Фентъзи и фантастика - 20

Поне засега, в руските фентъзи и фантастика няма политизиране и всякакви други модерни "изисквания" към героите. Аз затова си ги харесвам и чета в последните 2-3 години.

Нация е може би единствената на Пратчет, която не ми харесва, доскуча ми ...

За мен Нация е много приятна книжка, романтична, но и тъжна.

На мен Нация ми хареса и си я прочетох с удоволствия, но любима ми остава за котаракът Морис.
Наскоро подарих колекцията за Джони и сега от различните ми останаха само Carpet people, че и тя ми е пълна със сантименти.

Аз пък мисля да си купя новите издания, ако има такива. Миналата година за първи път прочетох за номите и страшно ми хареса - много приятна история. Купих двете книжки на Сиела, но те пък май не се канят да издадат третата. Естествено, има ги в Моята библиотека, но исках да имам и трите на хартия. .

Вицове на тема Властелинът

Седи Саруман на върха но Ортанк след една голяма локва, целия в кал, седи и горчиво ридае:
Минава Гандалф и съчувствено го пита:
— Какво бе, пак ли ентите идваха?
— Какви ти енти – водопроводчиците!
.....
— Арагорн, какво имаме за закуска?
— Лембас.
— А за обед?
— Лембас.
— А за вечеря?
— Кюфтета…
— Урррааа!
— От лембас.
....
— Напред към Портата – викнал Митрандир, пришпорил коня и се хвърлил напред.
А бедния Сенкогрив едва успял да догони ездача си.
....
Войната за пръстена свършила. Билбо пита Фродо:
— А къде е онова пръстенче дето ти го подарих, помниш ли?
— Прости ми Билбо – загубих го.
— А-а, жалко – промърморил Билбо ровейки в сандъка си — но няма страшно, оригиналът беше някъде тук…
.....
Пристигнал Фродо в Брее, влязъл в кръчмата и пита собственика:
— Защо си нарекъл кръчмата си на пони като по ливадите наоколо пасат само кози и козли! Не може така!
След година Фродо пак минава от там и гледа човека седи сред купчина пепел и плаче.
— Какво става? – учудил се Фродо.
— Ами последвах съвета ти и прекръстих кръчмата на „Сивия козел”. И като дойде Гандалф…
......


Средата на битката. Гимли сече по ред на номерата и брои падащите орки.
— Тридесет и седем орки, тридесет и осем орки…
— Гимли!
— Тридесет и девет орки… и един елф…

Джон, днес четох тази статия за ХП - човекът е на същото мнение за Дъмбълдор, като теб ( и аз съм съгласна): https://www.garjeta.com/post/zashto-nikoga-niama-da-preprocheta- … TO2xeRXJP_5rmIZh8

Да, на едно мнение сме. И аз съм фен на сандърсовщината и идеализма (както е в Мъглороден - Последната империя, Дръзки) и манипулатори като Гандалф и Дъмбълдор са ми противни.


Дъмбълдор първо има вина за смъртта на сестра си, да не говорим, че се държи като боклук с нея.
После  фаворизира Хари, превръщайки го в лигльо. За него правилата на важат.
Същевременно  на всички минава с мотото "аз знам най-добре и не е нужно да ти казвам всичко - просто прави каквото ти кажа"
Случаят със Снейп  също илюстрира формулата "Аз ще защитавам Хари, а ти какво ще ми дадеш?" т.е. че Дъмбълдор е използвач

За Сириус не се бях сетил, но ето го другият случай  Дъмбълдор още от самото начало е можел да каже на Рон, че оня, който се бе трансформирал като плъх на Рон е виновен за смъртта на родителите на Хари. А вместо това си е мълчал и е гледал сеир. Дъмбълдор прави всичко възможно да се създаде прецедент на Тримагическия турнир с участието на Хари, защото се надява да спечели. Нищо не му коства да оттеги кандидатурата му. При това сам признава, че лично набутва Хърмаяни в Грифиндор "за да озаптява Хари". Щом може да се влияе на Шапката, е твърде съмнително, дали не е повлиял да сложат Лили Потър в Грифиндор, за да е с Джеймс.

Дъмбълдор дори не е честен с Хари и не му обяснява, че очаква от него да умре, или че всеки който произнася името на Черния лорд го грози опасността от смърт.

Дъмбълдор смята, че има правото да казва на Министерството на магията какво да прави. Тук не говорим дали е прав или не. Сега ясно, че прототипът е Чърчил (цялата идея е за нацизма), но не е нормално един човек извън властта да определя нейната политика.

Ненавиждам такива персонажи и Гандалф не е много по-добър. Мисля, че Трандуил казва на Гандалф в Хобит, че е тръгнал да прекроява граници, без да се допита до никого.

Гандалф до самият финал не казва на Фродо какво го чака, защото ако знаеше, щеше да се откаже.


Може би затова би допадат такива безкористни персонажи като Фицрицарин (Робин Хоб), Келсайър (Сандърсън), Рок  (Пиърс Браун)

Е чакай сега, може да е виновен за някои неща,  да е можело да ги направи по друг начин, но чак "гледал сеир" не е...в крайна сметка му се получиха нещата, за доброто на всички, с някои малки жертви...
Подобни решения не са лесни. А в "интересни" времена още повече.
Точно това е интересно, героят е многопластов. Изглежда един, а като се замислиш, не е така

Получиха му се с огромни жертви

Първо - Лили и Джеймс - жертвал ги е за да се роди Хари
Второ Снейп - умира, да не говорим че жертва любовта си
Трето - Сириус - 10 години в Азбакан, а Дъмбълдор не си помръдна малкия пръст.
Четвърто - Лупин  и още над 50 души които загинаха в последната схватка, защото Дъмбълдор лигавеше години наред Хари, не го научи, че ще иска от него да умре, нито че той самият Дъмбълдор ще загине, не го подготви истински.

Дъмбълдор всъщност нямаше план какво ще стане ако Хари бе умрял?
Изключителна грешка е да се залага на една-единствена личност както показа и смъртта на самия Дъмбълдор.

За сравнение при Питър Брет има двама души, които  могат да са Избрания, но  единият от тях твърди, че няма Избран, а всеки от нас е Избран е всеки трябва да се съпротивлява с демоните. И че не може един човек да върши работата на всички. Това е по-нормалното лично за мен.

П.С. Ми то и Келсайър е многопластов, но не е мръсник, а от самото начало си казва на всички, че правят революция и е много вероятно да умрат. Докато Дъмбълдор крие истината от Хари. Ей такива герои са ми противни.

Аз изказах съмнение (във Фб коментар),че Дъмбълдор не е знаел за Сириус, а просто се представя и го приемат за по-умен, отколкото е.
На тази мисъл ме наведе и четвъртата книга (за Тримагическия турнир) - цяла година Дъмбълдор не може да познае, че старият му приятел Муди е някой друг! Той самият каза, че се е сетил чак накрая, когато Хари се връща от битката с Волдемор. Е.. си!

Така че не вярвам, че Дъмбълдор е знаел за Петигрю и е оставил Сириус да гние нарочно. Просто е сглупил.

Хитреца Дъмбълдор, който има план за всичко да сглупи? Не вярвам.
Дъмбълдор нееднократно показва че с лекота жертва хора, като най-добрите примери са Снейп и Хари.

Дъмбълдор всъщност не очаква Хари да оцелее, той просто очаква Хари някак си да победи Волдемор дори с цената на живота си. Дъмбълдор не застава на страната на Сириус Блек, през всичките 10 годиин, защото Блек не би позволил да манипулират толкова Хари. Дъмбълдор и дума на продумва за това, че Опаш не е чист. Той дори не намеква, че това всъщност е Опаш„ а не плъх - бая заблуден трябва да е бил.
Дъмбълдор винаги налага други правила за Хари и Грифиндор. Голям лицемер. И аз щях да се дразня като Снейп.
Има правило никой да не излиза навън след 8 часа. Хари излиза и не е наказан. Или го наказват с 50 точки и Дъмбълдор  му дава 100. Той създава изкуствено чувство за неуязмивост в Хари
"Слушайте Дъмбъдор" "Дъмбълдор ще оправи всичко" - Хари заплашва всичко с Големия Лош Батко и не иска да порастне. А трябва да бъде водач.

От учителите много повече ми допадаше Макгонъл - умееше да бъде строга и едновременно с това грижовна. Има сцена в която тя наказа Хари, защото си изтърва нервите, когато  директор бе Ъмбридж. Хари се бе разглезил от Дъмбълдор, мислеше, че щом си праведен трябва  винаги да е твоето. Да, ама не. Понякога злото взима превес и не трябва да показваш болка.

И Гандалф ме дразни по същите причини.

1. Фродо може ли да разгледам това пръстенче..- - Бам в огтъня
2. Фродо  виждаш ли този надпис
3. Фродо знаеш ли историята на този пръстен
4. Билбо ти не смееш да дадеш пръстена - я виж какъв съм страшен
5. Фродо по-добре не убивай Ам - гъл....току виж ни потрябвал накрая
6. Абе знаете ли никак не ми се влиза в Мория....

Не може ли аджеба от самото начало да каже "Пътят е убийствено тежък, вероятно мнозина от нас ще загинат, но това е нещо което трябва да се направи"

Джон, прекалено много ги мислиш нещата. Това са книги в крайна сметка. Книги. Трябва да са интересни, завъртяни. Героите не са идеални. Имат право да грешат или да са прави според авторовите хрумки. Те нямат свободна воля. Не Гандалф или Дъмбълдор сами решават как да действат, а Толкин и Ролинс решават. И в крайна сметка явно добре им се е получило щом толкова години след написването на книгите, особено за Властелинът изминалото време наистина е много дълго, ние продължаваме да дискутираме и съпреживяваме с героите. Можем да обсъждаме защо авторът е решил да даде определени черти на характера на свой герой.
Иначе и на мен Дъмбълдор ми е страшно интересен като персонаж. Точно защото е многопластов, което го прави и доста реален като образ.

Не се обсъждат авторите, а героите. Това е идеята на книгите и всички измислени сюжети. Отнася се и за сериалите, и за филмите. Все едно да се каже, че Жокерът не е лош, а който там е писал комикса така е решил. 

Авторите могат да се обсъждат в отделен контекст, когато изрично става дума за тях или за стила им на писане. Или когато проявят очевидна неадекватност и т.н.

Принципно фентъзито (Че и фантастиката) се променя. По времето на Толкин е било нормално да има дълги диалози, в които не се казва нищо,  сума ти време да не се случва нищо.

Толкин е задал начина на писане на редица автори като Тери Брукс (Шанара), ранният Фийст и т.н. Днес обаче неговият стил на писане се отрича, читателите искат по-динамичен и по-реалистичен стил, докато стила на Толкин е по-приказен. Той е писал след Втората световна война и това му се е отразило - той се е стремял да вдъхне надежда в текстовете си, днес читателите гонят повече натурализъм. Има и сексцени и ужаси пр.
писатели като Мартин, Абъркромби, Питър Брет зададоха нов тон.

така че фентъзито не стои статично и имаме право да обсъждаме какъв е бил Дъмбълдор през днешната ни призма.

И не - не обсъждаме автори, защото ако обсъждах Джоан Роулинг трябваше да започна да коментирам нейните изказвания  на (не) политкоректна тема и как други автори ги репликират
АЗ обсъждам герой на Роулинг. А дали героите са винаги такива каквито ги замисля авторът - ами не, накрая стана ясно, че Джордан е замислям Таим да е Демандред. Той променил това, защото читателите го разкрили.
Мартин също предвиждал друга съдба за Санса, тя следвало да се ожени за Джофри, но читателите скочили, че много я унижава и так се появила Маргото, която предварително не била замислена. Така че писателят, често прави промени под натиска на фенове и не е  задължително истина, че завършеният вариант на Властелинът е това което си е представял Толкин.

Относно Дъмбълдор - точно защото е многопластов не го при емам. Дъмбълдор е лидер на съпротива, а не е откровен докрай със своите хора, създава чувство за безнаказаност сред някои от тях, не поддържа дисциплина, не им обяснява плана си, готов е да ги жертва с лека ръка, само че те не са наясно предварително с това.

Дъмбълдор се меси където му пада. Практически сам си признава, пред Хари, че е повлиял на това Хърмаяни да се озове в Грифиндор с цел да го озаптява. (нееднократно е обсъждано, че Хърмяни е много по-подходяща за Рейвънклоу и  че поне в ранните книги прилича на Лили Потър) Лили също  в началот е заедно със Снейп, дори говори Змейския език, но Шапката я разпределя в Грифиндор. Очевидна е намесата и тук на Дъмбълдор, който е искал да я събере с Джеймс.
Дъмбълдор е един долен сметкаджия и използвач. Той залага всичко на един човек. Пита се в задачата какво щеше да стане ако Хари бе умрял още на Тримагическия турнир? Дъмбълдор щеше да остане с пръст в устата. Той дори няма тактическо мислене.
И понеже сравняваме с Гандалф - Гандалф създава цяла армия и докарва крал на престола на Гондор, само и само с цел отвличаща маневра. А Дъмбълдор още от самото начало посочва Хари на Волдемор - ето този е врагът ти.