Не схванах чуденката.
- Публикувана: 9 дек. 2020, 13:28 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2021, 21:44 ч.
Любители на Котки - Тема 153
Категорично няма препоръка, поне не и от читав ветеринар котките да се кастират след раждане. Напротив, нали целта е да не се допуска безконтролно развъждане на нежелани котета? Те са живи същества, не биологичен отпадък някакъв. Освен това се счита, че колкото повече се е разгонвала една котка преди кастриране, толкова повече нараства рискът от злокачествени образувания след време. Та в тоя ред на мисли най-добре е да е преди първото разгонване или колкото може по-рано след това, без да се допуска да забременява и ражда "за здраве".
Естествено, че котка в апартамент няма как да забременее. Но ако не се кастрира, има риск от пиелометрия или рак на млечните жлези. Да не коментираме постоянното разгонване при част от тях.
Аз си купих червени чушки от пазара:
Сутринта се събуждам. Едно камионче от минала игра на Кока кола, една количка и очила малко паднали от шкаф някъде на 1.40 м от земята. Недоумявам как точно то беше по таван на земята от другата страна на шкафа. Леко е, но как? С предни или задни крака го е бутнала и обърнала?
То е в ъгъла на пътя й за гардероба но досега не се е самоубивало.
Сутринта се събуждам. Едно камионче от минала игра на Кока кола, една количка и очила малко паднали от шкаф някъде на 1.40 м от земята. Недоумявам как точно то беше по таван на земята от другата страна на шкафа. Леко е, но как? С предни или задни крака го е бутнала и обърнала?
То е в ъгъла на пътя й за гардероба но досега не се е самоубивало.
да е честита и мирна новата година 
Момичета, ❤️
Не съм искала да ви разплаквам, просто исках да благодаря за подкрепата ви през изминалата година! Дано не съм ви навяла негативни емоции!
След дълго търсене на отговор на въпроса Защо?, след сълзите и тъгата, която ни беше заляла, вече дойде едно спокойствие-направил си, каквото е могло, така е било писано. Карма, както казват японците.
А за Пиги - помня как ми беше странно като я взехме вкъщи, стана бързо, не го бяхме планирали, беше ни леко гузно, че тя е тук, а него го няма. Но постепенно спрях да я сравнявам, спрях да мисля за него през нея и само няколко месеца по-късно мога да кажа, че я обожавам 😄❤️ Както казва ММ, Пиги е твоята котка. Ето я на кака дундата сладка
И ние ще мислим кастрацията съвсем скоро
Не съм искала да ви разплаквам, просто исках да благодаря за подкрепата ви през изминалата година! Дано не съм ви навяла негативни емоции!
След дълго търсене на отговор на въпроса Защо?, след сълзите и тъгата, която ни беше заляла, вече дойде едно спокойствие-направил си, каквото е могло, така е било писано. Карма, както казват японците.
А за Пиги - помня как ми беше странно като я взехме вкъщи, стана бързо, не го бяхме планирали, беше ни леко гузно, че тя е тук, а него го няма. Но постепенно спрях да я сравнявам, спрях да мисля за него през нея и само няколко месеца по-късно мога да кажа, че я обожавам 😄❤️ Както казва ММ, Пиги е твоята котка. Ето я на кака дундата сладка
И ние ще мислим кастрацията съвсем скоро
Пиги ни е почти като близначе, особено окраската на лапите.
Дядо Бегинс си отиде юли 2019. Тя дойде септември същата година.
Той беше първи, последен, единствен. С него отраснах. Не я исках, тя не е той, но вече я обичам лиглата мамина златна, принцесата ми. Толкова са различни като пол, външен вид, поведение, характер. Не е същото, различно е. Пак е хубаво но ... Разликите са толкова много.
Дядо Бегинс си отиде юли 2019. Тя дойде септември същата година.
Той беше първи, последен, единствен. С него отраснах. Не я исках, тя не е той, но вече я обичам лиглата мамина златна, принцесата ми. Толкова са различни като пол, външен вид, поведение, характер. Не е същото, различно е. Пак е хубаво но ... Разликите са толкова много.
Да, разликите са много, но идеята ми беше, че не трябва да се фокусираме върху разликите и да сравняваме и търсим в следващото животинче предишното. И аз виждам разлики в нрава-той беше спокоен, аристократичен и самодостатъчен, ненатрапчив. Тя пък реве за внимание, постоянно муяка и говори нещо, абсолютна дивачка е. Но не искам да пренасям върху нея чувствата, които имам към него и да я сравнявам, защото мисля, че не е честно спрямо нея. В сърцето място много
Съгласна съм с теб, Бубалеса. Просто не мога да се изкажа така добре както теб. Исках да кажа, че е различно когато си с втора котка. Пак е хубаво да обичаш нея/него повече от себе си, но не е това което си свикнал.
Да, човешкото сърце е голямо и винаги обича някой или нещо. Хората имат спомени и сравненията са неизбежни. Но както казваш ти - не искам да ги сравнявам, различни са. И никое животинче не е виновно че не е копие на предишното.
Ивекс, а и другите, загубили едно а имащи следващи, какво мислите по въпроса?
П.П.
Аз си мисля че котките са проводници на енергия. Стара котка свикнала с емоциите и настроенията на домашните е много по - ценна от нова заради напасването. А за него трябва време. И после обикваш второто ...
Да, човешкото сърце е голямо и винаги обича някой или нещо. Хората имат спомени и сравненията са неизбежни. Но както казваш ти - не искам да ги сравнявам, различни са. И никое животинче не е виновно че не е копие на предишното.
Ивекс, а и другите, загубили едно а имащи следващи, какво мислите по въпроса?
П.П.
Аз си мисля че котките са проводници на енергия. Стара котка свикнала с емоциите и настроенията на домашните е много по - ценна от нова заради напасването. А за него трябва време. И после обикваш второто ...
Известно време съжалявах, че действах така първосигнално като видях снимката на Наско в нета. Приликата с Мъро беше невероятна. Само очите му бяха синьо-зелени вместо зелени. Взехме го и без да искам го сравнявах с Мъро. Трябваше да се спрем на съвсем различно на цвят коте. Хубаво, че все пак някак ги различих и започнах да мисля за него като за Наско, а не за Мъро. Опитвам се да не сравнявам. Всяко коте е различно. Както една майка обича всичките си деца еднакво, така и за котета има място за всички в сърцето.
bubalesa, завиждам ти за голямата котка. На колко месеца стана? Значително по-голяма е от наш'то хърбавото.
Георги, за момчетата няма опасност да се разболеят, ако не са кастрирани. При момичетата е проблема, защото хормоните бушуват и правят бели с женските полови органи. При момчетата рискът е, че често намират начини да избягат. Навремето имах котарак, който бягаше през балкона на третия етаж. Не падаше, а намираше начин със скокове да слезе при мацките. Вече навън има безброй опасности. И другото е маркирането. Толкова е неприятно, че всеки човек с нормално обоняние записва бързо час за кастрация.
bubalesa, завиждам ти за голямата котка.
На колко месеца стана? Значително по-голяма е от наш'то хърбавото. Георги, за момчетата няма опасност да се разболеят, ако не са кастрирани. При момичетата е проблема, защото хормоните бушуват и правят бели с женските полови органи. При момчетата рискът е, че често намират начини да избягат. Навремето имах котарак, който бягаше през балкона на третия етаж. Не падаше, а намираше начин със скокове да слезе при мацките. Вече навън има безброй опасности. И другото е маркирането. Толкова е неприятно, че всеки човек с нормално обоняние записва бързо час за кастрация.
На майка ми първия котарак маркира веднъж за 20г - пухената яка на коженото ми палто. Защо не го закачих не помня, но по пътя към вкъщи се чудих от къде е тая смрад. И се светнах, но нямаше как да се изпере. Отиде в казана. И като се влезеше в тях, вонеше страшно на котешка урина, хем майка ми чисти след всяко ползване .
Когато Черко съзря и неговата урина вонеше, до степен да изкарвам тоалетната на балкона. После отмина. Сега котките ми си имат силиконова закрита тоалетна и като падне сняг и не ходят на двора я използват, но не мирише.
На мама гушльото ❤️ Вечерен ритуал по прегръщане на ръката ми. Дори вечерта със счупено краче спа така и мърка.
Когато Черко съзря и неговата урина вонеше, до степен да изкарвам тоалетната на балкона. После отмина. Сега котките ми си имат силиконова закрита тоалетна и като падне сняг и не ходят на двора я използват, но не мирише.
На мама гушльото ❤️ Вечерен ритуал по прегръщане на ръката ми. Дори вечерта със счупено краче спа така и мърка.
При мен е обратното, никоя от предишните ми котки не съм обичала толкова, колкото сегашната. Странното е, че я поисках още като майка ми ми изпрати снимка на котилото и се виждаха само гърбовете им. Не съм я избирала по красота или пол. Даже не ѝ видях муцуната, не личеше, че е трицветна и че ще стане дългокосместа. Просто си знаех, че това ще е моето коте.
Вярвам, че някой ден ще ги видим, нашите звездички.
Бубенце , ти и съпруга ти сте от хората, които ме карат да вярвам, че този свят не е чак толкова комерсиален и черен.
Пиги е разкош!❤
Таня, обожавам мини котенца. Имахме някога. Пъргаво, сладко момиченце е таз прекрасна Преслава!
Шарки, мина ли кастрацията? Може ли да разкажеш, когато ти е удобно?
Голяма любов
Бубенце , ти и съпруга ти сте от хората, които ме карат да вярвам, че този свят не е чак толкова комерсиален и черен.
Пиги е разкош!❤
Таня, обожавам мини котенца. Имахме някога. Пъргаво, сладко момиченце е таз прекрасна Преслава!
Шарки, мина ли кастрацията? Може ли да разкажеш, когато ти е удобно?
Голяма любов
Препоръчани теми