Навици и привички на хората от други националности, които ни се струват странни

За Истанбул.. За мен това е най-най-вълшебният град на света, а доста съм попътувала. Ходила съм там само 4 пъти, но част от мен завинаги остана на това магично място. Ако някой не е ходил, непременно да отиде там, след като паднат ограниченията... някой ден.

Да споделя ималко пикантерии за арабските момци. Всичките до един или айде 98 % от тях възприемат сексуалното общуване като акт на възпроизводство и създаване на удоволствие за мъжа. Изключително лоши любовници са, а и нямат желание да станат добри. Интересуват се единствено от своята част на играта. За тях е табу ползването на играчки и всичко извън пределите на стандартния секс. В най-буквалния смисъл.
Доста са консервативни в това отношение. Меко казано...  

Не е от привичките и навиците, но се сетих за една случка преди няколко години на летището в Мадрид.
Пътувам за Казабланка и трябваше да се прекача в Мадрид. Седим си пред гейта и около мен едно огромно семейство мароканци - баба, дядовци, по-млади, деца... Аз си седя на един стол, но гледам до мен по-възрастата баба и нали мама ме е учила на добри обноски ставам, за да й отстъпя мястото. Тя много усмихната благодари, благодари и точно като се разминаваме виждам как робата й от най-горе до най-долу е отворена. Жената забравила да дръпне ципа и отдолу гола, голеничка. Ако се сещате за какви роби говоря, много често съм ги виждала из Мароко с цип са от едната страна. Иначе както си му е редът, забрадена глава, затворени обувки.
Та, вее се бабата - отпред прелести, отзад прелести. Кой знае колко време се е носила така. Аха да седне и аз се чудя как по-дискретно да й покажа, че наоколо купища хора. Смънквам там, соча, някак ме разбра и за малко да не получи сърдечен удар. Извика нещо, дъщерите/снахите или каквито й бях там я наобиколих и оправиха нещата.
После в самолета се оказах на средната седалка между две от по-младите жени, които като ни донесоха яденето ми дадоха е техните порции (аз - не, не, те - яж, яж). Като се има предвид, че знам 10 думи арабски, голям разговор се проведе. Накрая едната реши, че не искам да ям, защото храната не е халал. И почна - Халал, халал. На мен хем ми смешно, хем неудобно. В крайна сметка им върнах яденето, те не го ядоха, не знам дали нещо не ги обидих.
Общо взето с усмивка се сещам за това пътуване.

Нещо много специфично за арабите- никога не изоставят децата си. В арабските семейства често се раждат деца с малформации заради кръвосмешенията, но родителите приемат, че това се е случило "по волята на Аллах" и продължават със следващата партида деца.
Друго интересно при тях е, че няма неомъжени моми и стари ергени. Всички се задомяват. Ако някой има недъг, го женят за вдовица или друга жена с недъг, но никой не остава неженен. Бедният мъж също бива сватосан за някоя девойка от бедно селско семейство, но при всички положения целта е да се създават повече деца и идеята за семейство е свята и в "името на Аллах".

Същото съм чела и аз, лични впечатления нямам. Май в "Ислямът" на Ед Хюсеин го четох. В мюсюлманските страни нямало домове за сираци, домове за хора с увреждания, никаква социална система в западния смисъл. Всички хора в нужда са грижа на общността - семейство, съседи. Част от дълга им е да си организират как ще се грижат за бедните, стари, болни хора в общността си, никой не роптае срещу това. Много интересно. Е, не знам дали е 100% вярно и дали важи за всички мюсюлмански държави.

Може би това не е изоставяне, но тук в Италия познавам големи вече хора, които просто са били изпратени от семействата си като много малки деца сами в Италия и са израснали тук по "комуни", нещо като социални домове. Поради това, че са били малолетни, без гражданство, без възможност да си вадят визи, без доходи, масово не са виждали повече семействата си до навършване на 18, когато вече са можели да се придвижват като пълнолетни. По-подробно познавам историята на едно момче от Мароко, понеже сме познати (сега е към 30-годишен, а е бил изпратен сам на 10 ), но пак от него знам, че сред другите деца в социалната комуна е имало и други като него. Моята "first world" (все пак...) душа, израснала в семейния дом с родители, се потресе безкрайно от тази история, но интересното е, че той е адски благодарен на родителите си за "дадената възможност". Разбира, че в Мароко са били бедни, че живеят назадничаво, нямало е да ходи на училище. А грижите на социалните работници в дома били повече от семейство, другите момчета и до днес са му като братя. Изобщо не се чувства изоставен и ощетен, но на мен още ми е странно как 10-годишно се оправя самò с живот в чужда държава.

Ако не отиваш като турист, да видиш забележителностите (които основно са в европейската част), това определено е по- добрият избор. Азиатската част е другата страна на Истанбул. Лъскавата, богатата, по- цивилизованата. Единия от най- впечатляващите истанбулски контрасти е това. А Принцовите острови са вълшебно място, в което все още съм влюбена.
За съжаление, последно бях там цели преди 8 години.

Barbabeau А на какво основание италиански приют отглежда деца от друга страна? Изглежда ми по логично да бъдат върнати обратно в родната си страна?

Не съм подробно запозната с тези закони, но Италия не връща обратно имигранти, които са бежанци, и малолетни, освен ако съд не наложи екстрадиция (при извършено престъпление). Детето е дошло в Италия уж при роднини (чичо, пети братовчед... все ще се намери някой), но реално те не поемат грижа за него, вероятно изобщо нямат такова намерение и такава уговорка, а е проформа. Щом детето не ходи на училище (тук до 16 години е задължително) и няма добри условия на живот, поемат го социалните в комуна за деца.
Синът ми преди пандемията тренираше футбол в един от многото градски клубове. В отбора му от време на време водеха нови момчета от една комуна, за да се социализират и да имат занимание. Някои от тях бяха италианчета, даже от същия град, но примерно родителите са изпаднали и алкохолици, крещят, детето живее сред скандали... ами социалните ги взимат в комуна, докато не се стабилизира обстановката у дома. Доста добре са организирани. Даже на неделните мачове срещах родителите да идват да гледат децата, въпреки че са отделени от тях, но се поощряват такива здравословни срещи.

Принцовите острови на Истанбул- едно вълшебство, пътуването с кораб дотам- също. И аз много харесвам азиатската част на града, там атмосферата е друга, истински Ориент.
Абе Истанбул е магия, непременно се потопете в нея.

А възможно ли е тези центрове да са под егидата на хуманитарни организации, червен кръст и подобни?

Последното нормално лято бяхме в Тунис.

Пред хотела имаше  спирка, на която чакахме автобус за центъра на Сус /придвижването до града с такси излиза около 15 лв., а с билетче за автобуса 0,70 лв/.

Чакаме, чакаме, минава половин час, минават 40 минути, един час... Около нас чакат местни араби. Питаме ги имат ли представа кога ще дойде автобусът, на което получаваме отговор "Никой не знае. Когато Аллах реши".

В крайна сметка дойде де. На връщане обаче взехме такси.

Със сигурност, да. Този център специално, за който говорех, че има съотборници на сина ми, са към фондация на Църквата. В момента се води nonprofit фондация на името на Padri Somaschi (орден) и само те имат 13 такива домове за малолетни. Персоналът обаче няма нищо общо с църквата, ами са обучени професионалисти "educatori" (възпитатели), което не е знам дали превеждам правилно, но не е учител, а е повече социална професия. Училището е отделно от тези структури, децата си посещават нормалните държавни училища.

Френско възпитание? От преди Наполеон да му хрумне  да напада Рпосия.
Обикновено южна Росия - Украйна . Помешчици?И у нас  още от преди Освобождението и  дори след това.

В Иран  нзродното им събрание се казва Дуло . На Север в ИОран са живели български племена. Каменни  български градежи . В един от музеите им показаха съкрвище  със съдове като нашето панаг'рско . Езикът е санскрит мисля , за които ние си мислим че са турски .  .

Ние не сме посещавали досега Търция и Гърция.

Някъде бях чел, българите са живели тук, където е днешна България. Това, преди няколко хиляди години. Част от тях остават тук, т.нар. траки. А другите правят преселение, тръгвайки към Иран, Месопотамия, Индия, Китай, Степите, и после обратно към Европа, като накрая се срещат с родствениците си, траките.

Като, разбира се, има паметници на културата с откъслечни знаци за тези преселения.
Също и навсякъде са ползвали името България.
В месопотамия при разкопки намират плочки с 8те триграми.
А по-късно, в Китай, първият император (Фу Си), 2800г пр.н.е. ,
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%83_%D0%A1%D0%B8
рисуван като европеид, създава от 8те триграми, 64 хексаграми и ги оформя в книгата "И Дзин".
А върху тези триграми и хексаграми са базирани всичките ни традиционни празници, като ритуалите са материално изражение на конкретния принцип на хексаграмата, през годишното време. Съответно, означените чрез хексаграмите Ин и Ян (прекъсната и непрекъсната линия). Например, ЯНьов ден, на 24 юни е символ на максимален ЯН.

А в противоположната част от годината, Нулевия ден, Еднажден е със символ максимален ИН.

http://www.bulgarianassociation.co.uk/koleda-bulgarskia-slunchev-kalendar/
Има книга, описваща всеки празник, съобразно хексаграмата, пропорцията ИН / ЯН и съответните ритуали, олицетворяващи конкретното преливане.