Дистанционно обучение за учениците - Teмa 13 /Декември 2020 г./

Ох, да, при нас също "стипендиите" възлизаха на някакви смешни пари - аз винаги съм била с 5.90-6.00 среден успех през сроковете и през годините и стипендията е била все 25 лева (за успех от 5.50 до 5.90 беше 20 лв.), докато в техникумите, където в моя град поне паралелките са маломерни, взимат по 50-60, че на някои места даже и 80 лв. на месец. Парите за мен никога не са били мотивация, за да уча и да имам хубав успех, просто съм си перфекционистка по рождение и ще се изям от яд, ако по нещо имам различна оценка от максималната (това понякога ми вредеше и ме докарваше до емоционални сривове ).

Положението с този вирус е труднопредсказуемо. Лично аз, макар и привърженичка на ДО при тези условия, взех вече да се изнервям. Не съм се виждала с приятелите си като хората от месеци, само кисна пред монитора на лекции и упражнения. Ако бяхме присъствено пак щеше да е така, само че щеше след лекции, през почивките да се виждаме с колегите, да пием кафе някъде, въобще елементът на социализация отсъства (не, че сега ми липсват социални контакти, просто са доста намалени, защото вкъщи имаме възрастен човек). В един момент, колкото и според ситуацията да разсъждаваш и добронамерено да искаш да предпазиш възможно най-голям брой хора, взема, че ти писва и избушваш. Щом на мен ми писна вече, а съм студентка, къде-къде по-голяма от повечето деца на родителите, пишещи в тази тема, представям си какво се случва в главата на едно малко дете. Нямам против целият първи семестър да приключи дистанционно, но ако се знае, че от втория ще минем присъствено - лошото е обаче, че не му се вижда краят. Гимназистите и студентите ще учим сигурно минимум още два месеца онлайн.

Колеги ми се оплакват, че са в безизходица, защото трябва да плащат наеми за квартирите, които са си наели, макар и да не са си в София, защото в противен случай трябва да останат без сигурен покрив над главата и когато (ако) се върнем присъствено, трябва наново да започне сагата с търсене на временен дом. В такива моменти се радвам, че предпочетох да съм на общежитие, макар че силно се двоумях и бях на кантар.

Не знам какво да ви кажа. Знаете, че аз бях сигурно една от най-големите привърженички на ДО в ситуация на коронавирус, но вече се чувствам разколебана в позицията си. Да, безспорно е по-добре от човешка гледна точка да сме си по къщите, за да не се заразяваме, но от друга страна - пропиляваме най-ценното си време в бездействие. Колкото и да се мъчим, каквото и да правим по къщите си, няма да е същото като това, което сме правили навън. И сега излизам, ходя напред-назад като муха без глава, но това е безцелно лутане. Пробвахме да се видим с приятелки някъде, но къде през зимата? Айде, днес времето беше хубаво, цял ден бяхме в парка с приятелки от класа, но се задава януари, който по тенденция си е суров и студен месец, тогава няма да е толкова подходящо за разкодки сред природата. По къщите не става от противоепидемична гледна точка (макар да направихме 1-2 изключения), прекалено големи сме, за да метем улиците и да се събираме по детски площадки, кафенета, дискотеки, ресторанти са затворени, въобще няма възможности, така че се отказах на този етап от физически срещи. Чуваме се единствено по социалните мрежи, с роднините си пуснахме видеоразговор за Бъдни вечер и Коледа - това ни остана.

Осъзнавам сериозността на проблема, никога не съм действала лекомислено и няма да го сторя и занапред, но просто вече лека-полека усещам, че започвам да губя контрол и летаргията, в която малко или много всеки от нас е изпаднал, не се отразява добре цялостно на психиката.

Все пак осъзнавам, че на фона на всички заболели може би нашите терзания изглеждат смешни и незначителни. Надявам се целият този кошмар да приключи в разумни срокове (или поне частично) и да се върнем донякъде към стария си начин на живот. Признавам си, че ми липсва предишното забързано ежедневие, липсва ми да усетя как животът тече край мен с пълна пара.

Весело посрещане на Новата 2021 година пожелавам на всички, които пишат в темата! Здраве, сили и кураж! Ще са ни нужни, за да се справим ЗАЕДНО с вируса, с кризата, със страха и с последствията.

А на родителите? Или те не са важни?

Родителите ще сме към края на 2021, освен ако не сме лекари, фармацевти или учители.

Ето това е големият проблем. Трябва родители в рискова група да могат да се ваксинират заедно с учителите.

На мен също много ми се иска вече да му се вижда краят. Както и на всички, предполагам.

Той се вижда, ама власите се давят на края на Дунава. Още няколко месеца не можем да стиснем със зъби и да си върнем нормалния живот. Зер бабите ни са психясали като деца след война, глад и мизерия и то години.

Позволи ми да не се съглася!
Нито детето ми е скатавка по принцип, нито учителите на детето ми са лоши или ултра лоши! Училището е достатъчно добре обезпечено както технически, така и с достатъчно добри и именити учители.

Вече съм го казвала, но пак ще си го кажа. Пролетното ДО вървеше без грам забележка от моя страна и от страна на детето. Сега не е същото! Няма го това желание, организираност, амбиция, концентрация..., както при учители, така и при децата. Говоря за гимназисти в София, които са по домовете от края на октомври.

Освен да стиснем, то друг изход нямаме.
 
За децата не се притеснявам аз. Най-много след години да разправят спомени за дистанционното, както едно време разправяха от казармата. При това нашите не са видели и изолация, какво да кажат испанските, или италианските деца.


Ами това е много лошо. Какво ще правят, ако нещата пак се скапят и се наложи да минат на дистанционно още веднъж-дваж? Ще хвърлят показалката, ще си изключат компютъра и ще се заврат сърдити в ъгъла?
Нашите учители не знам дали са толкова добри, но са позитивни, шегуват се с децата, насърчават ги,  непрекъснато им казват, че се справят, нещата вървят...

Октомври и ноември бяха добре, обаче декември съвсем умряхме. Не се трае вече.

При нас сегашното ДО върви по-добре от пролетното. Организацията е по-добра. Децата и учителите вече знаят какво се очаква от тях.

Дано ваксините действат наистина, но още има толкова неизвестни около тях. Кога ще стигнат до масовия потребител, ще има ли за всички желаещи, колко ще трае имунитетът, предпазват ли от новия щам, как ще се понасят дългосрочно и т.н? Вече има доста случаи на деца, които го карат тежко, или на хора, които са се заразили повторно и вторият път е по-зле. Надеждата ми е ваксините да успеят да предотвратят това.
След ужаса от Ковида, мотивация-немотивация по време на ДО ми е все тази. Това е нещо, с което мога да се справя, въпреки че ще се ядосвам  сигурно. А с Ковида- Божа работа буквално, поне засега в нашата действителност.

Андреа, много трезво разсъждаваш. Дано да има повече млади хора като теб и дано наистина 2021 ни донесе здраве!

Аз пък съм сигурна, че това което получиха децата като опит в онлайн общуването ще им е доста полезно. По-полезно от това да назубрят още няколко дати по история или да отбележат върхове в анализа  на колективизма в "Троица братя града градяха".
Колкото е да звучи клиширано, ДО е възможност - за учителите да видят малко технологии, за децата - да имат малко повече самостоятелност, за нас(които сме вкъщи сега) - да видим най-накрая децата си.

Училището не е само знания. Общуването е различно, но е ...поглед в бъдещето. И е за кратко, ще мине. И аз лично съм сигурна, че като се засичаме с детето вечер за по два часа няма да ми е по-добре.

Спокойно, Врабчо, никой няма да критикува! На всички вече им писна, дори на най-мотивираните в началото, заради празниците съвсем. На всеки му се иска с новата година поне малко животът да изглежда нормално. Не че ваксината скоро ще реши въпроса, но при цялата пародия на мерки по-добре децата да са на училище. Значи курортите работят и събираме откъде ли не всякакви туристи, там тече купон на макс, народът се смеси по родните места, а децата да са вкъщи! То някак не е честно.

Ами да, отдавна трябваше да има по-строг локдаун. То добре че поне заведенията затвориха, ама пак половинчато, като всички се набутаха в Джъмбо.

С това съм съгласна на 100%

О, да, определено е плюс, че се запознахме всички с технологиите. И че ще има някакъв учебен процес по време на грипни/вирусни/дървени и други непредвидени ваканции.
Плюсовете са факт, не ги отричам. Като стане дълго и принудително обаче, започва да депресира. И хоум офисът ме депресира, а той е същото.
За ваксините: аз ще си сложа, дори само за да убедя колебаещите се. Не се търпи това ново, локдауново нормално и ако ваксината ще ни отърве, ами ок.
А и не ми харесва да ми викат антиваксър, когато определено не съм.