За емоционалната страна

  • 39 207
  • 654
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 6 100
Де да бях и аз на 33....Да, млада си още, но търси проблема. Малко се обърках от поста ти Arielle. От една страна пишеш, че докторите са ти казали, че ще е "трудно" ,но от друга страна мнението ти е, че не искаш да се тровиш с хапчета и да правиш изследвания.

Ами може би на подсъзнателно ниво ме е страх какво ще ми намерят. Достатъчно лоши неща ми казаха. Просто изпаднах в апатия, безраличие както дамите по-горе писаха. Приятеля ми супер спокойно приема цялата ситуация, за което шапка му свалям - може би защото е немец.
Това, че съм на 33 нищо не значи - майка ми имаше сериозни гинекологични проблеми като беше на моята възраст и ако не ме беше родила супер рано е можела да остане и без деца.
Така, че това че съм на 33 може и да значи че съм изтървала последния влак ... годините нищо не значат.

# 121
  • Мнения: 1 319
Arielle, каква е медицинската причина при теб да бъде трудно забременяването?
Обикновено докато бъде открита такава се минава през редица изследвания и дори ин витро, напълно е възможно и да не се открие причина, тогава вече е идиопатичен стерилитет.
Сега сигурно ще ядосам повечето момичета тук обаче за мен е напълно неразмибираемо как може да иска човек истински дете, да знае, че има проблем със забременяването и пак да не иска да отиде на репродуктивен специалист. Възприятията ми явно не съвпадат със това на повечето хора защото имам вече 2 опита ин витро зад гърба си и смея да твърдя, че нито е страшно нито пък болезнено ( обаче нямах хиперстимулация и двата пъти).
Страшно се дразня като почнат приятели или семейство да ме ожалват през какво минавам....ми не ми е страшно. Страшно ще е ако остана без дете.
Още безброй опити съм готова да направя стига да ми донесът мечтаното детенце.

# 122
  • Мнения: 543
Arielle права си, че годините нищо не значат, но имаш време да търсиш или да се опиташ да поправиш проблема. А ако не да търсиш други възможности. При мен за сега не е възможно инвитро поради финансови причини- не живеем в България и тук инвитро процедурите доколкото разбрах са по- скъпички отколкото в България.
А знаеш ли и колко истории съм чувала на забременели по естествен път, а лекарите не дават шансове големи за забременяване.
Не се отказвай, а говори с приятелят си за бъдещите ви планове.

# 123
  • Мнения: 6 100
Arielle, каква е медицинската причина при теб да бъде трудно забременяването?
Обикновено докато бъде открита такава се минава през редица изследвания и дори ин витро, напълно е възможно и да не се открие причина, тогава вече е идиопатичен стерилитет.
Сега сигурно ще ядосам повечето момичета тук обаче за мен е напълно неразмибираемо как може да иска човек истински дете, да знае, че има проблем със забременяването и пак да не иска да отиде на репродуктивен специалист. Възприятията ми явно не съвпадат със това на повечето хора защото имам вече 2 опита ин витро зад гърба си и смея да твърдя, че нито е страшно нито пък болезнено ( обаче нямах хиперстимулация и двата пъти).
Страшно се дразня като почнат приятели или семейство да ме ожалват през какво минавам....ми не ми е страшно. Страшно ще е ако остана без дете.
Още безброй опити съм готова да направя стига да ми донесът мечтаното детенце.

Обилен и нередовен цикъл, който се опитвам да коригирам чрез хапчета - майка ми претърпя хистеректомия в средата на 30-те й години заради миома. Докато се наканеха за второ дете и вече беше късно.  Аз имам също проблеми с цикъла като нея.
Ами точно говоренето и съжаляването не искам. Имам колежка която е на 27 и също правят опити за бебе с приятеля си от две години. Не иска нито някой да я пита или да говори с нея за това (говорим си двете, защото и имаме общ проблем) ама това не е нещо, за което много жени обичат да говорят.

# 124
  • Мнения: 543
Arielle, пишеш, че приятелят ти е немец. В Германия ли живеете? Аз живея тук и много добре съм наясно с хората тук, че не обичат да говорят за подобни проблеми. От позната германка бях посъветвана да не споделям много, защото имало някои се чувствали неудобно, че споделям според тях прекалено лични неща.
Аз мисля, че трябва да се говори и споделя стига да е с правилните хора.

# 125
  • Мнения: 1 319
Моя съвет е да се абстрахираш от проблемите на майка ти. Моята майка е забременявала безброй пъти без никакъв проблем. Но при мен не е така.
Мислила ли си в посока Ендометриоза, освем миомата. Аз също съм със миома но не е тя проблема, макар, че пак от местоположението ѝ зависи. Може и тя да ги създаде, но се отсранява.
Аз имах неблагоразумието да споделя със приятелки, че сме започнали със опитите за бебе още съвсем във началото...голяма глупост.
За да избегна сбутването зад гърба ми и коментари когато ме няма, съм им казала за диагнозата ми и защо не ни се получава.
Изненадващо обаче, за мен тази откровенност беше някак освобождаваща емоционално. Има и момента, че чрез приятелка без тези проблеми се запознах със друго момиче минало през това и много ми помага със съвети това момиче.

Редактирам: и двата ми опита са във Германия, пиши ми ако имаш желание, мога да ти обясня за финансирането. На твойте години имаш шанс да ти се поеме 75% от процедурата. Дори о 100%, според зависи от касата при която си.

Последна редакция: вт, 05 яну 2021, 21:28 от Cinnamon Cookie

# 126
  • Мнения: 6 100
Arielle, пишеш, че приятелят ти е немец. В Германия ли живеете? Аз живея тук и много добре съм наясно с хората тук, че не обичат да говорят за подобни проблеми. От позната германка бях посъветвана да не споделям много, защото имало някои се чувствали неудобно, че споделям според тях прекалено лични неща.
Аз мисля, че трябва да се говори и споделя стига да е с правилните хора.

Да, в Германия живеем. Точно за това се преместихме. Идвам от малък град в България. Там още гризат родителите ми, че още нямат внуче - няма да ти казвам какво ми чуват ушите. Не знам на кого да споделя или да кажа.

# 127
  • Мнения: 3 915
Аз също имам миомни възли, няколко даже и като ми казаха много се стресирах, но лекаря ми обясни, че не са те причината. Каза, че са малки и не са разположени на места, на които биха пречили.
Много е трудно когато опитваш от доста време и не става, особено като гледаш, че на други им се получава.

# 128
  • Мнения: 15 357
С миомен възел ми направиха ЗЕТ.Зависи къде е,моя беше външен ,резултат от стимулация.Бременях и родих.

# 129
  • Мнения: 1 545
Момичета някоя от вас да усеща едно такова като дупка началото на новата година...Май зълва ми е бременна на 32 е и дори не познаваме приятеля и ... Хем се радвам хем като я знам каква е направо се питам защо тя да а аз не.. та тя дори сама не си вдига чашата от масата и никога не е казвала с кого е и сега ми прави намеци,а тя не знае за проблема ми и въпрвки че разликата ни е 10 години имам чувство че ще лудна стомахът ми е на топка теи дни вече....

# 130
  • Мнения: 380

Ами може би на подсъзнателно ниво ме е страх какво ще ми намерят.
След като започнахме с опитите измина около година и половина преди да се престраша да ида на док. Трябваха ми месеци, за да призная пред себе си, че имаме проблем. Просто отказвах да го приема и тайно се надявах, че просто не сме оцелвали момента.

Момичета някоя от вас да усеща едно такова като дупка началото на новата година...Май зълва ми е бременна на 32 е и дори не познаваме приятеля и ... Хем се радвам хем като я знам каква е направо се питам защо тя да а аз не.. та тя дори сама не си вдига чашата от масата и никога не е казвала с кого е и сега ми прави намеци,а тя не знае за проблема ми и въпрвки че разликата ни е 10 години имам чувство че ще лудна стомахът ми е на топка теи дни вече....
Бях в подобно състояние преди и по време на празниците. Страшно ме мъчеше мисълта, че отново ще сме само двамата. Нямах търпение да мине НГ и да продължим напред.
Относно зълва ти, изпадах няколко пъти в, не знам как точно да ги опиша, шокови/ стресови ситуации, когато разбирах за бременности на близки. По цяла седмица буквално бях като замаена и не знаех къде се намирам. Но след известно време това чувство отминава. Осъзнаваш го, приемаш и ще се почувстваш по-добре. Просто си дай малко време да свикнеш с мисълта.

# 131
  • Мнения: 198
Момичета някоя от вас да усеща едно такова като дупка началото на новата година...Май зълва ми е бременна на 32 е и дори не познаваме приятеля и ... Хем се радвам хем като я знам каква е направо се питам защо тя да а аз не.. та тя дори сама не си вдига чашата от масата и никога не е казвала с кого е и сега ми прави намеци,а тя не знае за проблема ми и въпрвки че разликата ни е 10 години имам чувство че ще лудна стомахът ми е на топка теи дни вече....
Оооо,и аз в момента съм в такава дупка...след неуспешно 1 во инвитро...минаха почти 3 месеца и не мога да се съвзема...бях решила ,след Н.Година  да тръгвам отново...нямам желанието 🙄🙁Явно,откачих...нямам замразени яйцеклетки,нито ембриони...ще сменям клиниката и ще започвам всичко отначало...обаче съм в дупка и нямам никакво желание и амбиция ...да тръгвам по доктори...а ,време нямам...

# 132
  • Мнения: 96
И аз съм в някаква дупка. Точноеди нова година разбрах, че и втората ми инсеминация е неуспешна и някак от тогава не съм в супер яко настроение! Днес съм на преглед и консултация при моята лекарка, за да видим какво следва от тук натам! Надявам се силно, че тази година ще е успешна за всички ни, които чакаме чудото! Heart


Момичета някоя от вас да усеща едно такова като дупка началото на новата година...Май зълва ми е бременна на 32 е и дори не познаваме приятеля и ... Хем се радвам хем като я знам каква е направо се питам защо тя да а аз не.. та тя дори сама не си вдига чашата от масата и никога не е казвала с кого е и сега ми прави намеци,а тя не знае за проблема ми и въпрвки че разликата ни е 10 години имам чувство че ще лудна стомахът ми е на топка теи дни вече....
Оооо,и аз в момента съм в такава дупка...след неуспешно 1 во инвитро...минаха почти 3 месеца и не мога да се съвзема...бях решила ,след Н.Година  да тръгвам отново...нямам желанието 🙄🙁Явно,откачих...нямам замразени яйцеклетки,нито ембриони...ще сменям клиниката и ще започвам всичко отначало...обаче съм в дупка и нямам никакво желание и амбиция ...да тръгвам по доктори...а ,време нямам...

# 133
  • до най-прекрасния мъж
  • Мнения: 12 570
Покрай празниците е най-тежко. Всеки качва Коледни снимки на цялото семейство, а ние отново сме сами. Тази Коледа таях надежди, че всичко ще стане този път, защото откакто смених клиниката, нещата потръгнаха. Направихме лапаро, минахме през стимулация за инвитро, имаме ембриончета, започнахме подготовка за ЗЕТ. Казвах си - Ето, поне правим нещо и сега...отново дупка. Вчера ми отложиха трансфера заради високи левкоцити. Връщам се отново емоционално там, където бях преди няколко месеца. Чувствам се виновна, че заради мен отново зацикляме. Сега предстои да търсим причина защо са високи. Пак влязох във водовъртежа, от който си мислех, че съм изплувала. Много е тежко, момичета. Знам, че всичко се забравя после, когато дойде момента и си гушнеш бебчето. Това ме крепи да не рухна съвсем, надявам се, моля се. Това ми остана. ММ и майка ми ме подкрепят много, но от вчера не съм на себе си. Едва издържам на това протакане във времето, на вечните неуспехи. От моите приятелки само аз останах без деца. И това много ме напряга. Някои вече са с по 2, с по 3, някои имат 15-16 годишни деца. А ние още се борим за първи трансфер.

# 134
  • Мнения: X
Blue angel, не се отчайвай. Лесно се контролират левкоцитите. Много далеч стигна, извървя по- голямата част от пътя. Ще се оправят тия левкоцити. Добре е, че имаш ембриончета. Издръж мъничко още. Стискам палци всичко да е наред!

Общи условия

Активация на акаунт