За емоционалната страна

  • 39 237
  • 654
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 3 505
То и аз гледах на процедурите като на приключение, но в един момент започнах да им губя бройката.  Дано повечето новобранци тук постигнат успех от първия или втория път. Иначе се натрупва умора. Аз си позволявах паузи, когато се усещах изчерпана емоционално. Още не съм изгубила хептен надежда след неуспехите, имам ембриони във фризера, но започнах да мисля и за окончателно спиране на мъките, ако не стане с тях.

# 181
  • Мнения: 272
Инвитрото не е свързано с много болезнени процедури. По-неприятното, поне за мен, беше чувството на несигурност дали ще успея или не. Съсипваше ме тази мисъл всеки път, когато стартирах. Ужасявах се от мисърта, че мога да извървя дългия път и накрая пак да няма резултат.
Аз моята история съм я описала по-назад в темата - след години ходене по мъките реализирах мечтата си, та дори и естествено забременях след инвитрото.
Целият процес, действително, е свързан с много стрес.

Честно казано, физическата болка е последното нещо, което ме притеснява. Проблемът при мен е, че вече имам две загуби и много трудно мога да притъпя болката и страха от това, да не се случи отново. Аз лично не мога да гледам на процедурите като на приключение, но се мобилизирам и правя всичко механично. Този път обаче нещо се изчерпах, чудех се колко още мога да понеса и затова си дадох няколко месеца. Чакам нови сили.

# 182
  • Мнения: 1 610
Съгласна съм с Меси.
Хелинор ти гледаш от позицията на човек постигнал това, което е искал. Ние тук тъжим и ближем рани, подкрепяме се взаимно и си даваме сили. Болката далеч не е физическа...

# 183
  • Мнения: 3 915
Момичета, как така болезнени процедури и пълни упойки? Това звучи ужасно Sad толкова ли е зле?

# 184
  • Мнения: 303
Здравейте момичета,
психиката е основното, което определя дали и колко дълго човек се бори до крайната цел- дете.
Всеки намира различни начини да компенсира болката- физическа, психическа.
Аз например достигам до извода, че си ангажирам свободното време с абсолютно всякакви занимания за да не пропадам в излишни дълбоки анализи и безсмислени терзания- кой какво ми казал и как го е казал и какво е коментирал Защо аз, съседката има 4-ри, тя така....-излишен тормоз.
Например как продължавам и продължавам-
1. работя на пълен работен ден по 8 часа, 5 дни в седмицата
2. когато не съм в процедури спортувам, ходя на фитнес- и въпреки това последните години след всяка неуспешна бременност си качвам по 3-4 кг.- но успявам да запазя добро телосложение и физическа активност.
3. поддържам контакт с приятели, ходя на походи и пътувам, срещам се с хора различни от работната ми среда и болничната такава
4. завърших редовно 2-ра магистратура (2-ве годишно обучение).
5. записах се на курс 2-ри език
6. ходя на концерти, театри- когато това беше възможно.
7. чета книги ( голяма част и психология и самоусъвършенстване, много ми помагат)
........Живея. Живота ми не може да е само: работа-болница-работа-болница или в къщи- болница- в къщи- болница (гаранция за депресия)! - и е важно аз да го осъзнавам и да не се самообвинявам, че живея- и докато живея, преминавам през всички необходими процедури IVF, тежки загуби и т.н.
Намерете вашето нещо, което ви измъква от агресията, злобата, чернилката и потънете в него, поддържайте душата спокойна, вярвайте и се борете.
Не съм се отказала!
Ако не може да се справите сами и да намерите начин- обърнете се към специалист.- само така ще преодолеете момента да не се откажете преди да е настъпил момента да го направите.

В един момент съпруга ми каза: -Стига ти толкова! Беше готов да се откажем- НО АЗ, не бях!
и РЕШЕНИЕТО което съм взела за себе си е- докато има медицинската възможност да се случи- аз ще се боря!
Успех момичета!

# 185
  • до най-прекрасния мъж
  • Мнения: 12 570
Момичета, как така болезнени процедури и пълни упойки? Това звучи ужасно Sad толкова ли е зле?
Точно така е. 10-12 дни по 2-3 инжекции всяка сутрин за добро утро. Подуваш се като плондер, тежи, боли, щото яйчниците ти стават по 10 см единия. После пункция под пълна упойка. Вярно, че е за 30 мин и после след 2 часа си шен, но следва хиперстимулация, която някои развиват. Май аз също, нищо че бях само със 7 Я. Още 10 дни ти е тежко и те наболява след пункцията. На мен ми се и гадеше по време на стимулацията и след пункцията. Да не говорим, че някои преживяват и лапаро и хистероскопии преди това, което си е оперативна намеса и си боли.
После идва трансфера и хапчетата с шепи (в моята клиника преди ЗЕТ изписват по 11-12 вида лекарства).
И накрая, като дойде 0 на теста, ти се срива целия свят. Аз ревах като магаре само защото са ми отложили ЗЕТ, а мога да си представя какво е да имаш неуспех след толкова мъки (имам 2 неуспешни инсета, както писах по-горе).
И като добавиш това, че някои момичета това го правят по няколко пъти (чувала съм за 15 опита инвитро), можеш да си представиш каква е емоцията и колко е тежко всъщност.

# 186
  • Мнения: 3 108
Съгласна съм с Меси.
Хелинор ти гледаш от позицията на човек постигнал това, което е искал. Ние тук тъжим и ближем рани, подкрепяме се взаимно и си даваме сили. Болката далеч не е физическа...
Жоржи, прочети по-внимателно какво съм написала. За мен емоционалната болка от неуспеха е по-силна.
Андриана, ами при мен процедурите протекоха по описания начин.
Писах, че не са много болезнени.
Момичета, моля, четете внимателно какво се пише!

# 187
  • Мнения: 3 505
Адриана, чак ужас не е! Може и да си от късметлийките, които успяват от първия път. Упойката няма как да я избегнеш, ако си със стимулации, но не на всеки се отразява зле. Ако те е страх сама да си биеш инжекциите, все ще намериш кой да го направи. Мен ме беше страх и от игли, и от упойки преди да започна с процедурите, но с времето го преодолях.

# 188
  • Мнения: 15 357
Никаква болка не усетих.Каква болка от подкожни инжекции?И осем месечното ми бебе не плаче от такава даже
Бях на Гонал и Цетротид,не са ме боляли.После след пункцията имах два дни болки,първия ужасни.Болки има и при бременност и при раждане,стиснах зъби и толкоз .Не е нито страшно,нито нищо.
Съжалявам за неуспехите ,успех на всички!

# 189
  • Мнения: 3 915
Момичета, благодаря за отговорите.

Истината е, че при всеки явно е различно. Аз не мисля, че някой ще ме остави сама да си поставям инжекция. Ще се очаква да ходя до болницата за тези неща.
Говорих с позната-лекарка. Тя също беше изненадана като й казах за болките. Спомена, че няма чак такова нещо. Да, инжекциите не са приятни, но чак някаква болка - не. За ембрионите ми казаха, че упойката не е пълна. Според моята позната, теста за проверка на тръбите е по-дискомфортен, а мен не ме боля изобщо, лекарката дето го правеше беше много внимателна.

Просто аз не съм правила инвитро преди и се притеснявам, което смятам, че е нормално. Много ми се искаше нещата да станат по естествен път, но за съжаление, за сега всичко е неуспешно. Стресирано ми е доста, има много неизвестни, но от друга страна ми се иска да се надявам, че може и да стане.

# 190
  • София
  • Мнения: 3 412
Момичета стига сте се оплаквали от някакви глупости, това не е сериозно. Тук има жени борещи се с години преминали през какво ли не, склонни са всичко да изтърпят само и само да се сдобият с детенце. Те са едва ли не на края на силите си и не се оплакват, а продължават да се борят.
Не е сериозно да мрънкате за цветни снимки, инжекции, пункции и т.н.
Ако от това се оплаквате къде сте тръгнали бебе да раждате, там ако знаете какви болки са всичко друго ще ви се стори нищожно.
Желая успех на всяка от нас да сбъдне мечтата си и бъдете силни, не се предавайте Flowers Four Leaf Clover

# 191
  • до най-прекрасния мъж
  • Мнения: 12 570
Аз имах и Мериоферт, който се поставя мускулно в мускула на дупето. Ми боли си. И в клиниката като ми ги слагаха, и ММ вкъщи като ми ги слагаше. Не е болка за умиране, но я има и е неприятна. Коремните са подкожни и са песен, и не се усещат. Но факта, че слагаш 3 инжекции дневно не е шега. Аз нося много на болка, щом на мен ми дойде повечко, значи не е безобидно. Да, забравя се и отминава, особено като ти кажат, че си имаш ембриончета и ти олеква. Сега, ако трябва, бих се подложила на същото. Но не е безболезнена и безобидна процедура определено. Но аз минах и през лапаро 3 седмици преди стартирането на стимулацията. И колкото да е леко, все пак си е рязане и си има възстановителен период, който не е ден-два. Вече забравих неприятните моменти, сега гледам напред. Трудно, но преодолимо е. И най-важна е наградата накрая. А именно усмивките на нашите бебенца. Като си ги гушнем, всичко ще забравим - и болка, и стрес, и притеснение. Само да ги има.

# 192
  • Мнения: 967
Аз съм с две лапароскопии, след втората на другият ден си тръгнах от болницата, а на четвърти ден бях на работа. Виеше ми се свят от упойката на работата, но предпочитах да съм в офиса и да мисля за работа, отколкото да се изяждам от мъка, че са ми махнали тръбите и възможността да забременея.
Имам и хистероскопия, която беше като песен, в сравнение с лапароскопиите. Имам и много ин витро опити, пункции и трансфери. Вече им губя броя.
Грам не ми е минало през ума да се оплаквам, че съм като решетка от инжекции, и яйчниците ми, корема ми и матката, са третирани н на брой пъти. Тежък е този път, всеки трябва да е наясно. Има жени, които вървят с години по него и не успяват да се сдобият с рожба. Те как ли се чувстват, четейки за страховете от две игли? 🙄

# 193
  • Мнения: 3 505
Аз се страхувах от игли преди да започна с процедурите. Бях пред припадък всеки път, когато се налагаше да ми боднат вената. Може същите страхове да имат и част от жените, които тепърва започват. Много ясно, че са бял кахър, но на тях в тоя момент са им проблем. Не трябва да бъдат винени, че споделят страховете си.
И аз вече загубих бройката на процедурите. Единственото в началото бях психологически подготвена, че това е дълъг процес, включващ доста различни процедури и на всеки един етап може да стане фал.

# 194
  • Мнения: 15 357
Не става въпрос да се вини някой,просто целта оправдава средствата.

Общи условия

Активация на акаунт