Съпругата ми се държи странно

Да беше мълчал многозначително, като е чул пола, нямаше да има грижи сега.

Мен никога никой не ме е глезил като бременна. В 8 месец ме караха да мъкна дърва и едва не пометнах. Тук няма такова глезене на бременните - това е българска простотия.
По твоята логика не съм жена. Ако си бях позволявала да се глезя и капризнича още щях да съм сама и бездетна щото не съм от лиглите дето си намират муньо да го правят маймуна

Е, то затова пък твоят те прави на маймуна. За баланс.

Скреки, това, че теб са те карали да мъкнеш дърва, не значи, че всички в чужбина са такива. Нека да не слагаме всички под един знаменател

ти сериозно ли смяташ, че е нормално да мълчиш и да се цупиш като 5 годишна лигла?


не са ме насилвали - просто всички го правиха и аз се включих. Но никой не каза Недей, че си бременна.
И не съм казала, че всички бременни тук носят дърва, а че никоя бременна не дига мъжа си в 12 през нощта да и търси мушмули, че са и се прияли

Сега си представи, че нейната мечта е била да са момичета- да си говори с тях някога, да ходят на художествена гимнастика, да си правят прически и да се гримират, и да се фръцкат в роклички на "БаРеЛини".

Е, колкото ти щеше да си разочарован ако бяха момичета, толкова излъгана се чувства и тя сега.
Особено, след всичко през което е минала, докато забременее.
За разлика от теб, който с нищо не си се натоварил.

Малко зряла мисъл и емпатия никога не са в излишък.

Виж сама какво си написала.

така съм се изразила ама се усетих, че ще го разберете като да е насила и после поясних.


секакви суяци ми се пробват ама е важно накрая кой се смее. Аз съм добра ученичка и не се оставям да ме тъпчат и шантажират

Здравей 👋
В началото на бременността ми бях доста кисела, ненавиждах съпруга ми, правех му проблем за всяко едно нещо. Всичко това отшуми като минах 3-тия месец. Реално не бях аз в този период. Отново си бях аз както се казва.
Хормоните си казаха думата.
Първата причина при жена ти може да е от хормоните й.
Втората й причина - останала е недоволна от пола на бебетата ви.
Всичко ще се оправи, бъди до нея, говори й мило, споделяй й, но не я питай редовно как се чувства, за да не се дразни толкова в началото
Успех

Е авторе, с извинение, ама как може да си толкова прост Това му била мечтата, как да не е щастлив? Ами може би нейната мечта е била да са били момиченца, да си говори с тях, да си домакинстват заедно и да си обличат дрешки. Как да не е разстроена, като не се е сбъднала? А жената тези деца ги носи 9 месеца, хормоните бушуват, тялото й минава през какво ли не. Ама нейното било тъпа прищявка, а той шапка на тояга, щастлив че (някой друг му е) сбъднал мечтата. Моят съвет е да се опиташ да я разбереш тази жена и да я подкрепиш, и да не забравяш че и тя има нужди и мечти. Да оцениш това, което прави и през което минава. Иначе тепърва ще я гледаш тъжна, разстроена и подтисната.

Авторът да даде на жена си брадва, да нацепи дърва и ще се кротне. Така го разбирам аз семейството.

Аз си мислех, че сме 21 век и полово определените роли не са като в 18ти. Момиче, гледаш го 20 години и накрая отива да слугува в чужда къща. Няма право да избира мъж, да работи, да шофира ... Само да ражда без да мрънка. Това е минало!

Да, и аз искам син, но ми е по - важно да се роди живо и здраво.


Да разкажа две истории за пол, които са ме впечатлили:

Имам прабаба, която смътно помня. Родила трима сина. Цял живот мечтала да сплита плитки, да облича роклички. Към снахи и правнуци винаги се е държала много добре.

Работя с хора. Заговорих един - втора щерка му се родила, а много искал син. Пожелах му да е жива и здрава, питах го за лопата и алиби и му казах да опита пак. Разсмя се и каза, че не иска.


Разказвали са ми за съученичка на брат ми. Три момичета са, и кучето било женско. Как ли се е чувствал мъжа?

Недоумявам как може да се отдава такова значение на пола и то от семейства с репродуктивни проблеми. За мен полът винаги е бил без значение - не съм мечтала ни плитки да сплитам, ни футбол да играя с деца. Но аз и бяла рокля никога не съм мечтала да се видя и не се видях и не съжалявам. Явно моята ценностна система е ненормална. Мечтала съм единствено децата ми да са здрави и щастливи и да знаят, че има на кой да разчитат за всичко. И до ден днешен това ми е мечтата и единствената амбиция. Образованието им не ме интересува - да учат колко искат. Виж - да слаби ми е важно, че много трудно се отслабва

Как си личи, когато някой няма и понятие от родителство и деца. За да обясня какво имам предвид, ще цитирам Ф.Бакман по памет: "Бащите започват да искат вниманието на синовете си, точно в момента, в който синовете престават да искат вниманието на бащите си."
Ако си мислиш, че животатът ще се стича като във фантазиите ти, жестоко се лъжеш. Още щом се осъзнаят като момчета, синовете ти ще започнат да се конкурират с теб, майката винаги и безусловно ще е на тяхна страна, защото такива сме майките на момчета, дори ако сме си мечтали за момичета. Ще те наричат вехтия, ще мислят, че си скъперник и въобще голям смотаняк, който иска да играят футбол, а те искат на конзолата.
Освен това ти ще ревнуваш майка им от тях и ще се чувстваш наритан, докато тя ще изпада във възхищение пред зачервените им от рев лица и ще им казва "Браво" за всяко лайно в памперса. А ти ще пазаруваш, ще летиш до денонощната аптека за панадол, ще те хокат и ще й търпиш истериите, пред които меланхоличните настроения от бременността ще ти се струват песен.
А момчетата обичат майките си предано и завинаги, за разлика от момичетата, които ги намразват още в пубертета, така че тя е на +2, но още не го знае. Освен това момчетата държат майката винаги във форма и тя ще е секси и фит, така че и мъжко внимание няма да й липсва и ако ти се правиш на интересен, освен двамата сина, ще търпиш и още едно мъжко присъствие. Откъдето и да го погледна, чака те кошмарен живот, не знам какво толкова се радваш.

Като бях бременна не бях невменяема, работих до последно много отговорна работа. И не съм била глезена, никак. И като небременна същото де.