Дана, любовната история и стопанската история са два плана на разказа в сериала. В този прочит на сериала, който аз предложих и се придържам към него и сега, винаги съм имала предвид, че любовната история е „реална“ история, а втората е преносен смисъл от нея. Стопански събития са показани дотолкова, доколкото да можем да ги наместим и разбираме чрез любовните и семейни истории. Вторият план съществува само в нашето мислене. Това, което чета, показва, че зрителите гледат предимно любовната история и, разбира се, може и така да се гледа. Затова има разлика в оценката на добро и недобро за едно или друго действие в зависимост от това в кой план го виждаме. Отмъщението не е добър ход за Йълмаз, за неговата любов, то го отклони и забави от това до стигане до истината и да предприеме съответни действия. Но в стопанския план „отмъщението“ е задължително и то има друго съдържание, без него нямаша да се случи промяна от такъв мащаб.
Не е вярно, че няма разлика дали Йълмаз щеше да се откаже от нероденото си дете и да избягат при опита за първото бягство, в сравнение с това да избягат сега, когато той се отказва от Керем Али. Разликата е много голяма. От връщането на Йълмаз от затвора до сегашния момент всички герои се намират в развитие. Затова във всеки следващ момент и героите са различни, и обстоятелствата около тях, които позволяват или пречат на бягство. Един въпрос, който също е важен: за разликата между Йълмаз и Демир в началната точка на събитията. Защо двамата герои са направени такива, каквито ги виждаме. Според мен, още в началния момент в двамата е вложена различна характеристика по произход. Тя има различни измерения, но сега говоря само за това как всеки от двамата тръгва към любовта. Йълмаз, който носи в себе си споделената любов, още на първата среща в ресторанта много бързо стигна до това да се откаже от Зюлейха. Докато Демир без никакви задръжки тръгна и не е спирал да следва любовта си – без нищо да му е обещавано, дори в последно време и бракът бил формалност, му каза Зюлейха. Героите имат различно начало в отсечката, която следи сериалът и с това мисля, че ни показват разликата между човека от големия град, който ще направи индустриалната промяна, с този от дълбоката провинция и стоящ близо до земята. Заедно с всички други характеристики, в началния момент първият е човек, който е забравил да се вслушва в сърцето си; в него действат промените, които, за съжаление, са свързани с техническия напредък: на преден план излиза егото, личността с нейното достойнство и надделяват чувства на обида и огорчение. Беседите на Фекели, че „сърцето вижда различно от очите“ не помогнаха на Йълмаз. Докато човекът от другия край – географски и икономически, не е забравил да слуша сърцето си; Демир страда, но не се обижда, търпи всичко, чака, мина през всякакви прегради, воден само от сърцето си. Каквото и да му говори Зюлейха, той си знае неговото.
Йълмаз и Зюлейха вървят един към друг от връщането на Йълмаз, но те тръгват с различен старт и се движат по различни теми един към друг. За Йълмаз това са постепенното възвръщане на самочувствието от постигнатото в стопанството и обществото и лекуване на наранената гордост, преодоляването на егото от знака, че Зюлейха го обича – писмото, и постоянното присъствие на Зюлейха от времето, когато Йълмаз се премести в малкия конак, до пълното отваряне към любовта, което наблюдаваме в момента. Йълмаз постепенно се отказа от отмъщението и мисли само за бягство. Но в Зюлейха се развиват други теми. От момиче, което жертва детето си в името на любовта и беше готова и дори си тръгна сама, Зюлейха бавно се придвижва през майка, която се бори за отнетите и деца, родила после и дете от Демир, усетила в себе си усядането на това място след неуспешното бягство – „Чукурова е моята съдба, Чукурова е моят гроб“, и достигнала до майка, която е равна на майката на това място - Хюнкяр. В момента, в който се намираме сега, Йълмаз е като Зюлейха в началото – готов да жертва свое дете в името на любовта, но Зюлейха е в съвсем друго мислене: тя е уседнала и майка, която по друг начин оценява както бягството, така и отказа от дете в името на любовта. Това, което Йълмаз е готов да направи сега, трябваше да направи при първото бягство. Двамата се разминават, Йълмаз едва сега достигна до това, което Зюлейха беше в началото. Тук съм съгласна, че въпросите, които двамата си задават, носят и елемент на провокации, изпитване един към друг, но това им дава само разочарование, което идва не от самите отговори, а от тази цялостна промяна, която се случва с тях двамата и в която факторът време играе голяма роля. Затова, според мен, първият опит за бягство беше единствената им реална възможност да бъдат заедно. В онзи момент те бяха най-близо един до друг: Йълмаз беше готов да се откаже от отмъщението и да остане само на пътя на любовта, а Зюлейха беше още само бременна и бягството сякаш щеше да бъде само за тях тримата. Тогава тя все още, така смятам, щеше да приеме той да се откаже от детето си – ако беше разбрал за бременността, но беше тръгнал. Но Йълмаз не беше преживял бащинството и това ги спря. След този момент започнаха сериозните процеси за Зюлейха, които правят бягство вече невъзможно. Зюлейха, освен това, наблюдава и Демир, в него тя вижда един друг модел на мъжко поведение, възможно е той също да и влияее, без тя да казва нещо или ние да го забелязваме. А в последно време е много активно и поведението на Мюжгян. Тя има право на своето отмъщение – без, разбира се аз въобще да подкрепям това, защото през целия втори сезон Зюлейха разрушаваше умишелно и активно семейството и с Йълмаз, а на самата Мюжгян обеща „да не види повече слънцето“. Какво друго да очаква от нея? Това, което през втори сезон правеше Зюлейха, за да откъсне Йълмаз от Мюжгян, сега Мюжгян и го връща като разкъсва връзката между двамата. Отказът от дете в сегашния момент Зюлейха вижда с погледа на майка; тя иска поведение като на Демир, който никога и за нищо не се отказва от децата си.
Зюлейха изпълни цялата програма, която си беше начертала още при сключването на брака с Демир. Да каже истината за детето, стоеше винаги в нейните намерения. Но нейната програма не включваше нито такъв Демир, нито такъв Йълмаз. И двамата получиха своя звезден миг и от това как всеки го е усетил и уловил, зависи какво ще постигне. Затова се казва: „лови мига“, преди е рано, а след това – късно.
Не е вярно, че няма разлика дали Йълмаз щеше да се откаже от нероденото си дете и да избягат при опита за първото бягство, в сравнение с това да избягат сега, когато той се отказва от Керем Али. Разликата е много голяма. От връщането на Йълмаз от затвора до сегашния момент всички герои се намират в развитие. Затова във всеки следващ момент и героите са различни, и обстоятелствата около тях, които позволяват или пречат на бягство. Един въпрос, който също е важен: за разликата между Йълмаз и Демир в началната точка на събитията. Защо двамата герои са направени такива, каквито ги виждаме. Според мен, още в началния момент в двамата е вложена различна характеристика по произход. Тя има различни измерения, но сега говоря само за това как всеки от двамата тръгва към любовта. Йълмаз, който носи в себе си споделената любов, още на първата среща в ресторанта много бързо стигна до това да се откаже от Зюлейха. Докато Демир без никакви задръжки тръгна и не е спирал да следва любовта си – без нищо да му е обещавано, дори в последно време и бракът бил формалност, му каза Зюлейха. Героите имат различно начало в отсечката, която следи сериалът и с това мисля, че ни показват разликата между човека от големия град, който ще направи индустриалната промяна, с този от дълбоката провинция и стоящ близо до земята. Заедно с всички други характеристики, в началния момент първият е човек, който е забравил да се вслушва в сърцето си; в него действат промените, които, за съжаление, са свързани с техническия напредък: на преден план излиза егото, личността с нейното достойнство и надделяват чувства на обида и огорчение. Беседите на Фекели, че „сърцето вижда различно от очите“ не помогнаха на Йълмаз. Докато човекът от другия край – географски и икономически, не е забравил да слуша сърцето си; Демир страда, но не се обижда, търпи всичко, чака, мина през всякакви прегради, воден само от сърцето си. Каквото и да му говори Зюлейха, той си знае неговото.
Йълмаз и Зюлейха вървят един към друг от връщането на Йълмаз, но те тръгват с различен старт и се движат по различни теми един към друг. За Йълмаз това са постепенното възвръщане на самочувствието от постигнатото в стопанството и обществото и лекуване на наранената гордост, преодоляването на егото от знака, че Зюлейха го обича – писмото, и постоянното присъствие на Зюлейха от времето, когато Йълмаз се премести в малкия конак, до пълното отваряне към любовта, което наблюдаваме в момента. Йълмаз постепенно се отказа от отмъщението и мисли само за бягство. Но в Зюлейха се развиват други теми. От момиче, което жертва детето си в името на любовта и беше готова и дори си тръгна сама, Зюлейха бавно се придвижва през майка, която се бори за отнетите и деца, родила после и дете от Демир, усетила в себе си усядането на това място след неуспешното бягство – „Чукурова е моята съдба, Чукурова е моят гроб“, и достигнала до майка, която е равна на майката на това място - Хюнкяр. В момента, в който се намираме сега, Йълмаз е като Зюлейха в началото – готов да жертва свое дете в името на любовта, но Зюлейха е в съвсем друго мислене: тя е уседнала и майка, която по друг начин оценява както бягството, така и отказа от дете в името на любовта. Това, което Йълмаз е готов да направи сега, трябваше да направи при първото бягство. Двамата се разминават, Йълмаз едва сега достигна до това, което Зюлейха беше в началото. Тук съм съгласна, че въпросите, които двамата си задават, носят и елемент на провокации, изпитване един към друг, но това им дава само разочарование, което идва не от самите отговори, а от тази цялостна промяна, която се случва с тях двамата и в която факторът време играе голяма роля. Затова, според мен, първият опит за бягство беше единствената им реална възможност да бъдат заедно. В онзи момент те бяха най-близо един до друг: Йълмаз беше готов да се откаже от отмъщението и да остане само на пътя на любовта, а Зюлейха беше още само бременна и бягството сякаш щеше да бъде само за тях тримата. Тогава тя все още, така смятам, щеше да приеме той да се откаже от детето си – ако беше разбрал за бременността, но беше тръгнал. Но Йълмаз не беше преживял бащинството и това ги спря. След този момент започнаха сериозните процеси за Зюлейха, които правят бягство вече невъзможно. Зюлейха, освен това, наблюдава и Демир, в него тя вижда един друг модел на мъжко поведение, възможно е той също да и влияее, без тя да казва нещо или ние да го забелязваме. А в последно време е много активно и поведението на Мюжгян. Тя има право на своето отмъщение – без, разбира се аз въобще да подкрепям това, защото през целия втори сезон Зюлейха разрушаваше умишелно и активно семейството и с Йълмаз, а на самата Мюжгян обеща „да не види повече слънцето“. Какво друго да очаква от нея? Това, което през втори сезон правеше Зюлейха, за да откъсне Йълмаз от Мюжгян, сега Мюжгян и го връща като разкъсва връзката между двамата. Отказът от дете в сегашния момент Зюлейха вижда с погледа на майка; тя иска поведение като на Демир, който никога и за нищо не се отказва от децата си.
Зюлейха изпълни цялата програма, която си беше начертала още при сключването на брака с Демир. Да каже истината за детето, стоеше винаги в нейните намерения. Но нейната програма не включваше нито такъв Демир, нито такъв Йълмаз. И двамата получиха своя звезден миг и от това как всеки го е усетил и уловил, зависи какво ще постигне. Затова се казва: „лови мига“, преди е рано, а след това – късно.
До голяма степен съм съгласна с коментираното от теб. Разбира се, в някои моменти, имам различен поглед върху нещата, от моя гледна точка. 
Той много бързо прие всичко, казано му от Зюлейха; прости й изключително лесно, не я обвини за нищо, не я разпитваше и не я подлагаше на кръстосан разпит; съгласуваше с нея всичко, без отвличането на Аднан, но и Зюлейха не съгласува с него това, че ще каже на Демир, че той знае истината. Прости на Фекели, това не предизвика раздор между тях, както мислехме; прости и на Хюнкяр, съгласи се тя да им помогне. Йълмаз организира всичко и беше на мястото на срещата за бягство...та кое точно повече да е искала Зюлейха от Йълмаз, че да й се впише в намеренията?! 
Ако става въпрос за първия опит за бягство, когато Йълмаз избра Керем Али, то Зюлейха стори същото в затвора, когато избра кръвните си деца пред любовта с Йълмаз, вместо да му каже за Аднан и да се възползват от отсъствието на Демир, за да планират някои неща. Така че, трябва за това да го е разбрала добре.
