Не
- Публикувана: 19 ноем. 2020, 22:33 ч.
- Последно мнение: 28 март 2023, 22:39 ч.
Обичате ли да си седите в къщи?
Да, обичам да стоя у дома. Но още повече обичам да имам свободата да избирам дали да го правя или не.
Да, обичам да стоя у дома. Но още повече обичам да имам свободата да избирам дали да го правя или не.
Обичам, да. В смисъл да не ходя на работа, да си гледам домакинството, да ми е ошетано, да приготвям закуски и обеди на дъщерите, да се разхождам дълго време с кучето...В този смисъл обичам да съм в къщи. През седмицата съм на работа и нямам търпение да дойде събота и неделя, за да " си видя къщата". Дълги периоди не съм ходила на работа и ми е било много спокойно и лежерно. Изобщо не съм се отегчавала, нито ми е доскучавало.
Обичам си дома! Обичам си дивана, спалните, широтата, простотата, уюта! Направила съм си го и си го обичам!
Но, обичам хората повече. Шумните, сърдечните, топлите.....
Мога да вегетирам по пижама на дивана една седмица и после да не се прибера 3 дни
Едното не пречи на другото.
Но, обичам хората повече. Шумните, сърдечните, топлите.....
Мога да вегетирам по пижама на дивана една седмица и после да не се прибера 3 дни
Едното не пречи на другото.
Аз можех да не се прибера 3 дни на 20. Сега на 30 не мога. Колкото и да е приятна компанията след 2-3 часа започва да ме напряга и искам да се прибера. Шумотевицата и многото хора ме изнервят. С всяка следваща година ставам все по-голям интроверт, въпреки че с лекота водя разговори, дори и с непознати. Но някак не ми е потребно, нямам нужда да виждам хора и да говоря с тях.
В апартамент сигурно е тягостно.
Да кажем, че се чувствам доста комфортно вкъщи - част от този комфорт са и условията за разходки за нас, игра на детето, близостта до магазини, аптеки, вкл. денонощна, и т.н. По време на предишното затваряне на ДГ през пролетта бяхме в къщата - там много повече ме стягаше шапката, отколкото сега в апартамента, особено през студените месеци, когато и на двора не можеше да се стои кой знае колко.
Хубаво е човек да има избор - важи и за стоенето вкъщи, и за това къде да се стои, и за всичко.
Хубаво е човек да има избор - важи и за стоенето вкъщи, и за това къде да се стои, и за всичко.
Аз можех да не се прибера 3 дни на 20. Сега на 30 не мога. Колкото и да е приятна компанията след 2-3 часа започва да ме напряга и искам да се прибера. Шумотевицата и многото хора ме изнервят. С всяка следваща година ставам все по-голям интроверт, въпреки че с лекота водя разговори, дори и с непознати. Но някак не ми е потребно, нямам нужда да виждам хора и да говоря с тях.
Обичам! Вероятно мога и 3-4 дни да несе излизам от нас и няма да ми писне. Назад във времето съм имала периоди, в които и 3-4 часа будна са ми били проблем. Обичам да чета и съм като зомбирана, когато започна интересна книга. Преди обичах да ходя на купони, дискотеки, да съм сред много хора и не ми оставяше много време за четене, а сега ми е най-добре вкъщи.
Има ли някой така, че да не се притеснявам?
Има, разбира се. Днес цял ден съм у дома - това е нещо, което не ми се е случвало не помня от кога.
Издивях!
Дано не ме налегне някой повод за болничен. Не е за мен седенето дома.