Малко трудна тема...за болеста рак - тема 5

Здравейте,момичета,пишещи в тази трудна тема. Ще ви моля за съвет-майка ми ,на 85 г. е диагностицирана с рак на панкреаса,има метастази в ч. дроб,лимфни възли и бял дроб.Предлагат ми биопсия и последваща химиотерапия ,която само да смали тумора до известна степен. За момента тя е в добро общо състояние,оплакванията и са само от 20-тина дни.Пределно ми е ясен изхода на заболяването. За сега не съм и казала диагнозата,в момента е в болница за изследвания. Чудя се има ли смисъл да и съсипвам последните и  дни с операция,вкл. разкарване до София/от провинцията сме/,и със химиотерапия ,която ще изцеди и последните и сили,без надежда за излекуване.Моля ,кажете как бихте постъпили вие .

Сложен въпрос и напълно те разбирам.Ще дам пример с приятелка която късно разбра, че има рак на дебелото и метастази, не мина на операция, а химио да го смайли уж. На 6 вливка се отказа, бе развалина. След това изкара 6м.Покрай нея имам едно плешиво петно в косата, сега три години след като тя си отиде, тати е диагностициран със същото, 3 лимфни възела засегнати и черен дроб, и аз се питам като теб.
На фона на тази възраст 85г.и метастази те в други органи-не бих и го причинила изхождайки от състоянието на моята приятелка след химиите... бе на легло, като труп...

medlab, много труден въпрос. Прогноза дават ли, колко и как ще живее в единия и в другия случай? Нали едно лечение трябва да има някаква цел, да се спечели продължителност или качество на живот, или и двете.

Никой не се ангажира с прогнози,а тя самата не иска и да чуе за биопсия,ей сега и казах .

Същото се чудех и аз в началото и сега, от перспективата на времето, ми иде да набия старото си аз. Ясно беше, че баща ми ще се лекува - той искаше, аз исках, всички, които го обичат, искаха. Но недребноклетъчните белодробни карциноми НЕ са особено податливи на ХТ. Освен това комбинацията е тежка - платина и паклитаксел - и се прилага и ИТ (тоест три антитуморни препарата едновременно). Та мисълта “дали няма само да го измъчим” ми е прескачала в главата няколко пъти.

Баща ми понесе лечението без оплаквания. Нямаше гадене. Качи килограми. Да, опада му косата и имаше метален вкус за 3 месеца, но в момента прави 3 години от диагнозата и води съвсем нормален живот (с изключение на редовните прегледи/скенери).

Мисълта ми е, че въпросът Ви няма точен отговор, защото всеки понася лечението различно. В темата за бял дроб повечето хора понасят това нелеко лечение по-леко от очакваното (според мен). Тоест, докато не започнете лечение, на практика няма как да знаете 1) как майка Ви ще го понесе и 2) как туморът ѝ ще реагира на него. Но моето впечатление поне е, че близките често очакват по-ужасяващи неща от това, което реално се случва.

Надявам се левскарката да се включи - те имат опит с панкреас и лечението му. Ще може да сподели от личен опит как е минала първата линия. Въпреки че няма гаранция, че така ще е при майка Ви, може да се ориентирате грубо.

Пожелавам Ви здраве.

Hope4C както винаги обяснява много точно и научно. Много правилно е обобщил, че няма как да знаем предварително нито реакцията на пациента, нито ефекта от лечението. И е много прав. Може би е добре да се консултирате с лекарите. Щом предлагат лечение, все пак има смисъл? По форумите съм и съм чела, че в чужбина при по-голяма възраст на пациента, се прилага по-малка доза и по-на често. Нямам представа дали в България е така. Но ще ви споделя и лична история. Моята леля. Когато се разболя от рак на гърдата беше само на 34. Не беше агресивен, не беше напреднал, тя нямаше никакви други заболявания. Беше през 2000 година. Да. Медицината не беше чак толкова напреднала колкото днес, но пък и не беше съвсем зле. Всеки очакваше, че ще се оправи. След година и половина я повтори. Започна отново лечение. Беше млада, имаше три деца и трябваше да се бори. На сутринта по време на третата (или втората) вливка на химиотерапия на втората линия на лечението тя почина. До ден днешен никой не знае как и защо, просто не го понесе. Просто нищо не се случваше така както очаквахме. Дозата ли объркаха, какво стана, никой не знае. Тя почина там по време на лечението. Комшийката пък с около 6-7 други заболявания преди 8 години се оперира от напреднал рак. Никой не даваше шанс. Ето защо се дръжте и вярвайте и действайте, защото не всичко става така, както го очакваме. Понякога е по-зле, но често става и по-добре! Разбира се питайте, обсъждайте с лекари, споделяйте притеснения, задавайте въпроси. Питайте на повече от едно място.

Аз пък исках да попитам дали има разлика между "съединителни и меки тъкани на корема" и "оментум"? И от какво се получават сраствания на корема, бридове? Не е правена операция преди това. Такива има.

Баща ми го изписват от Токуда утре ,престой няма два дни от операцията.Изпратих сканирани документи на Тимчева , като описах и вчерашната операция .Каза , че по - добре да изчакам и тази хистология и генетика и тогава да коментираме / логично според мен , така мислех и аз /.Изместих срещата за 08.04.22г.Дано Токуда да са готови и да успея с генетика.

Включвам се.
При мъж ми туморът беше операбилен. Имаше само едни разсейка в прилежащ лимфен възел.
Според статистиката само 20 % от случаите може да се оперира. Имаше следоперативен перитонит (от такъв тип усложнения само 10-20 % не завършват с летален край). Заради много дългото възстановяване химиотерапията започна  почти 3 месеца след операцията. Химиотерапията беше агресивна - 10 вливки, всяка седмица. Реагираше поносимо, гадене и повръщане основно. Но гадене нонстоп, защото нямаше време за възстановяване до другата вливка.
Но той беше тогава на 46. Утре стават 2 години от първата операция.
 Сега е жив и здрав, и в ремисия.
Дай Боже всекиму! Борбата продължава. Без нас няма да се справят!

Левскарката, извинявай че те връщам назад, но ми се иска да те попитам как го хванахте. Какъв е бил поводът да се направи съответното изследване, с което се доказа? Някакви симптоми, или по друг повод, или случайно? Аз продължавам да предъвквам вината си, че е трябвало да се усетя по навреме, че нещо не е наред и да предприема съответни действия по-рано. Пише, че диагнозата се поставя по-късно, поради неспецифични, минималистични или изобщо никакви оплаквания, но това не ме успокоява. Давам си сметка, че съм отложила диагностицирането с минимум 3 мес от първите неспецифични симптоми, не знам колко по-малко би бил разпространен процеса преди това време.
Не смея да кажа, но към момента продължаваме втората линия химиотерапия почти без странични ефекти, в прилично общо състояние, болките изчезнаха, не знам от какво и как. И не питам, и се снишавам и съм доволна от това, пу-пу, да не чува дявол.

Аз лежах в болница с една жена към 60, оперираха й успешно панкреас. Нямаше разсейки. Тя ми обясни, че панкреасът имал 2 части и само в едната част имаш шанс да оцелееш, и тя е имала този късмет. По случайност е бил открит ракът при съвсем друго изследване. Жената отлично понесе операцията, тръгна по химиотерапии, за да се изключат някакви изостанали ракови клетки. Тя поначало си беше в отлична физическа форма.
Тези случаи знам за рак на панкреаса.

Имаше много специфични симптоми. Туморът, макар и малък беше инфилтрилал жлъчния канал. Първите симптоми бяха бели изпражнения и червена урина, сигурен признак на запушени жлъчни пътища. След няколко дни му пожълтяха очите.
Иначе в зависимост от местоположението на тумора (глава, тяло, опашка на панкреаса) при операция се реже съответната част. При мъж ми беше в главата на панкреаса, което ако може да има добър вариант е по! Защото "опашката" отговаря за инсулина.

Благодаря,че ми вдъхвате надежда,мили .При майка операция е изключена,обхванат е тяло- опашка и е врасъл към стомаха.Аз съм лекар,макар и с друга специалност,и са ми ясни всички рискове и прогнози.Колегите ми дават някакви надежди за забавяне на растежа на тумора.Проблемът е на каква цена.Ако беше поне 10 години по млада, нямаше да се чудя.Много е трудно да знаеш, че реално не може да помогнеш на най близкия си човек.Тя само иска да не я боли,а аз не знам доколко ще може да и осигуря поне това.Радвам се да науча,че има хора,преборили точно този коварен вид рак.Реших,че ще се срещна с колеги в Плевен, където съм учила,и ще проверя как стои въпроса с клиничните проучвания.Възможно е от там да изскочи нещо.

Благодаря за отговорите. В нашия случай е опашка, също прираснала към стомашната стена. Ранния симптом беше влошаване на диабета, на което не обърнах внимание навреме. И симптомите на които реагирахме  бяха около 3 мес по-късно, чак от мета по хода на дебелото черво с частича обструкция и прояви на субилеус. И първата теза беше за първично дебело черво. Оперираха червото, при огледа по време на операцията са преценили, че панкреаса е твърде сраснал към стомаха и не подлежи на резекция. Дотук сме 9 мес след поставяне на Д

Ние чакаме генетични от операцията на дебелото.В същото време и хистология от Токуда след операцията на пикочен мехур.Според Тимчева трябва да изчакам генетичните и от двете операции , като 5Д скенер не е необходим преди започване на терапия.Много бавно става...

Osinka88, хистологията в Токуда става бързо, в рамките на 7 дни, но може да се забавят с писането на епикризата и тн формалности. Препоръчвам ти на 7-8  ден от операцията да звъннете да питате за резултатите.
Гадно е чакането, но без всички изследвания на материала, няма как да се започне правилно лечение.

Майка е добре, но още се мъчи да овладее кръвното, защото новата терапия много го сваля. Другата седмица ще идва за следващия курс хапчета.