Такова нещо като безпричинна атака няма. На твое място ще сменя средата. Личната ти случка звучи като да си сред кофти хора и да ти се носи славата на нещо за ритане, запознаването е само проформа.
- Публикувана: 14 дек. 2020, 17:54 ч.
- Последно мнение: 10 ян. 2021, 14:44 ч.
Желанието да унижаваш
През годините усетих, че когато те нападат и не отвръщаш/игнорираш, това още повече ядосва насилника и се настървява да те тормози повече
По-скоро им е весело, че жертвата им не отвръща. Това им създава чувство на безнаказаност.
Ако нападнеш веднага и се защитиш, няма да посмеят.
Мен също ме вълнува тази тема. Защо когато хората видят плах и неуверен човек, скачат върху него и изсипват всичката си агресия? 😥
Донякъде и аз съм неуверена. И ми се случва непознати да ми се сопкат - продавачката на банички, портиерът на паркинга.... ей така, за нищо, само защото им се появявам пред очите...
Но пък в работата случих на интелигентни колеги и там даже изглеждам като супер уверена и стабилна.
И ако аз успявам да се справям в живота, по-тежко ми е, че го виждам и при сина си. Той е такава душика - никога през живота си не е посегнал или нагрубил някого. И сега като чувам една от учителките как скача срещу него - без нищо, все едно я провокира - обижда го, унижава го, присмива му се .... 😥😥😥 много ме боли.
Тя и с другите деца се пробва, но те и отговарят, а той мълчи и тя най-често него си избира...
Казвам му да и отговори, а той се разплаква.
Да, трябва да се работи върху увереността, но никак не е лесно. Особено когато си израстнал с такива модели. Когато родителите ми са били такива, аз съм такава, баща му е такъв, как да направя така, че детето ни да бъде уверено? 🧐
🤗🍀
Донякъде и аз съм неуверена. И ми се случва непознати да ми се сопкат - продавачката на банички, портиерът на паркинга.... ей така, за нищо, само защото им се появявам пред очите...
Но пък в работата случих на интелигентни колеги и там даже изглеждам като супер уверена и стабилна.
И ако аз успявам да се справям в живота, по-тежко ми е, че го виждам и при сина си. Той е такава душика - никога през живота си не е посегнал или нагрубил някого. И сега като чувам една от учителките как скача срещу него - без нищо, все едно я провокира - обижда го, унижава го, присмива му се .... 😥😥😥 много ме боли.
Тя и с другите деца се пробва, но те и отговарят, а той мълчи и тя най-често него си избира...
Казвам му да и отговори, а той се разплаква.
Да, трябва да се работи върху увереността, но никак не е лесно. Особено когато си израстнал с такива модели. Когато родителите ми са били такива, аз съм такава, баща му е такъв, как да направя така, че детето ни да бъде уверено? 🧐
🤗🍀
Донякъде и аз съм неуверена. И ми се случва непознати да ми се сопкат - продавачката на банички, портиерът на паркинга.... ей така, за нищо, само защото им се появявам пред очите...
И защо реши, че причината е в теб?
Аз не се имам за неуверена, но и на мен ми се случва да ми се сопкат, въпреки че се държа подчертано учтиво с непознати хора, особено с продавачи, чиновници и др. подобни, които по презумпция са вечно недоволни и кисели.
На всеки от нас ни се случва да попаднем на някого, на когото му е крив целият свят и се опитва да си го изкара на хората около него, особено пък ако са в позиция да са зависими от него.
Неприятно е, но не зависи от теб. От теб зависи само да не се поддаваш на провокациите и да не се оставиш отсрещната страна да те въвлече в скандал. Но пък и учтивото, но твърдо отстояване на правата също често помага. А ако не – просто подминаваш простака на принципа по-умният отстъпва.
Ако си склонен към депресии, веднага си мислиш, че е персонално насочено.
И на гардеробите се сопват, ако са учтиви.
Е, след това ти им се сопваш и си свиват сърмите.
Това, да се сопват на учтивост съм го виждал само в България. За съжаление, това е един от малкото ни недостатъци.
Blue@, по най-бързия и решителен начин трябва да намерите начин да помогнете на сина, да се поочупи. Това е задължително за мъж. А с годините само става по-трудно. Независимо колко му е некомфортно, трябва да сте твърди. Окуражавайте го в някакво хоби, което укрепва. Спорт, бойно изкуство. Само гледайте да не се подтисне повече. Трябва и средата да е горе долу читава.
Може би е контра-интуитивно, но колкото повече практика е намесена в спорта/бойното изкуство, толкова повече липсват токсични елементи, които са там, за да тормозят другите.
Същият принцип е и в интернет/форумите. Рай е за негативни, нищоправещи вампирчета/тролове.
Е, след това ти им се сопваш и си свиват сърмите.
Това, да се сопват на учтивост съм го виждал само в България. За съжаление, това е един от малкото ни недостатъци.
Blue@, по най-бързия и решителен начин трябва да намерите начин да помогнете на сина, да се поочупи. Това е задължително за мъж. А с годините само става по-трудно. Независимо колко му е некомфортно, трябва да сте твърди. Окуражавайте го в някакво хоби, което укрепва. Спорт, бойно изкуство. Само гледайте да не се подтисне повече. Трябва и средата да е горе долу читава.
Може би е контра-интуитивно, но колкото повече практика е намесена в спорта/бойното изкуство, толкова повече липсват токсични елементи, които са там, за да тормозят другите.
Същият принцип е и в интернет/форумите. Рай е за негативни, нищоправещи вампирчета/тролове.
Аз например съм установила едно нещо от малка, което се потвърждава винаги- хората реагират жестоко или се държат лошо, от глупост или простотия или и двете.
Логично, когато някой се държи лошо, несъзнателно да го взема за прост човек, тъпак. Бабките и лелките са често са от онези, живеещи си в свят на лоши очи, вещици или кучки и някакви жени, които трябва да разведат някоя, че да се докажат като жени и т.н (това съм го чувала с ушите си
)
Но такива хора, често си докарват нещастие и си заслужава това, което им се случва, заради подхода, който имат към живота.
Промяната зависи от тях.
Това за лошите хора. Ако не са психопати, което се случва действително рядко, са просто тъпи хора.
Иначе е добре да се стремиш към златната среда и щом изпитваш яд да не го сдържаш. Изразявай го, преживявай срама от това, че си се държала недостойно бори се със себе си, и пак и пак...и един ден, ще намериш мир и може би, когато видиш колко е лесно да се накрещиш на някого и да го направиш на две стотинки, да го унижиш, ще осъзнаеш, че да се държиш така не е проява на сила
Логично, когато някой се държи лошо, несъзнателно да го взема за прост човек, тъпак. Бабките и лелките са често са от онези, живеещи си в свят на лоши очи, вещици или кучки и някакви жени, които трябва да разведат някоя, че да се докажат като жени и т.н (това съм го чувала с ушите си
)Но такива хора, често си докарват нещастие и си заслужава това, което им се случва, заради подхода, който имат към живота.
Промяната зависи от тях.
Това за лошите хора. Ако не са психопати, което се случва действително рядко, са просто тъпи хора.
Иначе е добре да се стремиш към златната среда и щом изпитваш яд да не го сдържаш. Изразявай го, преживявай срама от това, че си се държала недостойно
бори се със себе си, и пак и пак...и един ден, ще намериш мир и може би, когато видиш колко е лесно да се накрещиш на някого и да го направиш на две стотинки, да го унижиш, ще осъзнаеш, че да се държиш така не е проява на сила Ако си склонен към депресии, веднага си мислиш, че е персонално насочено.
То си е част от пейзажа понякога... Когато си на дъното и ти се струва, че Вселената лично те мрази. Или си от тревожните хора, които веднага зациклят в "да не съм го/я обидила нещо, защо така се държи" и започват да ровят в минали срещи и разговори (ако става дума за кисел познат, с който до вчера всичко е било ок в общуването).
Предполагам, че учителката с всички е рязка понякога, но на твоето дете му прави впечатление. Как можеш да знаеш колко пъти и с кое дете е рязка и колко пъти на кого се сопва, та съдиш, че на твоето дете - най-много?
Честно, аз съм от хората, дето "не им минават тия", та може да не съм някакъв критерий, макар че се имам иначе за много скромна и свенлива почти. Не разбирам как някой ще каже или направи нещо, което ме дразни, и аз да не му се изрепча.
Та не ми е направило впечатление някой да ми се сопва повече, отколкото на други хора, но който и да го е направил, е съжалил.
Явно ти не се ядосваш достатъчно. Не че ядосването е някакъв кой знае какъв плюс, по-скоро обратното, но поне в някакви минимални размери гледай да се възмутиш, а не да се свиеш, за да могат по-удобно да те ритат.
Една колежка беше казала на дъщеря си, първолаче, че не иска тя, дъщерята, да си идва бита вкъщи. Та ми се струва, че не е зле да развиеш някаква борбеност у сина си. Може би ако го запишеш на курс за деца за някакви бойни изкуства? Това ще му даде самочувствие. В момента той явно се чувства съвсем беззащитен и това не трябва да си остане така.
Честно, аз съм от хората, дето "не им минават тия", та може да не съм някакъв критерий, макар че се имам иначе за много скромна и свенлива почти. Не разбирам как някой ще каже или направи нещо, което ме дразни, и аз да не му се изрепча.
Та не ми е направило впечатление някой да ми се сопва повече, отколкото на други хора, но който и да го е направил, е съжалил.
Явно ти не се ядосваш достатъчно. Не че ядосването е някакъв кой знае какъв плюс, по-скоро обратното, но поне в някакви минимални размери гледай да се възмутиш, а не да се свиеш, за да могат по-удобно да те ритат.
Една колежка беше казала на дъщеря си, първолаче, че не иска тя, дъщерята, да си идва бита вкъщи. Та ми се струва, че не е зле да развиеш някаква борбеност у сина си. Може би ако го запишеш на курс за деца за някакви бойни изкуства? Това ще му даде самочувствие. В момента той явно се чувства съвсем беззащитен и това не трябва да си остане така.
Мен също ме вълнува тази тема. Защо когато хората видят плах и неуверен човек, скачат върху него и изсипват всичката си агресия? 😥
Донякъде и аз съм неуверена. И ми се случва непознати да ми се сопкат - продавачката на банички, портиерът на паркинга.... ей така, за нищо, само защото им се появявам пред очите...
Но пък в работата случих на интелигентни колеги и там даже изглеждам като супер уверена и стабилна.
И ако аз успявам да се справям в живота, по-тежко ми е, че го виждам и при сина си. Той е такава душика - никога през живота си не е посегнал или нагрубил някого. И сега като чувам една от учителките как скача срещу него - без нищо, все едно я провокира - обижда го, унижава го, присмива му се .... 😥😥😥 много ме боли.
Тя и с другите деца се пробва, но те и отговарят, а той мълчи и тя най-често него си избира...
Казвам му да и отговори, а той се разплаква.
Да, трябва да се работи върху увереността, но никак не е лесно. Особено когато си израстнал с такива модели. Когато родителите ми са били такива, аз съм такава, баща му е такъв, как да направя така, че детето ни да бъде уверено? 🧐
🤗🍀
Донякъде и аз съм неуверена. И ми се случва непознати да ми се сопкат - продавачката на банички, портиерът на паркинга.... ей така, за нищо, само защото им се появявам пред очите...
Но пък в работата случих на интелигентни колеги и там даже изглеждам като супер уверена и стабилна.
И ако аз успявам да се справям в живота, по-тежко ми е, че го виждам и при сина си. Той е такава душика - никога през живота си не е посегнал или нагрубил някого. И сега като чувам една от учителките как скача срещу него - без нищо, все едно я провокира - обижда го, унижава го, присмива му се .... 😥😥😥 много ме боли.
Тя и с другите деца се пробва, но те и отговарят, а той мълчи и тя най-често него си избира...
Казвам му да и отговори, а той се разплаква.
Да, трябва да се работи върху увереността, но никак не е лесно. Особено когато си израстнал с такива модели. Когато родителите ми са били такива, аз съм такава, баща му е такъв, как да направя така, че детето ни да бъде уверено? 🧐
🤗🍀
Направо сте в порочен кръг.
И детето си явно си направила да е неуверено и да търпи обиди и унижения.
Що за майка си щом позволяваш детето ти да е обиждано, присмивано и унижавано от учителка. Не деца, а говорим за учителка.
Ти така си го възпитала. Да мълчи, независимо кой какво му прави. Пълен ужас.
Въпросът е сега като порастне синът ти, какъв ще стане. Мъж или някоя шушомига.
Цитат
Когато родителите ми са били такива, аз съм такава, баща му е такъв, как да направя така, че детето ни да бъде уверено?
Значи родителите ти са такива, ти си такава, баща му и викаш, чакай и моя син да посмачкам, да не се дели от стадото.
Не си ли се замислила малко да прекъснеш порочния кръг?
Пък ако трябва иди на психолог. Може и с педагог да се консултираш. Видно е, че възпитанието ти е погрешно.
Ако съучениците почнат да се заяждата с детето ти или го бият, ти какво ще го посъветваш? Да си мълчи и да не влиза в спорове ли?
Не бих оставила детето само да се бори с отношението на учителката. Веднага бих си направила среща с въпросната и учтиво ще и обясня, и помоля да смени подхода към детето. Ако не разбира как или не знае, ще подавам оплакавания срещу нея докато се научи. Има начини учтиво да поговорите с учителката и да разясните, че начинът и на общуване с детето не само не е приемлив, а е и травмиращ.