Здравейте, сладури!
Вие да не сте ходили при конете на Серкан? Яхнали сте по един и препускате в галоп! До сега не сме видяли Серкан и Еда като ездачи - ще има красота и емоция. Представям си ги под дървото как се гледат унесено с тези техни жадни погледи - както една любима сцена в " Бялата ръкавица " на Майн Рид. Тази книга ме грабна още в младежките години и ще си остане една от най любимите в живота ми. Как не направиха екранизация, би било един прекрасен филм.
Не съм изгледала последната серия с бг букви, но все още съм под нейното въздействие. Колкото и тежък да е моментът, в който Еда разбира истината, тя все пак разбра, че Серкан няма вина за нищо, каква вина може да има едно малко дете? Правилно отиде при Алптекин да чуе подробности за инцидента. Но сърцето й отново е разбито не заради това, което научи, а това, че Серкан взе решение вместо нея. Колкото до Алптекин, той чу какво каза Серкан и това беше неговата присъда - " Не говори за Еда, не заслужаваш дори една нейна сълза!"
Щрауската отново си завря човката, искала обяснение ... Получи си го: " Все още ли, Селин?! ... Аз съм влюбен в Еда! Не в теб! Аз никога не съм те обичал! " Ясен и точен отговор за една жена, която не си знае мярката.
Еда страда, но е с приятелките, не е сама. Те я утешават и това намалява болката, дори може да се посмее с тях.
Серкан остана сам с двойната си болка. Сам, с този огън, който изгаря душата му заради малкото момиченце, останало само в този свят, както и той остана сам като малък. " Аз съм в ада на неизказаните думи ...". Болка и отчаяние се борят кое по силно да го нарани. Кое е по тежко - да преживяваш болката на любим човек, или да умираш бавно от неговата загуба?
Няма мярка за силата на любовта, нито за чувствата, нито за страданието. Дори и да има такава мярка, стойностите ще са имагинерна величина. Серкан е в ада сам. Един мъж, поставен на колене пред решенията на съдбата. Сам, дни наред с тази изгаряща болка и очи, за които можеш да заплачеш.
Има такава любов. За нея трудно се говори. За нея се мълчи. И точно в тази тишина е скрита цялата истина. Цялото й значение, целият й смисъл и абсурд дори. Има едни срещи, които се случват много преди очите да се срещнат. Срещи, които остават след като очите са се сбогували. И ги пазиш чисти, защото знаеш, че ще ги срещнеш отново. И колкото и пъти да се разделят душите, винаги са го правили красиво, както сега. За да могат да се срещнат отново. Красиво - както ...
А този договор на Еда? Лъч светлина в душата на Серкан. Изкупление за страданието и самотата. Серкан го подписа, без да го прочете, защото знаеше, че каквото и да има в него, това ще е нишката, която ще ги свързва. Така и така, Еда наложи своите правила и принципи отдавна - постепенно, бавно... Какво повече ще има в този договор? Беше сериозен, но сърцето му се усмихна за първи път от толкова време. Еда ще бъде до него! Забелязахте ли, че той ще превърне този договор в най голямия си фокус. За това попита: " Какво ще стане, ако наруша правилата на договора?" ... Не съм виждала по влюбен поглед до сега! Моля, момичета, който може нека направи снимки точно от тази сцена! Този поглед убива! Този поглед ... разплаква! Еда му е толкова скъпа, вижда я, до него е. Любовта му тайно ликува. Вълнуващ момент, когато сърцата се докосват след дългите самотни дни. Но тук видях и нещо друго в очите на Серкан: " Договор?! От теб?! Но и аз имам да ти разкажа нещо за правилата!"
След дългото взиране в душата си, след чистилището, в което попадна, Серкан е толкова красив, чувствен, открит.
Какво ми ражда въображението: Керем отдалеч е уникален, а ако е отблизо - не ми се мисли!
В ресторанта - разминаване или просто начин за по близки контакти с обща тема?! Сменената бележка - последният опит на пепелянката да излее отровата си. Но с най голямо удоволствие в следващия епизод чакам възмездие за нервите, които попилях за нея. Не искам да я избелят, искам ... просто да изчезне и не само аз ще съм доволна!
За следващия епизод какво да кажа - всички сме " в очакване на слънцето ". Не само мечтая, но и искам, колкото и епизода да остават - само любов, която да ни накара да мечтаем за още нещо. Например, за един Серкан като грижовен баща! Не съм виждала друг артист, който толкова уникално да пресъздава грижата на мъж за своето бебе. Моля се г-жа Кутлу да ни поднесе такива моменти и тогава щастието ми ще бъде пълно.
Дори не разбрах, че отново съм разгънала чаршава. Спирам, но това не значи, че няма да съм вдъхновена след bg - превода.
" Първо мечтаеш, после мислиш. Може и да се получи. Може и да не стане. Може и да приключи. А може и да няма край. " . Помните ли, това го каза Серкан, говорейки с Еда за архитектурата. Дали архитектурата имаше предвид?!
Чао, бамбини, нали се готвите за Италия?!

