Керем Бюрсин в Почукай на вратата ми.Преди,сега и в бъдеще /Тема 50/

Обичам целия ти облик , невероятен образец,красота и добродетел в едно , умееш да прощаваш...не би оставила никой да умре, даваш ни надежда.
Не знаеш колко струваш, мисля че все още не си си дала сметка затова.
Правиш така , че хората да благодарят , че съществуваш.
Обичам те повече от нов свят.
Повече от перфектен ден.
Повече от пивко вино.
Повече от дълъг сън.
Повече от песен, изпята от дете.
Повече от моята музика, от моите години.
Повече от моите тъги , повече от моите дела.
Повече от моите импулси , повече от моите удоволствия.
Повече от нашата любима игра.
Повече , още повече те обичам.
Обичам цялата ти личност, ти си притча за живота , могъща пепеляшка.
Твоето умение да ни обичаш , не забравяш ничия болка и се опитваш да ни зарадваш.
Не осъзнаваш каква си и се ужасявам , че ще го разбереш.
Правиш така , че розите да се бият затова, коя от тях да бъде твоя брошка.
Обичам те
Повече от дълго пътуване.
Повече от златно поле.
Повече от стар приятел.
Повече от всеки светец.
Повече от твоята чистота, украсена  с грешки.
Повече от твоето упорство, което не се пречупва.
Повече от твоята радост , от твоите цветове.
Повече от твоята чувственост, която мислиш , че скриваш.
Повече от първата ни целувка.
Повече, даже повече те обичам.
Повече от нашата магична брачна нощ, още повече от това те обичам.

Серкан: Аз все така не харесвам напълно, безпаметно образа на главния ни герой Серкан Болат, такъв какъвто ни го представят сценаристите! Ентусиазирана и въодушевена от невероятната игра на Керем Бурсин, понякога просто не се замислям сериозно върху образа, който той постепенно изгражда! Единодушни сме по въпроса, че Керем Бурсин е изключителен актьор (много силни драматични сцени прави, страхотна игра с очи, мимика и т.н.), страшно много харесвам превъплъщението му в образа на Серкан Болат, но героят му невероятно често ме дразни! Защо? Защото е много странен, нетипичен, неуверен, объркан, многопластов  (разбрах от последното интервю на Керем Бурсин, че именно заради тези особености на образа е приел ролята, което е повече от похвално!)!

И така, вече 19 (деветнадесет) епизода гледам многократно действията и постъпките на Серкан Болат, слушам го какво и как говори и в отделни моменти имам странното усещане, че нашият главен герой е с дисоциативно разстройство на личността! От една страна строг, коректен в професията, колегиален с екипа си, педантичен в ежедневието си, изключителен способен, с нюх за печеливши проекти, с престижни награди и международно известност архитект, успешен бизнесмен! От друга страна един мъж, извънредно нерешителн и несигурен в собствените си чувства (тръгна към Селин и по пътя внезапно реши, че всъщност е влюбен в Еда, еп. 11), безкрайно неуверен и колеблив в отношенията си както спрямо Еда, така и по отношение на Селин, страхуващ се от хората в личния си живот, който рядко прави комплименти или ги прави по завоалиран начин! Мъж, на който му бяха необходими цели 11 (единадесет) епизода серийно време, за да признае сам пред себе си и пред Еда, че е лудо влюбен в нея! Трябваха му още 5 (пет) епизода (от 15 до 19 еп.), за да събере кураж и да признае пред Еда, че се е страхувал да й каже истината и за да осъзнае, че не може да си представи тя да е с друг мъж! Но....така и не му стигна времето, да й каже истината за раздялата им в очите, да разкрие тайната за смъртта на родителите й!

Чух думите му „Бях уплашен....“ в края на 19 еп. и си отговорих на повечето въпроси, които сама си задавах за поведението на Серкан Болат! Серкан Болат бил уплашен, той се страхува! Спомних си една стара арабска поговорка в която се казва „страхът изяжда душата“ („Al-kahf ya kol Al-rooh“)! Страховете у нас са по-лоши от реалните опасности! Понякога мислим, че е по-добре да се страхуваме, за да предвидим лошото! Страхът обаче не е това, което ни пази! Страхът е това, който ни пречи да се доверяваме! Страхът е това, което ни обърква! Страхът ни обездвижва и сковава! И за да се освободим от него е необходимо движение, развитие, възможност да виждаме нови неща, да преживеем различни ситуации. Движейки се в живота без страх, бихме могли да приемаме всичко доста по-лесно и по-спокойно. Когато паднем е важно да станем и да продължим, вместо да се смятаме за непогрешими! Желанието за контрол също е демонстрация на страх и веднага това ме връща обратно към еп. 1 и Серкан, губещ контрол след изкрещените от Еда думи, че е безчувствен робот! Защото да искаш винаги и всичко да е под твой контрол, а Серкан обича всичко да е под негов контрол, което му беше казано неколкократно в различни сцени както от Еда, така и от Селин за него е илюзия, че няма да преживее какъвто и да е провал в живота си!

Странна ми изглеждаше несигурността, пълното отричане на Серкан спрямо неговото значение, неговото място в чувствата на Еда, правейки сам своите изводи и заключения: „По-точно аз не съм подходящ за нея! Вероятно вече съм започнал да й омръзвам, или вече й омръзнах!“ по време на вечерята със Селин (еп. 7); „Мисля си, кога ще ти омръзна?“ към Еда (еп. 12); „Мисля си, кога ли ще й омръзна!“ към Енгин (еп. 14)! Серкан казва тези думи, защото Серкан се страхува, че може да изгуби Еда (без значение, че в еп. 7 все още не признаваше дори пред себе си, че е влюбен в нея!)! Разглеждах постъпките и думите му от много и различни гледни точки (самотно детство в чужбина, липса на родителска любов, пренебрежително отношение от страна на баща му, загуба на любимия приятел и брат), но не допуснах, че водещ фактор в живота, в поведението на мъжа Серкан Болат е страхът! Вече придобиват друг смисъл думите му по отношение на Еда! Вече разбирам причината, защото един от най-необяснимите страхове на хората е страхът от изневяра! Срещу изневярата не можеш да направиш нищо, не можеш да контролираш любовта си, не можеш да контролираш привличането в човека до теб, не можеш да контролираш самия човек до теб! След като в края на 14 еп. Серкан каза на Еда „Bitti“, той обясни пред Енгин, че е постъпил така, за да не я нарани, защото по-добре Еда да мрази него, отколкото да научи истината! Не любовта му към Еда, страховете вътре в него го накара да постъпи така! Страхът и чуждата вина принудиха Серкан да вземе това решение! Серкан се изплаши от неувереността в чувствата на Еда към него, от неизяснените им и все още крехки взаимоотношения, от липсата на ясна визия какво да направи с тази несигурност и вината на баща си, стоварила се внезапно върху него, как най-правилно да постъпи! Страх, съмнения и несигурност го накараха да процеди през зъби онова „Bitti“ на терасата, където започна и приключи всичко! Не намирах логика в това един умен, интелигентен и успешен бизнесмен да не е наясно, че тайната ще излезе наяве!  Разби сърцето на Еда не един, не два, а три пъти до сега! Но това „Bitti“ го изрече с цялата болка на душата си не успешния бизнесмен, а мъжът Серкан Болат, пропаднал дълбоко в бездната от страхове вътре в себе си, страхове, с които тепърва трябва да се бори! За да се справи Серкан със страховете си, за него е жизнено важно да има до себе си позитивен човек като Еда! Защото той трябва да осъзнае стойността на личността Серкан Болат, мъжа Серкан Болат, не бизнесмена Серкан Болат (професионално той е напълно наясно със себе си!). Трябва да проумее колко е добър и необходим на другите, все неща, на които никой не го е научил и никой не му е показал като дете!

Надявам се скоро да ни покажат един Серкан Болат сериозно преосмислил поведението на второто си „аз“, онова възкръснало от миналото усещане, че е жив, че има сърце, че може да обича! Да ни покажат как Еда бавно и постепенно, стъпка по стъпка, с нейното женско упорство, с много  такт и лъчезарни усмивки отнема всички страхове на Серкан, убеждава го колко важно място заема в живота й, в живота на родителите си, колко добър е той не само като архитект и бизнесмен, но и като син и любим! Да му докаже, че заслужава любовта й! За да видим в най-скоро време усмихнати, щастливи, сияйни и влюбени нашите главни герои!

В заключение ви поздравявам с едно от многото любими стихотворения, за което си спомних, докато пишех за Серкан Болат и неговата звезда Еда Йълдъз:

Той ще си спомни колко я обича
едва след края на света,
когато само негова и много ничия
тя се превърне във звезда.

Когато всичките ѝ атоми
сформират огнено кълбо,
когато лумнат сетивата му
във нейния лъчист поток,

когато се взриви душата ѝ
прераждайки се във пулсар
и жадната ѝ гравитация
погълне смазващия мрак,

ще звъннат песенно фотоните
и светлината ще се стича,
а той внезапно ще си спомни,
че всъщност много я обича.

Радосвета Аврамова/caribiana