получава ти се и още как. Изкушаваш ни да търсим даже произведението...Аз трудно се приобщавам, има само още една тема където споделям с лекота, но пък стане ли нещо част от ежедневието ми, ценно ми е. Независимо, че е във виртуалното пространство.
И на мен така, разпознаваеми сте ми вече по стила си на изказване
Само с Бюрсин и Деси ли беше (Десинце ли), срещнах затруднения заради еднаквия аватар, добре че Бюрсин вече е с нов. 
Практически ми е трудно да отразя всички иначе не ми убягват от погледа и тези, които се разписват по-рядко. Има и други, които пък не насмогват на темпото и не се решават на повторна поява.
Познато ми е. Преди няколко години когато се разписах за пръв път във форума в темата посветена на любимия ми сериал, едва се реших да вляза, понеже една тема я изписваха за ден, мислех си на мен кой ли ще ми забележи питането в калабалъка
Май доста се отклоних...
да приеме избора и да се радва на щастието и любовта на децата,вярно е, че до последно тикаше Селин в ръцете на Серкан, но видя, че Серкан спря да съществува след раздялата си с Еда, остана без думи, когото ѝ каза, защо носи все още халката. Добротата на Еда, тяхната чиста и неприкосновено любов, както и мъката, сълзите в очите, тъгата от чувството на празнота в живота на тези млади, бунта на Еда към Серкан, който се влюби в нея лудо, но я отхвърли, но имаща силата да продължи напред. Всичко това мина като прожекция пред очите ѝ, осъзна, че тази любов ще устои, че с времето може би Еда ще прости и любовта ще разцъфти.
, с привкус и аромат които изострят сетивата и чакаш с нетърпение отново да те завладеят.











Но, нея я показват като човека погрижил се за отглеждането и възпитанието, как приема решенията на порасналото си дете като си позволява единствено да изказва, но без да налага мнение.