Чувствам загриженост, но определено няма близост както съм имала в предишни връзки, да си говорим за всичко, да споделяме..като цяло това не се позволява от негова страна и аз се чувствам доста самотна. Но ако се говореше само за амбиции, пари и т.н. сигурно щяхме да сме много “близки”.
- Публикувана: 24 ноем. 2020, 14:15 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2020, 09:34 ч.
Какво решение да взема?
Не е твоя човек , не се мъчи повече.
Защото ме е грижа за него доста.
...но когато го говоря с него, че той търси как да св разделим, че не иска явно да сме заедно, започва караница, в която той казва, че нямало такива неща...
На мене ми се струва, че не се чувстваш достатъчно обичана.
А това, че си загрижена за него, дали той не може сам да се грижи за себе си? Какъв е този майчински инстинкт? Няма ли опция просто да си вземеш куче и да освободиш себе си от тази връзка, където не се държат добре с теб?
А това, че си загрижена за него, дали той не може сам да се грижи за себе си? Какъв е този майчински инстинкт? Няма ли опция просто да си вземеш куче и да освободиш себе си от тази връзка, където не се държат добре с теб?
И също исках да добавя, че през връзката ни имах близък човек, който почина, за когото аз се грижех, той не ми помогна да бъде до мен /не говорим изобщо за финанси, такова нещо не съм очаквала никога/
Така мислех, защото все ми се е повтаряло да не очаквам от хората да се грижат за мен или проблемите ми, че това са мои неща и никой не ми е длъжен с нищо.
Здравейте,
Пиша тук,
Пиша тук,
Скрит текст:
ще ми е много мъчно и знам, че ще страдам.макар че клоня към решение, но ми се иска да видя и други мнения. Имам почти едногодишна връзка с човек на моите години (под 26г сме) и не живеем заедно. В началото всичко беше наред, нещата станаха естествено, той ме беше харесал доста и беше ясен в желанието си да започнем връзка. Преди мен почти не е имал връзки или е имал една/две за 1-2 месеца. Работата е там, че последните месеци нищо не върви - караме се доста, къде заради него, къде заради мен, но сме доста различни и още преди няколко месеца той заяви, че не сме един за друг, несъвместими сме, но стои заедно с мен и аз не знам по каква причина, сякаш чака да приклпча аз връзката. Не ме е запознавал с техните, аз съм го с моите родители. Връзката ни се съдържа да прекарваме известно време през деня заедно и останалото чуване по телефона/писане. Не го възприемам близък, знам и че не го обичам, защото той не го позволява някак - мега критичен е, изключително амбициозен в страхотни крайности, има доста голямо самочувствие. иска единствено да успее на цената на всичко, няма смислени разговори за връзката ни, когато направя жест за него е недоволен коментари тип “това защо го купи, само за глупости си даваш парите” и то за неща, които знам, че ще му харесат. Чувствам го..странно. Не обича всякакви “лигави” неща тип дразни го, ако го гушна докато сме на маса, или го целуна по бузата в компания. Като излизаме напоследък се караме, пак не за основателни неща, но.. Крещи ми също понякога, аз съм много плаха и не съм си позволявала никога да крещя, обиждам и тн.. Мисля, че и двамата знаем какво ще стане, но
Я зарязвай....
Здравейте,
Струва си човек да прави компромиси в една връзка единствено ако има любов...Та вие дори не сте живели заедно а отсега имате доста разногласия.Пак казвам в името на любовта, бих преглътнала доста неща, но заради нищо друго не си струва.Откъдето и произлиза и това, че човекът ако те обича, те приема със всички недостатъци и странности на характера.
Струва си човек да прави компромиси в една връзка единствено ако има любов...Та вие дори не сте живели заедно а отсега имате доста разногласия.Пак казвам в името на любовта, бих преглътнала доста неща, но заради нищо друго не си струва.Откъдето и произлиза и това, че човекът ако те обича, те приема със всички недостатъци и странности на характера.
И също исках да добавя, че през връзката ни имах близък човек, който почина, за когото аз се грижех, той не ми помогна да бъде до мен /не говорим изобщо за финанси, такова нещо не съм очаквала никога/, въпреки, че имах нужда от него, през всичко минах сама. Като цяло за всякакви по-сериозни неща и болезнени, или ми казваше да не очаквам, че сме в приказките той да ме успокои или се сменяше темата след 2-3 изречения от моя страна.
Не съм чела мненията след този ти пост, нямаше смисъл.
