Затова писах, че обикновено тези неща си имат предистория. В повечето случаи жената вече не се е чувствала кой знае колко добре сред близките си, защото е чувала още от малка "предупреждавам те, после да не ревеш" или "аз казах ли ти". И става омагьосан кръг - тя не иска да чува тези омразни реплики, затова каквито и трудности да има, независимо за какво, иска да се справи сама, избягва да споделя всичко, което неминуемо ще доведе до тези реплики. И, да, от ужас, че в очите на близките си е провален човек, все греши, все другите прави, предпочита несъзнателно или съзнателно да се зароби и дори загроби във връзки, които са с насилие, защото психичното насилие под формата на налагане на много ограничения, обвинения и дори изолация, е точно насилие.
Съжалявам, но пак трябва да повторя, че нещо много трябва да не ти е наред, за да бъде една омразна реплика по-важна от това, че си приравнена до слугиня и си обричаш децата на промиване на мозъка. Това си е някаква форма на нарцисизъм, ако имиджа и егото ти са най-важни.
