Не мога да се примиря и ще търся причината...

Много добре те разбирам какво изпитваш и ти съчувствам! За съжаление сега нищо повече не можем да направим, няма да я върнем.
Моето момиченце беше много увредено - без една сърдечна камера, с недоразвита аорта, с проблеми с бъбреци и черен дроб. На външен вид си е била една красива, синеока бебка.
Генетиците имат една, много разтеглива диагноза - случайна мутация! Порови се в Интернет, ще видиш статистики. На колко жени се случва.
Аз също не съм пушила, пила алкохол, клинично здрава съм, но ето - Сара я няма.
Прегръщам те и ти пожелавам кураж!

 Ужасна болка и мъка, нямам думи....
За съжаление не съм чувала за такава диагноза и не знам нищо по въпроса! Мога само да те прегърна и да ти дам рамо на което да поплачеш...Моето бебе и то беше с много рядко увреждане , вследствие на резус конфликт... загубих го . За съжаление ,това състояние може да се повтори при следваща бременост с вероятност 75%.Почти съм се отчаяла , че ще имаме бебе с мъжа ми ...
Желая ти мнго скоро една също така лека бременност и здраво и красиво бебече накрая!!!

  Съжалявам за детенцето ти

  Прегръщам  те силно и дано научиш причината.

Ама че е несправедливо, отиват си най - невинните

Искрено съжалявам за твоето детенце...

Но бих те посъветвала да спреш да търсиш причината.
След като са казали, че не е генетично унаследено, значи или няма генетична причина, или не са в състояние да я хванат.

БХС е относителен метод и при него се борави само с вероятности, а при амниоцентезата се хващат грубите генетични дефекти. Далеч не всеки дефект се хваща с амниоцентеза.
Моето детенце се роди с цепнатина на небцето. Правиха му генетични изследвания (каквито се правят с клетките, взети при амниоцентеза) и всичко беше нормално. Една от майките със същия проблем беше си правила амниоцентеза и пак не бяха хванали проблема, просто защото тези неща не се отразяват на наследствения материал...

Не всяко вродено увреждане е наследствено, генетично предопределено и предсказуемо.
Може би на пръв поглед не ти звуча оптимистично, но според мен това, че не са открили нищо генетично, е радостно - било е случайност... Жестока случайност, но ако е било случайност, вероятността да се случи пак е много малка.
Сигурно ти е трудно да се решиш на следващо бебе...
Но така или иначе всяко едно решение да имаш дете е риск, а ти знаеш едно - че умееш да обичаш... 

Не искам да нотаварвам темата с моята история. Тя е подобна на много от Вашите... Само ще кажа, че имах лека бременност, всички изследвания в норма и резултат от амниоцентеза, който отхвърля генегични заболявания. Въпреки това моята Александра се роди със сърдечна малформация. Минахме през операция и за съжаление фатален изход... Ако аз забременея отново се страхувам от амниоцентезата

Повече не искам никой да пише тук,т.е. да няма тъжни сърца и натъжени очи.Много ми се иска изведнъж да истрия всичко това от живота ви,но уви нямям тази сила и власт.Много съжалявам още веднъж.Не съм родител ,но се боря за това от 3 години.

Snejana_G , една голяма виртуална прегръдка от мен!  Пиши, когато имаш нужда да споделяш...

Хем се заричам да не поглеждам към тези теми, но не мога....

     Още сънувам ужаси. Да,  добре ми е детето,здраво , родено преди 20 години с  миненгоцеле и още 5 дианози.  След операциите  забравих и преживях, защото си е до мен. Но непрекъснато сънувам другите майчета в стаята ни . Бяхме 7 в стая със 7  бебчета . Дечица. Ако не заспивах, багях да пуша в тоалетната цяла нощ,  Ако заспивах, се оказваше, че някое легло е " застлано", през нощта , тоест някой си беше отишъл. Или писъците на  МАМА за нейното си чеде. .  Честно  Бягах да пуша в тоалетната цяла нощ. И си Въобразявах, че като не съм в стаята,  НЕЩО ще ги пожали  дечицата..  Смешно и тъжно  , но  оцелях.   Наложи ми се да прекарам  повече от 3 месеца в детска неврохирургия в Александровска,  защото  бебчето ми хремяса  и не можеха да го оперират.    не искам да си спомням чуждата болка и отчаяние. Научих повече диагнози, отколкото изобщо бих искала.. Късмет бе, че   след операциите ми е жив и здрав.
    За  диагнозата на твоето мъниче.. да, знам.Човекът ми е колежка,  и не искам да съм точна, защото може и да четеТУК , момичето. Не искам да го връщам в кошмара.
     Нито мама и тати са пушели и пиели, младо и прекрасно семейство... и то на лекари и от двете страни. Роди се мъничето с вашата диагноза.., но преживя първата операция. / живото спасяваща /  После емигрираха  и зная че има още  две - три операции /пластика на тънки черва/, но момиченцето  е вече  на около 5 г. и е жива, надявам се и здравичка!!

     Не можем да върнем случилото се .      Все се питам  как и защо изживях това с  момченцето си преди 20 г.  Не пиех и не пуших!! Да.  С дъщеричката, която родих преди година и нещо...  пушех и пиех /  не пиех и пуших по 3 цигари, СЛЕД като  разбрах/   то тя пък е здрава/ Дай Боже/   
Не се обвинявай! Просто започни ново бебеправене!!   възможно най- скоро. И не се страхувай.
   Бомба не пада два пъти на едно място, мило.
   както казва баща ми - генетик.."Когато гените  заиграят , трудно ги вкарваме в рамки. Много рядко  се заиграват, но се случва"
    ако се отдадеш на мъката и спомена.... ще загубиш ценното време, да си до детето си, което можеш да имаш   , стига да поискаш. 
      Лесно звучи от страни. Аз, носейки момиченцето си  на 40 години  съм се питала хиляди пъти, що ли ми е тази безотговорност:ами ако?!... Ами защото?!   ами да не бИ?! Първото ми дете е с  малформации.. къде съм тръгнала?!
  Е,   факт.. И 20- годишното ми е излекувано   , мъничето - здравичко .

    Целуни човекът до теб... и ако още искаш..  или ако вече искаш, направате си дете.
    Бъди философ, дори и да не можеш.
       Прегръщам те.

     

Нямам думи... мамите вече са написали всичко!
Ако исакш да забравиш трябва да мислиш в бъдеще време а не в минало! Най важното е че имете шанс за здраво дете и траябва да се борите за това! Ако е трудно - отидете при психолог!

Много съжалявам за това, което сте преживяли.
Прегръщам те силно и ти желая много късмет.

Искрено съжелявам за това,което ти се е случило!Наистина много боли!Кураж и ти пожелавам догодина да се похвалиш с едно здраво и хубаво бебче!Нека почива в мир малкото ти ангелче!

    Благодаря на всички мами за подкрепата и милите думи, наистина човек трябва да сподели, болката е нелечима, но се понася по-леко когато споделиш. Но днес не мога да опиша как се чувствам и не мога да забравя, че днес малката ми принцеса трябваше да празнува с нас своя първи рожден ден.... Чувствам огромна празнина и болка... Спомените се връщат и толкова ме боли....
    Знам, че трябва да се успокоя и да я оставя да почива в мир, но е толкова трудно... Знам, че ще има и други бъдещи рождени дати, но е толкова тежко...
   

  за малката ангелска душичка.
  те,  kainova.

Така добре разбирам това.... 

Не всичко е генетика и тя не винаги може "да се произнесе". Много малко лекари се сещат за три вируса в кръвта , които причиняват малформации и които не дават проява у майката Посъветвай се и с инфекционисти, вирусолози. Те обикновено имат идеи. Дано съм полезна... Амниоц-та е само за опр. диагнози и е доста рискова....