Малко трудна тема...за болеста рак - тема 5

В Сити наистина са такива цифрите, но аз мога да дам и обратен пример.

При татко, правихме 5 хистологии с ИХХ в България, защото материалът беше много сложен за работа и мненията се разминаваха. Един от хората, които работиха пробите, беше проф. Бошнакова. В търсене на истината беше използва над 20 реактива за ИХХ - показа ми цялата табла. Като отидох за резултата изрично каза на някакъв служител да таксуват 10 - останалото е комплимент от болницата. Дори не съм намеквал за подобно нещо, просто жената е Човек.

Иначе кардиологът, при когото ходи баща ми, пак е в Сити. Последно ходи преди няколко месеца - 160лв преглед (хабилитирано лице категория С). Реши му проблемите с кръвното за две посещения. Ако сметна всички знайни и незнайни кардиолози, при които сме ходили преди, със сигурност сме оставили много повече от 320 лв (което са два прегледа при този).

Колко струва тази година скенера на цяло тяло?

Пределно ми е ясно, че има случай в който медицината нищо не може да направи. Много е тежко когато знаеш, че някой си отива и си абсолютно безпомощен. Пределно ми е ясно, че бяхме адски закъснели с всичко. И то пак поради некадърие на едни провинциални лекари, за който си беше просто мастопатия.
Това което пиша е казано пред мен и съпруга ми в кабинета на четири очи. И тези думи съм сигурна, че ще ги чуе всеки на края на пътя на болестта. Може би не е виновен Христов, а цялата система. Той е само една пионка. Защото изпълнява заповеди. Най-вероятно съм емоционална. Всъщност Христов щеше да я приеме в гастрото в Сити, но ако влезе на собствен ход. А тя не можеше. Може би е помогнал на много други. Може би има и други специалисти там. Може би .... .
Никой от нас не е очаквал чудеса, въпреки че тайно се надявахме.
Не знам до къде е медицина и от къде е морал, но не може на един човек, който има броени дни живот да не предложиш нищо. Не лек, а достойна смърт. Хората минали през това знаят за какво пиша.
В Турция свекървата беше с денонощна медицинска сестра, обезболена, и на кислород. С най-близките и до нея, независимо от коронавирус и т.н.
А за въпросните пари, когато нещата са зле, човек не разсъждава нормално. Имаш шанс да си с любим човек, с родител още малко. Има лекарство, което здравната каса не поема.  Свекъра ги е дал, без да мисли много, много. Пари дадени в плик, върви ги търси. Баламурниците сме ние. Каквото такова. Един човек го няма. Просто проверявайте всяко нещо два пъти, три, пет пъти, защото според българския петскенер всичко е шест, а според турския не и най-важното вие и близките ви бъдете здрави.

https://www.spectarbg.com/sp2/tomograph-2

Благодаря.В нашето онко миналата година отивам за платен скенер по мое усмотрение,диалога с докторката:
-Добър ден,искам час за скенер.
-Кой та праща,дай направлението.
-Никой не ме праща,нямам направление,ще си платя.
-Тва е високоспециализирано изследване,не може кой когато иска, трябва да те пратят,ТОВА НЕ Е ФОТО ДА СЕ СНИМВАТЕ КОГАТО ИСКАТЕ.

Аз те разбирам много добре, не мисли, че не го разбирам това, което казваш.
Но в случая ти говориш за палиативни грижи, не за медицина.
В такива случаи тя е безсилна, не знам в Сити има ли палиативни грижи и къде точно в Турция е била жената, но да, предполагам не е била без пари там. Всички знаем за какви цифри става въпрос и в Турция.
В България за безнадежните случаи отношението е такова във всички болници, не само в Сити.
Именно защото палиативни грижи няма, пътеката доколкото знам е 20 дни там, къедто има, но пък условията са....болните са много, и колкото и жестоко да звучи, "отписаните" си ги отпращат вкъщи. Със зълва ми беше същото, тя беше в онкото във Враца, отново, след като вече стана ясно, че е с разсейки навсякъде, и основно в бял дроб - просто не можеше да диша. Направиха една безсмислена химиотерапия, колкото да усвоят едни пари от касата, пътеката свърши, и си я отпратиха. Зет ми намери кислороден апарат - бутилка, която монтира в дома им, защото тя накрая беше много зле. Не я искаха никъде, просто беше ясно, че е въпрос на дни. Не сте единичен случай.
За парите в плик....без коментар съм.

Мери Ан, това е сега, съвсем регламентирани цени и претледи.
Има лечебни  заведения от които ми приллошава (личен опит)- Токуда, трета градска (при все, че съм родена там, когато навремето е имало родилно отделение), Горна Баня и Онкологията в Дървеница. Но всичко е субективно.

Да споделя и моето виждане за Сити, като лекуващ се там от 3години...Ходих на скенер на 3,02, чакалнята беше пълна, броих над 50души, толкова досега не съм виждала..Персоналът беше малко, в скенера имаше само една жена, която правеше всичко-от слагането на абокат, до скенера.На разчитането пак беше една, и т.н. Изнервени са, работа много, претупване сигурно също. Това, че въведоха такси, и то не малки, според мен беше, за да се намали потока към тях, но не се получи. Хората търсят алтернатива, в провинцията, ако започна да пиша какво чувам, и колко "прехвалени" лекари дават неверни диагнози и лечения, нормално е да се търси друго мнение в голяма болница, и то в столицата. Аз като диспансерни прегледи от 2години, такса за нищо не съм плащала, Ганчева е човечна и се надявам да не пропускам нещо. От утре чакам да ми се обадят за резултата от скенера, свито ми е, надявам се всичко да е наред. Стиснете палци, ще пиша.

На мен един лекар ми написа бланка какво точно да ми се "снимва" на скенер и с нея отидох в Иван Рилски срещу заплащане към 300 лева (2019 декември), нямаше проблем. Можеше и да се чака на някаква виртуална опашка, за да ми дойде редът за безплатен скенер, но щяха да минат месеци.

Аз не съм искала безплатен или на момента,аз исках на цялото тяло и да си платя.После други лекари ми казаха защо връщала: била на твърда заплата и затова правела само на тези с направление от нашето онко,тях не може да ги върне.

Откакто на тати му откриха рак, не съм спирала да чета темите. За съжаление, той почина, юли ще направи две години.
Съпреживявям всичко, което пишете. Радвам се на малките битки и стискам палци на всички.
Това, което исках да кажа е, че системата е един кошмар. И не е човешко да оставят хората да се мъчат, и болния, и близките му.
Как в едни държави може, а тук не?!
Тати почина в Австрия, в болница. На кислород, упоен, така че да не усеща нищо. Почина от дребноклетъчен рак на белия дроб. Мама е била с него през цялото време, сестра ми отиде и тя. Аз трябваше да остана тук, за да подготвя каквото трябваше. Оставили са ги сами в стая, за да им било комфортно. Аз като разбрах бях като гръмната.
Питам се кога тук ще го имаме това?
Тук щяха да ни изпратят вкъщи да се чудим какво да правим, защото той беше в терминален стадий.
Цената, която са платили за няколкото дни престой до края, беше нищожна. А сумите, които е давал за лечението отново не бяха големи, по джоба на всеки.
Винаги ще се обвинявам, че не бях с него. Но ако това е била цената, за да почине той достойно, съм съгласна.
Извинявам се, ако с мнението си съм ви в повече, но исках да споделя...
Времето минава, а сякаш беше вчера...

Не исках да се върщам към последните седмици на брат ми, но ще разкажа подробно, защо разочарованието ми е голямо. На брат ми му беше спряна химиотерапията, заради влошени бъбреци и предписана лъчетерапия. След 10 дневно лъче, брат ми започна да се влошава всеки ден. На контролния преглед след лъчето брат ми отиде до Христов в силно влошено състояние и едвам дишащ на инвалидна количка. Христов го отпратил, че имал нисък хемоглобин 80, да ходи да му прелеят кръв. От Хематологията в Токуда го върнаха, че това не е критичен хемоглобин и може преливането да влоши състоянието му, не да го подобри. Обадих се отново на Христов, който ми каза да се свържа с лъчетерапията, ако могат да направят те още един курс??? Свързахме се и се оказа, че са отписали брат ми от Ситиклиник, тъй като било минало много време от последната химиотерапия. Забележете: имаше и лъче там и преди 2 дни контролен преглед, но те го отписали, без да ни уведомят. Питахме какво може да направим. Предложиха ни да започнем отново процедурата- преглед, комисия и т.н.??? Решихме, да я започнем. Платихме отново преглед 120лв, при който ни казаха, че трябва да кръвопреливаме. Да си намерим къде сами. При тях не може. Звъняхме къде ли не и намерихме къде да направим кръвопреливане. Преляхме 2 банки според препоръките на великите специалисти от Сити. И от тука натам настъпи нещо страшно. На брат ми по време на кръвпореливането бъбреците спряха. Чакахме няколко часа да започне да уринира, чакахме ден, чакахме два, чакахме три. Никакво уриниране и зверски болки. Никъде не искат да го приемат. За Давидов от Токуда ще разкажа в отделен пост. Най накрая потвърдиха от Окръжна, че ще го приемат, но той за щастие на третия ден след силни болки започна да уринира, но целия беше натровен. Звъняхме на Христов от Ситиклиник, който каза, като настъпи подобрение след кръвопреливането???? да го заведем отново. Пълна гавра с нас. Решихме да отдием на консултация при Мангалджиев. Златен доктор. Отидохме без брат ми, тъй като той вече береше душа и дори не можеше да седне в леглото от болки и липса на сила. Мангалджиев още, като прочете препоръката на Христов за кръвпореливане, каза, че това е огромна грешка. Не е трябвало да правим така препоръчваното от двама лекари в Сити кръвопреливане. Предписа му болкоуспокояващи и брат ми 2 дена по-късно почина. Поне му бяхме наели кислороден апарат и се надявам малко да сме го облекчили последните му дни... Не ходете в Ситиклиник. Безотговорни и меркантилни лекари са. Мангалджиев също така беше казал при предишен преглед, че и химиотерапията проведена там е била напълно погрешна. Много по- правилна е била предписаната химиотерапия от Онкологията в Дървеница, но ние избрахме Ситиклиник и изтеглихме късата клечка... Има по-напред в темата подробно описани от мен двете терапии.

Стела, не знам какво да кажа. Благодаря, че намираш сили да споделяш, така много хора ще знаят какво да/не правят.
Мой познат прави ХТ във Франция, вече пета година. На последната вливка му бе нисък хемоглобина и трябваше да му прелеят две банки кръв на стойност 1 100 Евро. Преляха кръв и си направи процедурата, след което се прибра.
Не ми стана ясно, как така отписват пациент, който се води при тях на диспансер? Нали там сте правили и ХТ и ЛТ? Спират химиотерапията и започвате да лекувате бъбреците, прочетох, че това става в Токуда, двете болници не са ли под една шапка? Може и да бъркам но при този случай има някаква невероятна липса на координация между докторите.
Имам едно единствено съприкосновение с онкологията в Дървеница, там бяхме на дерматолог заради меланома. Още вечерта споделих в темата и първо Hope4C опроверга казаното от нея, впоследствие и д-р Недев от Ситиклиник.
На баща ми кръвната захар се нормализира, дори в момента е такива нива, че продължаваме само на лекарства (сутрин и вечер говорим с ендокринолога, който ни консултира какво да правим). Продължава да няма сили, мъжа ми го вдига и с проходилка сам стига от спалнята до хола и обратно. Днес се свързах с рехабилитатор, който ще идва вкъщи да го раздвижва. Като изключим тази немощ, няма други физически оплаквания. Много му изсъхва кожата на крайниците, третирам с конвенционални мазила. Афтите ги оправих с Дактарин.
Започвайки ЛТ от сряда (5 фракции), предполагам, че не е проблем прекъсването за уикенда (четох, че в Сити не правят ЛТ през събота и неделя). Притеснявам се, четох, че страничните ефекти могат да бъдат отоци и неотшумяваща болка. Само нов оток в мозъка ми липсва….
Потвърдиха ми часът за консултация с турския лекар (цената е 70 евро с включен преводач).

На място ли ще ходите или онлайн?

И аз като Стела съм с отлични впечатления от онколозите в Дървеница. За дерматолог там нищо не мога да кажа.
Стела, светла му памет на брат ти! Измъчи се той, жалко, че така се случи.