Обич по навик

извинявай, защо ти трябва да връщаш огъня? 
защо веднага се поставяш в ролята на този, който е сбъркал и не е
бил достатъчно на ниво, за да задържа огъня.
огъня се поддържа от двама души.
и сега, ако е позагаснал, пак двама души трябва да го възпламенят ( или както там се казва)
тоест, тропни му на тоя задник с крак и му обясни, че си майка на детето му, и
че ако иска да ви задържи трябва и той,
наравно с теб да положи усилия за тази връзка!

ако той не иска - и златни финтифлюшки да си вържеш - няма да помогнат.
най-много да паднеш на нивото на безмозъчните жени, които попадат в този капан,
след което, като не задоволят очакванията ( а в повечето случаи  мъжете нямат никакви очаквания),  си блъскат главите в следващите години с въпроса ' Къде сбърках"

Успокой се и му покажи, че си личност и ако той иска да задържи тази връзка - двамата направете усилия. Ако не иска - иди запали една благодарствена свещ, че си се отървала от такъв болклук.

извини ме за рязкия тон. просто няма как да те разтърся на живо 

Абсолютно съм съгласна с Lennie! По-добре няма как да бъде казано 

  Нищо чудно да има друга. Ако не му се ще да има дом и семейство- прав му път. Не се обвинявай в никакъв случай! Едва ли има вина в теб. Знам, колко си била ангажирана, уморена покрай бременността, раждането, обгрижването на бебо. Ако разбереш, че нещата са стигнали твърде далеч, режи смело както хирурга отстранява тумора. Някъде има мъж, който ще те обича "до небето чак"..Бъди по-твърда, ще се справиш!!!Успех!

Ивинявай, че ще се изразя така за жъжа ти, ама - ТОЙ Е БОКЛУК!
Явно не му пука нито за теб, нито за детенцето... Не се унижавай, ако той си търси причина да си тръгне, изпревари го и му отвори ШИРОКО външната врата!
Със сигурност ще намериш мъж, който да те обича с цялата си душа!
А пък може и настоящия да се осъзнае впоследствие какво е загубил и да ти дойде на колене 
Прегръщам те 

 И аз съм съгласна с Lennie.

Незнам дали е толкова лесно да режеш и хвърляш... Тези съвети обикновено ги дават хора, които не са попадали в подобна ситуация...
Нямам идея какво да те посъветвам, защото няма универсален съвет направи така и готово...
И аз имам нужда от чудо, но всички знаем, че чудеса не се случват

Подкрепям!!!!!

  Това пък как го реши?
Всички мъже, които престанат да обичат ли са боклуци? 

Мисля че, каквото и да направиш в тази ситуация, т.е. ако положиш усилия, той ще усети и това ще го отблъсне. Може и да греша, това си е мое мнение.
Според мен най-доброто, което можеш да направиш за себе си, е да не го притискаш, да му покажеш, че чудесно можеш да живееш и без него, не е задължително да му го казваш, достатъчно е той да го почувства.  Не знам дали го обясних така, както го чувствам?!

Незнам какво да те посъветвам , но според мен истинската любов се гради във времето и човек се научва да обича и уважава човека с когото живее. Такива решения , като " не те обичам вече" могат да бъдат изречени от един незрял човек.  Може би той бърка истинската любов с химията между двама души. Ако цял живот търси тръпки , които да го разтърсват , ще си остане един нещастен човек. Важното е да поемеш отговорности и с времето да се научиш , че когато създаваш семейство , светът не се върти само около твоята личност. Поговори с него и направи така , че да го накараш да се почуства отговорен към вас .

Много точни и силни думи! 

Ако бях в такава ситуация, сигурно щях да си затрая за известно време и така да му дам време да поразмисли, времето ще е в твоя полза. Не бих го натискала за разговори и окончателни решения, точно сега ми се струва, че ако го натиснеш, ще си тръгне. Ти знаеш каква ти е ситуацията, дали си зависима финансово от него и дали има кой да те подкрепи - родители или приятели. Можеш да се опиташ да се държиш спокойно, без да поставяш ултиматуми, като в същото време си отвориш очите и ушите на макс. Трябва да разбереш дали има друга или просто го е хванало шубето от бащинството. За съжаление не са малко мъжете, които си развяват байряка по време на бременността на жена си, виждала съм не един и два и жените дори не подозират. Така че - умната и спокойно, доколкото е възможно в тази ситуация. Пожелавам ти възможно най-добро развитие за теб и за детенцето ти.

Много добре казано и всяка дума е вярна

Ох, как ме хваща яд на такива мъже.
Как очаква той да се оправят нещата?
Казал ти в очите, че му минал огъня и какво - чудеса ли да направиш?
Гледай си детенцето/да ти е живо и здраво/ а на него му покажи, че го обичаш. Ако не го оцени - да си тръгва. Не можеш да го задържиш на сила. Дори и да успееш, рано или късно той пак ще си отиде.
Не допускай да те манипулира и да се унижаваш, влачейки се в краката му. На повечето мъже това им харесва и ако усети, че се подаваш, ми е жал за теб още от сега.
Успех. Надявам се това да е нещо моментно и нещата да се нормализират.

опитвам се да бъда съгласна, но не мога.
'преставането да обичаш' как става?
и дава ли ти право да си тръгнеш без да си положил усилия  
за това семейство да се запази!?

виж какво е казал " Ако нещата не се оправят , щял да си тръгне..."
какво ще стане, ако съпругата в момента каже
 " Ох, нещо не ме кефи да съм майка, мисля да те напусна ..
оставям ти детето, просто нямам вече огън и желание"...или
" Добре тръгвай си, вземи си и детето, че искам да си живея както преди?"

и защо той се чуства свободен да каже подобни неща, а тя не?

хората, които поемат отговорност да създадат семейство и да имат детенце
не могат просто така да се оттеглят, защото го няма вече огъня.
семействата преминават през различни фази.
и двама души преминават през тези фази заедно, не поотделно
има семейни консултации, има психолози, има .. литература, ако щеш,
тези неща не са паднали просто така само за 'западняците'.

нещата са измислени, за отговорни хора, които разбират, че като вече не е също не можеш да джитнеш като 14годишен!

в този смисъл, ако съпруга просто си тръгне, просто защото вече не го кефи.. боклук е най-точната дума.

Чиста проба егоизъм (страх),заради появата на малкото човече и поделената любов.
Всъщност той как се отнася с детето?

Съгласна съм с почти всичко, казано дотук, но си мисля, че Сълза трябва да се замисли върху същността на брака. Съпрузите трябва да "гребат заедно в една лодка", защото ако гребе само единият - лодката се върти в кръг. Май ти си "гребецът" във вашето семейство?!?!?!
Положи грижи за себе си, отделяй време за нещо, което ти носи удовлетворение - мъжете обичат жените, които уважават себе си, а не тези, които им се подлагат.
Успех   

Нормално е човек да не изпитва към съпруга/съпругата си същите чуства както в началото на семейния живот.
Мъжете преживяват трудно появата на нов член на семейството - това разбива целия им стереотип, разстройва начина им на живот и увеличава отговорностите им. Нормално е те да реагират, и реагират първично - "ами вече не те обичам".
Всъщност това не е точно така. И самите те си дават сметка, но на малко по-късен етап. След като преодолеят първоначалния шок от всичко, което им се струпва наведнъж.
Аз смятам, че повечето съпрузи са минали по този път и 90% от тях успяват да го преодолеят. Затова те съветвам да се въоръжиш с търпение и да гледаш по-ведро на нещата.
И още нещо, което съм казвала и друг път - не допускай да се унижаваш, не се моли, не показвай слабостта си. Ако ти покажеш че имаш достойнство, човека срещу теб ще бъден принуден да го зачита.
Искрено ти желая да преодолеете кризата. Бъди щастлива. 

Точно така!!! След като родих, залисана в грижите около малкия, забравих за себе си. Една близка моя приятелка ми подметна, че съм започнала да приличам на плазмодий и така си беше. Не ходех на козметик, дрехите ми или ми бяха малки, или пък големи и т.н. А най-лошото бе, че абсолютно бях загърбила личния си живот. Тук не става въпрос за ходене всяка нощ по клубове, не. Откъснах се от средата си и се затворих с малчо по цял ден. Не че времето ми помогна:)  (родих през ноември) и разходките за около 4м. бяха само за по-час в студа. Забравих ка се води разговор "в обществото", който да изключва новите грижи и радости около детето и да съдържа по голям набор от думи (речникът ми се ограничаваше до около 100  ). Бях станала досадна и безлична.
Е, мъжът ми излезе разбран и ми помогна, но някои от тях са големи егоисти и са свикнали само да получават. За това ти предлагам да обърнеш внимание на себе си. Достави си удоволствие по най-добрия за теб начин. Виж се с приятелки, които нямат деца и забрани темата за твоето собствено. Прочети книга и т.н. Всеки човек има нужда от свое лично време.
Ако след като намериш пътя към твоето предишно Аз, и  все пак мъжът ти не го оценява, значи проблемът е в него самия (или в някоя кръшна мацинка, която го загражда ) и той трябва сам да се разбере със себе си.
Но не се унижавай, моля те!!!

  Отново се включвам, за да подчертая, че всеки мъж е заменим, и има живот "като по филмите!!!Така, че думата е точно "Режи"

Много точно казано. Впрочем, и ти можеш да му кажеш, че вече го обичаш по навик и че ако не беше детето помежду ви, отдавна да си си събрала багажа... Но едно дете е много по-сериозна причина двама души да са зедно от моментното припламване на страстта.

Не знам какво очаква той да се промени. Едно решение е да си намерите бейбиситър веднъж седмично и да излизате заедно като едно време. Или пък да се редувате и да излизате самостоятелно с приятели, като другият гледа бебето. Не бих прибързвала с определенията кой е боклук, но наистина поведението му е незряло и е добре да му помогнеш да надрасне сегашните си нагласи. От друга страна, раждането на дете е сериозен шок за много хора и те трудно се пренастройват към новите си роли и отговорности. Това може ужасно да му тежи и да не знае как да се справи, а бягството е универсален метод за излизане от подобни ситуации. Помогни му с разбиране, с насочващ разговор, не минавай в атака и обвинения (нито пък самообвинения). И си подготви план Б, в случай че наистина си тръгне - ще се справиш ли сама? Ако си дадеш сметка, че това не е невъзможно и имаш силите да останеш сама, тази увереност ще проличи в поведението ти и няма да ипзадаш в унизителни ситуации, а и той ще се замисли струва ли си да си тръгва - сега явно използва състоянието ти на зависимост от него.

Подкрепям!  И един въпрос: как така се обича по навик  Или обичаш, или не  И само факта, че любовта му не е толкова силна, че не му е интересно не му дава право да прави каквото си иска. Освен любов, страст и т.н. в едно семейство с дете има преди всичко ОТГОВОРНОСТ и ЗАДЪЛЖЕНИЯ!!!

Ами да ги оправи нещата де! Ядосах се Бих му била шута, вместо да се упреквам и самосъжалявам... Той какво иска- луда страст като първия път?! - Е няма такъв филм! Сега има отговорности- жена и дете... Май не е дорасъл за семеен живот

  Това пък как го реши?
Всички мъже, които престанат да обичат ли са боклуци? 
[/quote]


Не, не са. Има право да е спрял да обича, няма право да й го обяснява СЕГА, когато бебето е факт, а тя е съсвем скоро родила жена, самата достатъчно затруденена от новите си функции.  Освен ако не е решил да си тръгне, но дори и това не говори за много качества у въпросният човек... та пак стигаме до точка А....

Според мен има друга жена. Дано не съм права, но наблюденията ми са, че такова поведение е характерно за мъжете, които вече са сменили жените в сърцата си (ако искаш се поразрови в стари подобни теми тук и ще се увериш, че при подобни ситуации в 90% от случаите се оказва замесена жена).

Според мен трябва да намериш истинската причина за това му поведение, и после да взимаш решение.

Успех и кураж ти пожелавам   !
 

Егати гадовете - днес все на такива попадам!
Момиче, наистина кофти въпрос задаваш: "как да върна огъня?" Това изречение е унижение за теб! Лени е перфектна и в двата си коментара! Аз обаче подозирам и нещо друго, което е типично за повечето мъже - ЕГОИЗЪМ! Човекът сигурно чувства, че вече не е така ухажван и му е станало смотано. И за да те постресне /защото ти други стресове си намаш - само бременност, дете , реване, хранене, домакинство/ е решил да ти изтърси това "обмислено" изречение - не че не те обича, ама не е баш съвсем...Значи оставяме си вратичка, през която да влезне жена ми с цветята и подаръците! Лигльо. Виж какво. Ти си знаеш най-добре положението. Обаче: сега си гледай детето, защото то е единственото, което не може да се справи само! Самият факт, че ти сервира тия радости сега, говори за мъжа ти не ласкави неща - най-малкото наистина не е узрял за семейство. Така че и да го загубиш, ще ти е тежко, но пък ще е последният път, когато те е разочаровал. Ако не си оправи пубертетските реакции, значи съм права и наистина е по-добре да си върви. Сигурна съм, че го обичаш, но съм сигурна, че и той го знае. Няма какво да му се доказваш, при условие, че си му родила детето. Грижи се за слънцето си и не се тормози, защото децата го усещат. Струва ми се, че мъжът ти няма да си тръгне. А като поотрасне фъстъчето и имаш малко повече време за себе си, ще видиш как ще му блеснат очите на онзи твоя глупак!

По мои лични наблюдения и опит такива комплексарски умнотии ги ръси мъж , който ходи встрани.
Съгласна съм с едно мнение по-горе, че когато създаваш семейство спираш да мислиш само за себе си , ама то егоист как да се справи с това....

ей такива думи са от "любимите" ми.
това е изказване на един незрял човек.
много вероятно е да има друга, на това ми намирисва.
извинявам се ,ако се повтарям нямах време да изчета постингите

Съгласна съм със всичко казано (особено с Лени).... и не съвсем.
Защо изхождаме от факта че мамата не е допринесла с нищо за тази ситуация ( това аз не го знам но всяка ситуация има поне 2 гледни точки).
Само като пример - по медицински причини втората ми бременност премина в болници и лежене в къщи , с всички спътстващи неудобства. Непрекъснато ми беше лошо, дискомфортно, кървях или контрахирах и т.н. Непрекъснато мислех за нови и нови злини които ще ми се случат, на мен , бебето , семейството, и разбира се надълго и нашироко информирах мъжът ми. Ясно е , че интимност и ласки въобще не можеха и да се осъществят . След трудното раждане и многото кърпежи също минаха няколко месеца докато се очовеча.
В последствие мъжът ми ми каза че в този период се е чувствал като нещо средно от личен психолог, медицинска сестра и банкомат. Преодоляхме го . Но сега се чудя как не ми е "резнал квитанциите" - постъпката е доста егоистична отмоя страна...
Незнам дали изясних това което имам предвид...

Обич по навик няма! Може да ти е станало навик да мислиш, че обичаш.

Много ми е интересно  , какво искат да кажат някой със съвета си
 " не се унижавай" . Ако означава да се направиш на много горда и му "биеш  шута " и да се оправяш сама , не мисля , че е правилното решение.  За много мъже май това е супер вариант . Той ще излезе от цялата ситуация , а теб ще те остави сама с дете .  Не се упреквай , а го впрегни в грижи покрай детето , за да няма време да анализира толкоз обстойно чуствата си.

Да, изрази го доста добре  
Аз си мисля, като чета особено последния постинг до каква степен жената в
старанието си да не 'пречи' да не се 'оплаква' и тн. всъщност прави лоша услуга на връзката, защото мъжа мисли, че жената е всичко можеща и всичко приемаща.

мисля, че българската жена ( казвам българската, защото не съм го наблюдавала у италианки и др.) прави голяма грешка, като просто приема някакви културни парадигми, като най-вредната е тази да си мълчи, да не се оплаква, за да не 'досажда". което за съжаление означава и несподеляне на никаква работа и задължения. понятието ' помага'... така просто не виждам разликата с това дали отглеждаш мъж или 4 годишно дете.

пра-баба ми е казвала, че жената е драга на мъжа, докато й 'фърка полата'.
това явно означава, че българските жени мълчаливо понасят какво ли не, за да ги обичат мъжете им. това обаче е обич само в 'добро'.

аз ще ви кажа, как се справих с липсата на кой знае каква съпричастност към състоянията ми ( особено месечни). имало е моменти съвсем в началото, когато аз лежа и се гърча той минава, поглежда ме и пита искам ли да излизаме на разходка .
просто мъжете са супер не съпричастни към женските състояния,
не обичат някой да е болен и тн.
свекърва ми я оперираха от рак на репродуктивните органи и деня, в който се прибра и си легна жената, свекър ми влиза в стаята и казва " ти сега защо не ми приготвяш обяда'.
тоя тираничен подход го има при стари италианци. но младите жени тук са ... ужас. само претенции.

та, аз момичета започнах да се оплаквам и да  казвам и показвам, колко е трудно.
явно трябва в пряк текст. сутринта имах някакви спазми около яйчниците - едва ходех , но се обадих на мъжа си с пълно съзнание, че той нищо не може да помогне.
просто за да знае, че мен ме боли в момента и че плача.
от тогава 10 пъти ми се е обадил да пита как съм, като казах , че съм пила аолин на гладно той ми дръпна една реч колко е вредно за стомаха.
мисля, че с неговата съпричастност имам прогрес.
искам да знае, че като забременея всяко взимане на кръв и игла за мен е агония, че се страхувам, че не понасям и тн.
не говоря за досаждане, превъзназяне и симулиране - а за не мълчане.
стана по-различен, по-отговорен към мен.
разбира че не съм на пружина да ми 'фърка полата' по цял ден.
разбира, че когато ме болят ужасно гърдите не бива да ме доближава.
разбира, че репродуктивната ми система е важна, и че не мога да нося 2 стека минерална вода ( преди ми казваше " И като минаваш през супера вземи 2 стека вода").и аз като една кокошка мъкна по 18 литра вода в по една ръка.

казвайте им.може би това ще ги направи по-отговорни.

Отидете заедно при психолог. Няма как да оправите отношенията си без да знаете причината за влошаването им и без да го искате и двамата.

Направи услуга на детето - не пускай поне шест месеца баща му в жилището.

КланГ, смея да кажа, че не съм съгласна с теб. Вярно, че за една грешка винаги трябват двама. Обаче девойчето май си мисли точно обратното. Това се опитваме да кажем всички: че не бива да търси вината само в себе си. И още нещо: каква форма на егоизъм е да си бременна? Това е най-святото нещо, най-висшата форма на себеотдаване! А каква ще ти е бременността съвсем не е твой избор! След като носиш едно ОБЩО дете, то и грижите следва да са общи! И то не само, след като се появи. Мъжът не може да износва дете, но може да ти бъде рамото, на което се опираш, за да го носиш!!! Това е неговият принос в този труден период - да бъде опора! Бракът е съюз, не го забравяйте!

Лусил , така е. Исках да кажа че ако мъжът ми си чатеше в някой форум, и сподели как се държа с него ( говоря за доста дълъг период - повече от година) смяташ ли че никой няма да каже : Абе , брато, тая те прави хахав я и бий шута , или пусни я да пасе!

КланГи, той явно и нейният чати в някой форум! За съжаление май повечето мъже мислят на твърде различна плоскост, а и по-скоро доста от тях хич не мислят. Аз също съм чувала думите: "Да не мислиш, че много мъже правят като мен?". Обаче съм се убедила нещо: Едно говорят навън, друго е у дома. Вкъщи един мъж разказва колко са свободни останалите мъже, на мъжете отвън ще говори как юрка жената, но пък ако трябва да прави впечатление пред друга жена, ще се изкара най-примерният татко! Ей такива са те!

И на мен първо много мъчно ми стана за авторката и много яд ме хвана на мъжа й! И аз щях да се подпиша безпардонно под постинга на Лени!

Обаче, какво означава "Ако нещата не се оправят, ще си тръгна!" (негови реплики). В крайна сметка сигурно е имало разговор и той е казал, кои неща очаква да се опрвят. Нещо ми липсва част от историята. Защото не вярвам един мъж да има предвид бременността (тя е поправима -  , все раждаме накрая), кърменето... Имахте ли проблеми по време на бременността, поне разговори е трябвало да имате... А разговори сега имате ли? Дай възможност на човека малко да се погрижи за детето - нищо чудно да му липсва един реален контакт с това малко създание!

Е, иначе и аз споделям съмненията, че той води паралелно връзка - иначе това "ще си тръгна" един нормален мъж не може да го каже. Явно има къде да отиде или поне така си мисли. Може и ти да си го тласнала де - ама те мъжете обичат да ги тласкат натам, пак жертви да бъдат! Принудени да са да го (на)правят с друга...

Как да върнеш огъня ли? Ами това всъщност е отговорът на въпроса "Как да оправя нещата?" Само дето и аз подкрепям останалите, които мислят, че това е унижение като начин на мислене, т.е. ако си мислиш, че причината е само в теб.

Говорете! Говорете! Успех!

Неприятно ! Но Валентина е права,че на  историята нещо и липсва.Аз лично не бих могла да дам никакъв съвет без да изслушам и отсрещната страна.Много е лесно да говоря за човек,за когото не знам нищо,не знам защо е реагирал така и т.н.
Пожелавам ти нещата между вас да се оправят,това да е само лош момент и да отмине.Вероятно съпругът ти е сглупил и е избързал с тези заслючения.Незнам.Каквото и да   става между вас,ти желая късмет и сила занапред !