Любители на Котки - Тема 152

 🙏🙏🙏

Стискаме и палци и лапички.

Барби, стискаме палци и лапички. Дано има късмет котето.

И аз съм леко притеснена. Това моето дребосъче и днес не е същото- сърдито, кисело. Освен това се наложи да ѝ сложа яка, че не спира да ближе раната, а с ръкав не ни се получи, та съвсем я разсърдих. Вяла е, дори за храна не е обичайното очакване. Има и оток около раната, но това го приемам за нормално.

Барби, стискам палци здраво. Какво мислиш че е на котката?
milasara, стискам палци и на вас!

Сърдита и замаяна е от упойката (нали беше скоро на кастрация или съм изпуснала?)
Нашата, като я кастрирахме първите 2 дни не ядеше много.
След 2 - макс 3 дни ще се оправи.

Барби, стискаме палци за котанчо

Според мен е нещо вирусно, но няма как да кажа на 100 %. Има секрет от очите и носа, чуват се и хрипове. Имаме предположение, че е глуха. Дехидратирана е и отказа храна, но пък се гали, меси с лапи и се мъчи мърка. Закарахме я в другият апартамент, че ме е страх да не е нещо заразно, сама е, но поне е на топло.

Представи си колко е щастлива, щом меси и мърка. Милата душичка. Щом гърдите хъркат - бронхит или пневмония. С антибиотици и вливания на глюкоза ще я хидратират. Дори, ако можеш финансово да си позволиш, остави я на стационар под наблюдение.

Със сигурност ще остане на стационар. Няма как да я оставя сама.

Да, онзи ден я кастрираха. Знам, че сигурно е от упойката, а и вероятно я боли. Ама най- тежко от тримата преживява операцията и аз леко се притеснявам.

Барби, да споделиш утре какво са казали докторите.

The Boss😂😂😂

Надявам се да не ви досаждам с толкова много снимки на Пантата, ама то май вече ми е като хоби да го снимам. 😂

Всички са толкова готини и сладури, че е удоволствие човек да ги гледа. Все още не помня всички, но като ги показвате по често и това ще стане.
Панта, Кирчо, Наско ... имат страхотна симетрия в окраската. Това винаги ми е било непонятно, как природата рисува.

Ох, Барби, душа си ти..
Как е котчица?

За момичето с 20-годишната котка да се включа и аз...
Не знам прочетохте ли, че не живее сама, че има нетърпимост към белите на котката от друг член на семейството.
Разбирам я, защото и аз имам такива проблеми.
Когато прибрах Страхливка, останах с нея едно денонощие в офиса. Прибрах се вкъщи с нея 'на пръсти' и стоях 'на тръни' часове наред. МС не е любител на животни вкъщи. Освен това в апартаментна сме три поколения. Не само аз съм домакинята, моята майка също домакинства и е 'потърпевша' от 'моя коткарник вкъщи'. МС постоянно мърмори, че не може да се нахрани спокойно - Хапливка няма прегради - обикаля маса, плот, шкаф и няма спасение или поне аз не съм намерила. Мърмори, че не иска да спи с котки, а то само Страхливка прибирам в спалнята, за да не се боричкат по цяла нощ, то и тогава не може да се спи, ама ... Купих нова по-голяма тоалетна, майка ми направи коментар, че съм купила цяла транспортна кола. Имат и две транспортни клетки... Верно, за моите котки вече е нужна отделна стая. МС споменава, че ще търси гараж наблизо. Попитах дали за котките, отговори ми, че ще се изнася той...
В същото време майка ми постоянно им говори "ох, на баба, кажи, бабо, какво искаш ти, бабо"... Чисти им през деня, опитва да им даде приготвеното от мен лекарство, когато аз не успея сутринта.
МС постоянно разкарва котките до вет. Аз не шофирам. И плаща. Чревният проблем на Хапливка ни струва над 300 лева. Нищо не казва за похарчените пари. Но пясъка навсякъде, миризмата в банята и котката на кухненския плот много трудно поняся.
Та моят съвет за 20 годишната котка е - потърсете начин да решите проблема с памперс или с постелка, както са ви предложили момичетата. Попитайте и вет, може да даде ценен съвет. Ако не сте го правили вече, разбира се.

А в този ред на мисли...
Момичета, тъкмо оздравихме Хапливка, от снощи Страхливка е със силно разстройство. Дадох Диа-таб, дадох пробиотик, диетична храна. Но не знам дали днес да не я водя на лекар или да изчакам. Какво ще ме посъветвате? Но с две котки, ако все така ще вървят нещата - ту едната болна, ту другата, ... май ще ми трябва гараж за нас тричките.

При вас е по-различно, котките са отскоро при вас и въпреки трудностите си ги гледате.
Не мога да си представя, какви мизерии може да прави баба на 20г, освен да разсипе купичка храна, да бутне нещо (нали е сляпа) и да се изпусне.
Моите котки са ми ровили в саксии, бутали са ги, имах куче, което така и не се научи да ходи по нужда на друго място освен в хола пред тв ( тогава ми беше най чиста къщата)
Как 20 г имаш животно, твърдиш че го обичаш, ама като ти цапа е аут.
Примерно взимаш и осиновяваш дете - красивичко, сладичко, като кукла. И то се привързва към теб, обича те. Само че порадва, избиват нови черти на характера, не те слуша много, цапа ти и вече не ти харесва и го оставяш. Същото ми е.
П.п и мъжа ми бе искаше котка и мрънка като взех Кети, сега той е по-голям коткар и от мен.

Кажи му, че историята познава и по "тежки" случаи. ММ спи с котарак. Твоите поне са женски.

Това е смущаващото в написаното. Не може 20 години да се грижиш за котка и изведнъж, проблем. За да живее толкова това животно е било добре обгрижвано /за мен от тук идва противоречието/.