Това да живееш с бабите си е тегло. Моя приятелка, като роди, с бебето няколко пъти си ходиха на село. Ми то се палят едни печки, в къщата не може да се диша, но и завиват бебето с няколко одеяла. Да не духне студен въздух. Хранеха го през 5 минути, че е гладно. А не дай си боже да заплаче ще се избият коя да го дундурка. И тя реши "никакви баби, сама ще си го гледам".
Хаха, " любимото" ми.
При майка ми, зимата сме на гости, детето няма и годинка.
Бумти оная ми ти печка чудо, горкото завито, спи, и се почва рев.
Край, урочасано е. Вика се една комшийка да му гаси клечки- урочасано било.
Добре, че зетят скръцна със зъби на втората вечер, аз на глава не можах да изляза.
Та, не е до свекърва, до манталитет е.
Аз не и се дразня, защото тя (майка ми) си е пухкава и заради това се плаши, а не защото ми се бърка в нещата и т. н. 
