Публикувана: 4 дек. 2020, 21:25 ч.
Последно мнение: 21 дек. 2021, 19:14 ч.

За емоционалната страна

38 477
653
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са някои от начините, по които жените се справят с разочарованието след неуспешни опити за забременяване?
Какви са някои стратегии за справяне с емоционалните предизвикателства, свързани с бременността и опитите за забременяване?
Какви са някои стратегии за справяне с коментарите и съветите на другите по време на бременността?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са някои от начините, по които жените се справят с разочарованието след неуспешни опити за забременяване?
  
  Някои начини, по които жените се справят с разочарованието след неуспешни опити за забременяване, включват занимания като пазаруване, почистване на дома, планиране на бъдещи опити, връщане на работа за разсейване, изразяване на емоции чрез плач и общуване с партньора. Те също така търсят положителни страни в ситуацията.
- Какви са някои стратегии за справяне с емоционалните предизвикателства, свързани с бременността и опитите за забременяване?
  
  Обединени текстове: - Някои стратегии за справяне с емоционалните предизвикателства по време на бременността включват откритa комуникация с партньора, търсене на положителни аспекти на ситуацията, изразяване на емоции, свързване с други, които преминават през същото нещо и търсене на подкрепа от специалисти. - Жените използват различни стратегии за справяне с емоционалните предизвикателства по време на бременността си. Те включват вземане на почивки, търсене на подкрепа от партньора си, избягване на самообвинения, фокусиране върху други аспекти от живота и избягване на сравнения с други жени.
- Какви са някои стратегии за справяне с коментарите и съветите на другите по време на бременността?
  
  Някои стратегии за справяне с коментарите и съветите на другите по време на бременността включват намирането на подходящ начин да отговорите, избягването да обсъждате личния си опит с почти никого, намаляване на контактите с хора, които предизвикват негативни емоции и търсене на подкрепа от тези, които разбират ситуацията.
- Какви са някои стратегии за поддържане на емоционалното здраве по време на бременността?
- Какви са някои начини за справяне с негативните емоции и стреса по време на процеса на бременност?

# 600 13 ноем. 2021, 07:05 ч.

Мнения: 3 096

А защо й обесняваш???
Ти май не си чувала приказката - Докато не стигнеш мяра, не хващаш вяра."
Защо издаваш болката си пред всеки и пред толкова голяма публика?

# 601 13 ноем. 2021, 10:53 ч.

Мнения: 5 681

Искам и аз да се запиша в тази тема. Моята история е следната - омъжих се на 25 г., тогава имах и една неуспешна бременност, после последва развод. Сега съм с друг човек, а от година и половина правим опити, без резултат. Откакто обаче моя роднина на сходни години забременя и роди, почнаха намеците към мен. "Хайде, и да ни зарадваш в скоро време", често ми казват по телефона, на празници и тн. Това ме убива. Плача на най-светлите празници и направо ме побиват тръпки, като видя роднина, който ми звъни на празник. Аз самата съм с поликистоза и от два месеца съм пациент на репродуктивна клиника. Темата ми е адски болна, а тези доброжелатели постоянно ми солят раната. Последният път, като ми пожелаха това, се направих на ударена и попитах какво има предвид. Неловко мълчание. Аз продължих "ама нещо ви натъжавам ли, че искате да ви зарадвам". Въпреки че реагирах доста адекватно, после пак цял ден рев...

# 602 13 ноем. 2021, 11:31 ч.

Мнения: 1 302

Stonefaced, разбирам огорчението ти от тези пожелания и разпитване напълно. Обаче аз имам малко по различно възприятие за ситуацията от повечето жени явно. За мен би било страшно ако изобщо близки или роднини спрат да говорят по темата както и да ми пожелават бебе. Това за мен би означавало, че изобщо вече не мислят за мен като за бъдеща майка някога, както и, че са загубили надежда да се случи при нас.
Страшно бих се натъжила ако приятелски семейства с деца, а те вече всички са така, ни изключат от събиранията си и нищо не говорят пред нас за децата си все едно сме обречени никога да не се получи.
Когато ми пожелят дете просто казвам, че и ние много се надяваме скоро да се получи. Неловки ситуации още не съм имала с тази ми реакция.

# 603 13 ноем. 2021, 12:05 ч.

Мнения: 3 096

Както се вижда от последните две изказвания - разни хора, разни възприятия.
Аз имам близки жени, моми на над 45 г. и честно вече не знам и какво да им пожелая.
За деца им е късно при положение, че и партньор нямат.
Пожелавам здраве и спокойствие, по-малко грижи и проблеми, приятни моменти с любимите хора....

# 604 13 ноем. 2021, 13:05 ч.

Мнения: 1 302

Извинявай Хелинор, но да пожелаеш дете на една бореща се за него в средата на 30те си години с партьор до себе си жена, изобщо няма нищо общо с това го пожелаеш на жена в средата на 40те и без партьор...второто е просто липса на такт и простащина, първото пожелание, което все пак не чак толкова невъзможно да се случи. Толкова пък средно интелигентен човек да не може да прецени индивидуалната ситуация на отсрещния човек ми се вижда рядко явление.

По добре ли ще държание в стил...„ами то при вас така и така не става що се борите срещу природата, ми просто не ви е писано„.
Но както каза разни хора разни възгледи.
Написах моето виждане за нещата защото за мен е недопустимо в 21. век репродуктивните проблемни да са все още тема табу и да се правим, че няма засегнати двойки, както и да се държим с тях все едно не са нормални двойки като останалите. Това не е нещо от което, една жена трябва да се срамува, темата е дълбоко лична, но не е срамна.

# 605 13 ноем. 2021, 14:56 ч.

Мнения: 3 096

Куки, не разбрах защо ме цитираш?
Партньор понякога им желая, но не винаги, но деца - не.
Кой се срамува?
Аз, докато ходих по клиники не съм се срамувала.

# 606 13 ноем. 2021, 15:09 ч.

Мнения: 5 681

Наистина разни хора... мен искрено ме разстройват тези неща, които ми ги пожелават... може би е комплекс или нещо подобно. При всички случаи за мен тези неща са лични и някак си не бих искала да са обект на пожелания. Аз затова и много общи неща винаги пожелавам на празниците, макар и с някои изключения при хора, които са ми наистина, наистина близки. Може би, ако нямах репродуктивни проблеми и нещата се получаваха по нормален път, нямаше да е така. Но ме боли.

Аз също не смятам, че репродуктивните проблеми трябва да са тема табу. Имам малко приятели, всички знаят през какво преминавам. Аз обичам да споделям, някак си ми олеква може би. Та си им казвам, казвам кога да стискат палци, те ме питат какво предстои. Това ми е ок. В работата пък никой не знае, защото се притеснявам за работното си място. Но роднинските пожелания ми бъркат в здравето. Явно разликата идва от това, че на едните аз избирам да им кажа без да любопитстват и разпитват, а на другите не искам да им казвам, тоест не са ми чак толкова близки, пък ми пожелават такива лични неща... Което пак няма кой знае каква логика, защото излиза, че се засягам от думи на хора, които не са ми чак толкова близки. Все тая, болката си е болка. По едно време се бях замислила дали да не ида при психолог. Аз съм такава, че когато започна нещо и то ми е важно, цялата енергия си влагам в това - пренавивам се, цялото ми съзнание е изпълнено само с тази тема и като цяло не живея пълноценно. Сега ми предстои инсеминация в понеделник и се притеснявам тези теми и проблеми да не ми завземат живота ми.

# 607 17 ноем. 2021, 14:24 ч.

София
Мнения: 168

Да се включа и аз в темата. На 27г. съм с неуспешни опити за забременяване от повече от 3 години. Пациентка съм на репродуктивна клиника от година. На този етап нещата при мен и ММ клонят към неизяснен стерилитет. Нямам с кого да говоря на тази тема в моето обкръжение, за роднини пък да не говорим. Аз самата съм дълго чакано дете при същите обстоятелства, както искате го наречете. През последната половин година усещам колко много се обсебих от проблемното забременяване и колко негативно започна да влияе на самочувствието и възприятията ми. Имам чувството, че съм се озлобила и че съм забравила да се радвам на живота, което е отвратително. Омръзва ми да ми повтарят, че когато е писано ще се случи, че съм много млада да го мисля толкова, че просто сега не е правилния момент за нас.. а болката си е все същата. Каквото и да си говорим, няма как да те разберат, ако не са го преживели лично. Но месец след месец и въпреки неуспехите, не изпускам надеждата, че някой ден ще бъда майка.

Последна редакция: ср, 17 ное 2021, 14:32 от stellissima

# 608 17 ноем. 2021, 20:08 ч.

Мнения: 207

Здравейте, момичета, аз вече разказах за дългия и трънлив път, по който минах, за да сбъдва мечтата си, но важното е, че успях! Но искам да ви кажа, че аз понеже не крия, че моето бебче е благодарение на инвитро процедура, когато се запозная с някоя друга майка и в някой момент й го кажа, държанието й към мен някак се променя и започват едни въпроси, "ама, защо, ти си толкова млада"; "защо не опита с друг мъж" или пък съжаление "горката ти" ; "ужас през какво си минала" или пък " и планираш да имаш ощи деца, ама как така" Но вече нищоо не ме прави впечатление, дори така разбирам, кой какъв човек е Онзи ден и свекърва ми, ми каза "Ама, защо ги прибираш тези малки дрехи, нали си наясно, че няма да имате повече деца" Продължавам да ви чета, понякога със сълзи на очите,защото не мога да приема грубостта и несъобразителността на хората...А и знам, че някой ден отново ще съм от другата страна-на борещите се, борете се и ще успеете, аз ако не бях успяла по този начин, щях да си осеновя детенце, всяка жена, която желае, трябва да бъде майка, а такива като нас, дори го заслужават още повече!

# 609 17 ноем. 2021, 21:07 ч.

Мнения: 380

На пожеланията винаги отговаря с "има време" или нещо от сорта, въпреки че наум им казвах "какво си мислите, аз искам много повече от вас, но уви". Много тъпо беше, когато на едно събиране, братовчеда ма ММ, реши че и той трябва да изкоментира, цитирам "Хайде какво чакате и вие, въобще не е страшно". Това да го чуя от мъж беше просто върха, на всичкото отгоре празнуваме раждането на сина му, който още не го бяха изписали - какво е видял пък той. А как забременя неговата жена е друга тема.

Цитат на: Sunshine.s в ср, 17 ное 2021, 20:08

Защо не опита с друг мъж

е това вече, не знам на какъв коментар подлежи. Може би някакъв отговор от сорта "ти ще дадеш ли твоя назаем" (в кръга на шегата). Коментарите и въпросите понякога са ужасни. Не знам що за човек би изръсил нещо подобно.
За мен най-трудно беше бездействието - когато трябва да чакаме месец-2-3, поради някаква причина. Беше ми важно да не бездействаме - може да правим ЦС, да си чакам заповедта или някое изследване, общо взето това ми действаше успокояващо. Дългото чакане след трансфера - Както се казва др. тема, особено първия път (неуспешен) ми се стори миг - чак не ми се искаше да идва деня за теста, предпочита да се самозаблуждавам, но въпреки това след като домашните тестове не отчетох +, някак си го приех супер леко и зачаках следващия път.
И последно, че май стана дълго. Има родители, които угаждат на децата си - особено ако са по-заможни - купуват им скъпи коли и тел., не ги карат да работят и т. н. За мен тези деца не могат да оценят какво имат и как сами да постигнат нещо. Нашата борба я приемам за нещо сходно - жените, на които им се получава без да го плануват или след месец-2 опити, не могат да разберат през какво преминава е ние. Някак си не върви да изказват мнение и да се правят на компетентни, след като не са изпитали разочарованието от неуспеха.
Мен също много ме дразни когато прочета, че някой док. отпраща с думите "млада си....", ами добре, но точно защото сме по-млади, е по-вероятно да има проблем. Последния влак ли трябва да чакаме. Надявам се някой да не се засегне, не визирам дамите, които са имали други причини или много годишни опити.
Горе главата момичета и не се отказвай те.

Последна редакция: ср, 17 ное 2021, 21:13 от Di@

# 610 12 дек. 2021, 01:31 ч.

Мнения: 5 645

Днес се скарах с баща ми. Отново се започна с нетактичните намеци, че с партньора ми сме били луди да се опитваме да си стъпим финансово на краката и тогава да налеем пари за процедури и какво ли не. Като го попитах дали той смята да ни издържа нас и бебето млъкна.
И не, не смятам че за бебета трябват много пари - но и без пари не става. Виждам в моя близък кръг как жени първо без пари и второ без помощ се "справят". Ами точно - никак. Състарени побелели, изглеждащи с 20 години по стари, интересуващи се как да свържат двата края с промоцията в Лидъл или Била. Овикващи децата си, все едно те са им виновни за безпаричието или че партньора им ги е разкарал.
Помня как бях осмивана в училище защото ходех със стари дрехи. Помня как ми се подиграха за дето имах малко джобни.
Помня как ме бяха отритнали като "аутсайдер" защото не можехме да си позволим елементарни неща и останах почти без приятели защото нали така ги възпитават вкъщи.
Престъпление ли е по дяволите, че не искам и моето дете да премине през това?
Знаете ли, че докато бях в тези години ми се беше искало да не се бях раждала?
И да - питах се родителите ми що за идиоти са били да ме родят без една стотинка на страна и без помощ от никого. В момента пак са бедни като мишки.

# 611 12 дек. 2021, 07:50 ч.

Мнения: 3 096

Ариеле, права си, но мисля, че прекалено много се фокусираш само и единствено върху парите, миналото си, нещастния си живот.
С тези мисли, разсъждения, вероятно няма да стигнеш по-далеч и да си по-щастлива от познатите, които описваш в предишния си пост.

# 612 12 дек. 2021, 08:32 ч.

Мнения: 1 179

На фона на сумите, които заминаха по АРТ опитите, това, което харча за детето е нищо. Нито памперси, дрехи, млека, нито играчките могат да стъпят на онези суми.
Но пък това е нашият път към успеха...

Последна редакция: нд, 12 дек 2021, 16:00 от Lilka N.

# 613 12 дек. 2021, 08:46 ч.

Мнения: 300

Напълно съм съгласна с казаното. Дай Боже при всеки нещата да се случват нормално и на никого да не му се налага да ползва асистирана репродукция. Ние имаме два опита и двата са по фонд, въпреки това има много неща, които фонда не покрива и са доста разходи. Винаги съм си мислила как вместо да давам пари за бебе, аз ги давам за поредните изследвания.

Цитат на: Lilka N. в нд, 12 дек 2021, 08:32

На фона на сумите, които заминаха по АРТ опитите, това, което харча за детето е нищо. Нито памперси, дрехи млека, нито играчките могат да стъпят на онези суми...
Но пък това е нашия път към успеха

# 614 12 дек. 2021, 09:11 ч.

Мнения: 5 681

Ариел, много добре те разбирам и вероятно повечето деца на 90те ще те разберем много добре. Бяхме същата история - ние бедни, а аз уча в елитно училище с богаташки деца. Нямам приятели от онези години. По едно време си казвах "и по-добре", но вече и тогавашните ми съученици са се променили, говорим на "един език", когато се видим, но какво да правиш - деца сме били. И то жестоки. Помня как си гледаха етикетите на дрехите, надцакваха чии родители са похарчили повече в Метро, а по-късно и кой какъв GSM има Joy

Сега ми е смешно, но тогава това ме натъжаваше, че не съм част от тях.

Аз, когато разбрах, че моята бременност (когато се стигне до нея) няма да е спокойна и нормална, започнах да пестя, макар че към ден днешен имаме прилични доходи, не се лишаваме от нищо, но вероятно и спомените от детството са допринесли за днешното ми отношение към парите. Процедурите, изслдванията и лекарствата не са евтини, по близо 1000 лв. сега отиват на месец (правим инсеминации), но това са най-смислено харчените ми пари. Иначе си следя промоциите в Лидл и ще продължа да го правя, но, както казах, това си ми е от нагласата към парите, разходите и като цяло семейното счетоводство.

Препоръчани теми

Бебе и леля му.

Предстои ми Инвитро/ИКСИ - Да поговорим - тема 82

Трудно Забременяване

17
Искам бебе

Пазаруване от aboutyou.bg TEMA 16

750
На пазар

Причина:

Причина: