Като бях малка имаше една учителка, която си позволяваше да посяга на учениците. За щастие на мен не преподаваше.
Беше на възраст. Може би номерата са и минавали в предишното училище. Да се чуди човек как.
Но някои родители разбраха. Имаше среща, опитаха културно, говориха с нея, но онази не възприела, държала се арогантно и надменно. За нея това бил правилния начин да се възпитават деца. Дори и казали, че възпитанието е работа на родителите, а нейната работа е съвсем друга. Те подадоха жалба до директора.
Единия от бащите обаче малко див и първичен. Причакал я вечерта, поступал я малко. Доколкото разбрах няколко шамара отнесла. Ама силнички. Пооскубал я малко. Съученичка видя случилото се. Казал и ако още веднъж посегне на дъщеря му или друго дете, този бой ще и се стори песен. Не посегнала. Но и не остана дълго в училището.