението и вече не знае и тя какво иска. Тази ситуация е много нестабилна и токсична за цялото семейство. Мюжгян хем иска Йълмаз да е в брак с нея, хем непрекъснато го напада и сипе жлъч, хем говори само лоши неща за него, сякаш го мрази, хем се ядосва, че той не си стоял вкъщи и не си идвал за вечеря. Тя ту говори за развод и иска да си вземе сина, ту не дава развод, а в същото време е разочарована, че Йълмаз се отказва от родителски права над Керем Али (чутият разговор между Зюлейха и Йълмаз в малкия конак). Мюжгян самата не може да реши какво и как го иска. Няма никакво постоянство при нея и това нейно лутане се отразява на всички наоколо и то много негативно. Няма как да се продължава така и тя трябваше да го разбере вече и да приеме друг подход и някакво конкретно решение за себе си. Начинът Йълмаз да "прекъсне" този кръг е да се откаже от родителски права над Керем Али и така по-лесно да получи развод в съда или така да може по-лесно да избяга със Зюлейха - след като той няма да отвлече детето на Мюжгян и да я кара да страда, а тя съответно да го издирва, за да си върне сина. Т.е. нещо трябва да бъде сторено, за да има развитие напред от тази патова ситуация. Ясно е, че Мюжгян иска Керем Али при себе си, иска тя да си го гледа, така че отказът на Йълмаз от родителските права е в нейна полза и така по-лесно може да се реши проблемът между тях в съда чрез развод или при бъдещо бягство.
Не мисля, че отказът от Керем Али ще накара Фикрет да тръгне срещу Йълмаз, защото именно Фикрет даде тази идея на Йълмаз - да остави Керем Али на Мюжгян, защото малкото дете има нужда от майка си. Фикрет го посъветва да се откаже от родителските права в подкрепа на Мюжгян, а като баща, той ще може да вижда сина си, когато реши; както се разберат с Мюжгян или както каже съда.
Йълмаз няма как да бъде с двете майки на децата си едновременно, той трябва да избере, за да може да продължи напред. Това, че той избира да бъде със Зюлейха и да не бъде с Мюжгян, не значи, че той отхвърля Керем Али. Отказът от родителски права и от съпруга не значи отказ от детето и липса на обич към детето. При бягство със Зюлейха, Йълмаз впоследствие може да намери начини да поддържа връзка с Керем Али. Точно, както замисляше да направи нещо по повод на Мюжгян при предишното бягство.
И накрая: не мисля, че трябва да се правят намеци, че при развод родителите или единият от тях се отказват от децата си или че не ги обичат. Много често разводът е положително действие именно за благото на детето и спокойствието му; както и за доброто на възрастните, които вече не могат да се разбират и не се обичат. Поддържане на нещастен брак заради детето/децата вече е доказано от психологическа гледна точка, че е много грешно решение. Това, че Йълмаз не иска да бъде в брак с Мюжгян, не значи, че той не обича сина си и че ще го захвърли ей така или че го отхвърля. Факт е от показаното до сега в сериала, че Йълмаз обича сина си и се измъчва много за взетото решение. Ако при бягство, Йълмаз вземеше Керем Али това щеше да е допълнителен удар за Мюжгян и тя щеше да страда неимоверно повече. Това притесняваше и двамата бъдещи бегълци, но основно Зюлейха, която е и майка. За това, отказването от вземане на Керем Али от страна на Йълмаз не е отказване от него като дете, а опит да се намали негативната последица за Мюжгян и възприемане на реалната нужда на едно малко бебе (и впоследствие, малко дете) от родната му майка (и по съвет на Фикрет). Йълмаз реши да не взема Керем Али с тях, не защото не го обича и защото той е син на Мюжгян, а защото това беше условието, поставено му от Зюлейха за тяхното общо бъдеще - да не страда Мюжгян по детето си. Така че, ако Йълмаз иска някакво развитие и да бъде със Зюлейха, той трябва да вземе трудно решение. Действие, при което Йълмаз може да бъде коректен с всички на този етап вече - няма. В тази ситуация, се избира най-малкото зло. А, това е: Мюжгян да остане с детето си, защото е майка и детето й е най-важното и обичано същество за нея в този свят. Ако й бъде отнето, то ще бъде тежък удар за нея и това ще й причини много страдания. Керем Али е още бебе и за него е най-добре да бъде с родната си майка. Ако Мюжгян се беше съгласила на развод с Йълмаз, бягството нямаше да е нужно и Йълмаз щеше да вижда сина си и да се грижи за него. Но, Мюжгян не се съгласи на развод, защото вярва на леля си и следва пътя на отмъщението, а не грижата за сина си... и сега трябва да е готова да поеме последиците от всичко това. Не мисля, че Йълмаз е решил да бъде преднамерено зъл с Мюжгян, той беше много убран в поведението си, странеше от конфликти и не се натрапваше...но след като Мюжгян реши да го направи на глупак пред всички и така да го контролира, няма как това да не предизвика гняв и съответно агресивно поведение. Да, Йълмаз трябва да се контролира повече и да премисля и да си дава сметка, но понякога не става така и се допускат грешки. Аз също мисля, че това поведение не му отива на Йълмаз и той е позволил на гнева си да вземе връх.
Хубав ден на всички!

Допълвам се:
До момента на разговор с Фикрет, вечерта след опита за бягство на Мюжгян, Йълмаз не мислеше за отказване от сина си. Гневен беше заради постъпката на Мюжгян и после, когато прегърна детето, каза: "Не знам, какво бих правил без тебе сине, ако майка ти те беше отвела от мен." Та, какво накара Йълмаз да вземе друго решение. Според мен, думите на Фикрет:
"......
Ф: Наистина ли искаш да се разведеш с Мюжгян?
Й: Да, искам.
Ф: Добре, а как ще стане това? Дадопуснем, че Мюжгян отведе Керем Али. Ще го отвлече.Ти ще ги търсиш. Ще ги намериш и ще й вземеш детето. И повече няма да й дадеш да го види. В тази ситуация, най-потърпевш няма ли да е Керем Али? Трябва да намериш компромисен вариант. Намери правилия начин. Керем Али е още малък. Има нужда от майка си. А ти така или иначе може да участваш във възпитанието на детето и да го виждаш, когато решиш. Но, нека детето не страда, защото двамата си отмъщавате един на друг. Ако вземат детето на майката, толкова ще я заболи, че в отговор ще започне да причинява болка на другия. Просто е. В края на краищата най-много ще страда Керем Али. Помисли върху това."
Фикрет сам насочва Йълмаз към оттегляне и оставяне на Мюжгян най-ценното за една майка - детето й. Така, както иска от него и Зюлейха. Йълмаз вижда в това някакво движение в определена насока. Това на първо време. Впоследствие, вече след изестно време - при успешно бягство, Йълмаз според мен, би търсил начин да общува със сина си, когато той е по-голям. Но, в такава динамична и сложна обстановка, такова решение е накакво начало за действия. Така виждам аз нещата, около Керем Али. Просто, плановете на Йълмаз и Зюлейха не могат да са с голямо времево покритие. Те мислят стъпка по стъпка.
По фрагмана: сега видях, че Мюжгян скача в реката с кошчето на Керем Али и вероятно той е в него. Снощи мислех, че е някаква голяма чанта и не обърнах внимание.
Винаги, когато чувства, че Йълмаз й се "изплъзва", Мюжгян предприема нещо драстично. Никакви любовни драми, обиди и проблеми...нищо не оправдава решението на една майка да отнеме живота на детето си, при условие, че има възможност да го отгледа спокойно, не е в опасност, нищо не я заплашва, може да иде където си поиска и има съответната финансова подкрепа. Ако такъв е случаят - то за Мюжгян значи не е важно нищо друго на този свят, освен това да попречи на Йълмаз да бъде със Зюлейха. Тя вече не мисли за благото на сина си. Една майка трябва да защитава рожбата си винаги, независлимо от това, какво й се случва и какво преживява. Ако, Мюжгян е решила да използва живота на Керем Али, за да нарани Йълмаз...то това говори много страшно вече за нея

Дана,
Зюлейха иска да събере плана на Хюнкяр и решението на Демир да се ожени за нея в едно. Зюлейха иска, защото това я устройва, да се мисли, че майката и синът са действали при брака заедно. Тя така представя нещата и пред Йълмаз. Но това не е така.  За уговорките на Зюлейха с Хюнкяр и дори това, което двете са очаквали от Демир да направи като вменено му от двете жени задължение – да спаси Йълмаз, Демир разбра в края на първи сезон. Дали някой е накарал Зюлейха да прави нещо или тя сама е решила, в крайна сметка няма значение. На сватбата за Демир тя беше сестра на Йълмаз и направи детето на Йълмаз дете на Демир. Това е, което си вижда от поведението на Зюлейха към самия Демир в онзи момент. Промените идват след това. И в това е измамата на Зюлейха към Демир. Тя иска да се скрие зад плана на Хюнкяр, но изпълнителка е самата Зюлейха в отделно говорене с него и премълчаване пред Демир. Но ти, Дана, щом смяташ, че когато Йълмаз казва пред всички: аз казах на Демир, че Зюлейха е моя жена, но той въпреки това се ожени за нея, а Демир би казал: няма такова нещо, аз се ожених за твоята сестра с всичко отнасящо се до това, можеш да продължиш да мислиш по същия начин. Но Демир не само пред журналистите не каза нищо, той и вътре, когато Зюлейха протестираше: това ли е истината? само се усмихна. Защото тези разговори сега са безсмислени и излагат Зюлейха. Но ако беше казал това, Демир щеше да спечели много пред публиката, щеше да скара Зюлейха и Йълмаз, а Зюлейха щеше да озлоби ненужно към себе си.

Демир и удари шамар, когато Зюлейха, след като си игра на сестра на Йълмаз по време на сватбата и продължи да се прави на такава в затвора, най-нагло настояваше да иска да види брат си. Това е началото, когато Демир започна да разбира нейната лъжа. Детето и взима, защото тя иска да го върне на Йълмаз – поредния кръг на същата лъжа. Демир прави тези неща, но не защото е мъж, който ще бие жена си и ще взима децата, а като отговор на това, което Зюлейха прави с него. Той и каза в прав текст: готов е да си даде живота за нея и за Аднан. Това не е приумица, това Демир и каза още при сключването на брака и при първите разговори, че Аднан не е негов син. Демир се защитава и от нейната лъжа. В конака на Яман управляват жените, Демир е закърмен с уважение към тях. Но отношението със Зюлейха е особено, то тръгва от нея, тя е тази, която го лъже. Но Демир е осъзнал, че това, което прави дотук, повече не бива да прави и много пъти се извини. 
А какво е отношението на Йълмаз към жените, се вижда добре от отношението му към Мюжгян.

Аднан е изневерявал. Но тяхната връзка със Севда е след брака на Аднан с Хюнкяр, от който той не е получил развод. Докато Зюлейха иска да бъде в същата позиция като Аднан, но тя се омъжи за Демир доброволно, защото имаше интерес от този брак, за което тя не е казала нищо на Демир и сега иска да „изневерява“ на Демир с Йълмаз, да се мисли това както изневярата на Аднан. Но то не е едно и също. Защото за Зюлейха това е връщане към този, заради когото тя сключи брака с Демир, използвайки и мамейки го. Демир, който се е оженил за нея, защото я обича, но когато е станало това, Зюлейха мълчеше както за това, че никога няма да заобича Демир, така и за това, че винаги ще обича Йълмаз. Двойни стандарти няма, няма мъже и жени, а има различни ситуации. Когато Севда говореше за мъже и жени, тя не знаеше историята и я изтълкува по принцип.

Гордостта на Мюжгян е потъпкана много отдавна. Йълмаз я върна, за да отглеждат детето си заедно, заведе я до вратата на Зюлейха да страда, защото на него му беше нужна опора, остави я майка на сина си, а сега се отказва и от нея, и от сина си...Йълмаз е който стъпка гордостта на Мюжгян, лелята играе друга роля.
Фикрет даде съвета на Йълмаз с мисълта, че Йълмаз ще остане да живее някъде наблизо. Дори да не е наблизо, то поне на светло. Бягството почти сигурно ще е свързано с издирване от страна на Демир и той ще отиде при тях не на гости, а с пистолет. Затова те трябва да живеят винаги някъде в неизвестност. Как Йълмаз ще се грижи и ще посещава Керем Али? Детето ще бъде следата, която Демир ще наблюдава. Както и да живеят децата на разведени родители – случаи различни, Керем Али го очаква съдбата на изоставено от баща си дете. Най-добрата възможност за Йълмаз беше, когато Мюжгян не направи аборт и искаше да замине в Америка и там да отглежда детето си. Същото щеше да стане и, ако бяха избягали първия път. Но всичко започва с никому ненужния брак, с играта с живота на един друг човек, който сега реагира. На мен не ми харесва какво прави Мюжгян, но това е тя.
Бягство или не не зависи само от решението на Мюжгян за развод. Йълмаз иска да бъде със Зюлейха. Но Демир не иска развод, поне досега. Затова бягството е единствената възможност да са заедно.

След фрагмана се вижда вече ясно защо Зюлейха доведе Севда в конака. Севда беше за развод, каза, че няма да позволи Демир да я разделя от децата, а след бягството Севда ще утешава Демир. Зюлейха обмисля да остави Севда на своето място. Сега Севда е в посока на интереса на Зюлейха. Но ако Зюлейха остане в конака, а Севда доведе Фикрет, ако той е друг син на Аднан, а пък и ако с него дойде Мюжгян, тогава Зюлейха може и да съжалява.

Още ли има хора, които оправдават Демир... Леле, леле...

Ваня, според мен, няма нужда Зюлейха да събира на едно "плана Хюнкяр" с решението на Демир да се ожени за нея. Майката и сина не са действали заедно и не мисля, че тя представи нещата така пред Йълмаз. "Планът Хюнкяр" е достатъчно добро оправдание и обяснение за Зюлейха пред всички и пред Йълмаз. Хюнкяр знае, че Демир е влюбен в Зюлейха; Хюнкяр разбира, че Йълмаз и Зюлейха не са брат и сестра; тя научава за бременността и издава Йълмаз в полицията; Йълмаз отива в затвора; Хюнкяр изнудва Зюлейха с живота на Йълмаз и някаква подкрепа за Йълмаз от нея самата и от Демир, ако той мисли, че Зюлейха е "сестра" на Йълмаз; Така Хюнкяр подготвя "девствената" Зюлейха и "сестра" на Йълмаз за съпруга на Демир; с мълчанието си Зюлейха дава себе си в брак с Демир и детето на Йълмаз става дете на Демир, в замяна на живота на Йълмаз. Подкрпата за Йълмаз ще дойде от Хюнкяр, както и от Демир, ако той вярва, че те са брат и сестра. Иначе, по думи на Хюнкяр: "Познавам Демир и характера му. Научи ли, че не си сестра на Йълмаз, не само че няма да му помогне, но и ще му навреди" (по памет). Нама логика на думите на Йълмаз:  "Аз казах на Демир, че Зюлейха е моя жена, но той въпреки това се ожени за нея."....Демир каже пред всички: "Не, Зюлейха се е омъжи "девствена" за мен и като "сестра" на Йълмаз, защото знае, че зат тази "девственост" и "сестра" и мълчанието на Зюлейха стои Хюнкяр с нейния план за него. Защото видя бременната Филиз и се изплаши. Казвайки това, Демир ще изложи собствената си майка. А, Зюлейха би се оправдала с "плана Хюнкяр" и с това, че е била заставена от Хюнкяр да лъже Демир, за да спаси Йълмаз. Няма как от това да се предизвика конфликт между Зюлейха и Йълмаз, защото той знае за това. Самата Хюнкяр пое тази вина пред Йълмаз и пое я и пред другите хора от двете семейства, когато се баха събрали на разговор в клуба...би я поела и ако се стигне до обществото. Направила е това, заради сина си.
Но, въпреки мълчанието на Зюлейха, Демир е виновен по отношение на Йълмаз. Защото Зюлейха може да си мълчи колкото си иска и да се представя на каквато си ще, но Демир знае от Йълмаз - мъжът й пред Бог -  коя е тя. Според турските обичаи по онова време, а и сега и според мъжката чест и дума, Демир няма право изначално да прави крачка към заета жена. Това е. Йълмаз иска обяснение от Демир, за това, което сам му е казал и за реакцията на Демир по повод на неговото признание, а не за това, какво е казала или не Зюлейха на Демир. Та, нали, ако Зюлейха беше казала на Демир, че е годеница на Йълмаз, то той щеше да знае, че тя не е девствена и нямаше да повярва, че детето е негово. Целият замисъл на "плана Хюнкяр" е такъв. Зюлейха да мълчи и Демир да не знае нищо. Демир е разбрал от Йълмаз в затвора, но и той си е мълчал заради любовта си към Зюлейха, без да знае причината за нейното мълчание. Мисля, че Йълмаз това го знае. Но, той иска сметка от Демир за това, че той е решил да прави крачка към заета жена и да предлага брак на сгодена жена, след като е разбрал от годеника, че тя е обвързана. Тук Зюлейха не е набъркана. Мисля, че говорим за леко различни неща в общия контекст на ситуацията. Тя би трябвало да отговаря за някои неща преди ареста на Йълмаз и след появата му от затвора. Но, до так няма да се стигне вече.  
Каквото и да защитава Демир, той няма право да го прави с насилие и тормоз. Има си институции за тази цел, има правила и закони. За какво връщане на Аднан на Йълмаз, от страна на Зюлейха говорим в онзи период, като дори сега въпреки, че всички знаят истината, пак Аднан си е в Яман и никой на никого не е върнат. Зюлейха нямаше, къде да бяга и жестокостта на Демир беше ненужна. Демир не й вземаше детето само, когато Зюлейха искаше да го връща на Йълмаз. Демир й вземаше детето, за да моделира поведение и да я изнудва, какво да говори пред хората.
И какво е отношението на Йълмаз към жените? Защо се обобщава така? Какво лошо е направил Йълмаз на жени и какво лошо се вижда в поведението му към женския пол? Как се държи Йълмаз с Назира, Гюлтен, Зюлейха, Шермин и т.н. с други жени, че се правят изводи какво е отношението на Йълмаз към жените в общ аспект?! За разлика от него, знаем как Демир се държа отвратително и с Назира и с Шермин, като не отчиташе, че са жени.
Йълмаз се ожени се за Мюжгян не, за да си играе със съдбата й, а самият той вярваше, че могат да бъдат щастливи. Вижда се в показаното ни в сериите. Впоследствие, след писмото, Йълмаз върна Мюжгян като майка на детето му, без да се говори за любов (след опита на Мюжгян за аборт). Още тогава тя разбра от неговото мълчание, че той все още обича Зюлейха, но въпреки това тя се съгласи да се върне с него, за да бъдат семейство само заради детето. Тя сама взе това решение. Можеше и да замине. Но, я поблазни мисълта, че тя ще е единствената майка на дете от Йълмаз и че тя единствена е имала физическа връзка с него. Поблазни я мисълта, че нещата могат да се променят и Йълмаз да я обикне. И точно там сгреши. Йълмаз не е искал тя да страда, защото и двамата предварително се уговориха, че бракът им е вече заради детето. Къде показват, че Йълмаз е завел Мюжгян преднамерено в малкия конак специално, за да страда тя? Той направи грешка, но не е било преднамерено и със зла умисъл, както се правят опити да се извъртят нещата. Когато Керем Али се роди, Йълмаз поиска да се преместят, за да се успокоят нещата. Но, Мюжгян отказа. Последната й възможност за правилен ход беше да замине за Америка с Керем Али след изпращането на лентата на Демир. Но, знаем, какво направи тя и поради какви причини и с какви мотиви се върна. Оттук нататък, тя трябва да си поеме последствията за действията си. Как Бехидже да няма роля в потъпкването на гордостта на Мюжгян? Кой я накара да се върне и да мъсти на Зюлейха и да се унижава със зли постъпки и непрекъснати спорове? Мюжгян нападна Зюлейха, за да я убие, при условие, че Йълмаз вече беше приел написаното от Зюлейха от затвора за отказване от любовта им. И нека си припомним защо Мюжгян я нападна? Заради фалшивото писмо уж от Зюлейха, но поръчано от лелята. А, защо лелята поръча това писмо? Защото, Мюжгян я скастри и й забрани да й се бърка в брака със съвети. И Бехидже трябваше да си върне контрола над Мюжгян. Как да няма общо лелята...тя има много общо в отношенията между Йълмаз и Мюжгян, защото се набърка със своите си цели. Това изказа като констатация и Назира, която е обективен човек и страничен наблюдател.
След като Демир се защитавал с грубост, заради лъжите и отношението на Зюлейха, защо тогава Йълмаз да не се защити сега с грубост (макар че не го одобрявам) от лъжата на Мюжгян?! На едни е позволено, а на други - не.
Йълмаз също се извини за всичко на Мюжгян и то пред семейството. Осъзнава, че вината е в него..казвал го е и в разговор с Фекели. Защо извинението на едни да се приема, а на други - не. Йълмаз също е осъзнал своята вина, стараеше се да не влиза в конфликти и поиска съвсем нормално развод, след като Мюжгян се върна от бягството си. Защото, давайки лентата на Демир, без първо да поговори с Йълмаз и да вземат решения, за всички беше ясно, че Мюжгян не иска вече този брак. Мотивите за упорството й сега, също са ясни за всички. Така че, отношението на Йълмаз към Мюжгян може да е едно, но това не значи, че трябва да се обобщава за отношението му изобщо и като цяло към жените и женския пол. Това не е коректно и няма филмови факти, които да подкрепят лошо отношение на Йълмаз към женския пол. Дори напротив. Някои жени нямаше да ги има, ако не беше Йълмаз.
Всяка връзка извън брачната такава е изневяра. Разбира се, всяка ситуация си е различна и със воите особености. Но, Севда точно това имаше предвид - както Зюлейха изневерява на Демир с Йълмаз, така Аднан е изневерявал на Хюнкяр с нея. Подробностите и детайлите нямат значение, важно е дали за едни се оправдава една изневяра и се проявява разбиране, а за други се насочват пистолети и летят шамари.
Керем Али щеше да има съдбата на изоставено от баща си дете и ако беше роден в Америка след опита за аборт на Мюжгян и след евентуално успешно първо бягство. Няма разлика. Дали Йълмаз ще се откаже сега от Керем Али или се беше отказал от него при първото бягство или преди това...би било едно и също за Керем Али. Но е различно за Йълмаз. Всеки момент имаше своите предизвикателства и съответно Йълмаз беше в различен период на своето емоционално състояние и на своя път. Съгласна съм, че при бягство те трябва да са в неизвестност, но ако има желание, има и начини. Животът е непредсказуем и понякога нещата се нареждат по определен начин и се дават и предоставят някакви възможности.
Това е моето мнение по темите на дискусия.
Да, много е интересна ситуацията със Севда. Дали, обаче, Фикрет е син на Севда? Или син на Сафие от Аднан? Все си мисля за героинята на Ханде. Не знам, защо си мисля, че тя може да е дъщерята на Севда
Много наблегнаха на светлия вид на Фикрет, за да е син на Севда...Да видим.
И накрая: все си мисля нещо друго - че смъртта на Йълмаз може да е следствие на злополука, без да е намесен някой. Или Бехидже да е виновна. Не знам, дали Фикрет би сторил такова нещо.

П.П. Ваня, като гледам, какви фермани сме писали с теб . Демир да вземе да ги публикува и да ги слага в библиотеката в конака, че да ни четат поколенията

Привет!
Кой се хвърли в реката от новия трей? Заприлича ми на Мюжгян, тя в последно време е облечена в черно.
А по 74 еп. Това, което мъжете Фекели не можаха да изяснят, го свърши градската клюка. И не знам защо, ама улавям два три погледа на аблата Севда, които не сами никак благородни.