Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Как да поправя износена чанта?
Как да определите колко прежда ви е необходима, ако не са дадени грамове, а само метри?
Какви са възможните начини за възстановяване на чанта с повредена кожа?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Как да поправя износена чанта?
-
Как да определите колко прежда ви е необходима, ако не са дадени грамове, а само метри?
-
Какви са възможните начини за възстановяване на чанта с повредена кожа?
За да възстановите чанта с повредена кожа, можете да изплетете или ушиете нови части от плат, които да прикрепите към повърхността. Друг вариант е боядисването или залепването на по-груб материал като дънков плат, като го опънете до ръбовете и оставите краищата леко разръфани. Това ще придаде интересен и обновен външен вид на чантата.
-
Как да избера правилния обръч за плетенe на шапка и прежда за плетенe на шапка с 4 мерино кълбетa?
-
Какви са възможностите за плетене с кейкове и какви са предимствата им?
Добри, пробвай и след това разкажи как се получава, ще чакам с нетърпение.

всеки с дертовете си

На мен и бродирането ми действа така, но в последните няколко години зрението ми рязко отслабна и затова предпочитам да плета. Прекрасно се чувствам след напрегнат ден в работата и още 2-3 ч. въртележка с домакинските задължения, да зарежа всичко и половин - един час (понякога и повече стават) да седя на дивана и да плета. Броя си, не мисля за друго и напрежението си отива. Понякога дори сутрин, като стана към 6 ч. и знам, че ми предстои тежък ден, сядам и изплитам 10-ина реда и се чувствам по-добре. За мен е важно и това, че накрая има резултат, който е видим, може да бъде пипнат и облечен. Създавам нещо с ръцете си. От работата и служебната (поне моята), и домакинската нищо материално не остава. И още нещо важно – повечето от куките ми са от баба (чичо ми ги й носеше от чужбина, повечето са немски и много устойчиви). Тя много ми се радваше, като бях ученичка и плетях. Непрекъснато повтаряше, че пази всички куки да не ги счупи и един ден, като я няма, те ще са мои. Тя милата вече е на по-доброто място и плетенето сякаш пази връзката ми с нея.

Плетох реглан с обръч, само ръкавите много ме измъчиха, нямам толкова къс обръч, а на 5 игли ми е още по-трудно. Хрумна ми за следващия път, след като отделя ръкавите от тялото, да ги плета не в кръг, а напред-назад, така че отдолу да остане отворено, и накрая да го зашия. Дали ще стане така?