Любов от различни култури

Да, и такива неща се случват. Просто минават в графата родителски войни и нещата се обострят, защото става въпрос за смесени бракове. Да, често е имало някакви знаци, но никой не е предполагал, че ще се стигне до там. Но се стига, това са чести случаи и без да са намесени международните закони. Но с международните вече нещата стават много по трудни, времето минава, а никой не може да върне изгубеното, просто поредният случай, който минава през съда.

Ама Андариел - за мен това е нормално, защото за тези деца основната среда е във Франция. Там живеят все пак. Това даже не е риск. Все едно сега в България да сме се запознали и живеем в София. Обаче се развеждаме и аз искам да си заведа децата в Каспичан, естествено е мъжът ми да оспори подобна промяна. Каспичан с кола е на същото време за пътуване както ... Париж със самолета. Не виждам никаква разлика дали съм се оженила и родила от българин или французин. По тази логика трябва да се женим и цял живот да живеем на до ... 100км от родните си места. Раждам се в Каспичан, избирам си мъж от Каспичан, не мърдаме и цял живот работим и живеем в Каспичан.

Та конкретно за европейците не си права и съм по-склонна да се съглася с Невена.

Иначе никакви мюсюлмани. Не споменавате за бившите съветски републики с мюсюлманско население, но аз работя с такива и има МНОГО богати, обаче не си е работа.

Няма да споря.  Имате право да мислите каквото искате.

-veni- в коя държава е тя?

Има разлика, че от "цървула" винаиг може да си тръгнеш с децата. Дори и да остане дете в Бг с баща си, може да го виждаш, да си излизаш с него, да спи при теб и т.н.

От живота, описан на приятелката на veni, на мен ми прилошава. Но сигурно роднините й са много благодарни и се кефят на имотите си, дадени от жениха й. Отврат е това. Предпочитам да живея супер скромно, но да си правя каквото искам и никой да не ми виси на главата с контрол.

Не знам, без думи съм за приятелката на Veni...
Жалко....
Да се родиш в свободна държава, да израстнеш като свободна жена с равни права, да решаваш и разполагаш с живота си, да имаш свободна воля и накрая да се обречеш на заточение, като на доброволен затвор
Veni....тя отказала ли се е от Християнската си вяра ? Или е била атеист ? Защото това вече ми е тотално непонятно!

И това не е много сигурно. Ако един родител реши, може много мизерии да направи. За лошотията граници няма. На такива, както се казва, Господ да им прощава.

При такова ниво на материално осигуряване се чудя, дали не е имало "подкрепа" от роднините й да си оправи поведението спрямо мъжа й...

Всички заедно са я "вкарали в правия път". Противна история...

Приятелката ми живее в Дубай.
Родителите и бяха много против връзката и брака и с арабин.
Обаче тя не послуша никого ,омъжи се и замина.
Първите четири години не се е прибирала изобщо.
После мъжа и я доведе.
Отказала се е от вярата си ,сменила си е името.
Казва,че така е по-добре за нея.
Брат и се опитваше да и говори,без резултат.
Сега мълчат всички и приемат подаръците.Ако не ги приемат-това било неуважение .
Много добре знаят,че тя не може да се раздели с децата си и ще остане там.

Ок, сега пък ми стана жал за нея...

Какво става в едно семейство не се вижда отвън. Може приятелката на veni да обича мъжа си. Има неща, неприемливи за мен, но напълно приемливи за другите. Животът е шарен, не е черно и бяло.

Поне е в ОАЕ, не в Саудитска Арабия.
Може да й харесва и да не е за жалене.
Това че аз и вие не искаме така, не значи нищо.
Знаете ли, баща ми е много религиозен, християнин. От малки ни караше да четем Библията, което в 80те години беше нетипично, направо нелегално. Дядо ми е завършил семинария в Гърция и цялото семейство е крайно вярващо и патриархално. Разбирай - жената слуша мъжа си. Което е ок, преди социализмът да лиши мъжете от възможността да вадят пари от бизнес и да издържат достойно семейството. Така баща ми работи на една заплата, с която колко да ти осигури живота? И хоп, жената бачка наравно. Никога не е ограничавал майка ми къде ходи, какво прави, кога и с кого излиза. Но тя трябваше да ходи целодневно на работа, да се грижи 100% за дома, да му сервира, отсервира, и т.н. слугинаж. Децата, домът, работата, женски задължения. Пък ти излизай колко щеш, в останалото време. Ако не спиш, може би? Уважението към думата на родителя? Думата на родителя е закон, дори да си на 40!
По отн.на семейните въпроси, свободата ни не идва от разликата в религиите. Свободата, както и слободията, е резултат от атеизма. За добро или за лошо. В Библията няма място за джендъри и т.н., както и много други неща, които хората преписват като ограничение на исляма. Лично ми беше много интересно да чета Корана, въпреки, че Библията не ми е първа младост в главата, за да правя добра съпоставка. Така че смяната на вярата или приемането на такава не е голямата беда, нито е задължително. По-скоро им помага да се адаптират и да бъдат приети в различната култура.

Така е. И трите книги "от пустинята" имат много общо. И как, нали са преписвали една от друга. За това и аз не съм голям фен на религиите.

Колко остава до пълнолетие и на най-малкото? Не може ли да се прибере с тях след като станат пълнолетни или и на тях са им промили мозъците. И ако това стане оня дали ще си иска подаръците обратно... Апропо сега се сетих за това което Невена каза да плати на наемници да върнат децата обратно - с всичките му имоти и прочие дето подарил може да финансира изнасянето на всички им от тая държава.