Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Инатливо момиче на 7 - как да се справя?

  • 3 885
  • 25
  •   1
Отговори
  • Мнения: 127
Дъщеря ми е на 7 години, 2ри клас и имам огромен проблем с ината й. Не знам аз ли бъркам някъде или просто е с такъв характер....дайте ми съвет как бих могла да общувам нормално с нея.
Когато я накарам(подканям)  да свърши нещо, никога ама никога не го прави от първия път! Повторя 10 пъти и накрая се рязвикам. Тя не се впечатлява и от това, даже ми отговаря. Да се инатеше за едно две неща-добре, но то е за всичко и в края на деня съм смазана психически Sad
Това положение е откакто се помня, не е от вчера или днес та да кажеш някакъв период е.... Иначе в училище се държи прекрасно, слуша и изпълнява всичко, само хвалби съм чувала от госпожата й.

# 1
  • Мнения: 1 466
Оххх, описахте моята от до, с разликата, че е на 8 г. Трудна работа, ще чакам и почерпя идеи от темата, ако не поне ще се оплачем

# 2
  • Мнения: 3 946
Моята е на  9 и вече не викам толкова. На 7 ми излизаше пяна да устата да обяснявам едни и същи неща. Така че има надежда, не се отчайвайте.

# 3
  • Северозапада
  • Мнения: 5 253
И моята 7-годишна е така. Че даже и условия ми поставя. Не мисля, че е точно инат, а по-скоро нямам достатъчно авторитет, което хич не е добре, и не знам как да го наложа.

# 4
  • Мнения: 1 485
Нямате достатъчно авторитет.За съжаление малко сте поизтървали момента.
Опитайте с леки наказания,като отнемане на телефон,таблет,лишаване от забавление и подобни.

# 5
  • Между гори и планини
  • Мнения: 7 123
Пробват ви, до колко може да издържите. Нали знаете - кучето скача според тоягата.
Едно е да има мнение, друго да ми отговаря, или да ми се инати. Вие не сте приятели и родителят трябва да сложи границата родител - дете.
Моят син е на 14 и му е пределно ясно, че може да ми сподели всичко, защото аз съм тази която никога не би му навредила и го обичам. Но не сме набори и с мен не може да се държи като с такъв.
Някога, когато порасне и има свои деца, ще бъдем приятели. Сега сме майка и син.
Освен това аз доста неща мога да отнема, при инат, отворени отговори и незачитане на думата ми.
Ако на 7 ви прави диви и щастливи, какво ви чака в пубертета, не ми се мисли.

# 6
  • Северозапада
  • Мнения: 5 253
И аз съм го мислила това, че сега ако не ме чува, какво ще бъде в тийн годините.1 Ето вчера, имаше да си допише някои неща за училище. Мърмори цял следобяд "не искам; не мога; нямам ум" и нищо не свърши. Наказахме я да си стои в стаята, не си гледа любимото детско, но не написа нищо. Направи го чак вечерта преди да си легне, без да я подканвам. Т.е. тя когато си реши, не когато аз кажа. Пробвала съм и с "подкупи", и с наказания. Как бихте постъпили?

# 7
  • Между гори и планини
  • Мнения: 7 123
Ами домашни не се пишат по желание, тука няма искам - не искам. Аз съм казала и на сина ми - има няколко задължения - да си поддържа стаята чиста и подредена, да хвърля боклук, да разходи кучето и най- важното е да учи. При неспазване на тези задължения, има жестоки ограничения.
Какво прави цял следобед , когато бе е учила, и какво освен да подканяте, направихте вие?
Има деца самостоятелни, моя син сядаше на масата в трапезарията и там пишеше домашни, където от кухнята или хола мога да видя ако се разсейва.
П.п не наказвам със стоене в стаята, а изпразвам стаята.

# 8
  • Мнения: 307
Мисля, че е масово.

# 9
  • Куциндрел
  • Мнения: 24 361
И аз съм го мислила това, че сега ако не ме чува, какво ще бъде в тийн годините.1 Ето вчера, имаше да си допише някои неща за училище. Мърмори цял следобяд "не искам; не мога; нямам ум" и нищо не свърши. Наказахме я да си стои в стаята, не си гледа любимото детско, но не написа нищо. Направи го чак вечерта преди да си легне, без да я подканвам. Т.е. тя когато си реши, не когато аз кажа. Пробвала съм и с "подкупи", и с наказания. Как бихте постъпили?
В този описан случай трябваше с нея да седнете и да й помогнете с домашните. Детето само е дали знак, че изпитва в момента трудности. Все пак е втори клас.
Вие вместо да й влезете в положението сте я наказали.
И моето дете, вече на 9, си прави оглушки за неща, които сме му казали да направи. Или се оправдава, че не е разбрал, или е забравил. Ами повтарям му, обяснявам и така. Понякога му помагам, но общо взето само присъствам, докато си върши задачите.

# 10
  • Мнения: 531


Защо смятате че е масово?Звучи малко кото самоуспокоение или се бъркам.Когато нещата са изпуснати в ранна възраст много преди да сте стигне у-ще сега доста трудно ще  вкарате нещата в релси.Навици се създават първите 7г защото стигне ли се пубертета тогава е скубане на коси.

# 11
  • София
  • Мнения: 51 099
Дъщеря ми е на 7 години, 2ри клас и имам огромен проблем с ината й. Не знам аз ли бъркам някъде или просто е с такъв характер....дайте ми съвет как бих могла да общувам нормално с нея.
Когато я накарам(подканям)  да свърши нещо, никога ама никога не го прави от първия път! Повторя 10 пъти и накрая се рязвикам. Тя не се впечатлява и от това, даже ми отговаря. Да се инатеше за едно две неща-добре, но то е за всичко и в края на деня съм смазана психически Sad
Това положение е откакто се помня, не е от вчера или днес та да кажеш някакъв период е.... Иначе в училище се държи прекрасно, слуша и изпълнява всичко, само хвалби съм чувала от госпожата й.

В момента циклите в едно много неприятно положение. Единият трябва да се отдръпне и тъй като детето е дете, значи трябва ти да отстъпиш една крачка назад. Щом детето се държи добре в училище, значи много добре знае каго какво трябва да прави, няма проблем там със саморегулацията. Твърде възможно е това старание там да е най-добрата, вкъщи да избива като напражение. Не е лесно да е "доброто дете" навсякъде, дори възрастните не го могат. Това, разбира се, ако няма нещо тлеещо между вас по някакви други причини, за които не е мястото тук да се изясняват.

Остави детето за някакво време, просто не го закачай - не го карай да прави нищо, защото само ще се дразните взаимно. Трябва да успокоите страстите, включително ти да успокои своите, за да не си мерите постоянно инатите (всяка от вас иска да се наложи на другата - ти защото си майката, а тя защото е самостоятелен индивид). Концентрирай се върху това, което прави добре, поне веднъж на ден я хвали за нещо, което е направила добре, което е важно за нея, направи й някакви дребни жестове като да я питаш какво иска за закуска или интересна ли е играта, минавайки покрай нея й кажи нещо мило. Някакви дреболии, които знаеш, че й харесват, вие като майка и дете имате някакви свои ритуали, засвидетелстващи топлота. Мир се постига с мирни жестове, а това е детето ти, вие цял живот ще сте свързани, а всички неща, които в момента казваш, че повтаряш по десет пъти да свърши, ще са останали в историята. Обичаме децата си, защото са ни деца, а не защото винаги правят правилните неща.

Забравете наказанията - те работа не вършат.

Последна редакция: нд, 27 дек 2020, 09:17 от Andariel

# 12
  • Мнения: 13
Дъщеря ми е на 7 години, 2ри клас и имам огромен проблем с ината й. Не знам аз ли бъркам някъде или просто е с такъв характер....дайте ми съвет как бих могла да общувам нормално с нея.
Когато я накарам(подканям)  да свърши нещо, никога ама никога не го прави от първия път! Повторя 10 пъти и накрая се рязвикам. Тя не се впечатлява и от това, даже ми отговаря. Да се инатеше за едно две неща-добре, но то е за всичко и в края на деня съм смазана психически Sad
Това положение е откакто се помня, не е от вчера или днес та да кажеш някакъв период е.... Иначе в училище се държи прекрасно, слуша и изпълнява всичко, само хвалби съм чувала от госпожата й.
И аз имах такъв проблем ,когато по-голямата ми беше на около 6-7 год.
Това ,което направих аз е ,че оставих децата сами с майка ми за 3 дни и отидох на страхотен хотел,защото и аз бях абсолютно смазана психически. Когато се върнах ,направих нови правила и започнах да ставам много строга,когато нещо се инатеше или правеше нещо лошо. След няколко месеца концлагер ,от който аз страшно много се уморих тя взе ,че спря да се инати.

# 13
  • Мнения: 1
Аз мога да кажа, че има само един добър начин за възпитание на децата - тежката ръка. Имам две деца - на 9 и на 14 - и двамата са изключително дисциплинирани и сдържани. Като се събера на кафе с мои приятелки и техните деца беснеят, крещят, отговарят им. А моите са научени, че ако не изпълняват това, което им кажа, ще има наказания тип шамар.

# 14
  • Мнения: 3 946
Дъщеря ми е на 9. Яла е някой друг шамар по дупето преди повече от 5 години. Много по-възпитана е от децата, които редовно ги шамарят. Това не е критерий, но пък е страшно унизително за едно дете.

Общи условия

Активация на акаунт