За емоционалната страна

Yoana, това с килограмите при теб явно си има предистория както и отношенията с роднините ти.
Пожелавам ти положителен резултат след инсеминацията. Аз самата се замислям за такава, но мъжът ми нещо не го намира за опция на този етап.

Последните две години и моите килограми се увеличават. Качила съм около 15 кг общо и не падам килограм надолу. Дълги разходки , здравословна храна-готвя вкъщи , никакви десерти и тестени и пак не падат пустите му кила. Започнах комбинирани (естроген-прогестерон) хормонални заместителни таблетки. Поне да си регулирам цикъла и от началото на тази година внимавам какво ям и пия. Медитация, йога, правя всички възможно да не се нервирам и стоя далеч от всякакъв тип стрес. Един вид привключих на режим самосъхранение и грижа за себе си. Дано има ефект , че никак не ми се ходи по психотерапевти.

Аз не знам дали някоя жена е на сто процента сигурна дали иска деца или не. Имам лоши примери за жени, родили от грешните мъже и съсипали животите си и тези на децата си. Мисля, че чак при наличие на бременност се събужда майчиният инстикт, ама и това не е сигурно. Имах колежка, която от раз забременя и съвсем спокойно си пушеше цигари и казваше: И без друго ще го абортирам що да не пуша?
И наистина го махна - беше й първа бременност главата си залагам, че ако реши да забременее пак ще хване от раз.
Аз имам толкоз провалени връзки зад гърба си, че желанието за семейство и дете просто с годините се изпари. Една потребителка по-горе писа, че мрази жените дето забременяват от раз и се хвалят все едно с това. И аз също ги мразя - показностите по фейсбук, сватбите, годежните пръстени,  булчинските рокли, снимките от ултразвук аху иху. А ти прехвърлила 30 се чудиш дали изобщо някога ще успееш да хванеш последния влак.
Пия противозачатъчни заради хормонални проблеми както споменах исках и аз преди 30 да съм си "минала от реда" поне със сватбата, ама уви. Може би психическата бариера, че все още не съм омъжена ме възспира от това, че може и да забременея (ако изобщо успея) и без брак. Само, че докато чакаш да ти предложат брак може да станеш и на 50 нали така?
А пича може да си избира млади мацки и на 60 стига да има пари. Не е ли живота несправедлив спрямо нас жените?

Никога няма как да си сигурен. Има и жени, които раждат и без мъже, гледат си децата и са си избрали да са сами-да им е спокойно. Да, но за тази цел жената трябва да е доста добре финансово обезпечена и да изкарва добри доходи.
Има и такива, които са в добри връзки, разбират се с мъжете си, раждат им се деца, но в един момент пътищата им се разделят, развеждат се и т.н. Мисълта ми е, че никога не е гаранция, няма нищо вечно.

Има една дама във форума,която има дете от донор .Така й се стекло,искала дете и си го гледа .

Аз съм от тези, които 100% са сигурни, че искат дете. Но яз като цяло знам какво искам във живота. Съвсем друга тема е дали ми се е получило. За мен Ендометриозата е заболяване като всяко друго и не се чувствам по малко жена, заради това. Гледам да решавам моите си проблеми, и дали другите раждат и забременяват лесно няма никакво отношение към моята ситуяция.

Arielle, със какво право ти даваш квалификации, на жени изпълнили най—съкровеното си желание, имали щастието да дадът живот на едно дете....
Коя си ти, че да определяш кой семеен модел е най—правилният. То пък като се раждат деца във нестабилни семейства само защото не са имали проблеми със забременяването са много щасливи...
Ще си докарам бан сигурно, ако напиша всичко което мисля за подобен тип назадничаво мислене.
Ако ти не си убедена, че искаш дете просто не го прави, въпрос на избор е и няма нищо лошо жена осъзнато да не иска дете, но да влизаш във такъв форум и където жените са сигурни какво искат със разни лиготии в стил.. искам ама не ми стиска,  не ми се вижда редно.

В една тема тази дама спомена това и я разкостиха.То епитети,то обиди.Всеки има право да си прави избороте в живота.
Кой е за лудница,решават психиатрите.

Тези, които трудно забременяват мразят тези, на които лесно им се получава???
Абе, то и аз мразя тези, които са по-успешни в кариерата, които са по-богати, които са по-добре в живота като цяло, ама какво от това?
Аз, пък докато се опитвах да постигна целта, не мразех тези жени. Изпитвах мъка, болка, разочарование, но не и омраза.

От къде пък дойде това, че труднозабременяващите завиждали на леснозабременяващите....но знам ли, ако си няма човек никакви други личностни качества, и се определя само със това може и да мрази по тази причина.
Аз пък лично съм виждала майка на 2 малки деца да съска и коментира такава, която не е раждала още, щото била свежа и младолика..ми да тъй било като не била раждала.
Май кои каквото си няма...

Децата са един прекрасен дар и мисля няма значение как е създадено едно дете, а е важно как ще бъде възпитано и дали ще израстне с любов.
Мисля може би Arielle не можа да подбере по- точно думите си за да не звучи така "грубо" както изглежда.
Момичета, всяка от нас изпада понякога в такива дупки и състояния - за мен точният израз е безизходица. На мен лично ми коства доста усилия да се съвзема и да си кажа - ето идва следващият месец може пък да стане.

Здравей  Ариел,

Единственият съдник на човек в собственото му битие е самият той. ТИ управляваш живота си и взимаш решения кога, какво как и за кого! Както и ти осъждаш хората, така могат и теб да те осъждат, но само от теб зависи как избираш да живееш!
На земята сме за кратко време и след нас идват други и кръговратът продължава. Важното е когато се обърнеш назад да не съжаляваш за извървения път, защото на финала ще бъдеш ти, а не другите! Всяка направена крачка е отпечатък на твоите избори в живота - правилни и грешни. Съвършенството не съществува.

Моля всички да се придържаме към темата, а който иска да навлиза в пререкания и спорове, може да ги пише на лично съобщение със съответния човек. Нека наистина тук да е мястото където всеки може да споделя и нека не допускаме такива ескалации и излишно препълване с коментари.
Бъдете здрави, нека има повече любов и пожелавам на всички от сърце Господ да бди над семействата ви!

Аз съм с малко опит в тази сфера, все се надяваме, че следващия месец ще стане, но за сега уви. Когато започнат да ни говорят че ни е време се опитвам да не се изнервям, но ми става неприятно.

Здравейте момичета,
към 9 години (много бременности, загуби, процедури, операции). През всички тези години, разбира се след всяка процедура, загуба има период на скръб, гняв, сълзи и после продължаваш към следващата процедура.
Това с което аз все по-- трудно се справям е:
-административните нередности и отношение на клиниките към пациентите/клиентите ( в Селена Пловдив съм).
-вече ( от 2017 година съм там) като доближа клиниката и започвам да треперя от нерви и яд.
-само един случай последен ще спомена ( а те са много такива от 2017)- провеждане на генетичен анализ в Турция през болница Селена, който започва от октомври 2020 и не е приключил.
Не знам и кога ще имам резултат ( за които многократно обяснявам, че искам писмено и подробно описание на резултата).
Безброй разговори по телефона от които разбирам, че страната отсреща ми говори пълни глупости и не знае какво се случва 4 месеца. Сметка от 3400 евро- която казах в последния телефонен разговор, че ще отида да доплатя след като имам сметка разписана подробно за какво е сумата, а не само една касова бележка- при което ми се отговаря:
 -Ами ако това е вашето желание!
- Не, не е мое желание, това е ваше задължение!
Ето тези борби ме побъркват вече.
Безсмислени разговори, обяснения как се разговаря с пациент, точно и подробно искане на информация с въпроси за малоумни, непрестанна борба- 4 месеца не престанах да звъня по телефона за да има някакво развитие от октомври 2020 до януари 2021....(още не е започнат анализа, убедена съм).
Яд ме е, че им дадох толкова много от времето, здравето ( физическо и психическо) и от финансите си.- след всеки неуспех и нежелание от тяхна страна да се напънат, продължавах аз да упорствам и да ги натискам.
До тук.- сега нямам друг избор освен да приключа този IVF цикъл и да се надявам да стигна поне до трансфер.
Наистина вече ме побъркват, стигам до там, че мога да  проявя агресия към кокошките там.
Защото госпожиците ( само младички фръцли) лъжат по- телефона и си мислят, че ние вряли и кипяли от 10 години разправии по болници и лекари, може да го преглътнем леко, да затворим уши, очи и да продължим.
Ето това ме събаря- неадекватно отношение.
Тази емоционална страна, вече не мога да преглътна....
Е, личи си от написаното в какво състояние съм.- за психо лечение!

Аз затова много се замислям, ако се стигне до инвитро, да отидем директно в Турция. Поне съм сигурна, че там ще се отнасят с нас като с хора, а не като с поредните нахалници и досадници...

gabitod 👏👏👏👏👏👏👏 толкова добре си го написала!!!!! Все едно мен си слушам. И на мен ми е писнало от това. Точно в тая клиника- все едно говоря с мобилен оператор, питаш нещо- отговарят едно и също. Смеех се в началото, но вече ми писна и се разправям.