Благодаря, наистина се почувствах по-добре след споделеното от вас , а и ми дадохте ценни идеи как да реагирам в сходни ситуации. (hugs)
- Публикувана: 7 дек. 2020, 17:05 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2021, 00:50 ч.
НОЕМВРИйчета 2❤2❤ тема 1
Аз имам чувството, че ако недай си боже вляза в болницата, ММ няма да може да се оправи.Много е мързелив и колко пъти сме говорили (аз говоря) и сме се карали на Тема къщната работа. Той е научен,че къщната работа се върши само от жените. Сега с бебка една идея по работен стана,впуска се да помага да прави мляко и да я съблича за баня,но дотам.Като му я дам да я гушкам и държи -добре,но ревне ли и ми я връчва с оправданието-Той не можел и не знаел как да я успокои.Ами аз да не би да знам и да съм се родила научен? А иначе ревне ли бебка и търчи пръв при нея да я вземе и да ми я даде да я успокоя :/.
Аз помощ нямам от никого освен от каката,тя е на 14години и умира да се грижи за сестричката си.Обаче ревне ли малкото и се шашка.Оставям и я само ако ходя до магазина или имам работа за вършеше някаква друга.
Малко извън темата,но по колко мляко хапват вашите бебчета? Бебка е на 2м и 4 дена и изяжда 120мл АМ по 7 пъти на ден хапва,повече милилитри не може да хапне.Иначе си качва нормално,закръглила е бутчетата.Днес съм на преглед и ще питам Педито колко трябва да яде
Аз помощ нямам от никого освен от каката,тя е на 14години и умира да се грижи за сестричката си.Обаче ревне ли малкото и се шашка.Оставям и я само ако ходя до магазина или имам работа за вършеше някаква друга.
Малко извън темата,но по колко мляко хапват вашите бебчета? Бебка е на 2м и 4 дена и изяжда 120мл АМ по 7 пъти на ден хапва,повече милилитри не може да хапне.Иначе си качва нормално,закръглила е бутчетата.Днес съм на преглед и ще питам Педито колко трябва да яде
Нашия татко също е хоум офис. Помага много не мога да се оплача, но понякога в стремежа си да помага ми пречи много. Той има много онлайн срещи и не може по всяко време да ме отменя, но винаги когато може го прави. Аз също нямам време за мен, ако си взема душ и си измия зъбите е голямо постижение за мен. Малкия гледам да го приспива и той често, че да не свиква с мен само. Събота и неделя гледам да ходим някъде, че ще издивея затворена. Понякога предпочитам да свърша някаква домакинска работа, отколкото да приспивам бебе или да го успокоявам. Малко мозъка ми да си почине от това 24/7 бебегледане. Хайде кърмя го и там няма кой да ме отмени, но в другите неща всичко може и таткото.
Ние сме сами във Варна, нямаме роднини, което на мен много ми харесва. Лошото, че на мен не ми останаха много контакти тук и повечето ми фр са в други градове. Сега покрай празниците имахме доста гости, роднини, приятели. Почувствах се отново човек. С нетърпение чакам да дойде пролетта и да се мятаме нанякъде. Цялата тази изолация ме натоварва мен. Иначе бебчо е страхотен, от колики почти нищо не разбрахме, има си хубав нощен сън, освен храненията. През деня е различно има и ревливи дни има и супер спокойни. Вчера беше много спокоен доста неща свърших, но ето днес от 9 часа мрънка реве, не иска на ръце, не иска да яде, не иска легнал. Явно е станал накриво.
Ние сме сами във Варна, нямаме роднини, което на мен много ми харесва. Лошото, че на мен не ми останаха много контакти тук и повечето ми фр са в други градове. Сега покрай празниците имахме доста гости, роднини, приятели. Почувствах се отново човек. С нетърпение чакам да дойде пролетта и да се мятаме нанякъде. Цялата тази изолация ме натоварва мен. Иначе бебчо е страхотен, от колики почти нищо не разбрахме, има си хубав нощен сън, освен храненията. През деня е различно има и ревливи дни има и супер спокойни. Вчера беше много спокоен доста неща свърших, но ето днес от 9 часа мрънка реве, не иска на ръце, не иска да яде, не иска легнал. Явно е станал накриво.
Аз също съм с помощ, че тия двамата са способни да ме докарат до истерия, ако съм сама. Даже временно живем в нашите, защото нашият татко пътува и в момента го няма. С майка ми се оправям лесно, мога да я скастря, ама свекито е чудо. Чете ми някаква абсурдна книга от 84та година и се опитва да ме кара да си гледам децата по нея. Оня ден се оплаквах на Кийпчето, че всеки ден ме пита кога ще почнем да им даваме мляко и че даже и козичка била намерила. WTF?!?! Лошото е, че взех да си изпускам нервите и да повишавам тон, ама какво да се прави.
Иначе за мен всяко дете си е различно с различни нужди. Виктор ми е супер самостоятелен, заглежда си се във въртележката и заспива, кефи се и на други хора. Докато Даниел иска да е гушнат, забавлява се само с мен и ме търси. По един и същи начин ги гледам, ама са си различни характери
Иначе за мен всяко дете си е различно с различни нужди. Виктор ми е супер самостоятелен, заглежда си се във въртележката и заспива, кефи се и на други хора. Докато Даниел иска да е гушнат, забавлява се само с мен и ме търси. По един и същи начин ги гледам, ама са си различни характери
Ох, Диди, и ти си като мен с изкукала свекърва. Мен ме пита няма ли да се стягам и да почвам със сокчетата, било му време. Обясних ѝ съвсем спокойно, че аз на 28 години имам зверски киселини от сокове, а камо ли бебе на няма два месеца. Запазвам спокойствие все още, но не знам до кога. Радвам се само, че не е при нас и не сме в един град, че тогава щях да агресирам максимално.
Това със соковете и моята свекърва го говори. Не и се сърдя те така са научени едно време, сякви абсурди съм чувала - да се преварява кърмата , кисело мляко да се дава, каша от препечено брашно...чак се изумявам колко неща могат да понесат бебчовците. Аз лично ще се опитам да издържа до шестия месец с храните.
При нас ситуацията с таткото е малко сложна. Той работи от вкъщи и иска да го ангажирам постоянно, но аз като виждам как го натоварват и ми е гузно да го занимавам и аз. 
Освен това той е свикнал много да спортува и да прекарва време навън. Преди всеки уикенд караше колело по 100-150км. Сега откакто се е родил малкия не е мръднал, за да прекарва повече време с нас и да ме отменя. На мен ми е тъпо, не искам да си зарязва хобитата, защото знам, че му се отразява зле. Засега изглежда да се държи, но все пак...
Друга помощ нямам, бабите са идвали засега само на гости за по час-два. С домакинската работа я карам малко егоистично и на мързел. Има неща за правене постоянно, но като съм свободна си пускам Нетфликс и пия чай. Дрехите могат да постоят още един ден на простира, нищо няма да им стане.
Иначе Дух, ти си машинка. Даже ме надъха с тоя слинг и по-рано изкарахме към 40 мин с него вкъщи. Пуснах прахосмукачка и малкия моментално заспа. Преди не му харесваше, но не се отказах да пробвам и вече не реве като го сложа. Само че ми е трудна да върша неща така. Примерно мивката ни е много дълбока и трябва да натисна бебето, че да стигна сапуна или еврото. Високите шкафове също не стигам. И с неговите 7 кила бързо ми натежава и се изпотяваме двамата. Като спра на едно място, примерно да сгъвам дрехи, се буди. Но за разнообразие е супер и поне малко от малко да свърша нещо и аз.
Освен това той е свикнал много да спортува и да прекарва време навън. Преди всеки уикенд караше колело по 100-150км. Сега откакто се е родил малкия не е мръднал, за да прекарва повече време с нас и да ме отменя. На мен ми е тъпо, не искам да си зарязва хобитата, защото знам, че му се отразява зле. Засега изглежда да се държи, но все пак... Друга помощ нямам, бабите са идвали засега само на гости за по час-два. С домакинската работа я карам малко егоистично и на мързел. Има неща за правене постоянно, но като съм свободна си пускам Нетфликс и пия чай. Дрехите могат да постоят още един ден на простира, нищо няма да им стане.
Иначе Дух, ти си машинка. Даже ме надъха с тоя слинг и по-рано изкарахме към 40 мин с него вкъщи. Пуснах прахосмукачка и малкия моментално заспа. Преди не му харесваше, но не се отказах да пробвам и вече не реве като го сложа. Само че ми е трудна да върша неща така. Примерно мивката ни е много дълбока и трябва да натисна бебето, че да стигна сапуна или еврото. Високите шкафове също не стигам. И с неговите 7 кила бързо ми натежава и се изпотяваме двамата. Като спра на едно място, примерно да сгъвам дрехи, се буди. Но за разнообразие е супер и поне малко от малко да свърша нещо и аз.
Ох , Диди искрено ме разсмя с тоеа за козичката хахаха
Ужас
Ние сега се съмняваме дали сме добри майки, смятайте нас как са ни гледали....
Моята свеки пък малко я избива на тема здраве, все проверява студено ли им е, вкара ме сега във филма с алергиите (че тяхната рода била предрязположена, а аз съм с лактозна непоносимост, едното бебе с рефлукс и да няма общо), но бели кахъри. Рядко я викаме да помага жената, повече я занимаваме с каката я на танци да я заведе, я да остане да спи у тях.
И у нас е като лили дев. Особено в дни като днешния от среща в среща, влизам само да му кажа че ще поръчам пица и послетрябва с багер да го рина да излезе с някой или да покара колело. Работи в хола съответно аз нямам кога да сготвя или изчистя
Аз пак ви казвам - дете на ръце не можеш да научиш, ама мъж - да. Като ви чета се връщам 6г назад . Няма как да не минете през това. Първо - няма кой по-добре да гледа собственото си дете от семейството му. Невъзможно е тъщата/свекървта да се справя а мъжа - не. И Не забравяйте - не прехвърляйте вашите емоции и чувства на половинката и не го наричайте "помощ". Помощ е от външен човек, не от мъжете ви. Но и това, че за вас е мръсно и има нужда от чистене или чиниите в мивката ви пречат не значи, че и на тях трябва За повечето мъже домакинството е специалитет на жената и не е приоритет. Което ок, ама ако не го промените докато сте в майчинство после с връщането на работа ще има да плачете.... Изяснете си приоритетите и ги спазвайте. На мен с каката бързо ми мина, свързвам го със следродилната депресия. По-важно ми беше да изчистя и опрая от това да си лежа с нея. След няколко месеца беше по-важно да съм излязла и да се социализирам, живели сме на поръчана храна и на какво ли не. Също не изисквате от тях да правят нещата така какт8 вие.
Аз си спомням не смеех дя му оставя бебето, защото не ми се занимаваше да обяснявам кое ядене е за нея, кое за него..... Да видите колко хубаво ми стана като свикнах отново да излизам. И детето нахранено (не винаги с това което бях оставила и невинаги заспала в часа щ, в кпйто държах да я слагаме) и аз доволна.
Нито каката нито бебетата съм къпала. Всъщност къпя ги, ако той е навън, което държа да се случва поне веднъж седмично. След един от най-грандиозните ни скандали за прахосмукачката обаче преди 5г си купихме прахосмукачка робот Така че от доста голяма част от виканията има резон. Сега се опитвам да го убедя пак да идва жена да ни чисти. Хем той предложи тоя път, хем нещо го спира.
Че тая купчина дрехи за сгъване зверски ме дразни. Виждам я, докато съм се излегнала и си ям тортата
Ужас
Ние сега се съмняваме дали сме добри майки, смятайте нас как са ни гледали....
Моята свеки пък малко я избива на тема здраве, все проверява студено ли им е, вкара ме сега във филма с алергиите (че тяхната рода била предрязположена, а аз съм с лактозна непоносимост, едното бебе с рефлукс и да няма общо), но бели кахъри. Рядко я викаме да помага жената, повече я занимаваме с каката я на танци да я заведе, я да остане да спи у тях.
И у нас е като лили дев. Особено в дни като днешния от среща в среща, влизам само да му кажа че ще поръчам пица и послетрябва с багер да го рина да излезе с някой или да покара колело. Работи в хола съответно аз нямам кога да сготвя или изчистя
Аз пак ви казвам - дете на ръце не можеш да научиш, ама мъж - да. Като ви чета се връщам 6г назад . Няма как да не минете през това. Първо - няма кой по-добре да гледа собственото си дете от семейството му. Невъзможно е тъщата/свекървта да се справя а мъжа - не. И Не забравяйте - не прехвърляйте вашите емоции и чувства на половинката и не го наричайте "помощ". Помощ е от външен човек, не от мъжете ви. Но и това, че за вас е мръсно и има нужда от чистене или чиниите в мивката ви пречат не значи, че и на тях трябва
За повечето мъже домакинството е специалитет на жената и не е приоритет. Което ок, ама ако не го промените докато сте в майчинство после с връщането на работа ще има да плачете.... Изяснете си приоритетите и ги спазвайте. На мен с каката бързо ми мина, свързвам го със следродилната депресия. По-важно ми беше да изчистя и опрая от това да си лежа с нея. След няколко месеца беше по-важно да съм излязла и да се социализирам, живели сме на поръчана храна и на какво ли не. Също не изисквате от тях да правят нещата така какт8 вие. Аз си спомням не смеех дя му оставя бебето, защото не ми се занимаваше да обяснявам кое ядене е за нея, кое за него..... Да видите колко хубаво ми стана като свикнах отново да излизам. И детето нахранено (не винаги с това което бях оставила и невинаги заспала в часа щ, в кпйто държах да я слагаме) и аз доволна.
Нито каката нито бебетата съм къпала. Всъщност къпя ги, ако той е навън, което държа да се случва поне веднъж седмично. След един от най-грандиозните ни скандали за прахосмукачката обаче преди 5г си купихме прахосмукачка робот
Така че от доста голяма част от виканията има резон. Сега се опитвам да го убедя пак да идва жена да ни чисти. Хем той предложи тоя път, хем нещо го спира. Че тая купчина дрехи за сгъване зверски ме дразни. Виждам я, докато съм се излегнала и си ям тортата
А пък аз осъзнах днес нещо и също съм на етап зарязвам къщата мръсна и всичко както е и си гледам бебето.
Майка ми се хвали, че Божо й се хили. Баща му се хвали, че се смее... а при мен идва само за ядене и заспиване и други неща по линия задължения. Като е в добро настроение и настроение за игра викам мама да му се радва, аз да свърша нещо - прахосмукачка, пералня, миялна, да оправя леглото или нещо друго и така реално изпускам най-хубавото време с него за игра и да кеф. И си викам няма да стане тая. Ще седи легенът със сгънатите и сухи дрехи в коридора до второ пришествие и парчето марула на пода в кухнята ама не ми пука. В тая къща двама живеят.
Майка ми се хвали, че Божо й се хили. Баща му се хвали, че се смее... а при мен идва само за ядене и заспиване и други неща по линия задължения. Като е в добро настроение и настроение за игра викам мама да му се радва, аз да свърша нещо - прахосмукачка, пералня, миялна, да оправя леглото или нещо друго и така реално изпускам най-хубавото време с него за игра и да кеф. И си викам няма да стане тая. Ще седи легенът със сгънатите и сухи дрехи в коридора до второ пришествие и парчето марула на пода в кухнята ама не ми пука. В тая къща двама живеят.
Ох така се успокоих че не е само мм дето се ослушва. Първите 2-3 седмици беше перфектен, сменяше ме често, памперси сменяше и с изключение на храненето, защото само кърмих правеше всичко. После наще дойдоха по Коледа и все едно очакваше всичко те да направят. Аз се будя на всеки звук, който тя издаде, той нашия кърти. И сега от 4ти януари си е в офиса, аз карам нощни и я гледам през деня, той все още си спи от 00 до 9ч сутринта и направо издивявам, защото ние ставаме в 7-7:30 и ми се иска поне сутрешното хранене и памперс да поеме той, да мога ДС мина през тоалетна и да изпия едно кафе, той не разбира и пак си спи. Ако кажа нещо се цупи и казва че все ни сравнявам и че не било негова вина че той има работа аз не.
Много се караме последните 3 седмици и не издържам, постоянно за нещо намира да ме ядоса, а и аз от недоспиване малко ми трябва.
Колкото до приспиването, смея да твърдя че от почти две седмици имаме някакви интервали, които +/-1 час почти спазваме, ама ако я оставя той да я приспива така я разбутва, че мен ми отнема още цял ден да я вкарам пак в ритъм и на мен се пада тази чест.
Майка ми е тук от почти седмица, ама почти не помага, страх я е да я държи... не мога да си го обясня. Вчера излязохме до ИКЕА и нямаше как да ѝ сложа Лефакс в едното хранене, като но хванаха коликите, един рев.... много се разстроих и се прибрах разплакана, та майка ми ме съжали явно и пое нощната снощи... малката беше ангелче, макар че не е спала толкова много. Та се наспах, ама таткото все още не съм го вкарала в релси, но поне си го гушках снощи.
Много се караме последните 3 седмици и не издържам, постоянно за нещо намира да ме ядоса, а и аз от недоспиване малко ми трябва.
Колкото до приспиването, смея да твърдя че от почти две седмици имаме някакви интервали, които +/-1 час почти спазваме, ама ако я оставя той да я приспива така я разбутва, че мен ми отнема още цял ден да я вкарам пак в ритъм и на мен се пада тази чест.
Майка ми е тук от почти седмица, ама почти не помага, страх я е да я държи... не мога да си го обясня. Вчера излязохме до ИКЕА и нямаше как да ѝ сложа Лефакс в едното хранене, като но хванаха коликите, един рев.... много се разстроих и се прибрах разплакана, та майка ми ме съжали явно и пое нощната снощи... малката беше ангелче, макар че не е спала толкова много. Та се наспах, ама таткото все още не съм го вкарала в релси, но поне си го гушках снощи.
Това със соковете и моята свекърва го говори. Не и се сърдя те така са научени едно време, сякви абсурди съм чувала - да се преварява кърмата , кисело мляко да се дава, каша от препечено брашно...чак се изумявам колко неща могат да понесат бебчовците. Аз лично ще се опитам да издържа до шестия месец с храните.
Ние със слинга сме като Лили, ако го понося по-дълго и се потим и се измарям аз. Калоян е 6 кг ( не е много ама и аз вече паднах под 50), мен кръста ме боли от 2 седмици и не знам какво да правя, трудно ми е да го нося дълго. Идва ми тежък вече 🤦♀️, а за напред не знам. И при мен го има момента - бебето реве хоп дава ми го. И аз искам да му се радвам само като се смее или да си гледам свриалчетата, ама откакто се е родил съм изгледал точно 2 филма и то вечер късно, когато той спи, а по някакво чудо аз не. Нямам нищо против да кърмя, много ми е приятно, но имам 2 часа между храненията, през които трябва да го преобуя, ако е повърнал да го преоблека понякога и себе си. Да по приспя, да ям да се придева в ред. Наистина момичета вие с близнаците сте герои, колкото и помощ да имате пак не ви е лесно.
Като ви слушам, се мотивирам да пробвам Фипо отново в слинг. Дано сега да му се хареса повече.
Аз цял живот съм с проблемен стомах и искрено вярвам,че проблемите се коренят в ранното и неправилно захранване. Сокове мисля да давам чак след 1-2 година. Като му дойде времето, ще пробвам със захранване, водено от бебето/смесен подход.
Аз цял живот съм с проблемен стомах и искрено вярвам,че проблемите се коренят в ранното и неправилно захранване. Сокове мисля да давам чак след 1-2 година. Като му дойде времето, ще пробвам със захранване, водено от бебето/смесен подход.