Навици и привички на хората от други националности, които ни се струват странни

Сега като чета за иранците се сещам, че познавах трима, следвахме заедно.
Мацките бяха мегамодерни, ултракъси панталонки, потник с тънки презрамки, буйни, свободни гриви.
Един ден пушим навън и те си бъбрят на персийски и аз се загледах надолу и се облещих.
Бяха с отворени сандали и напред стърчеше един огромен нокът от палеца. И на двете вече се бяха завили сериозно надолу, но бяха яркочервени 🤣
Явно си ги харесваха така, не беше от немърливост.

До джофт джорап - "два чифта чорапи" - единственото нещо, което помня от фарси, а съм го учил цяла година...

Аз малко повече съм го учила, но също не помня почти нищо.
-------------------------------------
Назад четох, че обсъждате "зъб"\мъжки полов орган в арабския - и се сетих как се забавляват, когато някой търси зъболекар или зъболечение.

И от арабски доста сме заемали (всъщност повечето думи в български, за които казваме, че са турски, въщност са арабски или персийски), понякога звучат смешно, защото се използват в различни контексти. Примерно маджун на арабски е паста за зъби (маджун аснан), сараф също е арабска дума, "сарраф али" буквално преведено - електронен сараф, т.е. банкомат.

И от моят Санскрит вече само кошмарите, които сънувах преди изпит са останали Но пък все още мога да псувам качествено на сръбски, да си поръчам вино на испански и да замервам с латински цитати съфорумките, когато не им пускам модни видео клипове на руски Як полиглот

И по темата - тия унгарци са ми скривали шапката колко езика владеят! Дори да не е на високо литературно ниво, но работно, разговорно - шокиращо!

И от въпросния "пан" улиците отстрани са вечно червено- кафяво- оранжеви. Защото се предизвиква силно слюноотделяне от съставките и тези, които се предвижват пеша и го дъвчат- плюят здраво.

Един шофьор на такси, индиец, много искаше да се снима със сина ми (бял като пуканка, рус и синеок), да качи снимката във ФБ профила си и така щял да си докара не знам си колко стотин нови покани за приятелства. Явно за него това беше много важно.

Иначе индийци и разни други смугли индивиди (както мъже, така и жени) тип тайландци постоянно искаха да се снимат със същия ми синеок русокос син (разбирайте, както синчето си играе с пясъка, идва Индийчо, застава до него, прави се, че го прегръща и други ги снимат), да си играят с него по плажовете (крадейки му топката) или да застанат до него, да клечат и да го зяпат, ядейки сладолед и после да му предложат от въпросния сладолед, или въобще да се опитат да му го наврат в устата. Няма да описвам с какви крясъци и скандали реагирах на всяка подобна случка, но на тях не им пукаше... Ич. Просто се научих буквално да не свалям дори за секунда поглед от белите си деца и да съм нон- стоп залепена за тях.

Една единствена, ако не се лъжа, иранка познавам- учителка на едното дете. Невероятна жена! Образована, в крак с модата, изключително богата обща култура и може би най- добрият педагог, когото съм срещала до момента. Жива и здрава да е и у още много деца да успее да събуди глада за знания и да им покаже пътя към временното му засищане.


Ще ги погледна, със сигурност!
"Шантарам" мен въобще не успя да ме спечели и някъде към 70- тата страница просто спрях мъчението.

Мислейки за Иран се сещам за филма "Не без дъщеря ми". И там един интелигентен иранец помогна на жената да избяга с дъщеря си . И книга за бягството на кралското им семейство и революцията съм чела. Много тъжно, че тази страна се ислямизира брутално.
И в Узбекистан ни гледаха като извънземни. Хайде аз съм с тъмна коса и очи, но мъжът ми е висок, рус и синеок - голяма атракция.

Доня Дафина Черешова, а пък онзи ден узбекската ми колежка наготвила плов, пък се сетила колко го обичам аз и ми се обади да мина да си взема, щото е празник (Св. Валентин). И бутилка червено ми беше пакетирала, да не го ядем на сухо То и аз се имам за гостоприемна българка, но тези хора ми скриват шапката!

PS "Пакетирала" защото е Ковид и не върви да ида на гости, та си взех пакета пред вратата и.

О, да, плов
Спомените ми за казахстанките са, че много държаха на ноктопластиката.

От Ирак/нчаните нямам много позитивни впечатления.

В Англия бяха все ирак/нчанин мъж с българка и синовете им все се оглеждаха за българки.
Рядко досадни същества, ведно с албанци, гърци и турци.

"Не без дъщеря ми" ме беше разтърсила много когато я прочетох на 16-17 години.
Из нашите географски ширини сме израснали някакси с това дръпнато отношение към турци, мюсюлмани, помаци и въобще излизане дори с мъже от друга религия.

С годините осъзнавам, че всеки народ си има такива предубеждения и исторически обусловени насадени мирогледи, но сега не е поли коректно да се споменават тези неща.

Преди КОВИД често пътувах служебно до Порт Саид (Египет). Всеки преводач, с който съм работила (и мъже, и жени) ми се примолваше да се снимаме заедно. Сега си обяснявам защо .
Да уточня: не е туристическа дестинация и на фона на местното население съм по-скоро висока бяла птица, отколкото хубавица...

Това е една от малкото дестинации, които хич не ми липсват. За сама жена е отвратително от известно време насам. Буквално се усещаш затворник: летище-хотел-фабрика-хотел, броиш дните до прибиране. Колкото и да съобразяваш дрескода, излезеш ли от хотела, всички коли ти свирят, пешеходците мъже ти крещят нещо на арабски и те гледат лошо.
В хотела (един става за чужденци) настаняването може и часове да отнеме. Просто появи ли се мъж тотално те зарязват, за да го обслужат. На всички сметки се водех Mr., софтуера друго не позволявал .
Обслужващ персонал, охрана, полиция само припяват small tip and all OK. Брр...
Най-тежко е в сезона на сватбите (есента) или постите. По време на сватбите всяка нощ има купон с водещ (програмата бързо я научаваш до минута). За украса надуват огромни лъскави фигури - балони. Като детски рожден ден от филм на ужасите е. Всички денс хитове се пускат във вариант на арабски. Яко гюбеци и танцуване по масите. Жените са си увити, както му е реда, но купона е на макс. В началото е много интересно и екзотично, но на 10тата вечер почваш да изперкваш.
По време на постите е същата лудница. Цяла нощ всичко живо е навън.

Според мен са ти се радвали, поне в Сирия беше така. Като отидем на стария сук в Дамаск и се почва едно опипване, подвикване - халуе, халуе (буквално значи сладка, сладурана, в български това е дошло като "халва"), снимат те с телефона  (не селфи, а тайно) и пр. Това може би защото моите познати жени не спазваха никакъв дрескод, то не че и има такъв в Сирия, въпрос на личен избор и колко ще изтраеш това досаждане. Ако си руса може и за косата да те пипат, имали някакво поверие, но не помня вече какво беше, май да им се раждали светли деца... В същото време беше изключително сигурна страна, сами жени можеше да си се разхождат по всяко време на денонощието, българките там споделяха, че и в България не са се чувствали толкова сигурно. Това, разбира се, преди войната...

А рамадана (постите) наистина е отвратителен период, при това цял месец. Денем всичко с променено работно време, много заведения затваряха и трудно си намирахме храна за обяд. Ние си ядяхме навсякъде из града, което по принцип не се смята за много културно, тъй като повечето хора постят и не ядат от изгрев до залез. Постенето включва и цигари, вода, мисля и секс. Бая изнервени бяха. Сирия поне е светска държава и може и да не се съобразяваш, в други държави обаче не е така и може да те глобят и за шишенце с вода. На свечеряване вървиш по улицата и се чува едно тракане на чинии, прибори и прочие и се почва едно лудо плюскане. Нощем всичко живо излиза, за да навакса загубеното през деня, заведенията отварят и е някаква лудница до среднощ. Рано-рано на другата сутрин минават по улиците с един тъпан, да стават правоверните да се наядат, че след изгрев не може. Много силно тряскаха с тоя тъпан, чак се будех. Въобще така наречените им пости са едно плюскане по цели нощи и доста хора всъщност напълняват през рамадана.

Преди години придружавах ММ в командировките му до Иран и имах възможност да видя страната. Като изключим задължителното забулване на коса и задни части, ми останаха хубави спомени.
1. Хората там много страдат от изолацията. Всъщност до 1979 си е била светска държава и чак след революцията и идването на Комейни се превръща в ислямска република.Проявяват жив интерес към всякакъв вид чужденци. Когато се разхождахме с жената и дъщерята на колегата на ММ, непрекъснато се обръщаха да ни гледат. Най-вече заради сламено русата коса на детето. Те живееха там от няколо месеца и вече не им правеше впечатление.
2. Повечето жени учат по няколко специалности в университета, просто защото няма какво друго да правят, а и са си умни. Не бих казала, че са в подчинено положение на мъжа, просто режимът ги задушава.
3.Много са гостоприемни, всеки ни канеше у дома си. Ядохме седнали на килим, но си беше чисто. Храната беше вкусна, домакините много се стараеха. И в стъклената джамия ме заведоха, там пак ми предлагаха храна.
4. Загадъчна и много интересна природа имат - голи планини със снежни върхове, водопади, скали и пясък до края на хоризонта.
5. Персеполис и Исфахан  са наистина незабравими и величествени гледки. Жалко, че са недостъпни за повечето запалени туристи.
6.  (Смешно ми беше, че витрините в магазините за бельо бяха със завеса отпред, за да не се виждат сутиени и бикини.)
7. На първо място най-много мразят Америка и Израел, после арабите... исторически обусловено.
Като цяло добре се чувствахме с ММ, него много го уважаваха, че е рус и бял.

За мой ужас,  мен са ме снимали на летището в Истанбул . Нито съм руса, нито някаква красавица.  Един млад  арабин ми се похвали,  че ме е снимал. Не искаше да ги трие и охраната му помогна.

Имам приятелка, която е обвързана с афганистанец- той е доста симпатичен визуално и тя е много влюбена в него. Двамата живеят заедно в София и въртят малък семеен бизнес. Дотук добре...
Обаче афганистанецът, макар и учил в България и цивилизован на пръв поглед, фанатично убеждава всички нас, че всичките му десет сестри са глухонеми, "защото Аллах така е решил", а не защото са плод на кръвосмешение между първи братовчеди няколко поколение поред. Абсолютно подкрепя браковете между близки роднини и не вижда нищо нередно в това.