Не е само в България 😔
- Публикувана: 30 ноем. 2020, 14:35 ч.
- Последно мнение: 9 септ. 2021, 21:51 ч.
Нарцисизъм
Скоро попаднах на един невробиолог, който критикува доста училищната система и той каза нещо, което за мен сглоби пъзела: голяма част от проблемното поведение (тук не говоря за такова, следствие на псих. разстройство или заболяване) идва от това, че на децата се гледа като на обекти.
Не само в училището, а и от родителите. За мен това е основата, на която расте нарцисизма.
Същото важи разбира се и за нас възрастните.
Ще дам пример за западната. Френско училище, в което учи моето дете. Негов съученик преди няколко години дойде от Франция и беше доста нервен, травмиран, защото е осиновен късно, а помни родителите си. Носеше снимка на предишното си семейство в клас. И докато страдаше по това осиновителката му внезапно почина. Счупиха се да му помагат, но най-вече да му слагат безброй диагнози – от хиперактивност до аутизъм. За да им попадне в кутийката в протокола. А детето просто страдаше по очевидни, чисто човешки причини.
Това постоянно категоризиране, фалшивата помощ, не са по-добре от етикетите двойкар или отличник, от чисто нашенските етикети. Но у нас все още има и някаква нормалност, дори в етикети като невъзпитан, непослушен и палав.
Другото е чист мрак.
За френско училище в България ли става дума? И къде са му ги слагали тия безброй диагнози - у нас или във Франция, не разбрах?
Тъжно е да прочета, че и във Франция така всичко се диагностицира/вкарва в матрица.
Все пак образователната ситуация в Германия исторически е обременена и има доста трески, но поне тук нито училището, нито ДГ предполагат диагнози. Могат да намекнат на родителите, че детето се държи много по-различно от другите и да се консултират с лекар, но нямат право да дават диагнози. Поне това.
Което не означава, че приемат децата, такива каквито са. Поне не всички училища.
Лъч надежда е, че започват да се увеличават демократичните училищя - частни училища, в които децата имат право на мнение (какво, колко и как да учат).
Уви свободата е пак въпрос на пари!
Все пак образователната ситуация в Германия исторически е обременена и има доста трески, но поне тук нито училището, нито ДГ предполагат диагнози. Могат да намекнат на родителите, че детето се държи много по-различно от другите и да се консултират с лекар, но нямат право да дават диагнози. Поне това.
Което не означава, че приемат децата, такива каквито са. Поне не всички училища.
Лъч надежда е, че започват да се увеличават демократичните училищя - частни училища, в които децата имат право на мнение (какво, колко и как да учат).
Уви свободата е пак въпрос на пари!
И аз бях малтретирана в училище. Там диагнози нямаше - имаше педагогически съветник който размахваше пръст и нещата приключваха дотам. Споделяла съм на родителите ми но нищо не помагаше. Сякаш не им пукаше. Мисля, че баща ми е скрит нарцис. Привидно много ме обича и държи на мен, вътрешно ме е смятал за разочарование. Всичко започна от ранно детство, когато под въздействие на алкохол ми е казвал колко разочарован е от мен. Това ме направи асоциална и затворена. От години вече не живея у дома. Няма да забравя как когато пред раздяла с токсичния ми приятел, той ме посъветва да си "направим едно бебенце" то всичко щяло да промени. В момента със сегашния ми приятел учим и се опитваме да си стъпим на краката, според баща ми трябв а да зарежа ученето, да забременея, да хвърля детето на свекърите, за да не съм ги срамила как нямали внуци?! Супер го е измислил - той живее в България, аз в чужбина. Той няма да си мръдне и пръста за това хипотетично "внуче" както не си мръдна пръста цял живот и за мен (бях отгледана от баби и дядовци) ама няма да се срами пред хората, че дъщеря му била безплодна.
Мисля че вече си достатъчно зрял и мислещ човек, за да знаеш коя си и какво можеш, а не да се смачкваш от подобни изцепки все едно си отново на 10. Той е такъв и няма да се промени никога, нещо в него е объркано. Казваш под въздействието на алкохол, той алкохолик ли е? Защото ако е, няма защо да търсиш в дълбокото нещо, всичко е на повърхността. На мнение съм, че след една определена възраст какво казват мама, тате, бате, няма никакво значение за психическото ни състояние, вече си човек с достатъчно житейски опит, за да осъзнаеш, че това са техните представи, изкривени през техния манталитет и капацитет, който пък е пряко зависим от начинът им на живот и средата им.
В момента със сегашния ми приятел учим и се опитваме да си стъпим на краката, според баща ми трябв а да зарежа ученето, да забременея, да хвърля детето на свекърите, за да не съм ги срамила как нямали внуци?! Супер го е измислил - той живее в България, аз в чужбина. Той няма да си мръдне и пръста за това хипотетично "внуче" както не си мръдна пръста цял живот и за мен (бях отгледана от баби и дядовци) ама няма да се срами пред хората, че дъщеря му била безплодна.
Това повече на балкански манталитет ми прилича. И аз съм чувала подобни и то съвсем добронамерени като "Ти си учи, те бабите ще го гледат (внучето)."
Тъжно е да прочета, че и във Франция така всичко се диагностицира/вкарва в матрица.
В точно този случай не знам дали не са прави в диагностицирането. При травма хората реагират с fight, flight, freeze, fawn. Най-честата реакция на силна травма е да се изключиш. Ако това стане в ранно детство буквално се променя мозъка на ХАДВ мозък.
Ще го обясня с пример, който е свързан с темата - психопатите се раждат с такъв мозък, но на социопатите мизъкът им се изменя в посока това, което се "възпитава", а то е: чувствата ти нямат значение, те са признак на слабост. Като се добави към това и гледането им като на обект и липсата на показно какво е съвест, емпатия, човечност и такива деца да не развиват голям диапазон от емоции.
При това детенце, най-вероятно е било правилно това диагностициране. Не знам обаче какво е станало и къде са били изпуснати нещата, но ХАДВ е било вторично. И, това е вече спекула, най-вероятно се е обръщало повече внимание на ХАДВ, а не на първичния проблем. Особено, ако си е носело в училище снимка на предишното семейство. Тъжно.
При това детенце, най-вероятно е било правишно това диагностициране. Не знам обаче какво е станало и къде са били изпуснати нещата, но ХАДВ е било вторично. И, това е вече спекула, най-вероятно се е обръщало много внимание на ХАДВ, а не на първичния проблем.
Скрит текст:
Аз имам автоимунно заболяване. Много малко хора знаят, че покрай това автоимунно състояние на моменти съм 100% ХАДВ. В момента, в който автоимунното състояние се вкара в норма (до колкото това е възможно) и ХАДВ не може и да се забележи, че го е имало. Но не че изчезва. Веднъж "придобиеш ли" това нещо няма махане.
В момента със сегашния ми приятел учим и се опитваме да си стъпим на краката, според баща ми трябв а да зарежа ученето, да забременея, да хвърля детето на свекърите, за да не съм ги срамила как нямали внуци?! Супер го е измислил - той живее в България, аз в чужбина. Той няма да си мръдне и пръста за това хипотетично "внуче" както не си мръдна пръста цял живот и за мен (бях отгледана от баби и дядовци) ама няма да се срами пред хората, че дъщеря му била безплодна.
Това повече на балкански манталитет ми прилича. И аз съм чувала подобни и то съвсем добронамерени като "Ти си учи, те бабите ще го гледат (внучето)."
Моите ще го гледат през скайп, родителите на мъжа ми трябва според него и да гледат внуците, че и пари да дават. А баща ми ще щрака с пръсти как и без дава пари не се е минал и без внуци да дондурка. Кеф братче.
Здравейте, Бившата ми приятелка ме определя като нарцисист и затова се раздели с мен. Правил съм тестове за нарцисизим и излизам като граничен случай. Единственото, което чета от всички постове на тази тема тук е, че максимално бързо трабва да се разделите с човек, който е нарцисист. Аз знам, че имам определено поведение, което е свързано с това, но едновременно не мога да приема, че до края на живота си трябва да живея с тази мисъл, че съм нещо болен. Има ли начин мъж нарцисист да се излекува или да започне да живее малко по/нормален живот. Благодаря!
