Абе какво е това гладене, което всички споменавате? Аз, с едно дете, го бях ударила на живот - бебето яде кърма/АМ, пюрета и детска кухня, не гладя, защото с бебето по паркове и градинки няма официални дрехи, не готвя, с мъжа си живеехме на топли сандвичи и салати, едно чистене чистех. Живот!
- Публикувана: 27 ноем. 2020, 02:13 ч.
- Последно мнение: 12 март 2022, 16:02 ч.
Как да постъпя. Свекърва ми ме побърква.
Прочетох малко по диагонал, признавам си, и не разбрах защо мъжът го няма по 6 дни и защо авторката не отиде при родителите си през това време?
Мъжа ми го няма по 6 дни защото е командировка през седмица извън страната. А през това време съм си при родителите. Но вчера вечерта сама си спретна спор, прибирайки се, бяхме на гости на брат ми с мъжа и детето, започна да мрънка как сме щяли да го разболеем, имало covid, не можело да се извежда, при което аз й казах "да права си, но за себе си, аз съм преценила по друг начин нещата, имунитет и каляване на дете не става вкъщи до радиатора както ти си мислиш, каквото съм преценила, това ще правя, още нещо има ли?" като това е казано със съвсем нормален тон, е разсърди се, гледа ровечката и млъкна. Надявам се поне за няколко дни да имам спокойствие. В крайна сметка се замислих, защото аз пазя поведение и тон пред нея, при условие че мнението на тази жена за мен е грозно "скандалджийка, интригантка".. Няма смисъл. Мнението на мъжа ми е, доколкото познава майка си, че отношенията никога няма да бъдат ок, камоли семейни между нас и нея и няма смисъл да се натоварвам, стараейки се да се случи. Просто ме посъветва да се държа както ки дойде отвътре, предвид ситуацията между двете ни и да не се натоварвам с нейните глупости, в крайна сметка нервите няма да ми ги плати никой, а детето ми също страда от моята изнервеност, в която губя време, вместо да си играем.
Благодаря на всички, които писаха по темата, получих полезни съвети, градивна критика и напених устите на някоя и друга свекърва във форума.
Мъжа ми го няма по 6 дни защото е командировка през седмица извън страната. А през това време съм си при родителите. Но вчера вечерта сама си спретна спор, прибирайки се, бяхме на гости на брат ми с мъжа и детето, започна да мрънка как сме щяли да го разболеем, имало covid, не можело да се извежда, при което аз й казах "да права си, но за себе си, аз съм преценила по друг начин нещата, имунитет и каляване на дете не става вкъщи до радиатора както ти си мислиш, каквото съм преценила, това ще правя, още нещо има ли?" като това е казано със съвсем нормален тон, е разсърди се, гледа ровечката и млъкна. Надявам се поне за няколко дни да имам спокойствие. В крайна сметка се замислих, защото аз пазя поведение и тон пред нея, при условие че мнението на тази жена за мен е грозно "скандалджийка, интригантка".. Няма смисъл. Мнението на мъжа ми е, доколкото познава майка си, че отношенията никога няма да бъдат ок, камоли семейни между нас и нея и няма смисъл да се натоварвам, стараейки се да се случи. Просто ме посъветва да се държа както ки дойде отвътре, предвид ситуацията между двете ни и да не се натоварвам с нейните глупости, в крайна сметка нервите няма да ми ги плати никой, а детето ми също страда от моята изнервеност, в която губя време, вместо да си играем.
Благодаря на всички, които писаха по темата, получих полезни съвети, градивна критика и напених устите на някоя и друга свекърва във форума.
Авторке, детето ти носи и гените на жената, която толкова мразиш (свекървата)
Пяната е по твоята уста и ще е там завинаги.
Пяната е по твоята уста и ще е там завинаги.
П.П. Болднатото е малко зловещо.
Авторке, детето ти носи и гените на жената, която толкова мразиш (свекървата)
Пяната е по твоята уста и ще е там завинаги.
Пяната е по твоята уста и ще е там завинаги.
П.П. Болднатото е малко зловещо.
Свекървата ще бъде завинаги баба на детето, колкото и да не и се иска на Авторката. Дано не започне да настройва детето против нея и да ги остави да имат връзка с обич, която бабата може и иска да даде на внучето. В случая, не вярвам да го допусне, тъй-като егоистите не зачитат чуждите чувства (изобщо не се замислят, че другите също имат чувства и не им дреме да ги игнорират). Вече е успяла да обработи съпругът (само етървата явно не се е поддала, но тя щото е проста и безхарактерна и о, ужас....обичала свекърва си- как може, свекърва се мрази by default !)
Има нещо хубаво, че скоро ще се изнесат!
Психологът и даде добри съвети в съседната тема. Дано да ги последва. Колкото по-бързо спре да мисли само за себе си и остави бабата да има право да се грижи и обича внукът си, всички най-вече мъжът и детето ще се чувстват също по-добре.
Авторке, детето ти носи и гените на жената, която толкова мразиш (свекървата)
Пяната е по твоята уста и ще е там завинаги.
Пяната е по твоята уста и ще е там завинаги.
Моля те, спри се, не усещаш ли колко абсурдно се държиш?
Авторке, детето ти носи и гените на жената, която толкова мразиш (свекървата)
Пяната е по твоята уста и ще е там завинаги.
Пяната е по твоята уста и ще е там завинаги.
Моля те, спри се, не усещаш ли колко абсурдно се държиш?
Авторке, детето ти носи и гените на жената, която толкова мразиш (свекървата)
Пяната е по твоята уста и ще е там завинаги.
Пяната е по твоята уста и ще е там завинаги.
Моля те, спри се, не усещаш ли колко абсурдно се държиш?
Обсъжданата свекърва се държи абсурдно, нахално и това е ясно за всички здравомислещи в тази тема. Това е емоционален или психически тормоз. Грешката на снахата е била именно, че се е опитвала да се примирява и съпругът очевидно не е бил "обработван" от жена си, защото именно той убеждава нея, че с майка му просто няма смисъл да се опитва да има нормални семейни отношения.
Тази тирада по-горе не знам откъде ти дойде, но от нея излиза, че бабата е най-важния човек за едно дете, не собствените му родители. И според мен авторката ще направи добре да го допуска колкото се може по-малко до тази баба, защото тя ще го научи да се държи с хората така, както тя се държи с тях, което няма да доведе до нищо добро.
Критикуването на свекървите не е "по дефолт", някои тук похвалиха своите, но за да наречеш бялото черно и черното бяло трябва да имаш някакъв сериозен проблем.
В скрития текст е първият пост на авторката с болднато това, на което вече повече от десет страници отказваш да обърнеш внимание.
Скрит текст:
Здравейте на всички.
Пускам нова тема, за което моля да ме извините, но имам нужда от сериозно внимание по темата и ще бъда благодарна дори ако бъде прочетено от специалист /психолог, психотерапевт... Каквото и да е/ и получа помощ.
Проблема е следния.
С мъжа ми имаме прекрасни отношения помежду си. Но с майка му - всичко за момента е стабилно благодарение на това, че преглъщам ред неща, правя компромиси, стискам език зад зъби и незнайно как вече и с каква не човешка воля пазя самообладание в дадени ситуации просто да не избухна срещу нея и да й кажа абсолютно всичко в прав текст.
Имаме дете не 5 месеца, живеем в дома на родителите му докато нашето собствено жилище получи акт 16 и бъде готово да се нанесем, нещата трябваше да са готови преди 3 месеца, но заради цялата история с вируса ни дадоха информация, че ще се забавят с още няколко месеца. Двамата заедно взехме решение, че искаме и ще бъде най-добре да живеем отделно само аз той и детето ни. Но просто на този етап сме принудени, предвид обстоятелствата да живеем известно време с техните, или по-скоро аз да оцелея душевно и психически с майка му.
1...Обсебваща е, наистина прекалено много. Нямам един час на саке със себе си, камоли да ме остави сама със сина ми. Постоянно е в спалнята ми, ако опитам да се скрия там, или в която и да е друга стая. Просто идва чука на вратата и чака да кажа влез, ако кажа, че се преобличам например продължава да чака и пита готово ли е... И просто стои и чака докато не влезе, ако евентуално кажа, че в момента не е удобно или имам нужда да остана сама следват дни наред сърдене и цупене.
2...постоянно дава акъл и разсъждава върху детето ми, постоянно разсъждава как съм щяла да го разболея с това излизане навън /от нас до колата и до родителите ми например/ ако си отворя устата, че детето трябва да е на въздух макар за 20 минути и няма да му стане нищо, защото е облечено подходящо и сме от вратата в колата се започва едно нападително четене на конско как съм щяла да си гледам сина на системи и така нататък, това ме изкарва извън релси... С живи мъки запазвам самообладание. Всеки ден умува върху него, защо хълца, защо ака така, защо спи така, защо му правя масажа така, защо го къпя така, козметиката му правела еди какво си.. Битовизми и дреболии, но ги дъвче по цял ден на главата ми и просто ми идва да се гръмна, ако стигна изобщо до там, че да направя човешка забележка пак отиваме до момента с фръцкането и цупенето.
3...постоянно идва в спалнята ни и иска да взима детето в хола при нея... Разбирам, че му е баба и иска да прекарва време с него, но забога... Без скандал сина ми ме може и един сън за денонощие да изкара в креватчето си... Даже няма да споменавам споровете да не го учи да спи на дондуркане, че не съм съгласна и прочие, защото получавам отговор "не ме интересува какво мислите вие аз ще си го дундуркам"... да но когато се изнесем нея няма да я има за да го дондурка...
4...не можем да говорим, опитвах се стотици пъти за тези 5 месеца, започна ли разговор и усети ли накъде отиват нещата започва да се държи нападателно, философски, защото тя постоянно чете из фейсбук разни статии и видиш ли била "изчела цялата литература"... Оспорва даже мнението на докторите... Също така на глава просто не мога да изляза, колкото и да се опитвам да й обясня дадено нещо, че не е така ако не е на нейното започва да се сърди и да говори пълни абсурди и небивалици само и само да е нейното. Черното ще изкара бяло, но нейното да е.
Стигаме до момента с нацупването й и приключва всичко, и така се въртим в един омагьосан и токсичен кръг, от който ако не намеря начин да изляза, скоро време нервите няма да ми издържат и отношенията ни с нея ще приключат ако не за винаги, то за доста дълъг период от време, а не ми се иска да се стига до там, знам, че трябва да издържа още само няколко месеца докато се изнесем, но нямам сили вече. А нещата стават все по-непоносими и аз се изнервям все повече и повече... Дори мъжа ми не успява да говори с нея, същото като при моите опити, сръдни и цупни.
Най-колосалния й проблем е, че когато мъжа ми е командировка /това е два пъти в месеца по 6 дни/ аз ходя на гости при родителите ми, за да избягам от нея... И да видя майка си и баща си все пак. Не виждам проблем в това, моля за вашата гледна точка.
Не виждам, наистина не виждам проблем в това, че когато мъжа ми го няма аз ходя при родителите си, при условие че той самия няма никакъв проблем с това... В крайна сметка дома на свекърва ми не е мой дом, и сме в него временно, какво я бърка къде съм и по колко време ме няма, щом мъжа ми е ок с това... Дразни се, изгаря от нерви и злоба щом чуе, че ще ходя при родителите си... Забога.. ЗАЩО??? Имам чувството, че тази жена си мисли, че ние винаги ще живеем у тях, вече започвам да се притеснявам, че дори когато се изнесем6тя всеки ден ще ни се тътри "на гости" но вече е друго... Просто мога да я от пратя, ако иска да се сърди поне няма да ми е пред очите да й гледам навъсената физиономия, дреме ми на шапката както се казва. Просто тя очаква и иска аз да стоя у тях..и просто да си гния сама в апартамента по 6 дни, защото тук нямам нито роднини, нито приятели / в друг град живее свекърва ми/ какво да правя сама по цял ден с детето и свекърва ми.. Какъв й е проблема на тази жена, така и не мога да намеря логично обяснение, освен че е обсебена от детето и умира от нерви, че не е в дома й а при другите му баба и дядо.
Причината поради която все още пазя добрия тон е, че още от само начало /когато се запознах с мъжа ми преди 6 години / тя е с мнение за мен, че аз съм скандалджийка и съм била много устата и наперена... И не искам да й доставя удоволствие да стане и да каже "ето тя е скандалджийка виж я"... Постоянно ме провокира да си изпусна нервите с изказвания от сорта "аз направих еди какво си, не те питах, но не ме и интересува какво ще кажеш".... Стискам нечовешки зъби само заради това.
Обичах тази жена, като втора майка, до преди да се роди сина ни и да започне да се държи толкова нагло, обсебващо и задушаващо.
Наистина не знам какво да правя. Единствено ми идва на ум да си направя консултация със специалист, за да си успокоя нервите, но на какъв специалист би било удачно да отида, за да поговорим?
Всякакви съвети биха ми били от полза, даже упреци приемам... Може би в мен също има вина, която аз не виждам.
Старая се и се държа максимално уравновесено и вежливо с нея.. Преглъщам всичките й изказвания, изтърпявам досадата й, обсебването й... И може би заради това нещата стават все по-зле... Но с разговори не се получава абсолютно нищо, просто трябва да се скараме, за да се промени нещо, а не ми се иска да се случва, защото доооста дълго време после няма да се погледнем, не смятам, че има нужда от такива негативни емоции.
Благодаря ви много, предварително.
Пускам нова тема, за което моля да ме извините, но имам нужда от сериозно внимание по темата и ще бъда благодарна дори ако бъде прочетено от специалист /психолог, психотерапевт... Каквото и да е/ и получа помощ.
Проблема е следния.
С мъжа ми имаме прекрасни отношения помежду си. Но с майка му - всичко за момента е стабилно благодарение на това, че преглъщам ред неща, правя компромиси, стискам език зад зъби и незнайно как вече и с каква не човешка воля пазя самообладание в дадени ситуации просто да не избухна срещу нея и да й кажа абсолютно всичко в прав текст.
Имаме дете не 5 месеца, живеем в дома на родителите му докато нашето собствено жилище получи акт 16 и бъде готово да се нанесем, нещата трябваше да са готови преди 3 месеца, но заради цялата история с вируса ни дадоха информация, че ще се забавят с още няколко месеца. Двамата заедно взехме решение, че искаме и ще бъде най-добре да живеем отделно само аз той и детето ни. Но просто на този етап сме принудени, предвид обстоятелствата да живеем известно време с техните, или по-скоро аз да оцелея душевно и психически с майка му.
1...Обсебваща е, наистина прекалено много. Нямам един час на саке със себе си, камоли да ме остави сама със сина ми. Постоянно е в спалнята ми, ако опитам да се скрия там, или в която и да е друга стая. Просто идва чука на вратата и чака да кажа влез, ако кажа, че се преобличам например продължава да чака и пита готово ли е... И просто стои и чака докато не влезе, ако евентуално кажа, че в момента не е удобно или имам нужда да остана сама следват дни наред сърдене и цупене.
2...постоянно дава акъл и разсъждава върху детето ми, постоянно разсъждава как съм щяла да го разболея с това излизане навън /от нас до колата и до родителите ми например/ ако си отворя устата, че детето трябва да е на въздух макар за 20 минути и няма да му стане нищо, защото е облечено подходящо и сме от вратата в колата се започва едно нападително четене на конско как съм щяла да си гледам сина на системи и така нататък, това ме изкарва извън релси... С живи мъки запазвам самообладание. Всеки ден умува върху него, защо хълца, защо ака така, защо спи така, защо му правя масажа така, защо го къпя така, козметиката му правела еди какво си.. Битовизми и дреболии, но ги дъвче по цял ден на главата ми и просто ми идва да се гръмна, ако стигна изобщо до там, че да направя човешка забележка пак отиваме до момента с фръцкането и цупенето.
3...постоянно идва в спалнята ни и иска да взима детето в хола при нея... Разбирам, че му е баба и иска да прекарва време с него, но забога... Без скандал сина ми ме може и един сън за денонощие да изкара в креватчето си... Даже няма да споменавам споровете да не го учи да спи на дондуркане, че не съм съгласна и прочие, защото получавам отговор "не ме интересува какво мислите вие аз ще си го дундуркам"... да но когато се изнесем нея няма да я има за да го дондурка...
4...не можем да говорим, опитвах се стотици пъти за тези 5 месеца, започна ли разговор и усети ли накъде отиват нещата започва да се държи нападателно, философски, защото тя постоянно чете из фейсбук разни статии и видиш ли била "изчела цялата литература"... Оспорва даже мнението на докторите... Също така на глава просто не мога да изляза, колкото и да се опитвам да й обясня дадено нещо, че не е така ако не е на нейното започва да се сърди и да говори пълни абсурди и небивалици само и само да е нейното. Черното ще изкара бяло, но нейното да е.
Стигаме до момента с нацупването й и приключва всичко, и така се въртим в един омагьосан и токсичен кръг, от който ако не намеря начин да изляза, скоро време нервите няма да ми издържат и отношенията ни с нея ще приключат ако не за винаги, то за доста дълъг период от време, а не ми се иска да се стига до там, знам, че трябва да издържа още само няколко месеца докато се изнесем, но нямам сили вече. А нещата стават все по-непоносими и аз се изнервям все повече и повече... Дори мъжа ми не успява да говори с нея, същото като при моите опити, сръдни и цупни.
Най-колосалния й проблем е, че когато мъжа ми е командировка /това е два пъти в месеца по 6 дни/ аз ходя на гости при родителите ми, за да избягам от нея... И да видя майка си и баща си все пак. Не виждам проблем в това, моля за вашата гледна точка.
Не виждам, наистина не виждам проблем в това, че когато мъжа ми го няма аз ходя при родителите си, при условие че той самия няма никакъв проблем с това... В крайна сметка дома на свекърва ми не е мой дом, и сме в него временно, какво я бърка къде съм и по колко време ме няма, щом мъжа ми е ок с това... Дразни се, изгаря от нерви и злоба щом чуе, че ще ходя при родителите си... Забога.. ЗАЩО??? Имам чувството, че тази жена си мисли, че ние винаги ще живеем у тях, вече започвам да се притеснявам, че дори когато се изнесем6тя всеки ден ще ни се тътри "на гости" но вече е друго... Просто мога да я от пратя, ако иска да се сърди поне няма да ми е пред очите да й гледам навъсената физиономия, дреме ми на шапката както се казва. Просто тя очаква и иска аз да стоя у тях..и просто да си гния сама в апартамента по 6 дни, защото тук нямам нито роднини, нито приятели / в друг град живее свекърва ми/ какво да правя сама по цял ден с детето и свекърва ми.. Какъв й е проблема на тази жена, така и не мога да намеря логично обяснение, освен че е обсебена от детето и умира от нерви, че не е в дома й а при другите му баба и дядо.
Причината поради която все още пазя добрия тон е, че още от само начало /когато се запознах с мъжа ми преди 6 години / тя е с мнение за мен, че аз съм скандалджийка и съм била много устата и наперена... И не искам да й доставя удоволствие да стане и да каже "ето тя е скандалджийка виж я"... Постоянно ме провокира да си изпусна нервите с изказвания от сорта "аз направих еди какво си, не те питах, но не ме и интересува какво ще кажеш".... Стискам нечовешки зъби само заради това.
Обичах тази жена, като втора майка, до преди да се роди сина ни и да започне да се държи толкова нагло, обсебващо и задушаващо.
Наистина не знам какво да правя. Единствено ми идва на ум да си направя консултация със специалист, за да си успокоя нервите, но на какъв специалист би било удачно да отида, за да поговорим?
Всякакви съвети биха ми били от полза, даже упреци приемам... Може би в мен също има вина, която аз не виждам.
Старая се и се държа максимално уравновесено и вежливо с нея.. Преглъщам всичките й изказвания, изтърпявам досадата й, обсебването й... И може би заради това нещата стават все по-зле... Но с разговори не се получава абсолютно нищо, просто трябва да се скараме, за да се промени нещо, а не ми се иска да се случва, защото доооста дълго време после няма да се погледнем, не смятам, че има нужда от такива негативни емоции.
Благодаря ви много, предварително.
Трябва да кажа, че все пак Авторката търси съвети и помощ, което е готино. Можеше досега да е станало грозно у тях. Някои изобщо не търсят съвети, вярват че тяхното е единственото правилно и воювайки със свекървата нараняват мъжете и децата си. Защото за теб свекърва (чужда), но за него майка, за детето баба. Ало ? Само себе си ли виждаш в картинката ? Ми не, тц, не си само ти....
Моята дъщеря прилича изяло на свекърва ми, и външно и по характер. Обожавам дъщеря си. За свекито съм неутралитет, но по-клоня към симпатии, стига да не се заседява у нас за по-дълго
Моята дъщеря прилича изяло на свекърва ми, и външно и по характер. Обожавам дъщеря си. За свекито съм неутралитет, но по-клоня към симпатии, стига да не се заседява у нас за по-дълго
Абе, няма лошо да се обяснява спокойно личната гледна точка, може пък в някакъв момент нещо да бъде прието.
Обаче за втори път ми прави впечатление това прословуто "каляване"... първия път беше от вратата в колата и у родителите, сега е във вид на гости. Явно различно го разбираме...
Обаче за втори път ми прави впечатление това прословуто "каляване"... първия път беше от вратата в колата и у родителите, сега е във вид на гости. Явно различно го разбираме...
Следя темата и от прочетеното си потвърдих мнението, че отношенията снаха-свекърва като цяло са тягостни (не че няма изключения),особено като се появи дете на хоризонта. Свекървата ако и се позволи, наистина, може да си обсеби внучето, от своя страна снахата започва да ревнува детето си от свекървата, която в крайна сметка и е чужда жена независимо дали е майка на мъжа и и баба на детето и. Просто трябва да има едни нормални отношения между снаха и свекърва, но това, за да стане свекървата трябва да има доверие на снаха си относно това как си отглежда детето и да не и се меси, както и снахата трябва да се довери на свекърва си и да допуска нея до детето си. Такова нещо за да се случи вероятно и двете трябва да правят компромиси една спрямо друга стига да имат желание. Ако и двете са по-меки характери може и да се случи, но ако една от двете или и двете са проклети няма как да се случи балансът. Така че докато свят светува конфликтът снаха-свекърва ще бъде вечен 
Ами, да , психологът е прав.
Много семейства се разпадат, защото започват вътрешни войни с родителите.
Много поддържат конкурентни отношения едни с други, за доказване кой е по- по- мъж в двойката
И най- вече жените провокират такива проблеми- дали свекървата или снахата или балдъзата, все ще е жена. Много рядко мъж
А тези отношения са отровни.
Много семейства се разпадат, защото започват вътрешни войни с родителите.
Много поддържат конкурентни отношения едни с други, за доказване кой е по- по- мъж в двойката
И най- вече жените провокират такива проблеми- дали свекървата или снахата или балдъзата, все ще е жена. Много рядко мъж
А тези отношения са отровни.