Малко трудна тема...за болеста рак - тема 5

Брат ми не беше диспансеризиран. За 8 месеца си отиде. Докато ни приемат за лечение минаха 2 месеца и после за всяка влива ни бавеха по две три седмици, заради хемоглобин или бъбреци. Просто са го отписали и прекъснал лечението му, без да ни каже Христов, а 2 дена преди това беше при него брат ми. Това срина много брат ми. Отказаха и препоръчано то от тях кръвопреливане да направят на място. Дори не ни е казана цена. При тези показатели на бъбреците е недопустимо кръвопреливане, както и стана. Убиха го мъчително. Пробвайте 3 дена да не уринирате... А гаврата на Христов да отидем там отново след като се оправи??? 3 дена не беше уринирал. Знаеше му състоянието, но тъй като бях много културна по телефона, си намери глупав и нагъл предтекс да прекъсне разговора. Мислехме дело да водим, но нямам сили в момента. Дано има Господ!

Он лайн, болницата е Memorial.
Uncommon, аз за това казвам, че почти винаги за подобни ситуации нещата са субективни.

Винаги простите лекари оправят лайната на светилата.И при мене беше така.Направиха ми кръвоизлив от биопсия и отивай си.Мислеха,че ще умра и за да си вържат гащите писаха четвърти стадий,простия лекар като ме оправи ме поканиха да ме оперират.Представяте ли си наглост и нахалство.Оперира ме друго светило в частна болница и той ме посера.Пак простия доктор оправи и неговите лайна.Вече и пари да ми дават не отивам в прехвалени луксозни болници и при светила.Същите пари,които ще дам в частната болница и на светилото ги давам във вид на благодарност в плик на простите доктори.

Стела, съжалявам.
Добре де как става диспансер избирането. Съпругът ми е диагностициран и се лекува в Токуда. Значи ли че е диспансеризиран там

При нас няма нищо ново с бабето, чакаме резултати от 5скенер...Но няма как да не подкрепя коментара на буболина. За друго, бях при един от най най-добрите в конкретната област, пусна ми едни повърхностни изследвания и яко антибиотици, никаква промяна - отидох при друг специалист, който не е толкова хвален и прочут и с точните изследвания и лекарства оправи проблем ,който се оказа, че имам от години...

И така и не така.
Когато баща ми започна да усища, че нещо не е добре, отиде на преглед в местната болница. Изследвания, преглед при невролог и му казваха, че нищо му няма. Това се случва седмица преди операцията. Ако не бе дошъл тогава на преглед в Софиямед, нямаше да е вече сред нас. Двама невролози са го преглеждали, никой не го е насочил да направи ямр.

Има ли диспансерно досие там?Питайте,важно е за ТЕЛКа

Stela, понеже аз следях вашата история от самото начало, си спомням всичко.
Неведнъж писахме да се махнете от Сити, защото още от самото начало имаше недопустимо забавяне, липса на информация при първата вливката и тн, но брат ти все се връщаше в Сити. Упорството му да се връща там всеки път вероятно има някакво обяснение, което никога няма да разберем.
За дело - вече има осъдени лекари, но доказването никак не е лесно и трябва да разполагате с железни писмени доказателства.

Зиги, аз знам за доводите му да иска да е в Сити. Края на Януари го диагностицираха с рак на пикочния мехур в урологията в Окръжна. От там му препоръчха Ситиклиник. Епикризата и хистологията от Окръжна тотално се разминаваха с действителноста. Бяха писали 1 стадий и вид G2. Проблема беше, че му се подуваше карака. Имаше запушен тром, вследствие на рака. Първо отиде в Дървеница, но от там започна голямото мотаене, уж заради тромба. Ходи за становище и до НКБ(трета градска) и от там не му дадоха разрешение за химио. Просто преписваха текста от Окръжна. Затова и казах пълно безхаберие на здравната ни система. След месец мотаене от Дървеница, отиде до Ситиклиник, където след повърхностен преглед и преписване отново на текста от Окръжна му казаха да се яви на онкокомисия да назначат лечение. Това, което го отказа, че директно щяха да назначат лечение без да правят изследвания, освен на кръвта. От там отиде до Надежда. Доктора го изпрати на изследвания в Трансхеликс и излезна, че не е подходящ за имунотерапия и тумора не е G2, а най-агресивния G3. Излязоха прави. Много го убеждавах да отиде в Надежда, но негова приятелка починала, докато била на лечение там и се отказа. От кардиологичната болница на Ситиклиник на околовръстното междувременно му издадоха документ, че може да направи химиотерапия, дори и с тромб. Отиде с този документ в Дървеница и щат не щат му назначиха онкокомисия. Дадоха подробен документ каква ще е химиотерапията, но чак след месец му дадоха дата, а той искаше възможно най-скоро да започне химиотерапията. Даже доцентката от Дървеница го попитала, защо не отиде в Ситиклиник, щом техен кардиолог разрешава химиотерапия. Подаде този документ от кардилогията и в онкологията на Сити и от там го насрочиха за след 2 седмици и той реши да е там. За мен несъществен беше факта, че живееше до болницата, но за него беше съществен. На молбите ми да започне тогава лечение при Мангалджиев, каза че се е уморил от ходене по болници и започва първото възможно, пък каквото излезе. При Мангалджиев отиде много по-късно, след като всичко вече се беше прецакало- края на  Август.  И той препоръча лъчетерапията в Сити, но за съжаление тя активира агресивния тумор G3. Това е друго, за което трябва да се внимава при лъчетерапията- дали тумора е от най-агресивните, както в случая при моя брат.  Всички за съжаление гледаха само първоначалните документи от Окръжна за тумор G2, без да обръщат внимание на изследването от Трансхеликс.

Ето - имал си е доводи да иска Сити и да отказва Надежда, и твърде късно да иде при Мангалджиев. При него са се стекли поредица от неблагоприятни обстоятелства.
Знам, че ти направи всичко по силите си, но и той е правил своите избори, на които ти нямаш как да повлияеш. Не се укорявай, защото наистина направи Всичко за него!

Привет дами,
Извинете, че нахлувам в разговора ви.
Може ли да ми разясните, защо не е добре да се прави лъчетерапия при G3 тумор?
Писах преди седмица, но бях много объркана от диагнозата на майка ми. Тя е с РМЖ, разсейки в далечни ЛВ. G3, ХЕР отрицателен. Започнаха я с химио (червена, каквото и да означава) веднага в Дървеница. Казаха й, че след това ще прави лъче. Досега не са й правили скенер или друго образно изаледване, само й опипват гърдата, а бучката се усеща на допир.
Грешно ли е лечението й според вас?
Изследваха находката от ЛВ на ЩЖ, след операция.

През 2014г. баба ми (77г) си отиде за един месец, както ке казва, от нищото. Един ден ми звънна, да отида в понеделник да я заведа на лекар, че я наболява петата. Тя беше с диабет и личната й лекарка като видя, веднага ни изпрати при хирург. Нямахме късмет, че той "точно си тръгваше от смяна". Примолих му се, склони да погледне. Каза да мажа с йодасепт. Седмица по-късно баба ми не можеше да спи от болка. Друг хирург назначава ангиография, като първата възможна дата е сле 25 дни, но да не се притесняваме, нищо тревожно. За тези 25 дни съм се чудила от къде да търся зелени, оранжеви и бембени рецепти за обезболяващи. Прави се изследването и ми съобщават, че я местят в ортопедията в Горна Баня, за ампутация. Няма да забравя как с бебе в ръцете стоя пред болничната стая и се чудя какво да правя. Ампутираха й крака, пуснаха ме в реанимацията и ми съобщиха, че трябва да ампутират и другия крак. Незабавно, защото така. Но ако не разпиша, тя ще умре в адски мъки скоро. Следва ампутация на следващият ден, реанимация и ампутация, едно след друго. На по-следващият ден отново съм в реанимацията и ми казват, че вдругиден я изписват, толкова е пътеката. Викам, вие не сте отрязали нокти, а крака, как така ще я изпишете след два дни? Така. В денят, в който я изписаха тя почина. Умря ми в ръцете. Направих всичко, което ми казаха лекарите. Обвинявам само онези двамата, които не ми обърнаха никакво внимание, а все си мисля, че може би е могло да се направи нещо.
За това сега не приемам нито едно лекарско становище за окончателно. Да, за тях това е работа, не могат да помогнат на всички, не са магьосници. Но са положили клетва и е престъпно да неглижират или отписват, защото ремонтират живи хора, а не компресори.
Pure nature, при условие, че не мога да помогна с адекватно мнение, чисто логически си задавам въпросът защо не е добре да се прави лъчетерапия? И защо не се маха оперативно тази бучка?

Няма такова нещо, като да не трябва да се прави лъчетерапия на G3 тумори. Не знам този мит откакво е породен, но няма общо с действителността. Баща ми беше с G3 тумор и едната разсейка я облъчиха с IMRT (линеен ускорител).

Ако лекарите са преценили, че процесът при майка Ви е за облъчване, слушайте ги. Това, което правят в момента, е предоперативно химио и после явно ще облъчат - и двете с цел да се смали образуванието преди последваща операция.

Редакция: “червената химия” е доксорубицин. Обикновено първо вливат нея, после паклитаксел (зависи какво точно прецени онкологът). Това е стандартният протокол при болни с РМЖ.

Аз съм с G3 и за пръв път чувам...Минах си 20-те процедури в лъчето и толкова...

Gina, приеми малко късни съболезнования за баба ти Ние все още се учим да живеем с диагнозата на нашето бабе, казали сме си, че ще се борим докрай и ще направим всичко, което е по силите ни а и отвъд тях...