Митница – информация, въпроси, отговори и споделяне на опит – 7

Та, разкарах се аз до "Челопешко шосе", носейки със себе си копие от декларация CN23, както и разпечатка на страницата с поръчката (от eBay) + платежното от PayPal. И трите документа ми бяха изпратени от подателя, посредством e-mail. Аз само си ги разпечатах.
Както всички сме запознати, системата е от допотопен тип. Когато, в крайна сметка, се добереш до БРСЦ, се налага да чакаш на минусови температури пред едно "здание", тип павилион. Още по-неприятно е, ако на опашка преди теб вече са се наредили 4-5 човека.
Сега по съществената част – когато най-после моят ред дойде и влязох, за да си предам документите, не минахме без задължителния момент на "обърквация", от страна на обслужващата ме служителка, какъв е моят случай и за какво се боря (въпреки кристално ясното ми първоначално обяснение). След първите 30 секунди на допир до българските митнически служби, имах чувството, че аз съм в ролята на разясняващата правилата митничарка, а срещу себе си имам човек, който не притежава ни най-бегла представа от процедурите по освобождаване на пратки и нормативната база на агенцията, за която работи. Чух нелепи изказвания и въпроси, от типа на:

– "Ама никъде не пише, че пратката Ви е подарък!" (Това след 2-минутно взиране в предоставените от мен документи, в които ясно е посочено – на самата декларация CN23 – че пакетът е маркиран като "Gift");

– "Как така хем пратката е подарък за Вас, хем стоката е закупена онлайн от изпращача?" (Тук, признавам си, мигах на парцали, ненамирайки правилните думи, с които мога да отговаря на такъв "смислен" въпрос);

– "Оууу, не знам, Вашият казус е много сложен. Само митничар може да реши дали дължите ДДС, аз нищо не мога да Ви гарантирам. Оставете си документите и изчакайте пред сградата." (Duhhhhhhhh...)

Като комуникацията ни не се ограничи до тези няколко изречения, а се разви в продължение на около 5 мин., с интензивни обяснения от моя страна, в безплоден опит да разясня митническите правила на служителката срещу мен.

Та, излязох да чакам отвън. На броени метри беше "паркирана" една антично изглеждаща триколка, с помощта на която митничарят (?!) или момчето, доставящо пакетите, минаваше зад бариерата и караше до складовете, за да събере пратките на хората, които чакахме на място, за да си ги получим. Трябваше някак да се справя с мисълта, че ще кисна на арктическия студ чак до момента, в който човекът не се накани да тръгне наново към складовете, да събере поръчките, да се върне обратно и да ги разпредели. Та, така си отвисях още поне 20 мин.

Влизайки отново в павилиона, въпросният човек ми каза, че ще платя само такса от 4.80 лв. за пратката си (както и очаквах), но същевременно ми даде да попълня декларация за съгласие "БГ-Пощи" да ме представляват пред митническите служби. Стана ми леко подозрително – бях чела, че не трябва да се съгласяваш да попълваш такава декларация, защото, ако го направиш, със сигурност щели да ти вземат и комисиона от 12 лв. за услугата. Аз пак се обърнах към митничаря (или каквато длъжност изпълнява) и го попитах защо трябва да попълвам такава декларация, нали нямам нужда от представителство? При което той отвърна: "Нали вече Ви казах, че ще платите само 4.80? Няма да дължите 12 лв. Двете декларации са еднакви." – последното изречение ми се стори много странно, защото не виждам логика 2 документа, с различно предназначение, да изглеждат по един и същ начин... Е, в крайна сметка, наистина платих само 4.80 лв. на касата. Подписах се на още 1-2 места и това беше.

Надявам се, че разказът ми ще е от полза на някого, макар че наистина, както сте споменали, вероятно от средата на лятото натам няма да има особено значение...