💝🎄Февруарски Мами 🎄💙2021 Тема IV

Според мен къде и как ще спи детето до огромна степен зависи от родителите. Аз знам, че бебе в леглото не се взема, защото свиква и после се бориш с това години. Знам, че нищо не се знае и нямам представа с какви фасони ще е детето ми.. но ако детето е голямо и разбира всичко перфектно и може да се говори с него .. мисля, че си зависи изцяло от родителя тогава. В моето съзнание не може детето да получава всичко ,което поиска в живота. Всеки сам си преценява, просто аз съм крайно против това. Не мисля, че бих го взела да спи при мен за моя личен комфорт, защото този моментен комфорт после ще ми излезе скъпо.. ✌️ една позната стигна до там мъжа и да спи в другата стая, а тя с детето в леглото. Ами мерси, до там нямам намерение да се докарам. 😀

По принцип бебето е било на топло и уютно място в коремчето на мама и най-добре е за него в началото да усеща пулса и дишането на майката. Няма такова нещо като свикна в нашето легло, поне за мен. Привързаното родителство до някаква степен практикувам и пак казвам, че зависи от детето до голяма степен, защото децата са емоционални и преживяват нещата докато спят, имат кошмари и ако не са готови за отделяне, а го направи родителя насила не е ок. Общо взето трябва да се водим по тях, но естествено няма как да получават всичко което искат. Най-важното всъщност е всички да се чувстват добре с избора си, защото едно мнение по много от въпросите свързани с отглеждането на децата нямат един отговор.

Имаше едно предаване SOS бавачки, където често се разглеждаха случай на спящи при родителите си деца на по 5-6-7 години. Просто вече толкова бяха свикнали, че родителя не беше в състояние да ги отдели. Майката и таткото, не само, че не са мъж и жена, но и не бяха спали като хората от години.
В апартамента на ММ нямаме отделна стая и не знам как ще стане отделянето след време.

Това със спането и аз си го мислех преди да имам дете. Истината е, че случаи всякакви, както и всеки случай е многопластов и не може да се отсъди категорично. В стария ни апартамент нямаше детска стая и малкият от бебе си заспиваше сам в неговото креватче . Бях много горда и доволна. Да, обаче в един момент спря да е поспаливо бебе, почна нощем да се надига в кошарата да скача и да се опитва да се прехвърли през решетката. Не мирясваше докато не го вземем при нас и чак тогава заспиваше. Чакахме го понякога да заспи, за да го преместим, но понякога ние заспивахме заедно с него. Той винаги си е имал собствено легло, сега си има и собствена стая и от няколко месеца заспива в нея, но задължително с гушкане. Някои хора ги пращат в стаята, казват им лека нощ и ги оставят. Ами това при моето дете с неговата нервна система и нужди няма как да стане и ако се заинатя, нещата ще ескалират в много лоша посока. Аз се водя по моето дете и неговите нужди. И когато нощем се събуди и дотича в нашата стая, се гушкаме тримата и си спим така. За мен е важно детето ми да знае, че винаги може да разчита на мен и че няма да се чувства изоставено, когато има нужда от прегръдка. Понякога даже се надявам да дойде, за да си го погушкам. 😅 Лично пространство родителите имат много и като цяло ми се струва жалко да се счита, че спалнята и леглото са върхът на личното пространство и ако детето е там край с всякаква интимност и лично пространство за родителите. Когато родителите са заедно, а детето спи, без значение къде, навсякъде е лично пространство и по никакъв начин това не влияе на отношенията между родителите. Нормално е да имате очаквания как ще отглеждате децата си, разбира се, нормално е да имате план, но бих посъветвала никога да не тръгвате с рогата напред и нагласата кой над кого ще надделее в отношенията с детето, защото такава война никога не завършва добре. Това дете е късче от вас, не е враг, не е животно, което трябва да се научи и дисциплинира. Има нужда от любов и грижа и от него зависи докъде се простират нуждите му, а от вас дали ще откликнете на тях или ще започнете да се инатите и да го отблъсквате, защото имате представата за спящо в собствена стая самостоятелно 6-месечно съвършенство и държите на всяка цена да я осъществите дори за сметка на самото дете. Ще пробвате и ще видите какво работи. Никак не е изключено да си имате безпроблемно спящо дете в собствената му стая от ранна възраст, разбира се. Но винаги в бъдещите майки по тая тема се усеща една враждебност, която понякога ме стряска, сякаш детето е враг, който трябва да бъде изолиран, поставен на колене и да си знае мястото...

О ,изобщо нямам намерение да се инатя или да тръгвам с рогата напред. Естествено е,че ако детето има нужда от майка си трябва да се откликне. Просто според мен някой неща правят лоша услуга на децата. Естествено, че леглото не е върха на интимността ,но за мен е важно да спя с мъжа си в едно легло. Моя мъж с бебе няма шанс да го оставя в леглото, той спи като пън и най-много да има пострадали накрая. (В съня си ме ритна жестоко в корема без да разбере даже) Просто забелязвам наистина такава тенденция големи деца (над 3г.) да спят в леглото на родителите си, което АЗ лично не намирам за нормално. Както не намирам за нормално детето да се къпе от майката на 12 годишна възраст, щото и това чух онзи ден и там също беше защото "детето има нужда от майка си" ... За мен трябва да се поставят граници, което всъщност е и самото възпитание на детето. Никой не казва да си изриташ детето в другата стая и да се спасява. То трябва да знае, че в другата стая също при нужда ще му бъде откликнато. Не сме изроди в крайна сметка. Аз знам никой да не съдя, но си имам мнение ,че не е много здравословно за детето. Пък всеки да процедира както си иска. ☺️

Аз ще съм мама за първи път и съм си наумила много неща как искам да направя, спане, кърмене, къпане, бебеносене. Но... не са ми фикс идея. Решила съм да пробвам по моя начин, да дам малко време за свикване, защото повечето мами покрай мен са на принципа сложих го веднъж в количката и зарева, следователно не му харесва количката и ще си я бутам празна докато го нося на ръце. Ще се водя по бебето и неговия темперамент. Мен ми се вижда страшно да спи в леглото ни, все си мисля, че ще го смачкаме.
Козметика съм взела на Мустела, ако не ми се отразява добре ще я използвам аз, а на него ще вземем нещо друго.
Някой беше коментирал за космонавтите и столчетата за кола. И аз като проучих видях, че космонавт не е вариант в столче за кола. Ние взехме чувалче за количка и за кошница за кола, има си специални отвори за минаване на коланите, а и ми се струва, че ще е удобно просто да го разкопчея като влезам на топло /магазин, в болницата/. Ей такова взехме, дано не сме сбъркали

Докато четох коментарите и вече знаех какво искам да напиша и като попаднах на твоя ,просто няма какво да добавя...
Няма как да говорим за самостоятелност при новородено.При нас бебето ще спи в кошарка в нашата стая най-вече защото се притеснявам да го оставям само ,когсто е най- уязвимо .След известно време същата стая сме я предвидили за негова ,а ние ще се преместим в съседната.Също мисля ,че е вариант ,защото все пак детенцето е спало там до този момент.

Аз също съм много съгласна с Nicole Watterson☺ Много зависи какво ти е детето, аз лично също изпитвам удоволствие да спи при нас на този етап, имам приятели, които оставят детето си да плаче 10-15-20 мин докато се измори и да си легне в кошарата... аз не мога да постъпя така, може и да съм слабохарактерна, но съм на мнението, че сега ми е момента да се радвам на децата си, да ги гушкам и да им се наслаждавам... в крайна сметка ние сме станали родители с ясното съзнание, че вече детето ти е на 1во място и когато е толкова малко няма как да те разбере защо не му даваш да спи при вас... сега не говоря за случай на големи деца спящи при родителите си.

Темата с възпитанието е толкова необятна и навсякъде процедират толкова различно. Тъкмо за това ми е интересна. Мъча се да открия истината за мен.
Та идеята ми беше по- скоро да споделим кой какво мисли по въпроса лично, не да се "караме" за предимствата на единия или другия подход.
Няма една истина, това което работи за един е немислимо и неприложимо за друг. Но то това му е хубавото
Обсъждахме с братовчедите ми (и двамата женени за германки, от различни краища на Германия и с по две деца) как е при тях. И двамата споделиха сходни неща, около 3-4 месец ги отделят и ги наблюдават през бейбифон/ камера + някаква подложка, която отчита дишането на бебока и алармира при проблем. (От тази подложка тръгна целия разговор.) Като ги вземат при тях само докато са будни.
На мен лично ми се струва малко рано за подобно нещо, но и нашето до 4-5г. не ми се вижда ОК. И се зачудих как е по другите страни, ето Скарлет (може би и някой друг от вас) е подготвила отделна стая за бебока, а на мен и през ум не ми беше минало за такава толкова рано.
И затова си разпитвам. Пък ще видим какво ще стане. Важното е да се появят живи и здравички, пък другото ще нагласяме в движение

Абсолютно съм съгласна. Идеята беше да стане дискусия, а не да се караме и да се държим нападателно. Никъде не беше казано, че едва ли не от родилния дом и хайде да захвърлим детето да се спасява в другата стая.

Хоп и аз след преглед днес в 34та седмица 😊 Бебка вече е 2250 грама, док каза, че всичко ни е наред и на двете 😊 По този повод се почерпихме с дървен комплект за коса с естествен косъм (за нея естествено). 
По отношение на преместването в друга стая .. за мен ще е първо дете, нямам опит, нито готова стая все още. Първите 3-4 месеца със сигурност ще е при нас. Това, което се чудя е кое е по-удачно - ремонт с бебе на 4-5 месеца или с дете на година и половина и вече според това ще зависи и опита за преместване. Имам илюзорната идея, че детето ми много ще иска собствена стая, може би защото аз като дете не съм имала такава.
Момичетата, които имате опит с видеобейбифони, може ли да споделите вижда ли се изобщо нещо реално или просто виждате дали бебето мърда? Тези екранчета ми се струват безумно малки на мен, в същото време идеята всички видеа да отиват някъде на клауд сървис и да си гледам от телефона или лаптопа не ми допада по ред причини. Започвам да се замислям за конвенционална камера за видеонаблюдение вместо бейбифон.
Чувалче за стола аз няма да взимам. Имам два космонавта - един пухкав, дебел за в количката и един по-тънък от памук и плюш, който е по-скоро ромпър. Като цяло колата се затопля изключително бързо, не си представям да държа детето вътре с нещо дебело. Може би тънко одеалце за всеки случай. Педиатъра ни е наблизо и освен ако времето не е екстремно смятам да си ходим с количката. Като цяло в последните години в Пловдив рядко става студено и си мисля, че докато започнем по-активно да излизаме за по-далечни разходки с колата вече ще е достатъчно топло, че да няма нужда от космонавти, якета, чували и т.н. Като цяло зимата я обичам само на пистата ... вече си представям как купувам летни роклички и бебешки бански 😍

И аз не мисля, че става въпрос от първата вечер в отделна стая. Ние ще пробваме да е в неговата кошарка първо, ако много плаче или се буди тогава в леглото, че да не ставаме. Мисля, че 2-3 може да се почне с отделяне в друга стая. На 6 годинки аз спях с майка ми в една стая и спомените ми са, че тя хъркаше и не можех да заспя. Между 2 и 5 е добре да стане отдерлянето, но детето ще покаже най добре.
Може би добър подход е, ако се отделя на по късна възраст, тогава да се прави детската стая, за да може детето само да си я декорира. Така ще има причина да иска да е там, а не при мама и тате.

Приятелка роди миналата година и тя с термин февруари. От начало бебето си беше в негова стая. Ако се будеше по-често го взимаха при тях в кошче. На 6месеца го "пусна" на градина. Когато плачеше през ноща ( на 4-5-6месеца) спря да ходи да го взима от леглото и го гледаше на байбифон. Плачеше 5 мин и после свикна ... Страно ми е как някои толкова държат на кожа до кожа при раждане ( за това тук се плаща допълнително в някои болници, да не кажа във всички) за да имат по-добра връзка с бебето и после ги оставят да реват по цяла нощ

Ние сега за бебето имаме стая за каката нямахме. Имам и кошче в нашата стая за началото, понеже смятам, че ставането през 2-3 часа и ходенето до др. стая няма да ми е удобно. Имам и кошара във всекидневната за спането през деня, ако е нужно.
Една идея която откраднах от влогърка тук и ми се стори практична. Взех си две малки кошнички от тези плетените и ги напълних с памперси, един пакет мокри кърпи и кремче за дупе, биба, пеленка... Оставих ги в нашата спалня и една в хола, за да имам под ръка.


Малко се отклоних. За спането - Ако чуствам, че бебето му е по-добре и се чуства сигурно като спи при мен - нямам нищо против. Все помня майка как ми викаше - Ох Ивка, ами то е една малка душичка и иска топлинка. С каката бяхме на приливи и отливи. Даже сега когато е голяма идва понякога и ме пита дали може да спи при мен, понеже се чуства самотна.. Естествено! Правим си момичешка вечер с филм и оставам да спя при нея.

Виж за храненето съм на коренно различно мнение За мен на поискване не е опция. Децата имат нужда от график. Когато учих психология ми беше интересно, че те имат нужда от график - за ядене, спане, къпането вечер... до предаването на домашните на по късен етап.
Мога да си представя, че гушкам бебето постоянно, не мога обаче да се видя като голям биберон облечен в пижама по цял ден. ( Не ме съдете момичета )

Моето момче е на шест години. Скоро му направихме стая, защото все се надявам от плача на бебето да се премести в нея и да си спи там, но досега си спи при мен. Знам, че като се роди бебчето ще трябва да спи в повечето време до мен на леглото и ще е трудно да го опазя от баткото. Сега, тъй като не може да заспи без мен, заспиваме със сина ми в неговата стая. По някое време аз се премествам в спалнята, но към 4-5 часа ме усеща, взима си възглавницата и си идва при мен. Аз се разсънвам, понякога отивам да спя в неговата стая, но той пак идва и си ме прибира! Така, че трудно ще е!

Прави сте, няма нужда да става спор за спането, аз за това и навсякъде натъртвах ,че това си е строго мое мнение 🌹 нататък ...

Аз си взех видеофон ,който не се връзва към Wi-fi, водят ги безопасни. За другите четох ,че не се препоръчват заради многото възможности за хакване на камерата. Вижда се много добре, нощното виждане си е доста ясно и звукът е доста хубав от двете страни.. има си и термометър вграден, песнички.. абеее смятам, че съм направила добър избор. Мисля ,че ще ми е в употреба дори и на по-късен етап.

Относно храненето, Scarlett повдигна темата. Понеже аз много държа да направя всичко възможно да кърмя до колкото зависи от мен (пък божа работа) навсякъде се твърди, че трябва да е на поискване ,за да е успешно, поне в началото. За АМ съм напълно съгласна за режим, там се дават точни МЛ от млякото и си има време за усвояване от организма. Но кърмата се преработва доста по-бързо от формулата и няма никаква гаранция колко точно е изяло бебчето. Та ми звучи логично ,ако е изключително кърмено бебето да е на поискване, пък то с времето само си намества режима и си удължава интервалите без храна.
Но ще видим какво ще стане като родя, дано мога да кърмя успешно.