Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Насилие на публично място

  • 3 224
  • 36
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4
Здравейте, аз съм на 23 години, и искам да ви споделя една история от днес, която ме накара много да се замисля. Прибирам се сама към вкъщи към 19:00 привечер по известен булевард в София. Ходейки си, се разминавам с един мъж, беше по-дребен от мен, със сплъстена дълга коса, раздърпани дрехи, типичен клошар. В момента на разминаване аз си ходех замислено и въобще не го отразих, дори не му видях лицето, което е нормално, не се заглеждам по всеки човек на улицата. И той с привит юмрук без причина ме удари по главата и си продължи все едно нищо не е станало.... Аз никога не съм била жертва на насилие и наистина не знаех как да реагирам, това никога не ми се беше случвало, беше наистина много странно. Дори не му казах нищо, аз искрено бях озадачена. И продължих да си вървя към дома. Досега такова нещо, хора, не ми се беше случвало. А относно удара, беше сравнително силен, все пак това си беше юмрук по главата. Цялата ситуация днес много ме огорчи, защото се почувствах истински унижена по някакъв начин, та аз не знаех как да реагирам. Не зная на какво се далжише това, може би този човек беше пиян, или дори дрогиран, не знам какъв му беше случая. И най-вече ЗАЩО го направи. Аз не съм конфликтна личност, винаги при наличие на проблем го решавам вербално... Но това днес ме остави без думи, нито да му кажа нещо, нито да му върна физическа нападка. Чувствам се много странно, не може да ми излезе от главата, а и не знам как да го превъзмогна. Чувствам все едно имам буца в гръдния кош. Моля, дайте коментар по темата!

# 1
  • Мнения: 3 632
Успокой се и не го приемай присърце.  Ти с нищо не си предизвикала тази реакция. Най-вероятно, човекът е бил с психическо заболяване.  И добре, че не си реагирала по никакъв начин. В такава ситуация е най-добре човек да не реагира. При тях няма "защо", няма логика в действията. Не случайно в правото се наричат недееспособни, невменяеми- не разбират свойството и значението на постъпките си. Не разбират какво правят и последиците. При тях действат други механизми - разни гласове, които им нареждат какво да направят, например.  Затова и не носят наказателна отговорност, когато се докаже недееспособност. Има и съдебни процедури за поставяне под запрещение.
Тези хора нямат вина за състоянието си. Държавата е виновна, че не се грижи за тях, както и за обществото, да го предпазва. Добре е, че си се разминала само с това. Не го мисли повече.

Описаното от теб, ме кара да бъда убедена, че става дума за болен човек. Няма ограбване, няма някакви сексуални намеци или действия, няма проследяване, няма нищо друго, само един безпричинен удар и си е заминал. А и тези хора често са клошари, изоставени от близките си и живеят на улицата. Видът също съвпада.

Надявам се, че съм ти помогнала да преодолееш шока и размислите.

Последна редакция: сб, 14 ное 2020, 00:24 от Diorela

# 2
  • Мнения: 8 686
Ти нямаш и грам вина за случилото се.
ПОНЯКОГА СЕ СЛУЧВАТ ГАДОСТИ!
Но пък може да гледаш разумно и да осъзнаеш, че просто си се разминала с агресивен луд. Извадила си късмет, че е било юмрук. Той въобще не е виждал теб или да те е избрал заради твоите качества като жена или човек.  
Приятелка се би преди 10 години с непиещ лекарствата си шизофреник. Нарани баща и и тя се е била като дива котка да защити майка си и себе си и в опит да помогне на баща си. Пострада доста и дълго се лекува. Но извади късмет! Мислех, че ще я е страх да излиза и да вижда хора, но точно тя каза "Гадости се случват, дори и да се заключа у дома"
Търси начин да преодолееш травмата. Реално си е нападение и носи свите негативни емоции.
Постъпила си ИЗКЛЮЧИТЕЛНО правилно непоемайки конфронтация с човек в неадекватно състояние.
Сега ще отнеме време да преодолееш шока и да се почувстваш в безопасност навън. Купи си спрей - по-скоро за емоционална подкрепа, че си "въоръжена".
Говори колкото можеш повече и с повече хора за случилото се. Няма значение какво ще кажат, не е с цел да те успокоят, но така ще надживееш и преодолееш ситуацията.
Мисля, че е редно да се обадиш и опишеш човека в полицията. Това няма да му е последната подобна проява и когато дойде момента ще имат нужните данни за да действат. Надали ще го намерят и накажат конкретно за твоя случай, но е редно да подадеш сигнал.

Съжалявам момиче, че ти се е случило! Но все пак си късметлийка. Нали разбираш че днес не един луд, пиян или дрогиран сериозно ще нарани някого я с кола, я собственоръчно. Разминала си се сравнително леко.

Прегръщам те!

# 3
  • Мнения: 649
И на мен ми се случи 2 пъти.

Единия път се разминавах с жена, която се знаеше, че е луда, ама кротка. В момента на разминаване, ме удари супер силно с разтворена длан по гърба.
И аз останах озадачена, но оттогава внимателно гледам с кой се разминавам.Ами ако носеше нож?

Втория път се разминах с 2 циганета видима възраст 7 години. Едното ме обара по задника. Почувствах се освен озадачена и омърсена.

Не съм отвръщала или викала след тях, но пак бях с едно на ум от там насетне.

# 4
  • Мнения: 6
Миличка, безкрайно ти съчувствам! Била съм в твоята ситуация и съм се чувствала по същия начин, изумена и унизена. Нападали са ме многократно, когато бях по-млада, включително и циганета, за да ме опипват, и то посред бял ден в родния ми град, когато бях ученичка. Никога не съм знаела как да реагирам нито съм могла да се защитавам.  С днешна дата смятам, че мълчанието на жертвите, успокояването с "можеше да е по-лошо" , опитите просто да забравиш, са голяма грешка.  Аз на твое място бих се обадила в полицията. Можеш да го кажеш както на нас. Вървяла си по улицата, нападнал те е мъж с вид на клошар, ударил те е силно и те е отминал. Сигурно е голяма наивност да мисля, че нашите мързеливи полицаи ще предприемат нещо, но бих се обадила. Струва си поне един опит човек да се съпротивлява, а не да се примирява с насилието.  Аз вярвам, че този нападател е бил пиян или друго, но мисля, че все пак не би нападнал мъж. Нападнал те е, защото си младо момиче. Младите жени са обект на ужасно много насилие в нашата страна.
Прегръщам те силно и ти желая кураж. Ти нямаш никаква вина и си се държала правилно.

# 5
  • Мнения: 4
Успокой се и не го приемай присърце.  Ти с нищо не си предизвикала тази реакция. Най-вероятно, човекът е бил с психическо заболяване.  И добре, че не си реагирала по никакъв начин. В такава ситуация е най-добре човек да не реагира. При тях няма "защо", няма логика в действията. Не случайно в правото се наричат недееспособни, невменяеми- не разбират свойството и значението на постъпките си. Не разбират какво правят и последиците. При тях действат други механизми - разни гласове, които им нареждат какво да направят, например.  Затова и не носят наказателна отговорност, когато се докаже недееспособност. Има и съдебни процедури за поставяне под запрещение.
Тези хора нямат вина за състоянието си. Държавата е виновна, че не се грижи за тях, както и за обществото, да го предпазва. Добре е, че си се разминала само с това. Не го мисли повече.

Описаното от теб, ме кара да бъда убедена, че става дума за болен човек. Няма ограбване, няма някакви сексуални намеци или действия, няма проследяване, няма нищо друго, само един безпричинен удар и си е заминал. А и тези хора често са клошари, изоставени от близките си и живеят на улицата. Видът също съвпада.

Надявам се, че съм ти помогнала да преодолееш шока и размислите.
Да, много благодаря, гледната ти точка ми даде още един мироглед. Много добре ми подейства а думите ти. Благодаря от сърце за отделеното време и внимание!

# 6
  • Мнения: 2 669
Според мен, най-правилно е, и също най-добре ще се почустваш ако подадеш жалба в полицията за случая.
Представи си, че следващата жена която удари по главата вземе че пострада по-лошо или умре.
И аз съм имала подобна случка на твоите години. Съжалявам само, че не съм подала жалба, а съм си замълчала.

# 7
  • Мнения: 4
Миличка, безкрайно ти съчувствам! Била съм в твоята ситуация и съм се чувствала по същия начин, изумена и унизена. Нападали са ме многократно, когато бях по-млада, включително и циганета, за да ме опипват, и то посред бял ден в родния ми град, когато бях ученичка. Никога не съм знаела как да реагирам нито съм могла да се защитавам.  С днешна дата смятам, че мълчанието на жертвите, успокояването с "можеше да е по-лошо" , опитите просто да забравиш, са голяма грешка.  Аз на твое място бих се обадила в полицията. Можеш да го кажеш както на нас. Вървяла си по улицата, нападнал те е мъж с вид на клошар, ударил те е силно и те е отминал. Сигурно е голяма наивност да мисля, че нашите мързеливи полицаи ще предприемат нещо, но бих се обадила. Струва си поне един опит човек да се съпротивлява, а не да се примирява с насилието.  Аз вярвам, че този нападател е бил пиян или друго, но мисля, че все пак не би нападнал мъж. Нападнал те е, защото си младо момиче. Младите жени са обект на ужасно много насилие в нашата страна.
Прегръщам те силно и ти желая кураж. Ти нямаш никаква вина и си се държала правилно.
Трогната съм от емоционалната ти подкрепа и съвета! Благодаря от сърце за отделеното време и внимание! Като чета и други гледни точки, се "приземявам" и полека се чувствам една идея по-добре.

# 8
  • Мнения: 201
На мен подобно нещо ми се случи в центъра на известен град в чужбина. Докато си вървях най- нормално, някой ме удари силно точно в бъбреците. Обърнах се и видях едно момче на видима възраст около 20 години, но видях, че е със синдром на Даун. Предполагам, че е имал психични заболявания. Почувствах се изключително зле, защото около мен беше пълно с хора, които видяха всичко това и един не попита как съм, нито да направят опит да хванат момчето. Отделно се чувствах унижена и не разбирах защо бях заслужила подобно нещо.
Та, както другите дами ти споделиха- сподели в полицията, ако не се чувстваш добре, макар че на хора с психични заболявания нищо няма да им направят. Опитай се и да не мислиш за случката и да не я тълкуваш- просто я забрави.

# 9
  • Мнения: 14 870
За съжаление оставят хора с психични заболявания да се разхождат свободно и дори май няма ясни законови процедури какво да се прави в такива случаи. Преди години и мен пред университета една с вид на клошарка ме напсува (Да ти е*а майката!) и ме наплю. Остави, че бях в шок, защото с нищо не я бях предизвикала, но и изпаднах в ужас да не съм хванала някаква зараза, макар че веднага отидох в тоалетната да се почистя.

# 10
  • Мнения: 3 632
Има някаква уредба - ако са обществено опасни, или опасни са себе си, ги настаняват за принудително лечение със съдебна процедура.
Но държавата тотално е абдикирала от грижата за такива болни. Те много по-често боледуват и от други заболявания. Местата за настаняване са под всякаква критика и крайно недостатъчни. Имаше и доклад на Омбудсмана по този въпрос.
Семействата им не получават никаква подкрепа и много често са безсилни, не могат да се справят и изоставят близките си. Няма социална защита. Никой не ги иска и са оставени на произвола на съдбата.
Много често тези хора са изложени и на риска от измами, от използване на положението им от близки роднини, с цел имуществени интереси и облаги.
А младите лекари не искат да стават психиатри...  
С 2 думи, никаква държавна политика в тази сфера на здравеопазването и всичко е оставено на малкото самоотвержени лекари, които се опитват да се борят.

ПС
Не мисля, че в този случай, жалба в полицията ще има някакъв резултат. И не защото полицията е 'мързелива", както някой написа, но няма да дискутирам причините защо.
Само ще удължи мислите какво се е случило и  ще е загуба на време и нерви, ще се удължи възстановяването от шока. Мисля, че това възстановяване в случая е най-важното.
Най-лесният и бърз начин за възстановяване е, като се разбере, че не е имало никаква конкретна причина да го направи, че не е предизвикано с поведение и, че не влиза в стандартните дефиниции на насилие, когато насилникът има някакви подбуди, разбира и цели насилието. Да се разбере, че тези хора всъщност са болни и имат нужда от помощ, която не им се оказва.
 Не може да се сравнява този случай, със случаите на същинско насилие. Тук няма нито унижение, нито нищо.
Случайно е станало. Както да се спънеш, паднеш и да охлузиш колената. Тези неща ги забравяме бързо, нали? Приеми го така.
Виждате, че колкото повече сте мислили, са ви останали трайни травми от случките. Целта е да се избегне такава травма.

Пак ще кажа, не го мисли повече!

Последна редакция: сб, 14 ное 2020, 14:27 от Diorela

# 11
  • Мнения: 1 713
Глупости, подай жалба в полицията. Там ще му поприказват. Стана тя- нормалните да ги е страх да ходят по улиците, защото болничките психично са решили да се поразходят.
Нямал бил вина, понеже не може да носи отговорност за действията си. Ами защо не се хвърли от някъде, а бие жени?

# 12
  • Мнения: 3 053
Най-вероятно е бил психично болен и се радвай, че леко си се отървала. Преди години станах свидетел как един луд, скитащ се по улицата вдигна един грамаден камък и с крясъци хукна в гръб на двойка момче и момиче които просто си вървяха по пътя. Изглежда беше решил да го стовари с все сила върху главата на момчето и двойката много добре осъзна какво щеше да се случи и ...просто продължи да върви. Отказа се в последния момент.
Пак преди години една луда пък мен ме бутна в гръб както чаках на спирката - първоначално не разбрах какво е това, докато не видях някаква жена с ярко боядисана коса да се отдалечава бързо. До мен на спирката чакаше друга жена, която ми каза че първата всички в квартала я знаели че е луда.

# 13
  • Мнения: 980
Замервали са ме отзад в главата със замръзнал сняг, докато си вървях. Удряли са ми шамар в дискотека, понеже не откликнах на авансите на въпросния. Пак в дискотеки колко са ме опипвали, дори не можеш да разбереш кой е. Вербалната агресия дори няма да я коментирам.
За съжаление, се случват такива гадости и те са откъм леката страна на възможните гадости, които могат да се случат. Такива хора по принцип се насочват към уязвимите групи от обществото, понеже от останалите има шанс да ядат бой. Невменяеми, но с чувство за самосъхранение.
Не го приемай лично, това е акт на объркан и болен мозък, в който наистина няма никакъв личен мотив или планировка. Просто бъди по-внимателна, като вървиш по улицата занапред.

# 14
  • Мнения: 2 960
Наистина навън е пълно със всякакви луди. И аз съм нащрек кой върви след мен. Вярно, че едва ли полицията би реагирала, но добре би било при подобно да се подаде жалба. Такъв човек е потенциално опасен. Вас само Ви е ударил, но утре не се знае чий живот може да застраши.

Общи условия

Активация на акаунт