Берг е наредила коледна трапеза? Интересно...
Хел
Варна благодаря за линка!
Хел
Варна
благодаря за линка! - Публикувана: 12 дек. 2020, 07:56 ч.
- Последно мнение: 10 март 2021, 19:53 ч.
ХАЛИТ ЕРГЕНЧ и БЕРГЮЗАР КОРЕЛ във филмите и в живота, някога и сега; 40
Здравейте ! 
Варна, стискам палци, дано да ги изберат и Халит да отговори!
Момичета, никъде не пише ,, на живо,,
Къде гледате? Върху снимката с Халит ли се клика?
Цитат
Преди малко отвориха възможност да се задават въпроси на Халит.
Зададох пет, да видим дали ще имам късмет да изберат поне един от тях.
Зададох пет, да видим дали ще имам късмет да изберат поне един от тях.
Варна, стискам палци, дано да ги изберат и Халит да отговори!
Момичета, никъде не пише ,, на живо,,
Къде гледате? Върху снимката с Халит ли се клика?
Цитат
Варна, стискам палци, дано да ги изберат и Халит да отговори!
Обичайният номер.
Пишат "задавайте въпроси", после си говорят каквото те си знаят и накрая "О, ами то времето свърши".
Въобще не задаваха странични въпроси.
Една студентка от театралния клуб на университета водеше разговора.
Повечето неща бяха около началото на кариерата му, за които ние сме чели достатъчно в интервюта.
Пита го за нарастващата популярност на интернет сериалите.
Халит каза, че излизат хубави неща, харесват му някои от дигиталните дизита.
Има един-два проекта, върху които работи в момента, но нищо не е утвърдено окончателно.
Като се има предвид, че още "Вавилон" беше планиран за интернет сериал, мисля, че предпочитанията на Халит за бъдещето са ясни.
Почти сигурна съм, че и той, и Берг няма да се хванат скоро със сериал от традиционния телевизионен формат.
Халит каза, че не е от хората, които могат да правят 3-4 неща едновременно.
Концентрира се върху едно нещо, потапя се в него, приключва и тогава се насочва към друго.
Така че, очаквам да си избере първо проекта, да поработи около подготовката му и после всичко останало.
Няма да стане бързо, но аз не страдам, защото ги виждаме често.
Всеки ден излиза по нещичко.
Концентрира се върху едно нещо, потапя се в него, приключва и тогава се насочва към друго.
Така че, очаквам да си избере първо проекта, да поработи около подготовката му и после всичко останало.
Няма да стане бързо, но аз не страдам, защото ги виждаме често.
Всеки ден излиза по нещичко.
Добро утро 
"Пандемията увеличи продажбата на турски сериали "
"Пандемията увеличи продажбата на турски сериали "
Скрит текст:
Сегодня в турсми...✍🏻 Пандемия увеличила продажи турецких сериалов...
Отрывок из интервью Ойи Доган с Иззет Пинто.
Генеральный директор агенства Global Agency Иззет Пинто, известный как человек, который продает турецкие сериалы всему миру, говорит, что когда съемки сериалов прекратились, продажи выросли: "Пандемия фактически помогла распределительному сектору. Мы превратили это в преимущество.
~ Дата - 5 января 2011 года. Сериал "Великолепный век", рассказывающий историю султана Сулеймана, начал свое вещание как самый громкий проект эпохи. В тот день, возможно, мы, как зрители, даже не подозревали, что этот сериал станет для Турции дверью в большой мир, но его название он (Пинто) заметил еще раньше, и посадил его продюсера Тимура Савджи за стол, чтобы получить права на продажи за рубежом. Действительно, Великолепный век стал одним из самых продаваемых проектов в мире после сериала "1001 ночь". Иззет Пинто продал его всему миру, он транслировался в десятках стран.
✍🏻Ойя: Итак, в каких турецких актерах мир заинтересован сегодня?
💫Иззет Пинто: Энгин Акюрек, Халит Эргенч-Бергюзар Корель, Берен Саат, Джансу Дере, Киванч Татлытуг, Туба Бююкюстюн, Бурак Озчивит, Кенан Имирзалиоглу, Хазал Кая - эти актеры очень востребованы, впрочем, как и в течение многих прошлых лет...
Отрывок из интервью Ойи Доган с Иззет Пинто.
Генеральный директор агенства Global Agency Иззет Пинто, известный как человек, который продает турецкие сериалы всему миру, говорит, что когда съемки сериалов прекратились, продажи выросли: "Пандемия фактически помогла распределительному сектору. Мы превратили это в преимущество.
~ Дата - 5 января 2011 года. Сериал "Великолепный век", рассказывающий историю султана Сулеймана, начал свое вещание как самый громкий проект эпохи. В тот день, возможно, мы, как зрители, даже не подозревали, что этот сериал станет для Турции дверью в большой мир, но его название он (Пинто) заметил еще раньше, и посадил его продюсера Тимура Савджи за стол, чтобы получить права на продажи за рубежом. Действительно, Великолепный век стал одним из самых продаваемых проектов в мире после сериала "1001 ночь". Иззет Пинто продал его всему миру, он транслировался в десятках стран.
✍🏻Ойя: Итак, в каких турецких актерах мир заинтересован сегодня?
💫Иззет Пинто: Энгин Акюрек, Халит Эргенч-Бергюзар Корель, Берен Саат, Джансу Дере, Киванч Татлытуг, Туба Бююкюстюн, Бурак Озчивит, Кенан Имирзалиоглу, Хазал Кая - эти актеры очень востребованы, впрочем, как и в течение многих прошлых лет...
Онлайн разговорът с Халит / първа част/
Въпрос: Първо да ни кажете как преминава за вас този период на изолация и карантина?
Халит: Стоим си вкъщи. Понякога излизаме да подишаме въздух. Винаги има неща, които трябва да бъдат свършени. Но не е лесно. Всичко се промени. Понякога поглеждам назад, във времето преди карантината, и сякаш става дума за съвсем друг живот. Толкова дребни, елементарни неща тогава са били възможни, а днес не. Разбирам колко по-свободни сме били. Аз обичам, когато срещна някого да го прегърна, да му стисна ръката, но вече не го правя. Преди се събирахме на големи групи, разговаряхме, смеехме се. Срещите с приятели, близки, големите семейни тържества. Няма ги вече. Много хора изпитват финансови трудности. Съвсем друг живот. Но поне не сме болни. Дотук успяхме да се опазим, надявам се да бъде така и занапред.
Въпрос: Знаем, че първо сте учили корабостроене в Техническия университет. След това се отказвате и кандидатствате в държавната Консерватория. Актьорството детска мечта ли ви беше или решихте да се занимавате с това в университета?
Халит: Нито едно от двете. Не влязох в Консерваторията с идеята да ставам актьор. Аз исках да бъда певец. Никога не съм имал желание да ставам актьор като дете. Не е било моя детска страст или мечта. При мен нещата винаги са се случвали стъпка по стъпка. Така стана и с актьорството. Не съм казал „Искам да бъда актьор“ и на следващия ден да поема по този път. Ако говорим за корабостроенето, решението ми да кандидатствам там беше повлияно до голяма степен от семейната среда. Имахме много инженери в рода. Бях записал даже самолетостроене, космическо инженерство, но ме приеха корабостроене. След това обаче усетих, че това не е моята професия. Казах си „Искам да бъда певец и ще го постигна на всяка цена“. Кандидатствах във всички възможни музикални факултети. Не исках да оставям нищо на случайността. Приеха ме навсякъде. Аз избрах държавната Консерватория в Истанбул. Така започнах. Но бях в оперния факултет.
Въпрос: След това обаче сте продължили с мюзикъли. Как се случи този преход?
Халит: Аз исках да уча джаз, но тогава нямаше такъв факултет в Турция. Можеше да се избира между турска народна музика, турска естрадна музика и опера. Операта ми се стори най-близка до западната музикална култура. Малко след като започна следването ми откриха нов факултет, за мюзикъли, и продължих в него. И в един момент всичко се промени, животът ми се промени.
Въпрос: Доколкото разбирам и сега предпочитате музиката пред актьорството.
Халит: Не, тогава беше така. В първите години.
Въпрос: А как стигнахте до идеята да се занимавате с актьорство?
Халит: Това отне известно време. Аз смятах, че ще играя в мюзикъли и затова инвестирах в развитието си в тази посока. Ходех в чужбина да гледам мюзикъли, купувах си нотните партитури на известни мюзикъли. После отидох на прослушванията за един мюзикъл, който бяха поставили на сцената на театър Дормен. Одобриха ме. Когато приключихме с него от същия театър ми предложиха малка роля в една пиеса. Играейки там опитах вкуса на актьорството, но все още бях убеден, че музиката е моят път. Тогава Халдун Дормен, художественият директор на театъра, ми каза: „Ти не си музикант, а актьор. Актьор, който може да пее и танцува. Запомни го добре“. Аз реагирах много бурно и остро „Не, аз съм музикант, моето място са мюзикълите!“ Но по-късно той се оказа прав. Много ми хареса актьорството. Но стана стъпка по стъпка, не беше един момент, в който да си кажа „Аз се занимавам вече само с това“. Може би ми е изглеждало, че така ще огранича себе си. Не съм бил с ясна представа от самото начало кой е моят професионален път. Имах в себе си само едно чувство, една интуиция, че трябва да е свързано в музиката, непременно трябва да пея, непременно трябва да имам възможност да изразявам себе си по този начин. Но животът стъпка по стъпка ме отведе в друга посока. Така започнах с актьорството.
Въпрос: Участвали ли сте в някакви студентски, непрофесионални клубове по актьорско майсторство или за мюзикъли?
Халит: Не, в никакви. В гимназията имахме музикална група. По онова време вестник „Миллиет“ организираше музикални състезания между гимназиите в Истанбул. В тях участвахме. Печелехме награди. Тези години в гимназията бяха много щастливи за мен. В Техническия университет нямаше театрални клубове, нито бях търсил, нито имах идея да основа такъв. Там се чувствах много зле, задушавах се, живеех с чувството, че това не е моят свят. А и аз не обичам да се разпилявам. Ако ще се занимавам с театър, трябваше тотално да загърбя корабостроенето и да се концентирам върху новата посока. Не съм от хората, които многа да правят 3-4 неща наведнъж. Затова направих радикална промяна, казах си, че поемам по друг път, каквото и да ми струва.
Въпрос: Това е решение, за което наистина се иска смелост. Нас всички ни тормози един въпрос. Ние се занимаваме с театър, но непрофесионално. Обичаме сцената, обичаме театъра, но всеки си учи своята специалност. Някои следват психология, други икономика. Възможно ли е, ако си учил нещо различно, след това да станеш успешен актьор?
Халит: Възможно е. Това е краткият ми отговор. Ако трябва да отговоря по-подробно, пак ще кажа, да, възможно е, но крайният резултат вече зависи от отделния човек. Дали актьорството е хоби или твоя професия, то във всички случаи ти носи нещо, обогатява те с нещо. Вече е въпрос на избор. Може да посветиш основните си усилия на някаква друга професия, актьорството да е съпътстващо занимание. Или да изберете актьортвото за своя професия и да вложите цялата си енергия и душа в него. Но и в двата случая се искат усилия. Може да си много талантлив, талантът определено ще те доведе до някаква точка, но от един момент нататък успехът иска здрава работа. Успехът обича мириса на пот. Колкото усилия вложите, толкова ще получите обратно. Може да отнеме дълго време, може когато поглеждате назад да ви се струва, че нищо особено не сте постигнали, но един ден работата, положените усилия непременно ви се отплащат. Ако не се посветиш достатъчно, не работиш усилено, може да направиш един-два хита, да постигнеш успех, да получиш признание, но не оставаш трайно в професията. А според мен чувството е различно, когато се занимаваш пълноценно с актьорство, когато ти е професия за цял живот.
Въпрос: А на студенти като нас какви източници бихте препоръчали? Книги, филми, някакви актьорски техники, методи.
Халит: Аз сам съм си изработил своя метод, занимавайки се през годините с актьорство. Посещавал съм семинари, практически упражнения. В Консерваторията имахме някои занимания, но не бяха достатъчни, за да бъдеш актьор в пълния смисъл на думата, там акцентът беше върху музиката. Моят съвет е всеки търсейки, ровейки, наблюдавайки, интересувайки се сам да открие своя метод. Защото когато аз съм бил на вашите години...чувате ли детски гласове (смее се, чуват се писъците на Хан) ...казвах, че когато аз бях на вашите години, нямаше интернет, нямаше електронни книги, нито онлайн семинари. Всичко се правеше на място. Но сега, например, и аз си пускам да гледам лекциите на известни имена, гледам филми, които разказват за актьорските техники и практики. Много е важно човек да работи върху своето развитие. Гледайте филми. Не ги делете на добри и лоши, не ги подбирайте според оценките на другите, подхождайте към тях без предразсъдъци. Гледайте всичко. От всяко нещо може да извлечете полза. Даже когато някой филм ви хареса, гледайте го няколко пъти. Ще откривате в него все нови и нови неща. Посещавайте семинари. Не ви казвам някакви уникални неща. Това е обикновено, което се прави. И вече, както всичко друго в живота, резултатите зависят от положения труд.
(продължава)
Варна 
Цитат
„Ти не си музикант, а актьор. Актьор, който може да пее и танцува. Запомни го добре“. Аз реагирах много бурно и остро „Не, аз съм музикант, моето място са мюзикалите!“ Но по-късно той се оказа прав. Много ми хареса актьорството. Но стана стъпка по стъпка, не беше един момент, в който да си кажа „Аз се занимавам вече само с това“. Може би ми е изглеждало, че така ще огранича себе си. Не съм бил с ясна представа от самото начало кой е моят професионален път
Онлайн разговорът с Халит / втора част/
Въпрос: Любопитно ми е кои са книгите, филмите, хората, които са били вдъхновение за вас?
Халит: Аз имах късмет, защото пеенето и участието в мюзикъли ме срещна и запозна с много хора. Това беше от една страна работа, от която изкарвах пари, но от друга сериозна практика. Много репетиции, работа на сцената. После започнаха предложенията от телевизията. Попаднаха ми няколко книги за актьорските техники от американския актьор Ерик Морис. Бях много впечатлен. Това, което той описваше, упражненията, техниките, които препоръчваше, ми се сториха много близки до мен и логични. И доста работих, повлиян от тях. Сам си ги правех, сам се упражнявах. След това в Турция дойде неговият асистент Антъни Винсент. Посетих няколко негови семинара. По-късно в страната ни дойде самият Ерик Морис. Имах възможност да посещавам и неговите лекции и практически упражнения. Но актьорството е толкова особено и интересно нещо, че начинът, по който аз изграждам един образ и си създавам представа за физическите характеристики и емоционалния свят на героя, може по никакъв начин да не прилича на подхода на някой друг актьор. Този процес е много субективен. Нещата, които чисто технически трябва да направите, са ясни. Трябва да познавате много добре героя, да познавате много добре историята, сценария, да разберете социо-културно къде стои героят, каква е психологията му. Тази първа част бих я сравнил с намирането на парче мрамор. Проучили сте героя, познавате историята, имате го парчето мрамор. Но превъплъщението, влизането в кожата на героя вече означава да изваете статуя от този мраморен къс. Това е свързано вече със способността ви да изразите неговите емоции. Тук всеки се справя сам. Има много техники. Те не вършат чудеса. Но ви подсказват как да се справите, в определени моменти, в които се чувствате блокирани, чувствате, че не можете да намерите верния тон. Четейки, търсейки, опитвайки всеки трябва да открие своя метод. Защото всичко е един преход от моето аз до това на героя. Тук съм аз, това са моите чувства, моят живот, начинът, по който аз реагирам, а там е светът на човека, в който трябва да се превърна. Правите преход от собствените си чувства и възприятия към тези на героя, в който ще се превъплътите. И вече талантът, майсторството е в това да успеете да разчистите от прах, бурени, камънаци пътя от вашето аз до това на героя. Тук всеки се справя сам, всеки намира своя начин. Има техники, както казах, но до голяма степен е индивидуално, сам стигаш до техниката, която работи за теб. Истински трудната част е, когато трябва да дадете живот на емоционалния свят на героя. Защото заставайки пред камерата, се сблъсквате с един куп неща, които ви пречат. Времето, с което разполагате, собственото ви душевно състояние в този момент, промените в средата около вас. Чувствата бързо идват и си отиват и точно в мига, в който камерата светне, трябва да влезеш в образ. При снимането на на филм може да си позволиш по-дълго време подготовка и работа, но при сериалите един-два дубъла и това е. В театъра е същото. Започваш от едно голо скеле и докато текат репетициите трябва да го преобразиш в солидна сграда. Трансформация, това е което правим. Преобразяване, което да е правдоподобно в очите на зрителя.
Въпрос: Надявам се, че и ние ще намерим своя начин, който ще ни помага да постигаме това.
Халит: Не бива да се плашите. В началото на всичко стои желанието. Казах, че това е дълъг път, трябва да вървите стъпка по стъпка. Но всичко започва с желанието, колко силно искаш да бъдеш актьор. Оттам нататък всяко положено усилие ви придвижва крачка напред. Сега гледам старите си сериали и виждам колко дълъг път съм извървял и колко много стълби още имам да изкачвам. Обръщам се назад и си казвам, тук е можело да го изиграя по-добре, там сякаш не се е получило съвсем. Сериалите, филмите са приключили, даже са били изключително успешни, но възможностите за надграждане, за усъвършенстване никога не свършват. Много е важно човек да гледа така на нещата. Да вярва, че развитието е непрекъснат процес, че съвършенството е невъзможно.
Въпрос: Преди малко споменахте, че сте работили с Халдун Дормен. Може ли да ни разкажете още малко? Той е икона на турския театър. Да се работи с него сигурно е нещо много хубаво.
Халит: Халдун Дормен има изключително важно място в моя живот. Това, че днес съм актьор и съм стигнал до определено ниво в професията, го дължа на него. Той е много специален човек. Дал е кураж и подкрепа на много хора, виждайки в тях потенциал. От момента, в който създаде своя театър е отворил път за изключително много хора, спечелил е за турския театър много таланти. Има невероятен принос за развитието на театралното изкуство в страната ни. Така се случи и с мен. Участвах в един негов мюзикъл, той знаеше, че уча това, разговаряли сме, наблюдаваше ме, следеше изявите ми. Така беше с всички от групата ни. Непременно ти дава шанс. Лекичко те побутва по гърба и постепенно те натоварва с повече отговорност. Може да му звъннеш по всяко време, да разговаряш с него по всяко време. Невероятен, прекрасен човек. Работата с него беше голям шанс за мен. И не забравям думите му: „Ти не си музикант, а актьор. Актьор, който може да пее и танцува“. И излезе прав. Защото, наблюдавайки ме, е усетил коя страна доминира. Имахме обща сцена в една пиеса. Само аз и той, един срещу друг, сами на сцената. За мен това беше неземно, фантастично изживяване. След това ми даде роля в мюзикъла „Кралят и аз“ на Истанбулската държавна опера и балет. Това беше първата ми главна роля. Беше невероятно преживяване. Така че, Халдун е един от ценните хора в моя живот и много го обичам.
Въпрос: Започнали сте с театър и мюзикъли, но сега правите повече филми и сериали. Този преход как се случи и има ли разлика между различните жанрове. Вие къде се чувствате най-комфортно?
Халит: Как се случи преходът? Докато играех в театъра, много продуценти идваха да гледат представленията. Понякога идваха и сценаристи на филми или сериали. Започнах с малки роли. Първо се появявах само в една серия или кратка поредица. Питаха ме „Искаш ли да участваш?“. Аз казвах „Да, разбира се“. И влизах за по една серия. За разликите...да, чисто технически има разлики дали играеш в театрална постановка или в сериал. Имаше една шега. Влиза човек в театъра. Там върви репетиция. Той пита „Мога ли да вляза?“. Портиерът надава ухо „Не, не може“. След две минути казва: „А, актьорите вече говорят нормално, влез, свършила е репетицията“. Малко превзет беше стилът в стария театър. Днес вече не е така. И там стремежът е възможно най-истински, най-правдоподобно да представиш историята. Зрителят да не поставя по съмнение автентичността, да се чувства като част от случващото се. Това важи и за киното, и за телевизията, и за театъра. Театърът има някои особености, телевизията и киното повече си приличат. Така започна всичко за мен, с малки роли. Една серия, понякога две, след това влизах като гостуващ актьор за 4-5 епизода и убиваха героя. Обикновено така става, влизаш за малко и те убиват. (смее се). Постепенно присъствието ми се разширяваше, минах през второстепенни роли, след това започнаха да ми дават главни роли. И така се завъртя колелото. Някои актьори подценяват работата си в сериалите, гледат на тях като на втора категория. Но в действителност изобщо не е така. Сериалите стигат до милиони хора, за разлика от филмите и театъра. Милиони очи те гледат и трябва да си на ниво, искаш да се докажеш пред тези хора, искаш да направиш нещо хубаво, стойностно.
Въпрос: Ако съдя по отговора Ви, по-добре се чувствате в киното и сериалите.
Халит: С тях повече се занимавам в последните години. Но театърът си има своя, много различна, магия. Моментът преди да стъпиш на сцената, когато си на вратата и чакаш, след това играта на сцената, финалът, излизането. Чувството е съвсем различно. Никъде другаде не можеш да изпиташ това чувство. Наистина на сцената има вълшебство. Ако ме питате дали ми липсва, да, липсва ми. Ако ме питате дали имам планове за завръщане , не знам, но много искам. Имаше няколко предложения, но точно тогава бях ангажиран с други проекти. Сега пък сме с пандемия, театрите не работят. Но се надявам да се случи.
Въпрос: Ще бъде много хубаво да ви видим отново в пиеса или мюзикъл.
Халит: Надявам се. Но много обичам актьорството, независимо от жанра. Чувствам се щастлив, че мога да играя. Не бих искал да се занимавам с нищо друго. Мисля, че не бих се чувствал по същия начин.
(продължава утре)
Клипчета от Берг, които ни въвеждат в света на Хан.
https://vk.com/halit_berguzar_ergenc?z=video136478071_456241580% … l_wall_-158123700
https://vk.com/halit_berguzar_ergenc?z=video136478071_456241581% … l_wall_-158123700
Афишът на сериала, за който Бирсен писа, че Берг е получила предложение за главната роля, но е отказала.
"Пустота"
Всяка смърт, която е можело да бъде предотвратена, е убийство.
Истински истории за убитите мечти.
Главната героиня е адвокатка, която се занимава със случаи на насилие върху жени.
Преди онлайн интервюто Халит е имал разговор със студенти от театралния клуб към университета Сабанджъ в Zoom.
Въпрос: Любопитно ми е кои са книгите, филмите, хората, които са били вдъхновение за вас?
Халит: Аз имах късмет, защото пеенето и участието в мюзикъли ме срещна и запозна с много хора. Това беше от една страна работа, от която изкарвах пари, но от друга сериозна практика. Много репетиции, работа на сцената. После започнаха предложенията от телевизията. Попаднаха ми няколко книги за актьорските техники от американския актьор Ерик Морис. Бях много впечатлен. Това, което той описваше, упражненията, техниките, които препоръчваше, ми се сториха много близки до мен и логични. И доста работих, повлиян от тях. Сам си ги правех, сам се упражнявах. След това в Турция дойде неговият асистент Антъни Винсент. Посетих няколко негови семинара. По-късно в страната ни дойде самият Ерик Морис. Имах възможност да посещавам и неговите лекции и практически упражнения. Но актьорството е толкова особено и интересно нещо, че начинът, по който аз изграждам един образ и си създавам представа за физическите характеристики и емоционалния свят на героя, може по никакъв начин да не прилича на подхода на някой друг актьор. Този процес е много субективен. Нещата, които чисто технически трябва да направите, са ясни. Трябва да познавате много добре героя, да познавате много добре историята, сценария, да разберете социо-културно къде стои героят, каква е психологията му. Тази първа част бих я сравнил с намирането на парче мрамор. Проучили сте героя, познавате историята, имате го парчето мрамор. Но превъплъщението, влизането в кожата на героя вече означава да изваете статуя от този мраморен къс. Това е свързано вече със способността ви да изразите неговите емоции. Тук всеки се справя сам. Има много техники. Те не вършат чудеса. Но ви подсказват как да се справите, в определени моменти, в които се чувствате блокирани, чувствате, че не можете да намерите верния тон. Четейки, търсейки, опитвайки всеки трябва да открие своя метод. Защото всичко е един преход от моето аз до това на героя. Тук съм аз, това са моите чувства, моят живот, начинът, по който аз реагирам, а там е светът на човека, в който трябва да се превърна. Правите преход от собствените си чувства и възприятия към тези на героя, в който ще се превъплътите. И вече талантът, майсторството е в това да успеете да разчистите от прах, бурени, камънаци пътя от вашето аз до това на героя. Тук всеки се справя сам, всеки намира своя начин. Има техники, както казах, но до голяма степен е индивидуално, сам стигаш до техниката, която работи за теб. Истински трудната част е, когато трябва да дадете живот на емоционалния свят на героя. Защото заставайки пред камерата, се сблъсквате с един куп неща, които ви пречат. Времето, с което разполагате, собственото ви душевно състояние в този момент, промените в средата около вас. Чувствата бързо идват и си отиват и точно в мига, в който камерата светне, трябва да влезеш в образ. При снимането на на филм може да си позволиш по-дълго време подготовка и работа, но при сериалите един-два дубъла и това е. В театъра е същото. Започваш от едно голо скеле и докато текат репетициите трябва да го преобразиш в солидна сграда. Трансформация, това е което правим. Преобразяване, което да е правдоподобно в очите на зрителя.
Въпрос: Надявам се, че и ние ще намерим своя начин, който ще ни помага да постигаме това.
Халит: Не бива да се плашите. В началото на всичко стои желанието. Казах, че това е дълъг път, трябва да вървите стъпка по стъпка. Но всичко започва с желанието, колко силно искаш да бъдеш актьор. Оттам нататък всяко положено усилие ви придвижва крачка напред. Сега гледам старите си сериали и виждам колко дълъг път съм извървял и колко много стълби още имам да изкачвам. Обръщам се назад и си казвам, тук е можело да го изиграя по-добре, там сякаш не се е получило съвсем. Сериалите, филмите са приключили, даже са били изключително успешни, но възможностите за надграждане, за усъвършенстване никога не свършват. Много е важно човек да гледа така на нещата. Да вярва, че развитието е непрекъснат процес, че съвършенството е невъзможно.
Въпрос: Преди малко споменахте, че сте работили с Халдун Дормен. Може ли да ни разкажете още малко? Той е икона на турския театър. Да се работи с него сигурно е нещо много хубаво.
Халит: Халдун Дормен има изключително важно място в моя живот. Това, че днес съм актьор и съм стигнал до определено ниво в професията, го дължа на него. Той е много специален човек. Дал е кураж и подкрепа на много хора, виждайки в тях потенциал. От момента, в който създаде своя театър е отворил път за изключително много хора, спечелил е за турския театър много таланти. Има невероятен принос за развитието на театралното изкуство в страната ни. Така се случи и с мен. Участвах в един негов мюзикъл, той знаеше, че уча това, разговаряли сме, наблюдаваше ме, следеше изявите ми. Така беше с всички от групата ни. Непременно ти дава шанс. Лекичко те побутва по гърба и постепенно те натоварва с повече отговорност. Може да му звъннеш по всяко време, да разговаряш с него по всяко време. Невероятен, прекрасен човек. Работата с него беше голям шанс за мен. И не забравям думите му: „Ти не си музикант, а актьор. Актьор, който може да пее и танцува“. И излезе прав. Защото, наблюдавайки ме, е усетил коя страна доминира. Имахме обща сцена в една пиеса. Само аз и той, един срещу друг, сами на сцената. За мен това беше неземно, фантастично изживяване. След това ми даде роля в мюзикъла „Кралят и аз“ на Истанбулската държавна опера и балет. Това беше първата ми главна роля. Беше невероятно преживяване. Така че, Халдун е един от ценните хора в моя живот и много го обичам.
Въпрос: Започнали сте с театър и мюзикъли, но сега правите повече филми и сериали. Този преход как се случи и има ли разлика между различните жанрове. Вие къде се чувствате най-комфортно?
Халит: Как се случи преходът? Докато играех в театъра, много продуценти идваха да гледат представленията. Понякога идваха и сценаристи на филми или сериали. Започнах с малки роли. Първо се появявах само в една серия или кратка поредица. Питаха ме „Искаш ли да участваш?“. Аз казвах „Да, разбира се“. И влизах за по една серия. За разликите...да, чисто технически има разлики дали играеш в театрална постановка или в сериал. Имаше една шега. Влиза човек в театъра. Там върви репетиция. Той пита „Мога ли да вляза?“. Портиерът надава ухо „Не, не може“. След две минути казва: „А, актьорите вече говорят нормално, влез, свършила е репетицията“. Малко превзет беше стилът в стария театър. Днес вече не е така. И там стремежът е възможно най-истински, най-правдоподобно да представиш историята. Зрителят да не поставя по съмнение автентичността, да се чувства като част от случващото се. Това важи и за киното, и за телевизията, и за театъра. Театърът има някои особености, телевизията и киното повече си приличат. Така започна всичко за мен, с малки роли. Една серия, понякога две, след това влизах като гостуващ актьор за 4-5 епизода и убиваха героя. Обикновено така става, влизаш за малко и те убиват. (смее се). Постепенно присъствието ми се разширяваше, минах през второстепенни роли, след това започнаха да ми дават главни роли. И така се завъртя колелото. Някои актьори подценяват работата си в сериалите, гледат на тях като на втора категория. Но в действителност изобщо не е така. Сериалите стигат до милиони хора, за разлика от филмите и театъра. Милиони очи те гледат и трябва да си на ниво, искаш да се докажеш пред тези хора, искаш да направиш нещо хубаво, стойностно.
Въпрос: Ако съдя по отговора Ви, по-добре се чувствате в киното и сериалите.
Халит: С тях повече се занимавам в последните години. Но театърът си има своя, много различна, магия. Моментът преди да стъпиш на сцената, когато си на вратата и чакаш, след това играта на сцената, финалът, излизането. Чувството е съвсем различно. Никъде другаде не можеш да изпиташ това чувство. Наистина на сцената има вълшебство. Ако ме питате дали ми липсва, да, липсва ми. Ако ме питате дали имам планове за завръщане , не знам, но много искам. Имаше няколко предложения, но точно тогава бях ангажиран с други проекти. Сега пък сме с пандемия, театрите не работят. Но се надявам да се случи.
Въпрос: Ще бъде много хубаво да ви видим отново в пиеса или мюзикъл.
Халит: Надявам се. Но много обичам актьорството, независимо от жанра. Чувствам се щастлив, че мога да играя. Не бих искал да се занимавам с нищо друго. Мисля, че не бих се чувствал по същия начин.
(продължава утре)
Клипчета от Берг, които ни въвеждат в света на Хан.
https://vk.com/halit_berguzar_ergenc?z=video136478071_456241580% … l_wall_-158123700
https://vk.com/halit_berguzar_ergenc?z=video136478071_456241581% … l_wall_-158123700
Афишът на сериала, за който Бирсен писа, че Берг е получила предложение за главната роля, но е отказала.
"Пустота"
Всяка смърт, която е можело да бъде предотвратена, е убийство.
Истински истории за убитите мечти.
Главната героиня е адвокатка, която се занимава със случаи на насилие върху жени.
Преди онлайн интервюто Халит е имал разговор със студенти от театралния клуб към университета Сабанджъ в Zoom.
Цитат
Тук съм аз, това са моите чувства, моят живот, начинът, по който аз реагирам, а там е светът на човека, в който трябва да се превърна. Правите преход от собствените си чувства и възприятия към тези на героя, в който ще се превъплътите. И вече талантът, майсторството е в това да успеете да разчистите от прах, бурени, камънаци пътя от вашето аз до това на героя.
Много увлекателно и подробно говори Халит за своите чувства и своя път към изграждане на героя. Много е важно кой ти задава въпрос. На журналистите им стига въображението само до брадата на Халит, питат за нови проекти и ... това е... А тези студенти наистина познават успешния актьор, на който задават въпросите си! Браво! Много хубаво интервю, доволна съм.
Препоръчани теми