Темата на Ибо 🤙 Ибрахим Челиккол и Демет Йоздемир в "Doğduğun Ev Kaderindir" №68

ро ,мерси
мехди предприема много настъпателно решение , очаквах го след  неустоимия поглед към з  на сватбата  , но нищо не може да го реабилитира пред нея и пред зрителите  
 с кого ли се  е послупал , нух правилно му каза ,че не може без врагове , но той самия си е най- големия враг

черна сесия

пепелче ,провокираш ме  да  гледам и на бг. серията - благодаря ти за това , на превеждащите също за трудът им

https://vk.com/feed?c%5Bq%5D=%23%C8%E1%F0%E0%E3%E8%EC%D7%E5%EB%E … -132999259_802646
фрага на руски

Ехаааа, то очаквахме искри между Зейнеп и Мехти, ама чак целуфани - изненадаха ни
Дано Баръш не е поръчал да ступат Мехди, защото ще развалят и неговия образ. Въпреки че знаем поговорката "На зла круша - зъл прът". Той от нищо друго не разбира. А може и Назлъ да има пръст в тази работа, защото не прилича не жена, която ще приеме да я отхвърлят така... Ще видим в сряда, де

катя не ми се вярва  "'мадам червения фенер" да е поръчител  , тя има по "'финни методи "'

може да е разбрал ,че бурхан го е изиграл със сервиза

а баръш на мен ми е не естествено загрижен за з. / освен ако вече не е хлътнал по нея/  много розав образ стана - извинете ме

И трейлърът с бг суб - https://ok.ru/video/2110930029088

Ох, напрежението е на макс - страст, маниакалност, любов. Мехди действа изключително първосигнално. Да видим Зейнеп ще може ли да продължи да обича толкова първосигнален човек. Той ще може ли да надрасне себе си, за да предложи на Зейнеп нещо повече. В сряда ще видим накъде ще ги завихрят работите, но ми става много интересно.

дани мерси за превода ,пропуснах да благодаря и на аире за линка със субтитри
в серията / която си беше повечето  на джемиле /  колкото и да се опитваше з.  да си  отдалечи мислите от м.  не успяваше   , като я видях как гледаше назлъ -само ,че не я изяде с поглед

Благодаря за фрага и преведените серия и фраг!  

Целувката е на сватбата, Зейнеп казва " не съм ти простила" . Мисля, че Зейнеп е танцувала с Мехди, затова той е станал по- решителен...

В серията Мехди сподели с Кибрит, че Зейнеп е умна, но наивна.

Сега във фрага Нермин говори за Зейнеп, че е наивна като дете.
Аман от закрилници.
Как ще порастне Зейнеп, като се грижат за нея като малко дете.
Затова бях против задкулисните "грижи".
Много хубава двойка са Зейнеп и Баръш, но е много, много рано да има нещо между тях. Тя на този етап да си гледа кариерата
За Мехди- мисля, че се е сбил с Бурхан...
За Наз незнам, но за Баръш това е много крайно и нецивилизовано да поръчва побой, не ми се вярва да е той...

ами лили ,споерд мен трябваше да се изнесе от  кошера на  мюжгян  сама ,без мами , каки и сестри
но з нали си страда от добрината , няма и миг спокойствие отново

Ох, този фраг ме разтърси....сега на онлайна, една кокошка/Селин/ ми лази по нервите, а сега Мехди "или аз или никой"...да не сме във феодалния свят ...съпруга, ако умре и съпругата с него...до там ли я докара майстор Мехди...

Дано съм лош пророк, но не ми харесва накъде поемат нещата при Мехти. Цялата история май ще завърши трагично. Не виждам връщане назад от Зейнеп. А Мехти не познава други действия освен закрилничество съчетано с покорство и обожание от стадото и насилие. За него няма средно положение, нито ще има. Дано не направи убийство, но натам се е запътил...

Брей, тоз Мехди, щял да се убие, ако паднел косъм от главата на Зейнеп. А като я заключи, крещя ѝ и т.н., май такива мисли не му минаваха, космите  са по-значими явно. Такива драматични приказки ми звучат много глупаво. От сериалите съдя, че вероятно са част от културата им, по-скоро начин на изразяване и нямат някаква особена стойност, но все пак...

Всички треперят около него и му се обясняват, затова е повярвал, че е центърът на вселената. Джемиле каза правилни неща и на брат си, и на сестра си, браво. Много ме радва как пое по пътя си. Но просто в началото на епизода чак ми стана абсурдно. Двама възрастни свободни хора се влюбили и решили да са заедно, ама такива драми, такова напрежение, такива приказки, оправдания и извинения, че все едно са тръгнали да убиват. Това да се разваля всичко хубаво, да се помрачава е толкова токсично, че няма по-накъде. И Мехди, и Мюжгян все дърпат към себе си.

Като цяло Мехди хич не ми харесва, не виждам вече никаква надежда за него. Разговорът за принцесата не ми допадна, като чуя някой да описва някоя жена като принцеса и ми става ясно, че иска жена, която да е държелива, търпелива, някоя, която да приема всичко с усмивка, за да не се налага да съ държи все едно има човек насреща си, да внимава, да мисли. В нашата култура има много негативна конотация, ползва се, за да се уязви, но това ми припомни една сцена от японски сериал, която много харесвам.

Хората обичат да ползват 'принцеса', 'лигла' и други подобни, защото искат да казват и правят, каквото пожелаят без последствия, както и в случая. Зейнеп не е момиче от квартала, а дори и да беше, това не променя факта, че не трябва да бъде обиждана и огорчавана. Любовта не била достатъчна. Достатъчна е, напълно достатъчна, но не и такава гола любов.

Човек се обърква вече Мехди момиче от квартала ли си търсеше, или принцеса в хубавия смисъл на думата. Защото той си има момиче от квартала - Бенал. Какво повече иска? Обича го, независима е, с професия, симпатична жена. Но Мехди искаше принцеса и когато я получи, нещо не му стиска. И започна да влага в иначе хубавата дума, защото турците наричат така дечицата си много често, лошо значение. Понеже не можа да остане за Зейнеп закрилникът и бащицата, защото ценностните им системи се сблъскаха много бързо, затова Зейнеп изведнъж стана принцеса, а не момиче от махалата. Не е честен Мехди уста със себе си, сам се заблуждава какво е очаквал, какво е търсил, какво иска.

Да, любовта е напълно достатъчна, когато гордостта и комплексите не ѝ пречат. Ако беше говорил така, както пишеше в неизпратените есемеси до Зейнеп, тя щеше да дотича до него. Ако се беше вслушал в съветите ѝ как да се отнася към близките си и към конфликтите, Зейнеп щеше да е до него и да му помага в трудните моменти. Но той е син на сестра си Мюжгян, осъзнава го, но не прави нищо по въпроса. Гордост, високомерие и липса на емоционална интелигентност!

Фрага в превод на Пепито: https://vk.com/public198874680?z=video-198874680_456239277%2F4d9 … l_wall_-198874680

Добро утро и благодаря за превода на фрага! Ех, удари дъното майстор  Мехди. Продаде бизнеса си, без да има стратегически план, подвластен на търсенето на нещо велико, за да впечатли Зейнеп,  харчи едни събрани пари, пие чай по цял ден и повтаря  "Какво да се прави" , върти броеницата,  дебне бившата си жена и все някъде предизвиква побои. Не, няма избелване този образ, деградацията е много бърза. Мисля обаче, че това не е деградация,  Мехди си беше такъв, вчера изгледах отново  серията със сватбата им, където за първи път се проявяват обезпокоителни сигнали за  агресия. Не знам защо прекъснаха ретроспекцията с психоложката, надявах се в един момент да видим и сеанс с Мехди и да чуем неговата версия.

Във фрага Баръш казва, че който прощава на лошите, наказва добрите. В речника този турски израз е преведен с латинския  - Bonis nocet, qui malis parcit (Сенека), който на български превеждат така - "Който щади лошите, вреди на добрите!" Към армията от обвинители на Зейнеп може да се присъедини и Баръш. Той ще отправи своя морален упрек към Зейнеп, че търпи Мехди и така дава поле за действие на злото. Ще я разбере ли Баръш, или ще стане и той морален съдник? Ще пропукат ли и неговия образ и да оставят Зейнеп наистина сама? И виновна ли е за мекостта си към Мехди, обича го все пак Зейнеп?

Но аз на фрагове не се връзвам вече, подвеждат ни с реплики извън контекст, но все пак съществува и тази вероятност Зейнеп да остане съвсем сама.

Аз самата се усещам как започвам да съдя Зейнеп. Защото Мехди ми става все по-отблъскващ, но тя ми изглежда по-стремяща се към него, защото все едно гледам катастрофа на забавен кадър. Но освен ако не искат умишлено да променят образа на Баръш, не мисля, че и него ще направят съдник. Не ми се връзва с поведение му досега, което показва толерантност към човешката природа, така да се каже. Понякога ѝ задава въпроси за размисъл, дава ѝ различна перспектива за чувствата ѝ, но не съм усетила желание за натрапване или "отваряне на очите", които ги има при Емине например, както и при Нермин в известна степен.

Мисля, че Зейнеп наистина се влюби в образ. По принцип такива любови, възникнали в периоди, в които единият е слаб, объркан, нуждаещ се от помощ, са съмнителни. Тези обстоятелства може да се променят, както се случи и всичко да се окаже съвсем различно. Да, Мехди е син на сестра си и каквото важи за нея, важи и за него. Джемиле каза на Мюжгян, че не може да обича хората, когато не се нуждаят от нея, че първо ги наранява, после превързва раната. Това е Мехди, вероятно ще започне да наранява. Той всъщност вече започна, но не се знае докъде ще стигне.

Добро неделно утро, дами!

Снощи изгледах серията, много се зарадвах, че тази седмица ни изненадаха с по-бърз превод!
Умишлено изчаках до сутринта, за да си подредя мислите и на прясна глава да обсъдя впечатленията си с вас, докато отпивам от първото си кафе за деня.
Не обичам сладникави излияния, но не мога да не отбележа, че тази тема от всички останали, в които някога съм участвала във форума, има най-смислените, добронамерени, емпатични и широко-скроени коментари.
Много съм щастлива, че тук най-накрая намерих точно това, което търся, и когато вляза да чета, се чувствам сякаш наистина се събирам с приятелки на сладка приказка.
                                   
                                             

Както вече сте отбелязали, речта на Джемиле към Мюжгян ми напълни сърцето - дори в момент на афект, запазила мекотата си, думите ѝ проникнаха по-дълбоко от нож. Не спекулирам, че Мюжгян е "видяла светлината" след това, но ПОНЕ когато се появи на сватбата, за пръв път нямаше онова нейно характерно изражение - амалгама от наглост, провокация, злоба, завист и още нещо.
Мехди, обаче, като продукт на (кака)майка си М, надминава учителя си.
Не само, че не намирам никаква индикация да си е взел забележка, а виждам притеснителни червени лапми да светват, защото това, което ни показват в поведението му и това на Зейнеп, е типичната токсична динамика между насилник и жертва.

Дразнещо е, че въпреки всичко Зейнеп непрекъснато се ослушва и оглежда за него, сякаш постоянно се надява той да дойде и да я опровергае, да покаже/каже онова, което тя иска да чуе, за да върне първообраза си в нейните очи. Само че като при всички останали, образът, в който тя се влюби, е проекция на собствената ѝ нужда от спасител-закрилник, който да ѝ даде уютен пристан от разяждащото я чувство на вина, което цял живот не ѝ дава покой. Да не забравяме, че колкото и да е интелигентна и емпатична, на Зейнеп ѝ липсва житейски опит и никак не е трудно да бъде повлияна и объркана от собствените си противоречиви емоции.

Обичта - в чистата си, истинска форма, е съвършена. Когато я има, независимо от всичко, ти искаш най-доброто за човека, когото обичаш, дори това да не съвпада със собствените ти интереси...
Мехди, точно като Мюжгян, може да се привързва и посвоему да обича единствено някой, който се нуждае от него - неговата закрила, покровителствено отношение, но за да се поддържа тази връзка, трябва този някой да бъде покорен, сервилен, плах - да показва и затвърждава тази зависимост от великия Мехди-уста, като му трепери, иска разрешение за най-тривиалните битовизми, дава му отчет за всяко действие/решение и изобщо - целия свят се върти в орбитата на Мехди.


Зейнеп наистина има нужда от Баръш или някой като него, който ѝ дава неутрална и обективна перспектива, без да има лична изгода.

Присви ми се стомахът като видях как Мехди я дебне, следи я къде ходи, разпитва Кибрит за навиците ѝ, защото това поведение съм го виждала стотици, да не кажа хиляди пъти. Работя с жертви на насилие и мога да ви кажа, че колкото и различни да са хората, белезите на това поведение и принципите на ескалиране са едни и същи.
Започва се с криворазбраната обич, която обаче не е достатъчна, знаете ли защо? Защото в този случай минава през дефицити и егоизъм, изразява се в "закрилничество" в очите на даващия, което за всички останали е потисничество и контрол. Ако обектът на тази 'обич' дръзне да предяви собствени желания, да вземе независими решения и пази Боже - да реши да се освободи от връзката си, тогава тази 'обич' ескалира в опасни измерения.
Собственическото чувство тип "Ако не си моя, няма да бъдеш ничия" диктува много от последващите действия и силно се надявам сериалът да не забие именно натам, но се опасявам, че точно така изглежда,

Грозно и манипулативно беше и натякването на Мехди и Мюжгян, че видиш ли, неадекватната им  реакция спрямо връзката на Нух и Джемиле, била просто защото искали да я предпазят, защото Нух не я обичал, а искал да си избие Емине от главата. Това ясно илюстрира казаното по-горе - че тяхната версия на обич е типичната нарцистична нужда от обкръжение, което няма лични потребности, а гравитира около тях, само и само на тях да им е добре.
Нито Мехди, нито Мюгжян се посвениха да наранят Джемиле, като първо я унижат с подобна реакция към решението на пълнолетна зряла жена и после - когато се опитаха да вкарат отрова в чистите ѝ отношения с Нух, като играят точно по скритите ѝ несигурности.
Много се зарадвах, когато Джемиле показа огромен прогрес с решението си, защото старата Джемиле наистина щеше да постъпи точно обратно - да се свие и продължи да гние в Черния дом.

Мадам Назлъ ми е много нелеп образ, може би и защото не мога да избягам от предната ѝ роля на модела Арзу Таш, която Джан Дивит трябваше да спечели за кампания в Ранобудна птичка, но тя взе, че му се лепна да го сваля. Тук отново играе почти същата лепка, да не говорим, че в лице ми е доста антипатична, затова никак не мога да я приема насериозно.
Много разочароващо беше да видя как Мехди - при всичката си принципност и умение да преценява хората ( с което толкова се гордее), не се посвени да потърси "утеха" при нея, докато ѝ се жалваше каква жертва е на 'принцеса' Зейнеп. Толкова гнусно и долно поведение - как после да има шанс за връщане обратно един към друг? Това не е недоразумение или временна невменяемост - това е характер, който ще става още по-тежък с времето.

Сладките моменти с годежа и танците ми харесаха, Султан "АБАУ" Баккал - винаги ме разсмива и ми вдига настроението. Обаче тревожната музика, съпровождаща появата на Мехди, ми идва малко в повече на моменти.
Накрая на епизода бяха малко като в индийски сериал - 100 часа съспенс и проследяване на всички лица и реакции поотделно, леко ме напуши на смях даже.

Много искам Баръш да помогне на Зейнеп да се освободи от чувството си на зависимост и дълг към всички майки, каки, баби и прочее, да разпери криле и наистина да направи това, което е най-добре за нея, без да се съобразява с никой друг.
Едва тогава може да бъде полезна и на останалите - но първо трябва да намери себе си.