Във ОСМИ КЛАС изгря тозчас ВЪЛШЕБНИКАРНИЦА магична и Коледа е фантастична!

Аз карах ски като дете. Нашите ме водеха всяка зима. Мразех всяка минута от преживяването. След години си дадох сметка защо. Ами, аз мразя сняг, студ и високи скорости. Сега няма сила, която да ме накара. Пък е и много скъпо. Децата имат желание да пробват, но...
Аз предпочитам да си завършат срока така. Но втория да си почнат присъствено.

Витанов по Нова каза, че ако по 20 000 на ден се ваксинират, то в края на лятото ще започнем да виждаме промяна. Толкова ваксини все още нямаме. В писмото учителите пишат, че не трябва да се връщат в периода на ваксинация. Този период ще е цяла 2021 поне. Та вече се замислям ще ги върнат ли въобще децата до края на учебната година.
Аз също не бих се ваксинирала. Ния учи повече и по-качествено в ДО, но толкова много й липсват живите контакти с деца! Толкова много й тежи това ДО. Аз не зная какво искам. И от вируса се притеснявам, и от липсата на социален живот. Детето знае повече, но е по-нещастно.

И аз така предпочитам - присъствено от втория срок.
ММ вече е заявил желание за ваксиниране, предполагам, че скоро ще се ваксинира. Аз чакам ваксината на Астра Зенека.

По коледните празници се видяхме с приятели. Компанията е доста разнообразна, хора с различни възгледи и бих казала различно материално и социално положение. Говорихме, разказвахме, смяхме се... Накрая заспорихме на тема противоепидемични мерки. Всички бяхме на едно мнение по един въпрос. В нашата държава не си заслужава човек да плаща данъци, осигуровки и каквито и да било други бюджетни плащания. Омбислям най-отговорно да мина за голяма част от доходите си, в сивия сектор. Нито образование, нито здравеопазване, нито социална политика! Нищо! И вече не приемам довод, че хората не внасят в хазната. Напротив, нашето поколение изнесе доходи на светло, беше съвестно и какво? Пак нищо!
Много хора запазват разсъдък, спазват мерки, но искат да върнат нормалният си живот. Има обаче и много такива, които ще се опитат да обърнат системата, защото намериха на хляба мекото.

Категорично съм против да се учи онлайн, това не е нормално според мен.За известен преиод ок, но за постоянно ....Липсата на социализация ще си каже тежката дума-плащане с карти, телефони, портфейли, поздравяване по социалните мрежи и т.н. не, благодаря.Искам си ресторантите, излизанията, пътуванията, уикендите с приятелки и т.н.
Ани, ако курсанта го заболи главата, знаеш къде да ме намериш!

Отброяването започна... Не остана много в очакване на светлото бъдеще
Ние с ММ тази сутрин, за разнообразие, се разходихме по крайбрежната на Флорида. Разбира се за тази вълнуваща емоция допринесе единствено и само гугъл мапс.

НГ ми е като всяка друга такава. Аз празниците обичам да си ги празнувам уединено, в семейна среда. Така да не понасям излишни лудници и суетни, че то направо си е психично отклонение при мен.

С осмокласника ползваме ваканцията и за филмов маратон. Образователният елемент в киното също не е за подценяване.
Гледаме си хубави филми, наслаждаваме се на таланта на актьори, режисьори, сценаристи...
Снощи бяхме на "Враг пред портите" (той го беше гледал и като по-малък, но го беше забравил), тази вечер ще сме на "Зеленият път".
Въобще важното е да сме богати на емоции

И тъй като никой вкъщи не е почитетел на ските и зимните спортове, си седим тихо и кротко у дома, пийваме си топли напитки и се наслаждаваме на това, което имаме.

В нашето семейство сме двете крайности - никога нищо не съм тренирала, не мога да плувам, не мога да карам ски. Когато бях малка майка всяка божия седмица ме водеше единия от двата уикенд дни на Витоша. Зиме, лете, няма значение. Не обичах особено. Мразя екстремности, краката ми се подкосяват от високо. Обичам лятото да пътуваме, единствената ми мисъл да е на кой плаж да отидем, да лежа безпаметно на сянка и да търся поредната таверна, в която ще се размажем с проста храна. Да пътуваме без посока сред красота.
Половинът е пълна противоположност - опитвал е почти всичко, тренирал е какво ли не, има 50+ скока с парашут. Като бяхме в Дисниленд мина безброй пъти през най-гадните забавления. Подаръкът му за последния юбилей беше скачане с парашут и умря от кеф. Догодина му предстои нов и пак мисля да е нещо подобно, нещо, което не е правил, но не включва моето участие.
С детето опитах да е златната среда - ходи известно време на плуване и лятото се оказа, че може да плува. Не особено, но поне не е пирон в кисело мляко като мен. Няколко години поред ходи на ски с Атмосфера и преди 2 години пуска черна писта, но с порастването не иска да ходи, явно не ѝ харесва особено. Може да кара всякакви устройства с колела. Не я е страх от умерени екстремности и високо, колкото и да мрънка, склонна е да пробва да прави нови неща. Най-дълго ходи на народни танци - "цели" 2 години. Според нея не може да танцува, според мен се справя много добре, но там неистовият срам да е на показ пред много и непознати хора, много ѝ пречи.

В някой от последните ми спомени по пистите буквално и реално вися закачена на един клон за качулката на космонавта. Бяхме с братовчедите ми, вероятно на Пампорово. Пускахме се с шейни по пистата, но нещо се обърка с нашата, забихме се се в ствола на едно дърво, а аз останах да вися на клона, който се мушна между главата ми и качулката. До тук със скиорско-пребивните ми изпълнения.
На нова година сме по комшийски. Наборът ще се убие от скука, ако дойде с нас, за това все по-вероятно става да си остане сам вкъщи, ако наборката комшийка не слезе вкъщи да карат заедно. Колкото и неадекватно да изглежда - сигурна съм, че в компанията на виртуалните си приятели и съучениците му ще изкара в пъти по-добре, отколкото заварЕн на някой стол около маса, пълна с възрастни, да рие с копито по телефона, докато му падне батерията и накрая се премести стратегичски в близост до контакт, за да продължи да нищоправи. Сестра му идва с нас със сигурност.

Доня, позволявам си да ти отговоря за ваксината за спин, тъй като скоро го коментирахме с моя близък лекар. СпИНа непрекъснато мутираьслед като влезе в тялото, за това е трудно, почти невъзможно да се намери ваксина за него. С времето пък вече знаете има и лекарства, които де факто правят болестта не смъртоносна и човек може да си живее до дълбока старост със СПиН, за това са и изоставили разработката на ваксината. Няма да е финансово изгодно просто.
А аз чакам ваксина, която ще е на протеинова основа. Такава ще има на по-късен етап, надявам се да стане до края на годината, когато ще ми дойде момента да се ваксинирам. Ако не бях изкарала вируса, щях да се ваксинирам при първа възможност и със сегашната ваксина. Сега обаче нямам нужда. За съжаление, ще ме задължат. То, вчера си говорихме с мъжО, сегашната ситуация и натиск за ваксинация успяха да превърнат двама убедени проваксъри, страстни привърженици на ваксините и медицината, в антиваксъри. Грозна е картината. Няма нищо общо с медицината.
И да добавя, за капак на капаците, вчера видях в определението за стаден имунитет на СЗО има промяна от юни до сега. Юни е било имунитет придобит чрез боелдвуане или ваксинация, а сега са го променили, че само ваксинацията дава имунитет. Случайност?

При моя осмокласник училищната социализация сякаш изобщо не е на преден план. Той си е малко дръпнат и поддържа контакти предимно с деца, с които растат от малки заедно. И понеже не му спряхме тези контакти, не съм забелязала проблеми.
Странното е, че голямото привидно изглежда по-кротко, но в игра, в спорт, във всичко е много екстремен. Това не го очакваш, ако го видиш в нормалното ежедневие, защото изглежда малко завеян - като човек на изкуството,  но почне ли да спортува, буквално полудява. Кара екстремно колело, прави някакви ужасни коремни по лостовете, в баскетбола така озверява, че забравя, че не е сам с коша.
Дребното в ежедневието е по-шумно, непрекъснато говори, подскача, но в спорта е една идея по-разумен. Той ходеше няколко години на народни танци и се справяше много добре, но баща му го отказа с леки подигравки по темата народни танци и танцуващи мъже. Много съжалявам, че така се случи.
Ходили са за по година -две на плуване, големият на карате, малкият на джудо. По време на ПO дребното ходeше на футбол от училище, а голямото на нищо, но той си има режим - спортува всеки ден самостоятелно или с  приятели на улицата. Предимно стрийт фитнес.  Малкият ми син се справя по-добре с колективните спортове, защото в главата му има мисъл за отбор, големият си е индивидуалист.
Аз съм малко от хората, които не ги свърта на едно място, особено по време на почивка. ММ вчера ми каза, че изглеждам като човек на стимуланти, защото сутринта тичах, после изчистих цялата къща, накарах ги и да излезем на разходка по близките баири. После с една приятелка се разходихме с децата на полето, вечерта се качих на велоергометъра, а преди лягане започнах да говоря, че искам на Витоша. Ако има възможност цял ден да съм някъде навън, ще съм най-щастлива.
ММ е спортувал много в младостта, до преди няколко години ходеше и на волейбол. После се отказа, защото взеха да се получават някакви травми на колената. Те се събираха през уикендите, но не поддържаха форма през седмицата. А си бяха мъже на възраст. Така не става в спорта, трябва постоянно да правиш нещо.

Аманда, чак ме заболя главата да чета какво си ги свършила за ден 😅😅😅 Не мога, още на изчистването на къщата ме загуби 😀 Но, Браво! Иначе, хубаво е човек да е активен, много подмладява. И граници трябва да има, но... Гледам го мъжо, на 50, ами няма нищо общо с наборите му от детинство. И в ходене, и в начин на живот, и в предизвикателства. И с болестите дори, да чукна на дърво. Все си мисля, че е защото стана активен, макар и на стари години. Не беше така, като се събрахме. После отслабна и взе да му харесва да се движи, абе щом на 50 взе да тренира с мен... То движението си е наркотик. Но, като седне на маса с наборите нямат общи теми - не иска внуци, щото сме с малки деца, иска да пътува, не е уморен непрекъснато, защото не работи 24/7,представата за хубаво изкарване не му не е да се напие, изобщо... Та, движението е живот, наистина.
Абе нова тема няма ли да има? Аз гласувам за всичко предложени, много ми харесват 💓
П. С. С млад военен всеки би изкарал НГ, ама ха, това си е направо детска мечта на повечето момичета. 😀

Да, AIR  направо печели приза за оригинално посрещане на НГ.  Пожелавам да е леко и безаварийно.

Ох, момичета, колко работа ме чака днес - да изчистя, да правя някои храни за утре. А е светнало едно слънце върху леглото и ме препича...

Люба,
Аз съм изключително спортна натура/след 33 ми година започнах да спортувам/, мъжа ми не е, Божидара хич я няма, Мина е като мен.
Последната идея на мъжа ми е да си осиновим дете, обаче аз нямам сили още веднъж да мина през зъби, бавачки, градини и т.н.Онази вечер като ги нямаше децата се прибирам и от едната стая чувам телевизора, от другата музика, свети навсякъде и го питам защо.Ами самотно ми е и така се правя атмосфера.Не иска да оставаме без деца....

Аз предпочитам да се върнат в училище, но едва ли ще стане. Поне тренировките на малкия са подновени. Надявам се да не затворят отново залите по някое време.
Една от близките ми приятелки е начална учителка. Трети клас са нейните. Радва се, че се връща отново в училище. Не иска да преподава онлайн, да преглежда снимки.
Другите ми познати учителки преподават в прогимназиален и гимназиален етап. Те също искат да преподават присъствено. Вярно, че далеч не са представителна извадка, но все пак са показател, че не всички учители искат да си стоят години наред по диваните. А че има и такива, и им е по-добре така, изобщо не се и съмнявам.
Аз ще се ваксинирам, когато и ако въобще ми предложат такова нещо. Едва ли ще се случи през 2021, с тези темпове, така че не го мисля. Дразнят ме обаче тези призиви по телевизията "Ваксинирайте се!". Алооо, с какво, бе, с въздух ли. Така говорят, сякаш има ваксина на всеки ъгъл и просто трябва да я пожелаеш, за да я получиш. За съжаление действителността е съвсем различна.
Нова година през последните години си празнуваме вкъщи. Изобщо не обичам шумотевицата по заведения, така че за мен няма никаква съществена промяна сега. Вечер като вечер. Изобщо не разбирам еуфорията.